Върнър Виндж
Краят на дъгата (33)

31.
Боб обмисля ядрена бомбардировка

Боб вече беше над кампуса, капсулата му летеше бавно и тихо — като мрежовите муниции, които валяха от небето. Това си беше класическо нападение за превземане на мрежа, само дето нямаше съпротива. Трябваше да свърши твърде много неща за няколко секунди, но изпитваше някакво парадоксално чувство на сигурност. Рядко бе толкова сигурен — само когато командваше подобни атаки. Групата на Боб Гу разполагаше със собствена мрежа, енергийни източници и сензори. Пехотинците щяха да се справят дори ако загубеха контакт с анализаторите.

В този момент хиляди бойни възли се прикрепяха към дърветата, храстите и околните сгради. Още преди да докоснат повърхността, те поемаха контрол над остатъците от публичната мрежа. Превземането бе почти завършило. Боб забеляза, че вече има достъп до повечето контролери в местността. По време на битка местните системи се унищожаваха, но сега той имаше няколкосекунден интервал, преди ДС да поеме контрола. Вече имаше достъп до автомобилите, гледните точки, финансовите и охранителни системи. Полицаите и спасителните екипи също се включваха във военната мрежа. С малко късмет, нямаше да има човешки жертви, а само много лош срив в системата. Щеше да остави бойната мрежа — точно като на война. През следващите няколко дни тя постепенно щеше да бъде сменена с цивилната.

Но в момента се тревожеше за други неща.

— Лабораториите отговориха ли?

— Да, сър — отвърна Патрик Уестин. Той, както и останалата част от първи отряд, се намираше близо до входа на ДженДжен. — Имаме достъп до охранителната система. Според нея няма следа от проникване. Всичко е…

Пред погледа на Боб изскочи цивилно съобщение: „Срутваща се сграда“. Подобни лоши неща се случваха в сражение, но днес това изглеждаше като смесица от глупост и лош късмет. Първо демонстрантите бяха накарали библиотеката да „танцува“, а след това мрежовият срив бе унищожил стабилизиращата система. Най-вероятно щеше да има жертви, каквато и да бе причината.

Боб прехвърли проблема на резервния отряд, който тъкмо се спускаше с нужните устройства, като например спасителните копия. Сто ракети с втвърдяващи възли полетяха към старата сграда. Устройствата щяха да си проправят път през бетона, да поемат контрол над мрежата и да опитат да възстановят стабилизаторите. Успехът зависеше от това колко бързо ще се оправи локализиращата система.

Но Боб не бе дошъл да спасява. Вниманието му се върна към Патрик Уестин.

— Разбрано. Свържи се с управата. Да спрат всякаква дейност и да запечатат лабораториите. Не искам нищо да влиза или да излиза оттам.

— Предупреждение и ембарго. Слушам, сър.

Може би съобщението на Сиен беше фалшиво. За всеки случай той изпрати още един отряд, както и местната полиция, в подкрепа на Уестин. Инспекторите от ЦБЗ в Денвър щяха да пристигнат след тридесет минути и да започнат разследване в лабораториите.

Направи завой над южния край на кампуса. Беше време да се приземи, заедно с третия отряд. Но къде?

Ако това беше вражеска атака, вероятно някъде наоколо имаше оперативни отговорници. Той разгледа списъка на заподозрените. Обичайните чуждестранни студенти — по-интересните щяха да бъдат разпитани до края на вечерта. Странно, уж безредиците бяха изненадали пресата — но защо тогава бе пристигнал екип от Боливуд? Едва ли индоевропейците биха опитали нещо наистина разрушително. Но пък анулирането на сертификатите, изглежда, беше в основата на авариите в Сан Диего. Според аналитиците и интуицията на Боб хората от Боливуд бяха начело в списъка на заподозрените.

Той кацна на една полянка сред евкалиптите и изпълзя от храстите. Останалите се спускаха през двадесетметров интервал от двете му страни. Откъм библиотеката долитаха крясъци. Сградата все още бе наклонена, но стабилизаторите вече работеха и ако не се прецакаше нещо друго, щеше да остане стабилна. Усилвателите излъчваха успокояващи съобщения. Ако извадеха късмет, можеше да прикрият факта, че се е наложила военна намеса. Местните власти можеха да получат похвалите, че са овладели ситуацията… Хората от Боливуд вече бяха пред него. Бяха уведомени и никой не се опитваше да избяга. „Дайте просто да си поприказваме, дами и господа.“

ДженДжен твърдеше, че лабораториите са надлежно затворени и готови за инспекция. Ха! Екипът от ЦБЗ избързваше с графика. Явно бяха успели да си уредят супербалистичен транспорт. Щяха да кацнат след десет минути. Получаваше подкрепа и в двете посоки на командната верига. Няколко много компетентни групи отхвърляха възможността лабораториите да са превърнати във фабрика за смърт. Вероятността за това бе по-малко от един процент.

Боб Гу за първи път виждаше толкова голям анализаторски екип. Може би разполагаше с около петнадесет процента от разузнавателните общности на САЩ. Тази подкрепа го успокояваше, но все още имаше места, където връзката се губеше. Може би защото кризата бе наистина много странна.

Имаше и други странности. Видя доста параноични цветове и накрая някой изтъкна опасенията.

<команден ред>След анулациите изгубихме контакт с почти пет процента от оригиналните си аналитици, а това би трябвало да е невъзможно.</команден ред>

Всички аналитици се водеха към американската разузнавателна общност. Ако им бяха необходими сертификати от Кредит Сюис, повредата или бе умишлена, или врагът беше част от поддържащия персонал.

Веднага се появи контрааргумент:

<команден ред>Бъркате загубата на връзка със загубата на доверие.</команден ред>

Разузнавателният отдел изпадна в противоречия. Подобна каша можеше да се оправи само от истински магьосник… а Алис беше в някаква скапана болница.

В долната част на екрана му присветна нова аларма. Военната му мрежа беше установила контрол над кампуса и наблюдаваше двукилометровата зона. ЮП/Експрес системата на ДженДжен беше включена. След шестдесет секунди щеше да изпрати пратка.

Междувременно вътрешната мрежа продължаваше да ги уверява, че лабораторията е надлежно запечатана.

Нещо опитваше да се измъкне от ДженДжен.

„Това твърде много прилича на Асунсион.“

Боб погледна лазерите, ядрените глави и другите оръжия, които се спускаха от 10 000 метра. За журналистите тези оръжия изглеждаха като случайни аероботове — но те даваха възможност на полковник Робърт Гу-младши да унищожи всяка заплаха.

Какъв ли беше минимално достатъчният отговор?

Тридесет секунди до изстрелване на пратката. Аналитиците все още бяха в хаос.

Нямаше връзка с министерството на отбраната и ДС.

Понякога решенията трябва да се вземат на място.