Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мистър Монк (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Monk and the Two Assistants, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2017)
Разпознаване и начална корекция
Dianays (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Лий Голдбърг

Заглавие: Г-н Монк и двете асистентки

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Intense“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Унискорп“

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Огнян Илиев

ISBN: 978-954-783-068-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1065

История

  1. — Добавяне

7.
Г-н Монк поема случая

Този ден беше ред на съседката ми да закара децата на училище, така че това означаваше, че мога да поспя няколко минути повече и че не се налагаше да се обличам веднага. Можех дори да се помотая мързеливо по халат и пижама половин час, след като Джули тръгнеше и преди да отида на работа.

И аз направих именно това, като се наслаждавах на втора чаша кафе и четях „Сан Франциско Кроникъл“ на спокойствие. Канех се да отида да взема душ, когато на вратата настойчиво се почука.

Изненадващо е колко много за личността и характера на човек можете да разберете от едно почукване. Без дори да се приближа до вратата, знаех, че който и да е собственикът на тези кокалчета, той беше раздразнен, нетърпелив и бързаше. Затова, просто за да вбеся човека отвън още повече, доста се позабавих, преди да отида до вратата. Обиколих два пъти дивана и веднъж — масичката за кафе, само за да протакам.

Надникнах през шпионката и с изненада видях, че на прага стои Шарона. Не беше нужно да отварям вратата, за да разбера защо първата й работа тази сутрин е била да се появи на прага ми. Нямаше смисъл да я избягвам и да се преструвам, че не съм си вкъщи или съм вече под душа. Тя и без друго знаеше къде отивам по-късно и прецених, че това е сблъсък, на който не бих предпочела Монк да бъде свидетел.

Затова отворих широко вратата и я поканих да влезе, без дори да я поздравя.

— Да, отидох до Ел Ей и говорих със съпруга ти в затвора — казах.

Тя ме подмина с маршова стъпка.

— Какво, по дяволите, си си въобразявала?

— Въобразявах си, че може да е невинен — казах, затръшвайки вратата. — Изненадана съм, че тази мисъл не е хрумнала и на теб.

— Ти не го познаваш, не познаваш и мен — заяви тя. — Не се бъркай в живота ми.

— Ти не се бъркай в моя — контрирах.

— Аз не се бъркам — рече тя.

— Бъркаш се, когато започнеш да ми пречиш да си изкарвам хляба — казах.

Тя се втренчи в мен.

— Съжалявам. Не бях наясно, че на никого не е позволено да се срещне с Ейдриън Монк, без първо да уреди въпроса с теб. Трябваше ли да ти дам също и препоръките си, отпечатъците от пръстите си и проба от урината си?

— Не ми се прави на невинна — казах. — Вчера не си била просто „случайно“ в квартала на господин Монк. И двете знаем какво всъщност става тук.

— Ти си сериозно откачена — каза тя. — Познавам Ейдриън от години. Просто посетих един скъп приятел.

— Толкова скъп, че се криеш от него откакто си се върнала в Сан Франциско. Но после ние се появихме в спешното отделение, в което работиш, и ти откри, че господин Монк вече не ти е ядосан. И — о, чудо! — на другата сутрин се появяваш на прага му със закуска и започваш да хленчиш колко дълго е работното ти време и как ти се ще да имаш по-добра работа. Моята работа.

— Не ме разсмивай — рече Шарона. — Ти не си ни най-малко квалифицирана да се грижиш за Ейдриън. Имаш ли някакви медицински познания? Ами психиатричен опит?

Изправих се и я погледнах право в лицето, макар че е трудно да изглеждаш заплашително, когато си по розов халат за баня и пухкави чехли.

— Права си. Напълно неквалифицирана съм. Това само идва да покаже колко отчаяно се е нуждаел той от помощ, след като си го изоставила — рекох. — Аз съм онази, на която той се опираше и разчиташе, а нямах никакъв опит с човек с неговите проблеми. Ако мислиш, че ми е било лесно, се заблуждаваш. Но ето какво научих от това. Той вече не се нуждае от професионална медицинска сестра. Нуждае се единствено от някой, който се интересува от него, а с теб случаят явно не е такъв.

