Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

5.

Преди да успее да организира среща с Ферл, мина още една седмица. Пониетс чувствуваше напрежение, но вече беше успял да привикне към усещането за физическа безпомощност. Наложи му се да напусне пределите на града под стража. Под стража се намираше и във вилата на Ферл. Не му оставаше нищо друго, освен да се примирява с това и дори да не се оглежда през рамо.

В домашна обстановка Ферл изглеждаше и по-висок и по-млад, отколкото тогава в полукръга на Старейшините. В домашните се дрехи той изобщо не приличаше на Старейшина.

— Вие сте странен човек — рязко каза той.

Очите му бяха полузатворени и клепачите леко трепереха.

— През последната седмица и особено през последните два часа вие говорите само за това, че ми е необходимо злато. Това е безполезен труд, тъй като на кого то не е нужно? Нека да придвижим разговора по-нататък.

— Това не е просто злато — предвидливо каза Пониетс. — Не е просто злато, не е някоя и друга монетка. Ние говорим сега за това, което стои зад това.

— Какво може да стои зад златото? — каза Ферл с изкривени в насмешка устни. — Не смятате ли вие да направите пред мен още една тромава демонстрация?

— Тромава?

Пониетс леко се намръщи.

— Безусловно.

Ферл скръсти ръце на гърдите си и замислено поглади брадичката си.

— Не ви осъждам. Вие направихте всичко тромаво с определена цел, сигурен съм в това. И, разбира се, щях да предупредя Негово височество за това, ако знаех причината. Та нали ако бях на ваше място, аз щях да направя това злато на кораба си, а след това да го предложа срещу пленника, без да предизвиквам толкова съмнения и спорове, колкото възникнаха в резултат на вашата демонстрация.

— Вярно е, — съгласи се Пониетс, — но тъй като на своето място съм аз, се реших на тази стъпка, за да привлеча вниманието ви.

— Така ли? Само затова?

Ферл не се и опита да скрие презрителното си удивление.

— И очистителния срок от тридесет дни също ли го предложихте, за да получите нещо по-съществено от моето внимание? Ами ако се изясни, че златото не е чисто?

Пониетс също си позволи в отговор една мрачна шега.

— Когато пробата му ще я оценяват хора, заинтересовани в това то да бъде чисто?

Ферл вдигна поглед и се втренчи в търговеца. Той изглеждаше едновременно удивен и удовлетворен.

— Разумно. А сега кажете, за какво ви е нужно да привлечете моето внимание.

— Моля. За краткото време, което прекарах тук, аз обърнах внимание на разни полезни сведения, които се касаят до вас и ме интересуват. Например: вие сте млад, твърде млад за Съветник, и произхождате от сравнително младо дворянско семейство.

— Не ви ли харесва произходът ми?

— Опазил ме бог. Вашите предци са велики и свещени, никой не смее да го отрича. Но има хора, които твърдят, че вие не сте член на някое от Петте Племена.

Ферл се облегна в креслото.

— Оказвайки уважение на всички, които са такива, — той не скриваше заплахата в гласа си — мога да кажа, че Петте Племена имат бедно семе и рядка кръв. Останали са живи не повече от петдесет членове на Племената.

— И все пак има хора, които твърдят, че Велик Майстор, предводител на нацията, не може да бъде човек от друг произход. И се говори също, че толкова млад и толкова бързо станал фаворит на Великия Майстор човек не може да няма могъщи врагове сред крупните държавни дейци. Негово Височество старее, и протекцията му ще свърши с неговата смърт, а тогава вашият враг несъмнено ще стане този човек, който ще тълкувa словaтa нa Духa.

— За чужденец вие сте успели да чуете прекалено много — рязко каза Ферл. — Такива уши се отсичат.

— Това никога не е късно да се направи.

— Нека теглим чертата — нетърпеливо каза Ферл и се размърда в креслото си. — Вие смятате да ми предложите власт и богатство, ако се съглася с вашите прибори на злото, които се намират на звездолета. Така ли е?

