Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 46 гласа)

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
Автор Айзък Азимов
Първо издание 1951 г.
САЩ
Издателство Gnome Press
Жанр научна фантастика
Страници 255
Поредица Фондация
Следваща Фондация и Империя

Издателство в БГ Бард
ISBN ISBN 0-553-29335-4

"Фондация" (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател-фантаст Айзък Азимов, "Фондация". Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник "Фондация Том Първи" от издателство Бард. [1]

Главни действащи лица

  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическата империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисториятя и нейният създател Хари Селдън, през очите на математикът Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидел на събитията които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитята от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин, се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на "Четирите Кралства". Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия, вместо религия за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети, на планета където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери, и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил да освободи затворника в замяна на подарък. Понйтес измайсторява машина способна да превръща желязо в злато и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйтес успява да създаде търговски отношения с планета, която досега се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпрострира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Елон Мъск, също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение. [3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги, като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиджане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи. [4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

2.

Анселм от Родрик („от“ само по себе си вече означаваше дворянска кръв), суб-префект на Плузма и неприкосновен Посланник на негово величество краля на Анакреон, плюс още дузина други титли, беше посрещнат от Салвор Хардин на космодрума с цялото уважение, съответствуващо на сана и положението му.

С разтегната усмивка и лек поклон той измъкна бластера от кобура си и го подаде на Хардин с ръкохватката напред. Хардин върна комплимента, извършвайки същата церемония със своя бластер, специално взет назаем за тази цел. По такъв начин дружбата и добросъседските отношения бяха потвърдени, и въпреки че Хардин забеляза, че нещо издува отстрани сакото на посланника, той си даде вид, че не го е забелязал.

След това те седнаха в лек автомобил, ескортиран от всички страни от най-различни ескорти, и бавно се насочиха към площада на Енциклопедията. По целия им път се раздаваха нужните приветствия от тълпата ентусиасти.

Суб-префектът Анселм слушаше възторжените викове с флегматичната безразличност на войник и дворянин.

— Кажете, само този град ли е целият ви свят? — попита той Хардин.

Хардин повиши глас, за да може да бъде чут през шума на тълпата.

— Нашият свят все още е много млад, ваша светлост. За цялата му кратка история са ни посетили само няколко толкова високо благородни хора. Затова е ентусиазмът на тълпата.

Беше очевидно, че негово весокоблагородие не разбира иронията, даже когато е насочена срещу него.

Много замислено Анселм от Родрик каза:

— Основана преди петдесет години. Хм… м… м! Вие тук имате твърде много неизучени земи, кмете. Никога ли не сте мислили за това да ги разделите на участъци?

— Засега не изпитваме такава необходимост. Целият ни народ е централизиран, така трябва и да бъде поради Енциклопедията. Някога, може би когато населението ни се увеличи…

— Странен свят! И нямате ли селяни?

За Хардин не беше трудно да разбере, че негова светлост просо се опитва да лови риба в мътна вода, и при това го прави доста несръчно. Той спокойно отговори:

— Нямаме нито селяни, нито благородници.

Веждите на от Родрик се вдигнаха.

— А вашият предводител — чавекът, с когот трябва да се срещна?

— Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Комитета, и освен това, личен представител на Императора на Терминус.

— ДОКТОР? И никаква друга титла? Просто УЧЕН? И той стои по-високо от гражданската власт?

— Разбира се — добродушно отговори Хардин. — Всички ние сме учени в по-голяма или по-малка степен. В края на краищата целият ни свят е само научно поселение, намиращо се под прекия контрол на Императора.

Последната фраза беше леко подчертана, и това не се хареса особено на префекта. Той се замисли за нещо и мълча по време на останалия път.

* * *

Хардин неимоверно скуча през цялата следваща вечер, но беше удовлетворен поне от това, че Пирен и от Родрик, които се срещнаха с изрази на най-нежна и гореща дружба, явно си омръзнаха още повече.

От Родрик със святкащи очи изслуша предосадната лекция на Пирен по време на разглеждането на сградата на Енциклопедията. С вежлива и нищо не изразяваща усмивка той слушаш бързата скоропоговорка на Пирен, докато те вървяха през големите хранилища на филмотеките и камерите за разглеждане.

И едва след като те се спускаха етаж след етаж надолу, разглеждайки коректорски отдели, печатни отдели и отдели за филмотеки, направи първата си изчерпателна забележка.

— Всичко това е много интересно — каза той, — но, по моему, това е малко странно занятие за възрастни хора. Какво е доброто в това?

На тези думи, както забеляза Хардин, Пирен даже не намери какво да отговори, макар че изразът на лицето му беше достатъчно красноречив.

Вечерята беше огледално повторение на събитията на деня, тъй като от Родрик завладя инициативата в беседата и с голямо старание, с най-малките технически детайли описваше сражението на своя батальон в неотдавнашната война между Анакреон и съседното неотдавна провъзгласено Кралство Смирно.

Суб-префектът не млъкна, докато вечерята не свърши и дребните чиновници не напуснаха един след друг помещението. Последния разказ за триумфалната битка на космическия му флот той завърши, съпровождайки Пирен и Хардин на балкона, където тримата седнаха в креслата, наслаждавайки се на топлата лятна вечер.