— Няма да се извинявам за това, че избрах да имам личен живот — каза тя. — Знам, че нараних Ейдриън и искам да му се реванширам.

— Като ми вземеш работата — казах.

— Той ми я предложи — контрира тя.

— Защото си го манипулирала и си го принудила да го направи, разказвайки му сълзливата си история.

— Разказах му какво се случва в живота ми — каза тя. — Точно сега по една случайност този живот е гаден. Така стоят нещата. Но това няма значение. Той знае също така добре, както го знам и аз, че мога да се грижа за него по-добре от теб.

— Тук не става въпрос за това, че искаш да помогнеш на господин Монк — казах. — Грижиш се за себе си. Става въпрос само за теб.

— Мислиш, че си по-различна ли? Отиде да видиш Тревър не защото смяташ, че е невинен. Опитваш се да спасиш скъпоценната си работа — рече Шарона. — Надяваш се, че Ейдриън може да докаже, че Тревър не го е извършил, та аз да се събера отново със съпруга си и отново да замина.

— Права си. Точно това искам — казах. — Онова, което не проумявам, е защо ти не искаш същото.

— Тревър е лъжец — обяви тя. — Винаги е бил.

— Той е твой съпруг. Той е баща на детето ти. Сега ти го изоставяш, когато най-много се нуждае от теб — казах. — Но пък да изоставяш хората, които се нуждаят от теб е твой специалитет.

— Тревър сам си е виновен — рече Шарона.

— Ти можеш да го спасиш — казах. — Не се налага да го изгубиш.

— Правила съм го преди — каза Шарона. — Няма да го направя отново.

— Нямаш представа каква късметлийка си — заявих. — Аз бих дала всичко за възможността да спася Мич.

Избухнах в сълзи. И имам предвид, наистина избухнах, стряскайки себе си, а вероятно и Шарона.

Следващото, което си спомням, е, че Шарона ме прегръщаше, лицето ми беше притиснато към рамото й и се разтърсвах от ридания. Бях сломена от мъка, толкова силно, колкото и в деня, когато научих новината, че Мич е мъртъв.

Не знам колко време стояхме така там, докато аз се късах от плач, но когато най-сетне престанах и сълзите ги нямаше, вече не ми пукаше. Да взима Монк. Да взима работата ми. Нямах сила да се боря. Бях отслабена от една тъга, която си мислех, че най-сетне съм успяла да погреба.

— Съжалявам — казах и отидох в кухнята да потърся хартиени кърпички.

Не можах да намеря дори салфетка. Накрая трябваше да се задоволя с парче домакинска хартия „Брауни“.

Шарона ме последва в кухнята. Много странно, но сякаш желанието да се бори беше напуснало и нея.

Без да пита, тя седна на масата и аз налях на двете ни по чаша кафе. Седнах срещу нея. Настъпи дълго, странно спокойно мълчание, което продължи няколко минути.

Тя ме попита как е умрял Мич. Разказах й как изтребителят, управляван от него, бил свален над Косово и как той беше загинал на земята.

— Тревър не е герой — каза тя.

— Мич също не беше, освен за мен и Джули. Официалната версия е, че е проявил малодушие, че е избягал от мястото на катастрофата, изоставяйки ранения си екипаж. Не вярвам на това. Мисля, че инстинктивната му мисъл би била да спаси хората си, а ако е побягнал, е било за да отвлече вниманието на сръбския патрул от хората си. Никога няма да узная истината за съпруга си. Ти обаче можеш да узнаеш истината за твоя. Господин Монк може да я открие заради теб.

Шарона задъвка долната си устна.

— Ти вярваш на Тревър, нали?

Кимнах.

— Упорита си — каза. — И аз някога бях същата като теб.

Шарона допи кафето си. Аз също допих моето.

