Лий Голдбърг
Г-н Монк и двете асистентки (14)

13.
Г-н Монк намира дупките

Кабинетът на д-р Кристиян Бейлис се намираше на първия етаж на Хейнис Хол — една от първоначално построените червени тухлени сгради на Калифорнийския университет от двете страни на Диксън Плаза. Бяха построени в онзи романски стил, който гръмко демонстрира високо образование и скъпо частно обучение.

Кабинетът му не притежаваше нищо от величественото великолепие, за което загатваше външността на сградата. Беше с прости бели стени, протъркани подове с настилка от линолеум, тавани от прозрачни плочки и тесен прозорец. Едва имаше достатъчно място за бюрото му, за малка библиотека с провиснали под тежестта на книгите лавици и за самия него.

Била съм в по-просторни асансьори.

Двете с Шарона се вмъкнахме вътре, блъскайки се в резервното спортно сако, ризата и памучните панталони, които той беше закачил на металната закачалка.

Д-р Бейлис имаше съвършените зъби на телевизионен водещ, брадичка, достатъчно изпъкнала, че да може да претендира за статут на отличителен белег, и наченки на шкембе, поради което краищата на ризата му се бяха измъкнали от памучния му панталон с басти.

Представихме се, напомнихме му, че ни праща лейтенант Дозиър, и след това му разказахме защо сме дошли. Той прие всичко изненадващо добре.

— Радвам се да помогна. Докато ви чаках, потърсих в „Гугъл“ информация за господин Монк — каза д-р Бейлис. — Той е много забележителен човек. Това, което не мога да разбера е, защо се е заинтересувал от този случай.

— Градинарят, обвинен в убийството на Елън Коул, е моят съпруг — поясни Шарона. — А аз едно време бях асистентка на Ейдриън.

— Разбирам — каза д-р Бейлис. — Значи всъщност полицаите не се съмняват кой е виновен.

— Сега вече се съмняват — каза Шарона.

Това не беше вярно, но нямах намерение да я поправя. За разговора ни беше по-добре, ако д-р Бейлис беше малко несигурен за позицията си.

— Господин Монк ще се присъедини ли към нас? — попита той. — Или вие действате по негова повеля?

Боже мили. „Повеля“. Предполагам, искаше да ни напомни, че е единственият професор в стаята. Жалко, че си бях оставила енциклопедичния речник вкъщи.

— Той е отвън в коридора — казах.

— Защо не влезе?

— Искаше първо ние да проверим дали не сте покрит с насекоми — казах.

— Срещнахме се с приятелката ви. Ейдриън се боеше, че тя може да ви е подарила за Коледа игла за вратовръзка с жива хлебарка. — Шарона се показа на вратата и махна на Монк да се приближи. — Всичко е наред, Ейдриън. По този човек няма насекоми.

Монк явно още се колебаеше дали да влезе и стоеше с единия крак в кабинета, а другия — в коридора.

Не го правеше изцяло по свой избор. Кабинетът и без друго не беше достатъчно голям за четирима ни. За да направи място, Шарона почти трябваше да застане в кошчето за боклук, което съдържаше последния брой на „Дейли Бруин“.

— Защо сте с противогаз? — попита д-р Бейлис.

— Защо не са всички с противогази? — каза Монк.

— Не виждам никакъв дим — каза д-р Бейлис. — И, доколкото знам, въздухът в тази стая е безопасен за дишане.

Монк се втренчи шокирано в него. Или поне мисля, че го направи. Не беше много лесно да видя лицето му през онзи противогаз.

— Да сте поглеждали навън напоследък? — попита Монк. — Над града е надвиснал отровен облак.

— Това е просто смог — каза д-р Бейлис, като втъкна в панталона краищата на ризата си, по които се виждаше малко синьо мастило.

— Назоваването му с друго име не променя факта — каза Монк.

— Но нека променим темата — намесих се аз. — Не сме дошли тук да говорим за качеството на въздуха. Искаме да ви питаме за отношенията ви с Елън Коул.

— Бяхме просто колеги в катедрата по социални изследвания на пола — каза д-р Бейлис.

— На всичките си колеги ли давате спермата си? — попита Шарона.

— Бих бил щастлив да го направя — каза д-р Бейлис.

— Нека пак да сменим темата — каза Монк, — с такава, която не включва подобни, хм, неща.

— Имате предвид сперма? — попита д-р Бейлис — нарочно според мен, просто заради удоволствието да види как Монк се сгърчва.