— А сега, — каза той с твърд и в същото време игрив тон, — нека да поговорим за сериозни неща.

— Отдавна трябваше да започнем — неразбрано промърмори Хардин, пушейки дълга пура от тютюн от Вега и облегнат назад в креслото.

Високо в небето блестеше Галактиката и мъгливите й звезди се простираха от хоризонт до хоризонт. В сравнение с тях видимите съседни звезди изглеждаха като песъчинки.

— Без съмнение, — каза суб-префектът, — формалното обсъждане, подписването на документи и другите технически подробности ще ги направим пред… как наричате своя съвет?

— Комитет — студено отговори Пирен.

— Странно название! Но както и да е, това ще стане утре. А днес ние можем да се договорим тук, между себе си. Как смятяте вие?

— И това значи… — вмъкна Хардин.

— Това значи, че сегашната ситуация се е променила малко. В периферията на Галактиката станаха някои промени, и следователно статутът на вашата планета стана малко неопределен. Ще бъде извънредно удобно, ако ние с вас стигнем до съгласие по въпроса как стоят нещата. Между другото, кмете, няма ли да ви се намери още една такава пура?

Хардин погледна суб-префекта и с неохота му подаде пура.

Анселм от Родрик я помириса и от удоволствие цъкна с език.

— Тютюн от Вега! Откъде ги намерихте?

— Получихме малко при последната доставка. Вече почти нямаме. Само космосът знае кога ще получим още — ако изобщо получим някога.

Пирен се изкашя. Той не пушеше и затова ненавиждаше миризмата на тютюн.

— Дайте да се изясним, ваша светлост — каза той. — Вашата мисия просто да изясните положението на нещата ли е?

От Родрик кимна през дима на своите първи жадни дръпвания.

— В такъв случай тя скоро ще бъде приключена. Ситуацията на планетата е такава, каквато е била винаги: всичко за Първия Том на Енциклопедията на Основанието.

— А! Какво значи всичко?

— Много просто. Ние представляваме поддържан от държавата научен институт, а също и лична собственост и владение на негово величество Императора.

Тази реч не направи никакво впечатление на суб-префекта. Той пускаше кръгове дим.

— Това е приятна теория, доктор Пирен. Даже мисля, че имате всички необходими документи с императорския печат на тях, но какво е реалното положение? Какви са вашите отношения със Смирно? Вие сте на не повече от петдесет парсека от столицата му. И как стоят нещата относно държавите Коном и Дарибоу?

— Ние нямаме отношение към нито един от васалите — каза Пирен. — Бидейки част от владенията на Императора…

— Те не са васали — напомни от Родрик, — те сега са самостоятелни кралства.

— Нека да са кралства. Все едно, ние нямяме към тях никакво отношение. Като научен институт…

— По дяволите вашата наука! — изруга негова светлост, добавяйки остър войнишки израз, който нагорещи атмосферата. — Какво значение има това, когато Смирно може да завладее вашата планета всеки момент?

— А Императорът? Той какво, ще седи и ще гледа как ще завладяват Терминус ли?

От Родрик малко се успокои и отговори:

— Виждате ли, доктор Пирен, Вие се отнасяте с уважение към собствеността на Императора, също както и Анакреон, но нали Смирно може да се отнася съвсем иначе. Ако си спомняте, ние току-що подписахме договор с Императора, ще представя негово копие утре на вашия Комитет, според който на нас лежи цялата отговорност по поддържането на реда в границите на бившата област на Анакреон по заповед на Императора. Нашите задължения са ви ясни, нали?

— Безусловно. Но Терминус не е част от областта Анакреон.

— Смирно…

— Той не е част и от областта Смирно. Той изобщо не е част от никоя област.

— Кажете, Смирно знае ли това?

— Безразлично ми е знае ли го или не.

— Но на нас това не ни е безразлично. Войната ни със Смирно току-що завърши, и в негово владение все още остават две наши звездни системи. Терминус е разположен на място за прекрасен стратегически пункт между двете нации.

Хардин почувствува слабост и се намеси в разговора.

— Какви са вашите предложения, ваша светлост?

Суб-префектът се радваше, че може да прекъсне словесния двубой и да премине към конкретни заявления. Той живо каза:

— Напълно е очевидно, че Терминус не може сам да се защити, и следователно е длъжен да се намеси Анакреон, за ваше собствено благо. Вие, естествено, разбирате, че нямаме намерение да се намесваме във вътрешните ви работи…

— Безусловно. — сухо го прекъсна Хардин.

— …но ние сме уверени, че ще бъде по-добре за всички, ако ние настаним на Терминус военна база.

— И това е всичко, което искате — просто да построите военна база на на ограмната незаета територия, с която разполага планетата? Нищо повече?

— Разбира се, ще ви се наложи да издържате силите, които ще ви защищават.

Хардин пусна креслото си и се наклони напред, опирайки се с лакти на коленете.

— Най-накрая стигнахме до същността. Дайте да наричаме нещата с имената им. Терминус ще бъде протекторат и ще бъде длъжен да плаща данък.