— Предполагам, че все още съм — въздъхна тя. — Ще помоля Ейдриън да провери случая, като услуга към мен. Ако Ейдриън смята, че в случая има нещо съмнително, тогава ще му помогна в разследването и нито за миг няма да се предам. Но ако той мисли, че Тревър е виновен, тогава се отказвам, и ти също.

— Съвсем честно — казах. — А аз няма да ти създавам затруднения, ако господин Монк реши, че иска да се върнеш.

— Никога не съм казвала, че ще приема работата, ако ми я предложи — рече тя.

— Той го каза — отвърнах. — И ти ще приемеш.

* * *

Когато двете с Шарона се появихме заедно на вратата на Монк, той се усмихна с възхита и облекчение и ни махна да влезем.

— Знаех си, че вие двете ще се спогодите — каза той. — Ще бъдете страхотни съвместно работещи асистентки.

— Съвместно работещи асистентки ли? — попита Шарона.

Бях забравила да й разкажа за блестящия план на Монк да си поделяме насладата да се грижим за него.

— Можете да си поделите отговорностите както смятате за удобно — каза Монк. — Например, когато работите заедно, можете да се редувате коя да ми носи водата и коя — кърпичките. За вас ще бъде забавно. Може би дори освобождаващо.

— Какво ще кажеш вместо това да освободиш съпруга ми от затвора? — рече Шарона.

— Искаш от мен да планирам бягство от затвора? — попита той.

— Искам да докажеш, че е невинен — каза Шарона.

— Но той не е — възрази Монк.

— Не знаем това — рекох.

— Тя го знае — каза Монк, като сочеше към Шарона. — А аз имам огромна вяра в инстинктите й.

— Вече не съм толкова сигурна, Ейдриън — каза тя.

— Аз съм — заяви той. — Адски е виновен. Не, нещо повече. Безгранично е виновен.

— Не знаете нищо за случая — казах.

— Не се съмнявам, че полицията си е свършила щателно работата. Би трябвало да заключат Тревър, да изхвърлят ключа и после да забравят къде са го изхвърлили — каза той, — за доброто на човечеството.

— Искаш да кажеш, за твое добро — рече Шарона, като присви очи към него и сложи ръце на хълбоците си. — Искаш да го затворят само за да мога да работя отново за теб.

— Това е един начин да погледнеш на нещата — каза той.

— Какъв е другият начин? — попита тя.

Той изопна плещи, сякаш това действие щеше да помогне на него и на останалия свят да заемат отново правилното си положение.

— Че би било наистина страхотно, ако той остане в затвора, а ти отново започнеш да работиш за мен.

— Това изобщо не звучи по-добре, Ейдриън.

— На мен някак си ми звучи — каза той.

— Днес заминаваме за Лос Анжелис, господин Монк. Сестрата на Шарона се съгласи да гледа Джули и Бенджи — казах. — Капитан Стотълмейър убеди лейтенант Сам Дозиър, полицая, занимаващ се със случая, да се срещне с нас и да прегледа доказателствата.

— Лос Анжелис е на стотици километри оттук — каза Монк.

— Да, Ейдриън, ще се наложи да попътуваме малко — каза Шарона.

— Полетът продължава по-малко от час — казах.

— Няма да се кача на самолет — заяви Монк.

— Не ви беше проблем да се качите на самолет и да ме последвате на Хаваите — казах.

— Последвал те е на Хаваите? — попита Шарона.

— По това време бях под влияние на променящи съзнанието лекарства — каза Монк. — Няма да го направя отново. Не искам повече да се забърквам с наркотици. Дори не искам да си представям, че мога да се забъркам с наркотици. Или изобщо да си ги представям, където и да било. Но вече е твърде късно. Тази мръсна мисъл пак се намъкна в главата ми, а кои я знае из чий ум се е мотала преди това? Вижте какво направихте, а още дори не сме напуснали къщата.

Шарона въздъхна и ме погледна.

— Може би аз мога вместо това да взема тези лекарства.

— Ще шофираме — казах.

— Някой има ли мокра кърпичка? — попита Монк.

— За какво ви е мокра кърпичка?

— За мозъка ми — каза Монк.