Монк ми направи знак да му дам мокра кърпичка. Изглежда, дори самата дума го караше да се чувства мръсен. Дадох му една.

— Как прие съпругата ви вашето „донорство“? — попита Шарона.

— Не й казах — отговори той. — Изабел разбра едва след като на прага ни се появиха лейтенант Дозиър и Йън Лъдлоу.

— Какво е правел там Лъдлоу? — Монк вдигна очи от заглавието, което четеше от захвърления в кошчето за боклук брой на „Дейли Бруин“. Беше нещо за проблемите с дребните кражби в студентския магазин.

— Беше някакъв консултант или наблюдател, или нещо от този род — каза той. — Искрено казано, изненадан съм от големия брой на външни участници в сътрудничество с полицията по време на това разследване.

— Жена ви как прие новината? — попитах.

— Не много добре — каза той. — Но да си кажа честно, от известно време в отношенията ни се появиха проблеми. Тя проявява все по-малко и по-малко гъвкавост, когато става дума за това, да бъда на разположение от сексуална гледна точка.

Погледнах Монк. Той изглеждаше по-заинтригуван от една дупка в крайчеца на спортното яке, висящо на закачалката, отколкото от онова, което обсъждахме. Аз обаче нямаше да се излъжа: знаех, че Монк чува, попива и поне подсъзнателно анализира всяка дума. Въпреки това щеше да се наложи да го наблюдавам внимателно, за да съм сигурна, че няма да пробие дупка в другото крайче на якето само за да го „изравни“.

— Искате да кажете, че не й е харесало да й изневерявате — каза Шарона.

— Вече не проявява такава толерантност към живота в стил „Да прегърнем човечеството“, както някога. Смяташе, че като съм забременил друга жена, било то и изкуствено, по някакъв начин съм прехвърлил границата. — Той сви рамене и поклати глава, сякаш за да затвърди предположението колко абсурдна е тази нейна гледна точка. — Но това, което я тревожеше, не беше толкова самата проявена от мен така наречена невярност. Винаги съм проявявал активна мултисексуалност.

— Моля? — попита Монк.

— В състояние съм да правя секс с всеки присъстващ в тази стая — каза д-р Бейлис, — включително със самия себе си.

— А-ха — рече Монк.

И моментално напусна стаята. Също и сградата.

Шарона се загледа гневно след него и продължи да гледа кръвнишки още известно време. Мисля, че според нейната гледна точка Монк не просто бягаше от някакъв шкембест перверзник, поддържащ връзка с покрити с хлебарки лесбийки, а изоставяше самата нея.

Не че го осъждах.

— Той изглежда ужасно напрегнат — каза д-р Бейлис.

— А вие изглеждате ужасно отпуснат — казах.

— Благодаря ви — рече д-р Бейлис. — Точно към това се стремя. Това е същината на мултисексуалността.

— Нямате ли предвид бисексуалността? — попита Шарона.

— Този термин е скован и неточен, особено когато описва мен — каза той. — В момента имам еротична връзка с лесбийка.

Каза го така, сякаш очакваше да му изръкопляскаме за постижението.

— Вече не е лесбийка, щом спи с вас — казах.

— Сали не се е отрекла от лесбийското си „аз“, за да започне връзка с мен — каза д-р Бейлис. — Тя просто е привлечена от лесбийските ми качества.

— Вие сте мъж — отбеляза Шарона.

— Който поддържа връзка с лесбийската си същност — каза той. — Свързан съм с нея по-скоро като жена, отколкото като мъж. Това изобщо не е съешаване между мъж и жена в общоприетия хетеросексуален смисъл.

— Както и да го наричате, сигурна съм, че Елън Коул е била разярена — казах. — Дошла е при вас, за да помогнете на нея и партньорката й да започнат създаването на семейство. Вместо това обаче вие напълно сте разрушили семейството й. Отнели сте й любовницата и тяхното дете.

— Обзалагам се, че не го е приела добре — вметна Шарона. — Какво направи Елън, докторе? Заплаши да разобличи начина ви на живот? Заплаши ви, че ще разкаже на жена ви? На управата на факултета? На медиите?

— Ако го беше направила, тогава убийството й щеше да е доста глупав ход от моя страна, тъй като то доведе до излагането на показ на моя личен живот, нали?

— Хората невинаги разсъждават трезво, когато са ядосани — отбеляза Шарона.

