Христофор Колумб
Дневници (7)

Кратко съдържание и извадки от дневника на Третата експедиция

(направени от Бартоломе де Лас Касас)

Колумб пристигна на остров Порто Санто в четвъртък, 7 юни, и остана там да се запаси с дърва, вода и хранителни продукти. Присъствува на богослужението; завари острова във военно положение, всички жители бяха избягали с цялото си имущество, страхувайки се, че идват французи. Същата нощ отплава към остров Мадейра, който — както се казва по-горе — се намира на 12 или 15 левги по-нататък; пристигна там в неделя, на 10 юни. В града го посрещнаха радушно и тържествено, тъй като беше прекарал там известно време и го познаваха. Остана около шест дни, за да натовари дърва, вода и други необходими неща. Оттам потегли в събота, на 16 юни, и във вторник вече беше на остров Гомера.

От остров Гомера адмиралът реши да прати три от корабите си направо за остров Еспаньола, за да предадат новините, ако на самия него му се наложи да се забави по пътя, и да зарадват и ободрят християните, като им закарат припасите; и преди всичко за да зарадва братята си, аделантадо и дон Диего, които нетърпеливо чакаха вести от него. За капитан на единия кораб назначи Педро Араня, родом от Кордова, човек почтен и способен, брат на майката на дон Фернандо, по-малкия син на адмирала, и сродник на онзи Араня, който остана с 38 души в крепостта Навидад и когото адмиралът завари мъртъв, когато се върна там. Капитанът на втория кораб се наричаше Алонсо Санчес де Карвахал, рехидор^[1] от град Баеса, благородник, ползващ се с всеобщо уважение. Третият кораб имаше за капитан Хуан Антонио Колумб, генуезчанин и роднина на адмирала, човек способен и разсъдлив, с когото Лас Касас неведнъж е разговарял.

Според обичая той им даде наставления и заръки всеки поред да изпълнява по една седмица задълженията на водач на експедицията, като определя курса на корабите и запалва светлинния сигнал на кърмата, за да могат другите кораби да го виждат и да плават по начертания от водача път.

Заповяда им в продължение на 850 часа да се движат на югозапад, в резултат на което трябваше да стигнат до остров Доминика. Оттам трябваше да се насочат на запад-северозапад, за да доплават до остров Сан Хуан и да го заобиколят от южната страна, защото това беше най-късият път до Нова Изабела, която сега се нарича Санто Доминго. Като отминат остров Сан Хуан, да оставят на север Исла де Гатос и оттам да плават право към остров Еспаньола, до носа, на който той даде името Санто Рафаел, а сега се нарича Енганьо. Оттам да потеглят към Саона, която според него заедно с остров Еспаньола образува удобен залив. На 7 левги по-нататък се намира остров, който сега е известен под името Санта Каталина; от него има 25 левги до Нова Изабела, порт Санто Доминго. Нареди им навсякъде, където се наложи да спрат и да слязат на брега, за да се запасят с храна, да плащат за всичко, от което имат нужда; и дори и канибалите, за които казват, че се хранели с човешко месо, както и другите индианци, трябва да получат всичко, което поискат, и те на свой ред ще им дават всичко, каквото имат; а ако си послужат със сила, индианците ще избягат и навсякъде ще започнат размирици.

В наставленията си добавя, че самият той се насочва към островите на Зелени нос, които древните според него наричали Гордагес, а други — Хеспериди. Плава в името на светата троица с намерение да се насочи на юг и да мине линията на екватора, а след това да обърне на запад, така че остров Еспаньола да остане на северозапад от него; иска да се убеди дали няма да открие острови и суша. „Нека господ бог — казва той — ме води и ме изведе до ползотворни резултати за службата към него, а също към краля и кралицата, нашите владетели, и за слава на християнството, защото мисля, че по този път още никой не е плавал и това море е съвсем непознато.“ Така завършват наставленията на адмирала. (…)

Според Лас Касас Колумб отплавал от остров Сантяго на 4 юли

На това място адмиралът повтаря, че иска да плава на юг, защото възнамерява с подкрепата на пресветата троица да открие острови и земи, за да угоди на бог и на техни височества и цялото християнство да бъде доволно. Освен това той иска да разбере какво е имал предвид кралят на Португалия, когато каза, че на юг има континент, което предизвика спорове с кралете на Кастилия и в резултат на това беше постигнато съгласие кралят на Португалия да вземе земите от 370 левги западно от Азорските острови и Зелени нос по линията север-юг от полюс до полюс. Добавя, че крал дон Жоан е бил сигурен, че в тези граници ще намери прекрасни неща и земи.

