Айзък Азимов
Фондацията (5)

5.

КОМИТЕТ ЗА НАРОДНА БЕЗОПАСНОСТ… — аристократическата коалиция се издигнала на власт след успешно покушение над Клеон I, последният от династията на Ентуизите. Общо взето, тази коалиция внесла елементи на порядък в продължение на дълги векове на нестабилност и безпокойства в Империята. В крайна сметка под предводителството на великите князе Чеизи и Дивартси тя дегенерирала до сляп инструмент за поддържане на статуквото… Комитетът не се отделил напълно от държавната власт до абдикацията на последния от силните императори, Клеон II. Първият началник на Комитета…

В известен смисъл началото на упадъка на властта на Комитета може да се проследи от началото на процеса над Хари Селдън, който се е провел две години преди Ерата на Основанието. Този процес е описан в биографията на Хари Селдън от Гаал Дорник…

 

Галактическата енциклопедия

 

Гаал не изпъли своето обещание. На следващата сутрин го събуди приглушен звън. Той вдигна слушалката и гласът на хотелския клерк много вежливо и ясно го информира, че той е длъжен да не напуска стаята по заповед на Комитета за народна безопасност.

Гаал веднага се хвърли към вратата, но тя кой знае защо не се отваряше. Оставаше му само да се облече и да чака.

Дойдоха за него, отведоха го някъде, но въпреки всичко това беше съвсем истински арест. Въпросите му се задаваха с изключително вежлив тон. Всичко беше много благоприлично. Той обясни, че е найобикновен провинциалист от Синакс, че е учил в такива и такива училища и институти, че е получил званието доктор по математика тогава и тогава. Поканили са го на работа в групата на Хари Селдън и се е съгласил. Отново и отново той повтаряше всичко отначало и пак всичко отначало, а те все се връщаха към въпроса за присъединяването му към групата на Селдън. Как е чул за нея, какви е трябвало да бъдат задачите му, какви тайни инструкции е получил, в какво се състои проектът на Селдън.

Той отговаряше, че нищо не знае. Не е получавал никакви тайни инструкции. Той е учен и математик. Съвършено не се интересува от политика.

В края на краищата вежливият инквизитор попита:

— И кога ще бъде разрушен Трантор?

Гаал се запъна.

— Моите знания са недостатъчни, за да отговоря на въпроса ви.

— А кой може да отговори на него?

— Как мога да отговарям за другите?

Гаал беше мокър от пот, беше му горещо.

— Говорил ли ви е някой за възможността за такова разрушение и за това кога това трябва да стане? — попита следователят. И когато младежът се поколеба, той добави: — Имайте предвид, докторе, вие бяхте следен. Бяхме на космодрума, когато пристигнахте, на наблюдателната кула, когато чакахте срещата си, и, разбира се, нищо не ни струваше да подслушаме срещата ви с доктор Селдън.

— В такъв случай вие знаете неговия възглед за този проблем — отговори Гаал.

— Възможно е. Но бихме искали да го чуем от вас.

— Селдън се придържа към мнението, че Трантор ще бъде разрушен до пет века.

— Той е доказал това… хм… математически?

— Да.

— И вие потвърждавате, че неговите математически концепции са верни?

— Щом доктор Селдън счита така, значи те са верни.

— Е, какво пък. Засега нямам повече въпроси, но ще ви задържа. Това е всичко.

— Почакайте. Аз имам право на защитник. Настоявам на правата си на имперски гражданин.

— Никой не ви ги отрича.

Не се наложи Защитникът да бъде чакан дълго.

* * *

Влезлият в килията човек беше висок и лицето му беше толкова тясно, че изглеждаше сглобено само от вертикални линии, не оставяйки място за усмивка.

Гаал вдигна очи. Чувствуваше се отслабнал и уморен. Бяха се случили толкова събития, а той не беше прекарал още дори тридесет часа на Трантор.

— Казвам се Лорс Аваким — каза човекът. — Доктор Селдън ме изпрати да ви защищавам.

— Така ли? Чуйте тогава. Искам веднага да се подаде апелация до императора. Задържан съм без всякаква причина. Не съм виновен за нищо. За нищо! — Той размаха ръце. — Вие сте длъжен незабавно да се погрижите това да бъде доложено на императора.

Докато той говореше, Аваким бавно и внимателно разтоварваше на гладкия под някакви вещи. Ако Гаал не беше така зает със своето негодуване, щеше да познае в тези предмети металически листове за протоколи и джобен магнетофон.