— Да допуснем, че е така. Какво можете да възразите? Да приведете обичайните си възражения за доброто и злото?

Ферл поклати глава.

— Съвсем не. Вашето мнение за нас е основано на езическия агностицизъм, но и аз не съм роб на нашата митология, макар че може така да изглежда. Аз съм човек образован, сър, и, надявам се, просветен. Пълната дълбочина на нашите религиозни обичаи — по-скоро в ритуален, отколкото в етически смисъл — е предназначена предимно за народните маси.

— Какви са тогава вашите възражения — меко настоя Пониетс.

— Именно в това. В масите. Лично аз може би бих искал да сключа с вас съглашение, но за да извлича човек полза от вашите малки прибори, той трябва да ги използува. Как мога да стана богат и уважаван, ако ми се наложи да използувам… е, например обикновения бръснач в най-строга тайна и треперейки, че ще бъда разкрит? Дори ако съм гладко обръснат, как това ще ми помогне да стана богат? И как да избягна смъртта в газовата камера или разкъсването на парчета от тълпата, ако ме хванат да се бръсна?

Пониетс сви рамене.

— Вие сте прав. Като лекарство мога да ви предложа само да образовате вашия народ, за да започне той да използува атомната енергия за своя собствена полза и ваша изгода. Не отричам, работата ще бъде титанична, но ще се изкупи с лихвата. Но това е ваша лична работа и в настоящия момент говоря за съвсем друго. Защото аз не смятам да ви предлагам нито бръсначи, нито ножове, нито механичен боклукопровод.

— Какво тогава смятате да ми предложите?

— Злато. Просто злато. Вие можете да получите прибора, който аз демонстрирах миналата седмица.

Ферл целият се напрегна и кожата на челото му се сви, образувайки бръчки.

— Трансмутационния апарат?

— Да. Запасът от вашето злато ще се равняа на запаса от вашето желязо. Според мен това ще удовлетвори всички ваши нужди. Това ще удовлетвори дори самия Велик Майстор, въпреки вашата младост и всичките ви врагове. И това е безопасно.

— По какъв начин?

— Трябва да работите тайно от всички, което току-що ми казахте. Можете да скриете апарата в най-дълбоките тъмници на най-високите си крепости, в най-отдалеченото си имение, и той пак ще ви направи неизмеримо богат. Вие купвате златото, а не прибора, и на него не пише откъде се е взело, защото по никакъв начин не може да бъде отличено от истинското.

— А кой ще работи с този прибор?

— Вие. Ще ви покажа как става, и след пет минути вие ще се справяте не по-зле от мен.

— А цената?

— Какво пък — много внимателно започна Пониетс. — Аз искам своята цена и та не е малка. В края на краищата аз живея от търговията. Да кажем… това е много ценна машина… вие ще ми дадете еквивалента на един кубически фут злато в чисто желязо.

Ферл се разсмя и Пониетс се изчерви.

— Искам да добавя, сър — добави той натегнато, — че можете да получите парите си обратно в течение на два часа.

— Точно така, и след час вие вече няма да сте тук, а приборът ще престане да работи. Нужна ми е гаранция.

— Давам ви думата си.

— Това е чудесна гаранция, — Ферл се поклони иронично — но вашето присъствие ще ме уреди още по-добре. Мога да ви дам думата си, че ще ви платя една седмица след покупката, ако приборът работи.

— Невъзможно е.

— Невъзможно ли? Та вие сте заслужили смъртно наказание само с предложението да ми продадете нещо. Вие, разбира се, можете да се откажете от сделката, но имате само един избор: приборът или газовата камера утре сутринта. Обещавам ви.

Лицето на Пониетс остана неподвижно, но в очите му проблесна някаква искрица.

— Вие нечестно използувате положението си — каза той. — Поне ще потвърдите ли обещанието си писмено?

— И да стана също престъпник? Не, сър!

Ферл се усмихна с широка удовлетворена усмивка.

— Не, сър! От нас двамата само един е глупак!

С тих глас търговецът каза:

— Съгласен съм.