Посетиха го няколко видни личности от остров Сантяго. Те твърдяха, че можело да се види остров на 12 левги югозападно от дел Фого, който е един от островите Кабо Верде, и че крал дон Жоан имал голямо желание да прати откривателска експедиция в югозападна посока; че били срещали лодки, които карали стоки от гвинейското крайбрежие на запад.

Тук адмиралът повтаря, като се обръща към кралете: „Нека този, който се явява в три лица, ме води със своята любов и милосърдие, за да му угодя и да доставя радост на Ваши височества и на цялото християнство, което с откриването на Индия си спечели такава известност в целия свят“. (…)

В събота, на 14 юли, в часа, когато „Стражите“ се намираха над дясното му рамо, а стрелката на компаса сочеше север на 7 градуса, той видя черни и бели фрегати, а това са птици, които никога не се отдалечават твърде много от сушата; затова твърди, че те са признак за близостта на земята. По време на това пътуване той получи артрит и страдаше от безсъние, но това не му пречеше да бди и да работи със същото усърдие и старателност. В неделя и понеделник видяха пак такива птици, както и лястовици, видяха също риби, наричани „ботос“, големи почти колкото едро теле и със сплескана глава.

На това място адмиралът между другото споменава, че в древността наричали Азорските острови Каситериди и че те се намират на границата на петия климат. В четвъртък, на 19 юли, беше толкова горещо, та на хората им се струваше, че ще изгорят заедно с корабите. (…)

В неделя, 22 юли, след пладне, когато времето се проясни, видяха безброй птици. Те летяха от запад и югозапад на североизток. Казва, че това е безспорен признак за близостта на земята. Същото наблюдаваха в понеделник и през следващите дни. Един ден на кораба на адмирала кацна албатрос; на следния ден се появиха още, както и птици, наричани фаетони. (…)

„Всемогъщият бог винаги е бил милостив към мене и ето че по едно време морякът Алонсо Перес от Уелва, намиращ се на моя кораб, се качи на наблюдателния пункт и видя земя на 15 левги западно от нас. Най-напред се появиха три възвишения, или по-точно, планини.“ (…)

„Господ бог в своето божествено всесилие направи така, че първото, което видяхме, бяха три хълма, искам да кажа, три планини, които се виждаха от пръв поглед. Нека ме водят неговата всевишна мощ и благост, та и нему да угодя, и Ваши височества да останат доволни; защото е сигурно, че откриването на тази земя в тези краища е велико чудо, както и откритията при първата експедиция.“

Тук адмиралът се отклонява и изрежда заслугите си към кралете, а същевременно изразява горещото си желание винаги да им служи така, „а не както твърдяха от завист злите езици и клеветниците“. Оплаква се от горещината, от която изнемогвали, плавайки по този паралел; но когато следвайки избрания маршрут, се приближили до сушата, почувствувал, че от нея лъха свежест, която иде от ручеите, реките и другите води, и това смекчава климата. Затова и португалците могат да плават чак до Гвинея, която се намира под линията на екватора, защото плават покрай брега, или както се казва, покрай земята. Добавя, че в момента се намира на същия паралел, на който добиват злато за краля на Португалия, и поради това вярва, че който изследва околността, ще намери ценни неща.

