Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

7.

В помещението, където беше сейфът, имаше доста повече от шест стола, като че ли се е очаквало, че ще дойдат доста хора. Хардин забеляза това, замисли се и скромно седна в ъгъла, по-далече от останалите.

Членовете на Комитета изобщо не възразиха срещу това. Те разговаряха помежду си шепнешком и до Хардин отначало достигаха отделни думи, след това те започнаха да си шушукат още по-тихо. Измежду тях само Фара изглеждаше относително спокоен. Той беше извадил часовника си и мрачно следеше стрелките.

Хардин също погледна първо часовника, а после стъкления куб, абсолютно празен и заемащ половината стая. Това беше единственият непривичен момент в обстановката, тъй като по нищо друго не личеше, че някъде миниатюрна частичка радий отмерва секундите, оставащи до точния момент, когато ще щракне тумблер, ще се свърже верига и…

Светлината помръкна! Тя не угасна съвсем, остана слабият жълт отблясък на лампите, но това стана с такава бързина, че Хардин подскочи на стола си. Той изумено погледна лампите, висящи на тавана в старинни старомодни обковки, и когато отново премести погледа си, стъкленият куб вече не беше празен.

В него имаше фигура — фигура в стол за инвалиди!

Няколко секунди човекът мълчеше, но после затвори книгата, която лежеше на коленете му и бавно почна да я върти между пръстите си. След това той се усмихна и сякаш цялото му лице оживя.

Фигурата каза:

— Аз съм Хари Селдън.

Гласът му беше стар и мек.

Хардин усети, че се е приготвил да стане от стола и да се представи.

Гласът продължаваше, без да бърза:

— Както виждате, прикован съм към това кресло и не мога да стана, за да ви приветствувам. Вашите баби и дядовци отлетяха на Терминус само преди няколко месеца по моето време и оттогава ме удари доста неприятен паралич. Аз не мога да ви видя, така че, както разбирате, не мога и да ви приветствувам истински. Не зная дори колко души сте тук, така че днешната ни среща не бива да има формален характер. Ако някой от вас стои прав, седнете, ако обичате, и ако някой от вас иска да пуши, също не възразявам.

От устните му се откъсна тих смях.

— Пък и защо да възразявам? Мен ме няма тук.

Ръката на Хардин се протегна към пурите, но той се овладя и продължи да слуша.

Хари Селдън остави книгата настрани, като че ли на маса до себе си, и когато върна ръката си в предишното положение, книгата изчезна.

Селдън отново заговори.

— Минали са петдесет години, откакто беше създадено Основанието, петдесет години, в течение на които членовете на Основанието оставаха в неведение над какво в действителност работят. Беше необходимо да има такова неведение, но сега тази необходимост свърши.

Като начало ще ви кажа: Енциклопедията на Основанието — това е лъжа, и тя винаги е била такава!

Зад Хардин заскърцаха столове и се раздадоха няколко приглушени възклицания, но той не се обърна.

Хари Селдън, разбира се, не чуваше това. Той продължи:

— Това е лъжа в смисъл че на мен и на моите колеги ни е напълно безразлично ще излезе ли дори един том от Енциклопедията. Тя изигра своята роля. С нейна помощ ние спечелихме Имперската Харта, привлякохме сто хиляди души, необходими за нашия план и дадохме на тези хора работа, докато през това време събитията се развиваха и никой от тях не можеше вече да се върне назад.

Всичките тези петдесет години, през които вие сте работили върху безсмислица, няма смисъл да смекчаваме изразите, не ви дават сега възможност да отстъпвате, и вие нямате друг изход, освен да продължите да работите, но вече над доста по-сложен проект, който представляваше и представлява част от нашия план.

Ние ви разположихме на такава планета и в такова време, че през петдесет години да възниква положение, в което да нямате свобода на избор. От настоящия момент и в течение на следващите векове пътят, по който ще вървите напред е неизбежен. Често вие ще се намирате пред лицето на кризис, както сега се намирате пред първия от тях, и всеки път свободата на избора ви ще бъде ограничена по такъв начин, че ще имате само един избор, един път.