— Не данък, издръжка. Ние ви защищаваме, вие плащате за това.

Неочаквано Пирен силно удари с юмрук по ръчката на креслото.

— Дайте ми думата, Хардин. Ваша светлост, не давам пукната пара за всичките ви Анакреони и Смирно, взети заедно. Не ме интересува тяхната политика и игри на войни. Още веднъж ви повтарям, ние сме поддържано от държавата, свободно от данъци научно учреждение.

— Поддържано от държавата? Но държавата — това сме ние, доктор Пирен, а ние не ви поддържаме.

Пирен сърдито скочи.

— Ваша светлост, аз съм пряк представител на…

— …неговото неприкосновено величество Императорът — подхвана в хор Анселм от Родрик. — А аз съм пряк представител на краля на Анакреон. Анакреон е доста по-близко, доктор Пирен.

— По същество. — твърдо каза Хардин. — Как и в какво смятате да събирате така наречената издръжка, ваша светлост? В натура? В пшеница, картофи, плодове, животни?

Суб-префектът се вторачи в него.

— Откъде-накъде? За какво са ни? Имаме си свои запаси. В злато, разбира се. Още по-добре в хром или ванадий, ако имате достатъчни запаси.

Хардин се разсмя.

— Запаси! Ние нямаме запас даже от желязо! Злато! На, погледнете парите ни. — Той му протегна една монетка.

От Родрик я повъртя в ръце и погледна Хардин.

— Какво е това? Стомана?

— Именно.

— Не разбирам.

— Терминус е планета, на която практически няма метали. Съответно ние нямаме злато и нямаме с какво да ви платим, освен с няколко тона картофи.

— Е… с готова продукция.

— Без метал? Как мислите, от какво правим машините си?

Настъпи пауза, в която отново се намеси Пирен.

— Всичко това няма никакво отношение към въпроса. Терминус не е планета, а научно основание, подготвящо голямата енциклопедия. Велики космосе, нима нямате ни най-малко уважение към науката?

— Енциклопедията не печели войни.

От Родрик се намръщи.

— Какво пък, ако вашият свят е толкова непродуктивен… той не е и населен. Вие можете да плащате и със земя.

— Какво имате предвид? — попита Пирен.

— Вашият свят е практически безлюден, и ненаселените земи сигурно са плодородни. На Анакреон има много дворяни, които с удоволствие биха прибавили земя към владенията си.

— Вие нямате право да ни предлагате…

— Няма никаква нужда да се вълнувате така, доктор Пирен. За всички ще стигне. Ако работата тръгне както трябва, и вие ни помогнете, ние можем да направим така, че вие нищо да не загубите. Титлите могат да се заслужат, а после могат и да се даряват. Мисля, че ме разбирате.

— Благодаря — сърдито изфуча Пирен.

А след това Хардин небрежно попита:

— Ще може ли Анакреон да ни предостави достатъчно плутоний за нашата атомна електростанция? Останал ни е само за няколко години.

Пирен се задави с въздишката си и за няколко минути настана мъртва тишина. Когато от Родрик заговори, гласът му забележимо се различаваше.

— Имате атомна енергия?

— Разбира се. Какво странно има в това? Ако не се лъжа, атомната енергия е открита преди петдесет хиляди години. Но на нас ни е трудно да си доставяме плутоний.

— Да, да разбира се.

Посланникът се запъна и неловко добави:

— И така, господа, ще продължим обсъждането на този въпрос утре. А сега ме извинете…

Пирен погледна след него и процеди през стиснати зъби:

— Това тъпо самоуверено магаре! Този…

— Съвсем не. — намеси се Хардин. — Обикновен продукт на своята цивилизация. Той разбира само едно: „Аз имам атомен пистолет, а вие нямате“.

Пирен рязко се обърна към него.

— А вие? Защо заговорихте с него за всичките тези военни ази и данъци? Да не сте полудял?

— Не. Просто му дадох да си каже мисълта. Забележете, той накрая ни издаде истинските намерения на Анакреон — да раздели Терминус на поземлени владения. И, разбира се, аз нямам намерение да допусна това.

— Нямате намерение. Няма да допуснете. А кой сте вие? И мога ли да ви попитам откъде-накъде се раздрънкахте за енергостанцията? Първият намек за атомна енергия ще ни направи мишена за военните.

— Да. — ухили се Хардин. — Военна мишена, от която е добре да се пазиш. Не разбирате ли защо поведох разговор на тази тема? Той само потвърди това твърде силно подозрение, което възникна у мен.

— Какво?

— Че на Анакреон вече няма атомна енергия. Ако това не беше така, той веднага щеше да разбере, че плутоният, освен в прастари времена, не се използува в атомните електростанции. А от това следва, че икономиката на цялата останала Периферия също се базира не на атомната енергия. Поне не на Смирно, иначе те нямаше да спечелят войната. Интересно, не е ли така?

— Глупости! — Пирен раздразнено се обърна и излезе, а Хардин изведнъж се усмихна.

Той хвърли пурата и погледна към небето.

— Обратно към нефта и въглищата, така значи? — прошепна той и дълбоко се замисли.