Признава, че няма друг човек на земята, към когото бог да е бил толкова благосклонен, и го моли да му позволи да намери неща, е които да зарадва техни височества и цялото християнство. А дори и тук да няма полезни неща, не бива да се пренебрегва очарованието на тези земи, толкова зелени и така гиздаво окитени дървета и палми, че превъзхождат градините на Валенция през май. Той казва самата истина и има право, когато по-нататък отново я подчертава. Отбелязва, че е същинско чудо това, дето кралете на Кастилия притежават земи тук, на 6 градуса от екватора, докато Изабела се намира на 24 градуса от тази линия. (…)

В сряда, на 1 август, измина 5 левги на запад покрай брега. Като доплаваха до един нос, закотвиха корабите и слязоха да налеят вода от изворите и реките. Откриха човешки следи, риболовни принадлежности и стъпки на кози (това не са били кози, а други животни, твърде многобройни в тези земи). Казва, че видели алое и големи палми, а също и прекрасни земи, за което безкрай благодари на светата троица. Това са негови собствени думи. По крайбрежието видял ниви и много селца; оттам на юг зърнал друг остров, който наглед имал 20 левги дължина. Би могъл спокойно да каже и 500 левги, защото това е бил континент, част от който се открила пред очите му и това го карало да мисли, че е остров; нарекъл го Исла Санта. Тук казва, че не иска да отвлича индианци, за да не предизвика вълнения. От нос Галера до носа, при който се запасил е вода и който, ако не се лъжа, нарекъл Пунта де ла Плая, имало доста голямо разстояние в посока от изток на запад, а на цялото крайбрежие нямало никакъв пристан. Но земята била много добре обработена и населена, изобилствувала с води, а дърветата били много гъсти, най-красивите в света, и стигали до самия бряг.

Адмиралът казва, че в четвъртък, на 2 август, тръгнал да търси пристан на остров Тринидад и стигнал до западния край на острова, издаден навътре в морето и наречен от него нос Аренал. По такъв начин той навлязъл вече в Баиа де ла Балиена, където рискувал да загуби всичките си кораби. Както ще видим, той още не знаел, че отвсякъде го заобикаля суша. Този залив е колкото дивно красив, толкова и опасен поради огромната река, която се влива в него и се нарича Юяпари с ударение на последната сричка. Тази река идва от 300, а може и от 400 левги… Тя носи огромна маса вода, особено през юли и август, т.е. тъкмо когато се е намирал там адмиралът; това е дъждовен период както октомври или ноември в Кастилия. Тази водна маса се изтласква към морето, а то от своя страна се блъска в сушата; а понеже заливът от едната страна е затворен от континента, а от другата от остров Тринидад и е тесен за това стремително течение, от сблъсъка на водите се образува страхотен водовъртеж, много опасен за кораб, който се озове там. (…)

Адмиралът каза, че макар и да живеят толкова близо до екватора, хората там не са черни, а по-скоро с канелен цвят, подобно на срещаните по-рано. Всички са добре сложени и ходят съвсем голи. Те са воини, носят косите си дълги като жените в Кастилия. Имат лъкове и стрели, завършващи от едната страна с пера, а от другата — с наконечник от остра кост, закривена като кука; имат също своеобразни щитове от дърво, каквито никога не са били виждани. Казва, че доколкото разбрал от техните знаци и жестове, те мислели, че адмиралът е дошъл от юг; това го навело на мисълта, че на юг трябва да има обширни земи; и има право, защото именно на юг се разстила този толкова голям континент. Казва, че климатът в тези места е мек, което се вижда и от цвета на кожата на жителите, от лъскавите им коси и гъстите дървета, срещани навсякъде. Той изтъква, че когато се мине линията на 100 левги западно от Азорските острови в морето и в климата се забелязва същата промяна, за което често говори. Това е очевидно, казва той, защото близо до екватора на местата, където слънцето било в знака на Лъва, сутрин усещал хлад. Водата се носела на запад по-устремно, отколкото Гуадалкивир в Севиля. Морската вода се покачвала и спадала на 65 крачки, което значи повече, отколкото в Санлукар де Барамеда, така че можело да се спускат караки във водата. Казва, че течението е толкова силно, защото е притиснато между двата острова, Тринидад и този, който отначало нарече Санта, а после го прекръсти на Грасия. Плодовете там били също като в Еспаньола и климатът също така мек, намерили и много големи миди, риби, папагали колкото кокошки, според неговите думи. (…)

В неделя, на 5 август, той преплава 5 морски мили от нос Палурдос (най-крайната точка на Бока де Драгос), който е в източния край на остров Грасия. Видя цял низ от удобни заливи, толкова много, че почти цялото море представлява един залив, тъй като е заобиколено с острови и не се вълнува… Прати лодка на брега и там намериха риба, следи от огнища и хора, а също и една голяма отворена къща. Измина още 8 левги и навсякъде намираше удобни пристани.