Това е този път, който разработи нашата психология, и не без причини.

В течение на векове галактическата цивилизация загниваше и се разпадаше, макар че единици разбираха това. Но сега, накрая, Периферията се отцепва от Империята, и политическото единство на последната е разколебано. И една от тези петдесет години, които вече са минали, историкът от бъдещето ще отбележи с червена линия и ще каже: „Тогава е станало падането на Галактическата Империя“.

И той ще бъде прав, макар че това надали ще го разберат, преди да изтекат няколко столетия.

А след Падането неизбежно ще настъпи период на варварство, период, който по изчисленията на психоисториците трябва в нормални обстоятелства да продължи тридесет хиляди години. Ние не можем да спрем Падането. Пък и не искаме, защото културата на Империята е изгубила цялата си жизненост, изгубила е цената, която имаше. Но ние можем да намалим периода на варварство и анархия — да го намалим на само хиляда години.

Ние не можем да ви кажем по какъв начин ще стане това, както преди петдесет години не можехме да ви кажем истината за Основанието. Ако вие знаете предварително как искаме да съкратим този период на анархия, планът ни може да се окаже неуспешен, както би се оказал неуспешен, ако вие бяхте разбрали по-рано, че Енцклопедията — това е измама, защото това знание щеше да разшири свободата ви на действие, и общият брой на променливите в управлението ще превиши този, който сме в състояни да изчислим.

Но вие няма и да узнаете, защото на Терминус няма психолози и никога не е имало, освен Алурин, а той беше един от нас.

Но едно мога да ви кажа: както Терминус, така и неговият съратник — Основанието, разположено на другия край на Галактиката, са наченки на бъдещата Втора Галактическа Империя. Сегашният ви пръв кризис ще изправи Терминус на този път.

Впрочем, това е много прост кризис, много по-прост от тези, които тепърве ви предстоят. Казано с прости думи, той се състои в следното: вашата планета внезапно е отрязана от все още цивилизованите центрове на Галактиката и е заплашена от силните си съседи. Вие сте неголям свят на учени, обкръжен от все по-бързо разпространяващото се варварство. Вие сте островчена атомна енергия в океан от енергии много по-примитивни, но вие сте безпомощни, защото на вашата планета изобщо няма метали.

Сега вие можете сами да видите, че сте изправени пред твърда необходимост, и че действието ви е наложено. Природата на това действие, а следователно и решението на вашата дилема, е безспорно очевидно!

Образът на Хари Селдън се протегна настрани, и книгата отново се появи в ръката му. Той я отвори и каза:

— Но колкото и тежко да ви е в бъдещето, запомнете и предайте на вашите потомци, че пътят е избран, и че в края му ви чака нова и велика Империя!

Очите му се насочиха към книгата и той внезапно изчезна. Светлината в стаята отново светна равномерно и ярко.

Хардин се обърна и видя, че към него с трагичен израз в очите и треперещи устни гледа Пирен.

Гласът на председателя беше твърд, но безжизнен:

— Оказа се, че вие бяхте прав. Ако се срещнете с нас довечера в шест, Комитетът ще се проконсултира с вас какво да правим понататък.

Те му стиснаха ръка един след друг и излязоха от стаята. Те бяха искрени, тези учени, които не можеха да не признаят грешката си, но за тях всичко вече беше късно.

Той погледна часовника си. Всичко вече трябваше да и свършило. Хората на Ли бяха заели всички важни пунктове и Комитетът вече не издаваше разпореждания.

Първите кораби от космическия флот на Анакреон трябваше да пристигнат утре, но и тук всичко беше наред. След шест месеца и те също вече нямаше да издават разпореждания.

Както каза Селдън и както се досети Хардин още същия ден, когато Родрик призна, че те нямат атомна енергия, решението на първия кризис беше очевидно. Дяволски очевидно!