Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

7.

Тео Апорат беше един от свещенниците от най-висок ранг на Анакреон. Благодарение на този си ранг той получи длъжността главен жрец на космолета „Венис“.

Но работата беше не само в ранга. Той познаваше кораба. Той беше взел участие в ремонта му под ръководството на хората от Основанието. Той изучи двигателите по тяхна заповед. Той поправи телеекраните, възстанови комуникациите, оправи вдлъбнатините по корпуса, настрои вълшебните лъчи. Дори му разрешиха да помага, когато мъдрите хора от Основанието сглобиха такъв свят прибор, какъвто досега никога не беше поставян на никакви други кораби и беше специално създаден за този колос — ултракъсовълновото реле.

Затова нямаше нищо чудно, че го заболя сърцето, когато той разбра за каква цел е предназначен този изумителен кораб. Той даже не искаше да повярва това, което му каза Вересов: че крайцерът трябва да изпълни такова страшно злодейство, че оръдията му ще бъдат обърнати срещу Основанието. Срещу това Основание, където той беше учил като млад, това Основание, от което излизаше цялата святост.

И въпреки всичко у него вече нямаше никакво съмнение, особено след това, което му каза адмиралът.

Как е могъл кралят, благословен от бога, да позволи такъв кощунствен акт? И беше ли това крал? А може би това е заповед на този проклет безбожник Венис, а кралят нищо не знае? И синът на този същия Венис беше този адмирал, който преди пет минути му каза:

— Заемете се със своите души и със своите благословии, отче, а аз ще се заема с кораба.

Апорат се усмихна недобро. Той ще се заеме със своите души и със своите благословии, а също и със свите проклятия. Принц Лефкин скоро ще запее друга песен.

Сега той влезе в главната радиорубка. Зад него вървеше младшият свещенник на звездолета и двамата офицери, стоящи на вахта, не направиха никакъв опит да му попречат. Главният жрец имаше право да влиза във всички помещения на кораба.

— Затворете вратата — заповяда Апорат и погледна хронометъра. До дванадесет оставаха още пет минути. Той беше пресметнал времето правилно.

С бързи и уверени движения той премести ръчките, които му даваха радио– и телевръзка със всички помещения на огромния двумилен крайцер.

— Войници от кралския звездолет „Венис“, внимание! Говори вашият Главен Жрец!

Той знаеше, че звуците на гласа му, многократно усилени, се чуваха и при атомните оръдия, и в каюткомпаниите, и в самия край на кораба — навигационния отдел.

— Вашият кораб — извика той — е предназначен за кощунствени цели! С вашето незнание той върши такова действие, което ще обрече душата на всекиго от нас на вечното мълчание на ледения космос! Слушайте! Намерението на вашия командир е да отведе кораба до Основанието, и подчинявайки се на своята греховна воля, да нападне този източник на благословия. И тъй като такова е неговото намерение, в името на Галактическия Дух аз го свалям от комадуването, защото не трябва да има никакви команди, неблагословени от Галактическия Дух. Сам божественият кораб не може да стори нищо без съгласието на Духа.

Гласът му стана по-дълбок и младшият свещенник го слушаше с трепет, а двамата вахтени — със страх.

— И тъй като този кораб отива да изпълни такова дяволско поръчение, лишен е той от благословията на Духа.

Той тържествено вдигна ръце и пред хилядите екрани на кораба войниците затрепериха, гледайки тържествения образ на техния Главен Жрец.

— В името на Галактическия Дух и на неговия пророк Хари Селдън, на неговите ученици, светите хора от Основанието, аз проклинам този кораб. Нека телекамерите на кораба, които са му очи, да ослепеят. Нека крановете, които са му ръце, да се парализират. Нека атомните оръдия, които са му юмруци, да застинат. Нека моторите, които са му сърце, да престанат да бият. Нека връзката, която му е глас, да заглъхне. Нека вентилацията, която е диханието му, да замре. Нека светлината, която е душата му, да изчезне в нищото. В името на Галактическия Дух аз проклинам този кораб.

И с последните му думи, с настъпването на полунощ, на много светлинни години оттам, в Арголидския Храм се включи ултракъсовълновото реле, което със свръхсветлинна скорост включи това на флагманския кораб „Венис“.

Тъй като главното свойство на религията, наречена наука, е че тя действува, и че проклятия като това на Апорат са просто смъртоносни.

Той видя как тъмнината обвива целия кораб, чу как престана мекото далечно бръмчене на хиператомните двигатели. Извади от джоба на дългата си мантия атомна лампичка и тя изпълни стаята с бисерен блясък.

Той погледна двамата вахтени, хора несъмнено храбри, които сега стояха на колене с изписан на лицата им смъртен ужас.

— Спасете нашите души, ваше преподобие. Ние сме бедни хора и не знаем престъпните исли на нашите началници — прошепна единият.

— Следвайте ме — каза Апорат. — Вашите души още не са докрай заблудени.

В кораба цареше пълна тъмнина, изпълнена с почти физически осезаем страх. Войниците се опитваха да допълзят по-близо до Апорат, вървящ по коридорите сред кръгове от светлина, и да докоснат мантията му, молейки го със слаби гласове за пощада.

Отговорът винаги беше един и същ:

— Следвайте ме!

Когато той намери принц Лефкин, последният се промъкваше в тъмнината из офицерската каюткомпания, с все сила ругаейки да донесат светлина. Адмиралът погледна своя Главен Жрец с ненавиждащи очи.

— А ето ви и вас!

Лефкин беше наследил сините очи на майка си, но носът му беше малко крив и едното око — кривогледо, с което приличаше на Венис.

— Какъв е смисълът на вашите предателски действия? Върнете енергията на кораба. Тук командувам аз.

— Вие вече не сте командир — тържествено отговори Апорат.

Принцът бързо се огледа.

— Хванете този човек. Арестувайте го, или, кълна се в Космоса, ще изпратя всеки, който ме слуша, навън в космоса, но без скафандър.

Той замълча за секунда, след което закрещя с тънък глас:

— Нима ще разрешите да ви излъже това плашило, този шут? Ще повярвате във всичките тези облаци и райски живот? Този човек е мошеник, а Галактическия дух, за който той говори — лъжа!

Апорат го прекъсна с бяс в гласа:

— Хванете богохулника! Вие слушате неговата реч под заплахата от вечно проклятие над вашите души!

И в същата секунда благородният адмирал се оказа на пода в здравите ръце на нахвърлилите се върху него войници.

— Вземете го и ме следвайте.

Апорат се обърна и тъгна обратно към радиорубката. Войниците, запълнили всички коридори, влачеха след него Лефкин. В радиорубката той постави командира пред един телевизор, който продължаваше да работи.

— Заповядайте на целия флот да промени курса и да се приготви за връщане на Анакреон.

Раздърпан, окървавен, пребит и полузадушен, той даде заповед.

— А сега, — мрачно каза Апорат, — поддържаме връзка с Анакреон на ултракъса вълна. Говорете това, което ви заповядвам.

Лефкин направи отрицателно движение и тълпата в рубката и коридорите страшно зашумя.

— Говорете! — каза Апорат. — Започвайте: „Космическият флот на Анакреон…“

Лефкин започна да говори.