Той казва, че тази част на остров Грасия е по-висока и вълнообразна, и сигурно е обитаема, защото цялата земя е обработена. Реките са много, във всяка долина и след всяка една миля се появява нова. Намериха много плодове, между които сочно грозде, превъзходни мироболани^[2], някакъв сорт ябълки и други плодове с вид на портокали и сърцевина на смокини. Той казва, че рядко някога е опитвал по-сладка вода. Този остров има много заливи. Морската вода е сладка и възсолена като в Картаген; по-нататък казва, че е сладка като водата на Гуадалкивир в Севиля; причината е, че той е попадал в ивица морска вода, която е придавала възсолен вкус на речната.

В понеделник, на 6 август, той влезе на още 5 левги навътре в заливчето. Тутакси към каравелата, която беше най-близо до брега, тръгнаха члунове с четирима души в тях. Лоцманът на каравелата ги повика, като им даваше да разберат, че би искал да отиде с тях на сушата; но като слезе от кораба, той започна умишлено да скача в лодките и като ги преобърна по този начин, хвана хората и ги заведе при адмирала. Адмиралът казва, че по цвят на кожата те са като другите индианци, на някои косите са дълги, а други ги носят като нас; но за разлика от Еспаньола и други места тук никой не си ги бръсне. Мъжкият им член е превързан и покрит, а жените ходят голи, както са се родили.

„Щом доведоха индианците при мене — казва адмиралът, — аз им раздадох звънчета, стъклени мъниста и захар и ги отпратих на сушата, където се насъбра цяла тълпа; веднага щом чуха за добрия прием, всички пожелаха да дойдат на корабите. Пристигнаха много от тези, които имаха лодки; посрещнахме ги добре, говорехме им любезно и им раздавахме предмети, на които те се радваха.“ Адмиралът им задавал въпроси и те отговаряли, но не могли да се разберат. Те донесли хляб и вода и някакво зеленикаво питие, подобно на вино. Душели въздуха, за да усетят миризмата на хората, а преди да се качат на лодките и корабите, си доближавали носовете да ги помиришат. Те са добре въоръжени с лъкове, стрели и щитове и почти всички стрели са напоени с отрова.

В сряда, 7 август, безброй индианци се стекоха по суша и море. Всички носеха хляб и царевица, други храни и стомни с напитки. Имаше напитки, бели като мляко с вкус на вино, зелени и тъмни на цвят; адмиралът смята, че всички те са били направени от плодове… Всички имали лъкове и отровни стрели и оръжието им било в добро състояние. Никак не ги интересували лъскавите стъкълца, но давали мило и драго за звънчета и не искали нищо друго. Проявявали интерес и към месинга и се натискали даже за каква да е катарама от колан. Адмиралът разказва, че щом им дадели нещо испанско, първо започвали да душат предмета от всички страни. Донесли два или три вида папагали, особено едни много големи с дълги опашки, каквито се срещат на остров Гваделупа. Носели и пъстри памучни кърпи, прекрасно извезани и изтъкани; те почти не се различавали от тези, които докарват от Гвинея и от реките на Сиера Леоне; но адмиралът казва, че не може да съществува размяна между толкова отдалечени страни, тъй като до там има повече от 800 левги. По-нататък казва, че те му напомнят мавританските забрадки. Казва, че му се искало да улови около половин дузина индианци и да ги вземе със себе си, но не успял да направи това, тъй като привечер всички отплавали. На другия ден, във вторник, 8 август, до каравелата се приближил един члун с 12 души и всички били заловени и заведени на кораба на адмирала, който избрал шестима от тях, а останалите пуснал (…)

Като стигна до мястото, което заради хубостта му нарече Хардинес, видя там безброй много къщи и хора; тези, които бе задържал, му казаха, че там хората ходят облечени и това го накара да се замисли; към кораба се приближиха множество члунове. Това са негови собствени думи.

