Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

ЧАСТ IV.
ТЪРГОВЦИ

1.

Търговци… винаги и навсякъде преди политическата хегемония на Основанието вървяха търговците, които проникваха в най-отдалечените ъгълчета на Периферията. Между връщанията им на Терминус можеха да минат месеци и години, мъничките си кораби те винаги ремонтираха сами, от честността им можеше да се желае и повече, смелостта им…

И въпреки всичко това, те имаха власт, много по-продължителна от псевдорелигиозния деспотизъм на четирите кралства…

Разказваха се легенди за тези силни и винаги самотни хора, които — на шега или сериозно — бяха обявили за свой девиз едно от изказванията на Салвор Хардин: „На високоморалния човек това му свойство никога не трябва да му пречи да върши добри дела“. Сега е трудно да се каже кои легенди за тях са истина, а кои — измислица. Вероятно всички те са малко преувеличени…

 

Галактическата енциклопедия

 

Лиммар Пониетс беше абсолютно гол, когато го завари звънът на предавателя, което доказва, че в старите анекдоти за телепосланията и баните има частица истина, дори когато става дума за космическото пространство, за отдалечените трасета на Галактическата Периферия.

За щастие отсекът на кораба, непредназначен за търговски стоки, е съвсем малък. Толкова малък, че душът и горещата вода са разположени в помещение два на четири, и на десет фута от пулта за управление. Пониетс достатъчно ясно чу сигнала на предавателя.

С ругатня той излезе от банята, ръсейки парцали пяна, за да премине на прием, и след три часа втори търговски кораб се приближи до неговия, и ухилен юноша влезе през тръбата, съединяваща корабите.

Пониетс побутна най-добрия си стол към госта и седна на въртящия се стол на пилота.

— Какво искате от мен, Горм — мрачно попита той. — Защо изведнъж решихте да ме догонвате, и то на такова разстояние от Основанието?

Лес Горм извади цигара и отрицателно поклати глава.

— Аз ли? Откъде-накъде! Просто сглупих, че се приземих на Глиптале IV един ден след като мина пощата. И те ме изпратиха да ви предам това.

Мъничко блестящо цилиндърче премина от ръка в ръка, и Горм добави:

— Лично писмо, свръхсекретно! Не може да се предава през надпространството, и така нататък. Поне аз разбрах така. Във всички случаи това е лична капсула, и можете да я отворите само вие.

Пониетс с отвращение погледна цилиндърчето.

— Виждам. Нито веднъж не съм чувал с такова писмо да е съобщена радостна вест.

Цилиндърчето се отвори в ръката му и тънкият прозрачен лист хартия се разгъна. Очите му бързо бягаха по редовете на посланието, защото когато се появи последната част от листа, първата потъмня и се сви. След минута и половина листът съвсем почерня и се разпадна.

— О, Велики Космосе и цяла Галактико! — изви Пониетс.

— Може би ще мога да ви помогна с нещо — спокойно каза Лес Горм, — или всичко е прекалено секретно?

— Мога да ви кажа, вие сте член на Гилдията. Трябва да се отправя към Аскон.

— Натам? Защо?

— Те са взели в плен един търговец. Но не говорете за това на никого.

Лицето на Горм стана зло.

— Взели са в плен? Но това е нарушение на конвенцията.

— Намесата във вътрешната политика е също нарушение на конвенцията.

— О! Значи той го е направил?

Горм помълча.

— Кой е този човек? Познавам ли го?

— Не — рязко отговори Пониетс и Горм разбра намека и спря да задава въпроси.

Пониетс стана и се загледа през илюминатора. Известно време той мърмореше ругатни по адрес на тази мъглива част на Галактиката, след което високо каза:

— Проклета работа! И аз няма нищо да спечеля.

В очите на Горм внезапно блесна разбиране.

— Хей, приятел, та Аскон е затворена община!

— Именно. Там не можеш да продадеш и джобно ножче. Те не купуват никакви атомни прибори. В моите трюмове е пълно със стоки и да летя натам е равносилно на самоубийство.

— И няма ли начин да се избавите от поръчението?

Пониетс разсеяно поклати глава.

— Познавам този момък. Не мога да оставя приятеля си в беда. Както са казвали по-рано, отдавам се в ръцете на Галактическия Дух и весело вървя по предначертания от него път.

— Какво, какво? — с недоумение каза Горм.

Пониетс го изгледа и късо се разсмя.

— Съвсем забравих. Вие нали никога не сте чели „Книгата на духовете“?

— Не съм и чувал за нея — отговори Горм.

— Щеше да ви се наложи, ако бяхте учили в духовна семинария.

— Духовна семинария? За да стана свещенник?

Горм беше явно шокиран.

— Боя се, че е така. Това е моят позор и най-страшната ми тайна. Макар че аз се оказах не по зъбите на нашите Свети Отци. Те просто ме изхвърлиха по причини, достатъчни, за да се заеме с по-нататъшното ми образование Основанието. Е, добре, това не е интересно. Поо-добре кажете, как върви търговията ви тази година?

Горм угаси цигарата и нахлупи шапката си.

— Сега возя последния товар. Мисля, че всичко ще бъде наред.

— Щастливец — изказа завистта си Пониетс, и дълго след като Горм си отиде, седя замислено в креслото.

И така, Ескел Горов е попаднал на Аскон и на всичкото отгоре е влязъл в затвора!

Това беше лошо! Честно казано, много по-лошо, отколкото това изглеждаше на пръв поглед. Д кажеш на любопитния юноша, че не е станало нищо страшно, за да го оотбиеш от следата и да го накараш да си гледа своята работа беше едно, а да гледаш истината в очите — съвсем друго.

Защото Лиммар Пониетс беше един от малкото, които знаеха, че Търговецът-Майстор Ескел Горов беше съвсем не търговец, а съвсем друго лице.

Какво?

Агент на Основанието!