Бз да обръща никакво внимание на негодуването на Гаал, Аваким накрая го погледна.

— Комитетът без съмнение ще се опита да подслуша нашата беседа. — каза той. — Това е незаконно, но въпреки всичко те ще се опитат да го направят.

Гаал изскърца със зъби.

— Обаче, — тук Аваким нарочно бавно седна в креслото, — магнитофонът, който виждате пред себе си, и който на пръв поглед е обикновен магнетофон, изправно изпълняващ функциите си, има още едно свойство. Той създава мъртва зона за всяко подслушващо устройство. Мисля, че този орех няма да го прегризат веднага.

— Значи мога да говоря свободно?

— Без всякакво съмнение.

— Тогава искам делото ми незабавно да бъде предадено на императора.

Аваким се усмихна с ледена усмивка и внезапно се оказа, че на лицето му все пак се намира място за нея, наистина при това се наложи бузите да се посвият малко.

— Вие сте от провинцията — каза той.

— Това не ми пречи да бъда гражданин на Империята, както и вие или кой да е член на Комитета за народна безопасност.

— Несъмнено, несъмнено. Просто искам да кажа, че като провинциалист вие не сте напълно запознат с живота на Трантор. Императорът не разглежда никакви дела.

— Към кого тогава може да се апелира след Комитета? Има ли друга процедура?

— Няма. За практическа апелация и дума не може да става. Легално вие имате пълното право да апелирате към Императора, но делото никога няма да стигне до него. Днешният император е нещо съвсем различно от императорът от династията на Ентуизите. Боя се, че Трантор сега се намира в ръцете на аристократическите родове, членовете на които и влизат в състава на Комитета за народна безопасност. Навремето това положение беше точно предсказано от психоисторията.

— Наистина ли? — каза Гаал. — В такъв случай, ако доктор Селдън може да предсказва събития за по петстотин години напред, то…

— Той може да ги предсказва за по петнадесет хиляди години напред.

— Нека да бъдат петнадесет хиляди, няма да споря. Но защо тогава той не предсказа вчера моя арест и защо не ме предупреди за него? Макар че не, извинявайте.

Гаал седна на стола и подпря глава с ръка.

— Напълно разбирам, че психоисторическата наука не може да предскаже достатъчно точно бъдещето на отделния индивид. Надявам се, вие разбирате, че сега просто съм изкаран от себе си.

— Но вие грешите. Доктор Селдън смятше, че вие ще бъдете арестуван днес сутринта.

— Какво!

— Разбира се, много съжалявам, но това е така. Комитетът започна да проявява все по-голяма враждебност към неговите действия. На новите членове на групата се оказва все по-голям натиск. Графиките показват, че най-изгодно е да се разреши възникналият конфликт именно сега. Самият Комитет все още действуваше не съвсем уверено, и затова се наложи доктор Селдън да ви посети вчера, за да ги застави да действуват по-решително. Нямаше друга причина.

Дишането на Гаал спря.

— Значи така…

— Моля ви. Това беше необходимо. Доктор Селдън подтикна Комитета да ви арестува съвсем не от някаква лична неприязън. Вие тябва да разберете, че всички планове на доктор Селдън, обосновани чрез математически апарат, над който той е работил повече от осемнадесет години, включват всички случайности, в които има важни вероятности. Това е една от тях. Аз съм изпратен тук само с една цел — да ви кажа, че няма от какво да се боите. Всичко ще свърши добре: почти сигурно за нашия проект и с голяма вероятност за вас.

— Колко голяма е вероятността? — настоятелно каза Гаал.

— За проекта — повече от 99,9 процента.

— А за мен?

— Казаха ми, че е равна на 77,2 процента.

— Значи все пак имам шанс едно към пет, че ще ме бутнат в затвора или осъдят на смърт?

— Вероятността за последното е под един процент.

— Наистина ли? Сметките на един човек не означават абсолютно нищо. Помолете доктора да дойде при мен.

— За съжаление не мога да го направя, тъй като той също е арестуван.

Вратата се отвори широко, преди Гаал да успее да извика. Небрежно влезлият пазач се приближи към стола, взе магнетофона и го сложи в джоба си.

— Не мога да продължа без магнетофона — спокойно каза Аваким.

— Непременно ще ви го дадем, господин защитник, само че не този, който предизвиква статистическо поле.

— В такъв случай разговорът ми е завършен.

Гаал остана сам.