Сред хората, които днес се качиха на корабите, някои носеха на гърдите си златни листа. Един от уловените индианци съобщи, че в околността има много злато и от него правят големи огледала.

След пладне дойдоха много от околните жители и мнозина измежду тях носеха на гърдите си златни подкови. Изглежда, че те ги ценяха много, но биха дали всичко за звънчетата, само че те вече се привършиха. Учудващо е, че един толкова предвидлив човек като адмирала, тръгнал да прави открития, не се е бил запасил с достатъчно предмети за размяна. Все пак той се сдобил с малко злато, но то не било хубаво, може да се каже, само позлата. От жестовете им подразбирал, че там има острови, богати на злато, но жителите им били канибали. Адмиралът добавя, че според него индианците са му говорели за канибали поради неприязнените си отношения с тях, а може би и защото не са искали християните да си заминат и са се стремели да ги задържат за цял живот. Християните видели индианец, който носел златна буца колкото ябълка.

Друг път доплавали много члунове, пълни с хора; всички носели злато, различни огърлици и бисери. Косите им били вързани с кърпи и това изглеждало много красиво. Завалели дъждове и вече не идвали толкова много хора. Дошли няколко жени, които носели на ръцете си гривни от малки топчета; някои от тези топчета били перли, но не оцветени като на остров Бабуека. Той взел няколко, за да ги изпрати на техни височества.

Адмиралът разпитвал индианците къде ги намират или ловят. Показвали му мидите, в които ги намирали, и разказвали — което било лесно за разбиране, — че ги има на запад от острова. Те казвали истината, защото на 25 или 30 левги западно се намира остров Кубагуа^[3], за който ще стане дума по-късно и край който ловят бисери.

Адмиралът казва, че тази земя безспорно е остров, защото така му казвали индианците, от което може да се направи изводът, че той не ги е разбирал. Оттам видял друг остров, разположен на юг, и го нарекъл Изабела; неговото крайбрежие има посока от югоизток на север. По-нататък имало още един, който той нарекъл Трамонтана; островът бил красив, планински, крайбрежието било обърнато от север към юг; той изглеждал много голям. А всичко това не е било нищо друго, освен един континент. Пленниците-индианци казвали — или по-скоро той си мислел, че ги разбира, — че на тези острови живеят канибали и че там има много злато. А бисери ловели в северозападната част на Пария и оттам били донесени тези, които подарили на адмирала. Той казва, че морската вода била сладка и мътна като водата на реката в Севиля. Искало му се да посети тези острови, но не можел да се отклонява от пътя, защото бързал да закара на сигурно място припасите за християните на остров Еспаньола, които той набавил с толкова усилия и трудности; а понеже това му е била голяма болка на душата, той често повтаря тази подробност за припасите. Смята, „че на тези острови, които видях, трябва да има много ценни неща, защото всички са планински, обширни, имат прекрасни поля и долини, изобилствуват с води, добре са обработени и населени, а жителите им, ако се съди по тяхното държане, са много гостолюбиви“. Това са собствени думи на адмирала.

На това място той добавя още, че ако е истина това, което твърди Плиний — че бисерите се раждат от росата, която пада в отворените миди, — има предостатъчно основания да се срещат в изобилие в тази област. Действително там росата е много обилна, а мидите са многобройни и големи. Там няма бури и морето е спокойно, което се вижда дори от това, че дърветата растат на самия бряг (особено пък един вид дървета, които на остров Еспаньола се наричат „манглес“^[4] и чиито корени се разрастват под водата). Всеки клон на тези дървета, потопен във водата, е покрит с безброй раковини и като издърпаш клона, виждаш полепените миди.