— Какъвто явно е случаят тук — каза д-р Бейлис. — Яд ви е, че вашият съпруг е убил Елън Коул. И вместо да го приемете, предпочитате да изливате гнева си върху невинни хора като мен и Сали. Изглежда сте забравили, че по времето, когато е убита Елън, и двамата със Сали сме били не пред един, не пред двама, а пред десетки хора. Никой от нас не би могъл да носи отговорност за това.

— Страхотни алибита — каза Шарона. — Почти прекалено убедителни, за да са верни.

— А какво ще кажете за алибито на съпруга си? — попита той. — Доколко убедително е то?

Преди Шарона да успее да отговори, вниманието ни беше отвлечено от звука на приближаващи стъпки в коридора.

Обърнах се, като очаквах да видя Монк. Вместо това видях към нас да идват двама униформени офицери от полицията на кампуса. И двамата бяха мъже, единият — азиатец, другият — латиноамериканец. Никой не би могъл да обвини полицията на кампуса, че не спазва мултиетническия принцип при наемането на служителите си.

Двете с Шарона трябваше почти да се покатерим върху рафта за книги и бюрото, за да направим място на двамата полицаи да влязат. На табелките с имената им пишеше, че се казват Тран и Демпси.

— Д-р Бейлис? — попита полицай Тран.

— Да? — отвърна той.

— Тук сме по сигнал от Ейдриън Монк — каза полицай Тран.

Д-р Бейлис се усмихна.

— Не знаех, че мултисексуалността е престъпление.

Полицай Тран се спогледа с партньора си.

— Мултисексуалност ли?

— Той е в състояние да прави секс с всеки в тази стая — каза Шарона.

— Бас държа, че е — каза полицай Демпси и разсеяно сложи ръка върху кобура на пистолета си.

— Не сме тук заради сексуалните ви изпълнения — каза полицай Тран. — Разследваме кражбите от студентския магазин.

Клетъчният ми телефон звънна. Обадих се. Беше Монк, който каза, че се обажда от телефонен автомат в „Акерман Юниън“, където се намираше студентският магазин.

— Човекът, с когото говориш, е откачен — рече Монк. — Откачен клептоман.

— По-добре вие говорете — казах му, като включих телефона на високоговорител и го вдигнах, за да го чуват всички. — Обажда се г-н Монк.

— Д-р Бейлис краде дрехи и други стоки от студентския магазин — каза Монк. — По-късно сваля защитните етикети, но не се справя много добре. Затова има дупки или мастилени петна по всичките си дрехи.

— Бъркате работата на молците и протеклите химикалки с криминално поведение — каза д-р Бейлис. — Трябва да си купя топчета нафталин, но просто отказвам да нося предпазители за джобове.

— Добър опит — поясни Монк. — Проблемът е, че дупките и петната от мастило при вас са главно по долните краища на ризите ви, които се опитвате да скриете, като ги втъквате в панталоните си. Или пък са върху краищата на връхните ви дрехи, където няма да се забелязват така лесно. Молците не проявяват и помен от такава избирателност. Освен това мастилото е с уникално средство за боядисване, използвано от средствата за сигурност.

Полицаите погледнаха към спортното сако и ризата, окачени на металната релса, и към дрехите, с които бе облечен д-р Бейлис.

По горната устна на доктора започнаха да избиват мънистени капчици пот.

— Вие, разбира се, не вярвате на нищо от това — обърна се д-р Бейлис към полицаите. — Това е лудост.

— Ако погледнете очилата, които носи, както и другите два чифта на бюрото му, ще забележите, че всичките рамки са със счупени ръкохватки, които са били залепени с лепило — каза Монк. — Причината е, че е счупил ръкохватките, докато набързо е махал поставените с охранителна цел табелки от стоките. А марките на дрехите и рамките съвпадат с тези, които се продават в студентския магазин.

Аз бях убедена.

Шарона беше убедена.

Полицаите бяха убедени.

А също и д-р Бейлис.

— По-добре да дойдете с нас в участъка — строго каза полицай Тран. — Детективите ще искат да говорят с вас.

Д-р Бейлис преглътна с усилие.

— Може би е добре първо да се обадя на адвоката си.

— Може би е добре да го направите — каза полицаят.

Не успяхме да уличим д-р Бейлис в убийство, поне все още не, но ми се струваше удовлетворяващо все пак да го уличим в някаква престъпност, тъй като в живота му имаше толкова много неща, които бяха безспорно погрешни. За нещастие, това може би щеше да се окаже единственото, което бе наказуемо от закона.

— Сега смятам да си тръгвам пеша към Сан Франциско — обяви Монк. — Можете да ме вземете по пътя.