(Тук адмиралът изброява много носове и острови, както и имената, които им е дал. В този случай, а също и при другите подробности в неговия дневник на пътешествието си личи, че той не е испанец, защото не знае точното значение на испанските думи, нито пък техния изговор.) (…)

В желанието си да излезе от залив де ла Балиена, където бил затворен между континента и остров Тринидад, той се насочил на запад покрай бреговете на сушата, която нарекъл Грасия. Когато стигнал до Пунта Сека (за която не казва къде се намира), измерил само три сажена дълбочина. (…)

Много му се искало да открие тайнствената причина, поради която в един толкова просторен залив с дължина най-малко 40 левги и широчина 26 левги водата е сладка. Това му се струвало изумително и неестествено. Искал също да разбере какво се крие в тези земи, защото смятал за невъзможно тук и изобщо в Индия да няма ценни неща, особено пък след като имал доказателство, че тук се срещат злато и бисери, а благодарение на многобройните сведения, получени от жителите, лесно можел да проучи какви неща и богатства се намират в тези земи. Но припасите, които карал за хората, останали на остров Еспаньола, и за онези, които трябвало да добиват злато в рудниците, започвали да се развалят, а понеже се сдобил с тях с цената на големи мъки, не можел да се бави повече. Казва, че ако имал надежда, че скоро ще получи други, би зарязал всичко, за да открива нови земи и да ги опознава добре. Накрая решил да потегли за остров Еспаньола и да прати пари в Кастилия, за да докарат продукти и платени хора. Жадувал по-скоро да изпрати брат си, аделантадо, да направи нови открития и да намери важни неща (а е бил сигурен, че там има такива) в угода на бога и на кралете. Ето какво казва: „Нека господ бог ме води в своето милосърдие и ме поучи кои неща ще бъдат полезни нему и на техни височества. Няма съмнение, че тези неща съществуват и откриването им е много благородно, кралско дело, достойно за такива велики князе и би било дълбоко погрешно да се даде вяра на твърденията на онези, които злословят по адрес на това начинание; напротив, те трябва да бъдат презрени. Наистина не е имало друг владетел, когото господ бог да е обсипал с такава благодат и да е увенчал трона и кралството му с такава голяма победа и с такава велика слава, и няма друга като тази страна, която би могла да принесе по-голяма полза на бога, а на жителите на Испания — по-големи богатства и облаги, защото е доказано, че тук има несметно количество най-ценни неща. И макар че засега всичко това не може да се види, казвам, ще дойде ден, когато то ослепително ще блесне, а тези, които говорят лошо за него пред техни височества, ще бъдат дълбоко посрамени. Дори и да трябва да се изразходва нещо, то се прави за най-благородното и най-важното дело, което някога се е изправяло пред някой владетел, и не е възможно да се прекъсне такова начинание, а трябва да се продължава, като му се оказва подкрепа и необходимото насърчение. Та нали кралете на Португалия имаха смелостта да пръскат пари и да жертвуват живота на хората си в Гвинея в продължение на четири или пет години, преди това да им донесе някаква полза; а оттогава бог им даде злато и печалби. Защото, ако пресметнем броя на жителите на Португалия, както и на тези, които дадоха живота си за покоряването на Гвинея, ще се убедим, че те са повече от половината население на кралството.

Ако в Испания се определи годишна квота за разходите на нашето начинание, това ще бъде очевиден довод за великодушие; нека Ваши височества се замислят върху това, тъй като не биха могли да оставят нищо по-велико на потомството. Доколкото ми е известно от съчиненията и разказите, Кастилия досега не е имала владетел, който някога да е завладял територии извън пределите на Испания, а Ваши височества сега придобиха толкова обширни земи, че те образуват нов свят и от тях след време християнството ще бъде много доволно, а нашата вяра ще се разпространи още по-надалеч.

Казвам всичко това с най-чисти намерения, воден от желанието Ваши височества да станат най-могъщите владетели на земята, искам да кажа — владетели на цялата земя, и всичко това в служба и угода на светата троица, та след залеза на земните Ви дни да се радвате на велика слава в рая. И съвсем не се стремя към това за своя лична корист и вярвам, че всемогъщият бог скоро ще разкрие пред Ваши височества как стои работата наистина и какви са моите желания.“ (…)

Адмиралът излезе от много удобния залив, който нарече Пуерто де Гатос, разположен в теснина, където се намират две островчета, Каракол и Делфин, между нос Палурдос и нос Бото. Беше неделя, 12 август. Хвърли котва близо до този залив, та на другата сутрин да мине през теснината. Недалеч откри друг залив и прати лодка да го измери. Той беше много добър. Там намериха няколко рибарски хижи и чудесна вода в изобилие, нарече го Пуерто де Гатос. Казва, че на сушата видели храсти. По крайбрежието намерили безброй стриди, полепени по клоните на дърветата, растящи на брега; те били разтворени, за да поемат росата, падаща от листата. (…)

Като влезе в споменатата теснина между 9 и 10 часа, видя голямо стълкновение между сладката вода, която напираше да излезе в открито море, и солената вода, която нахлуваше в залива. Този сблъсък беше толкова силен и страхотен, че водата се издигаше като планински хребет. Освен това двете борещи, се течения шумяха и бучаха по цялото протежение от изток на запад и образуваха водовъртежи. Мислеха, че са загубени, както в Бока де Сиерпе, когато влязоха в залива при нос Аренал. Но този път опасността беше значително по-голяма, защото вятърът, с който разчитаха да излязат, изведнъж спря. Искаха да пуснат котва, за да не ги сполети нещо още по-лошо, при все че това беше рисковано поради насрещните течения; но котвата не стигна дъното, тъй като морето там беше много дълбоко. А понеже нямаше никакъв вятър, те се бояха, че някое от теченията на сладката или солената вода ще ги хвърли върху скалите и тогава вече за тях няма да има никакво спасение. Казват (ала не намерих записка от адмирала, за разлика от всичко друго дотук, което е излязло изпод неговото перо), че адмиралът рекъл тогава, че ако оцелеят, могат да кажат, че са се измъкнали от пастта на смока и така се родило името на тая теснина.

По ред причини адмиралът искаше колкото може по-скоро да се добере до остров Еспаньола. Първата беше, че жадуваше да научи какво е станало на острова, откакто го бе напуснал; изглежда, че той предчувствуваше размириците и злините, причинени на целия остров и на неговите братя от бунта на Франциско Ролдан. Втората беше, че искаше по-бързо да прати брат си аделантадо с три кораба да довърши току-що започнатото от него изследване на континента. Третата причина, която караше адмирала да бърза към острова, беше, че храната се разваляше и отиваше нахалост, а той знаеше колко е нужна тя за изхранването на онези, които се намираха там. Той оплаква тези загуби и подчертава, че набавил тези припаси с цената на най-големи мъки и усилия; добавя, че ако ги загуби, няма надежда да се сдобие с други поради силната съпротива, оказвана му от кралските съветници, а тези хора — добавя той, — които злословеха за начинанието, не са приятели на Ваши височества и не желаят да се увенчаете с най-голяма слава. Разходите не са толкова големи, че дори и да не се възстановят незабавно, не бива да се поставят под контрол, защото това е богоугодно дело, което разнася святото божие име в незнайни земи. Освен това с него те биха могли да се прославят повече от всеки друг владетел както в духовните, така и в земните работи.

Адмиралът добавя още: „За тази цел би могло спокойно да се предназначи доходът от някое добро епископство или архиепископство, а още по-добре — рентата от най-хубавото имение в Испания, където ги има толкова много и където не се намери нито един свещеник, който като чу, че тук живеят безброй народи, да се съгласи да изпрати учени от него и способни хора, любещи Христа, за да се опитат да въведат в лоното на християнската вяра тези народи или поне да положат крайъгълния камък на покръстването. Що се отнася до разходите, аз съм убеден, че ако бог е рекъл, в скоро време ще мога да изпратя благата, придобити тук.“

Четвъртата причина, за да се върне на острова и да не се бави за нови открития (което всъщност, според неговите думи, е било върховното му желание), беше фактът, че моряците не бяха подготвени за открития. Казва, че в Кастилия не се осмелил да им каже, че възнамерява да извърши откривателско пътешествие, защото не искал да създава нови усложнения и да моли за възнаграждения, които биха надхвърлили отпуснатата му сума. Казва също, че хората му били много уморени. Петата причина беше, че корабите, с които разполагаше, бяха твърде големи за откривателско плаване: тонажът на единия беше повече от сто бъчви, а на другия — седемдесет, докато за открития са необходими кораби с по-малък тонаж; тъкмо защото корабът, с който извърши първата експедиция, беше прекалено голям, той го загуби при Навидад в държавата на крал Гуаканагари. Шестата причина, която най-вече го принуждаваше да се откаже от откритията и да се насочи към острова, беше това, че той почти напълно загуби зрението си поради постоянните безсънни бдения. На това място той пише: „Дано господ ми върне зрението, защото той добре знае, че понасям всички тези мъки не за да трупам съкровища или да откривам за себе си — та нали зная, че всичко, което се върши на този свят, е суета, ако не се прави в служба на бога и за негова слава, а бог не иска от нас да трупаме съкровища и титли, нито пък други неща, от които се ползваме на този свят и които обичаме повече от нещата, способни да ни донесат избавление“. Това са собствените му думи…

И така, като реши да плава колкото може по-бързо към този остров, в сряда, 15 август, на Успение богородично след изгрев-слънце той вдигна котва от мястото, където се беше прислонил. Изглежда, че тогава се е намирал навътре в малкия залив, образуван от остров Маргарита, островчето и континента, и се е насочил към острова. По време на плаването виждал добре остров Маргарита и околните островчета; колкото повече се отдалечавал, толкова по-ясно се откроявали планините на континента. Този ден от изгрев до залез-слънце изминал 63 левги благодарение на силните течения и благоприятните ветрове. (…)

„Склонен съм да вярвам в разказите на многобройните индианци-канибали, които взех в плен на различни места. Те казват, че континентът се намира на юг от тяхната земя, а когато ми говореха това, аз бях на остров Гваделупа. Същото чувах и от жителите на остров Санта Крус и на Сан Хуан; те добавяха, че там има много злато. А Ваши височества знаят, че до неотдавна не бяха известни други земи, освен описаните от Птолемей; по мое време никой не е дръзвал да мисли, че от Испания може да се отиде по море до Индия. Затова именно трябваше да загубя седем години, обяснявайки това във Вашия двор пред многобройните екзаминатори; накрая единствено благодарение на Вашето великолепие можах да пристъпя към делото, въпреки възраженията на всички противници на това начинание. Сега истината излезе наяве, а след някое време ще я видим още по-ясно. А ако тази земя е континент, то е нещо, достойно за почуда, и ще бъде такова за всички учени; защото никога не е виждана такава голяма река, която на цели 48 левги превръща солената вода на морето в сладка.“ (…)

Той отново препоръчва на кралете да отдадат на това начинание цялото значение, което заслужава, защото то им доказа, че на тези острови има злато, и бяха открити много рудници; но златото трябва да се добива с умение, обмисляне и с усилена работа, тъй като и желязото, дето се среща много по-често, и то не се добива без труд. Казва, че им предал грудки с тегло 20 унции, както и много други предмети и че там, където се намират подобни неща, трябва да има още много други.

Казва също, че е предал на техни височества късчета самородна мед с общо тегло 6 ароба, мостри от индиго, червен восък, амбра, памук, чер пипер, канела, багрилно дърво в неизмеримо количество, сторакс^[5], бяло и жълто сандалово дърво, лен, алое, имбир, тамян, различни видове мироболани, изящни бели перли, а също и червени, за които Марко Поло казва, че са по-ценни от белите; това може да е било вярно за някои тамошни области, както е в случая с раковините от Канарските острови, които се продават толкова скъпо в португалския град Мина. „Видях и зная, че там и има и други неща в несметни количества. За подправките не се впускам в подробности, защото ще трябва да пиша много“. Това са собствените думи на адмирала.