Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

ЧАСТ V
ПРИНЦОВЕ НА ТЪРГОВИЯТА

1.

Търговци… с психоисторическа неизбежност икономическият контрол на Основанието нараствал. Търговците ставали по-богати, а с богатството идвала и властта…

Понякога хората забравят, че Хобер Мелоу е започнал живота си като обикновен търговец. Но никога няма да забравят, че го е завършил като първия Търговски Принц…

 

Галактическата Енциклопедия

 

Джоран Сат сви пръсти с щателно маникюрирани нокти и каза:

— Това прилича на загадка. Струва ми се — казвам ви това в най-строга тайна — че настъпва още един от кризисите на Хари Селдън.

Събеседникът му пъхна ръка в джоба на късото Смирнийско сако и измъкна цигара.

— Не знам, Сат. Като правило, политиците започват да крещят „Селдънов кризис“ при всички нови избори за кмет.

Сат леко се усмихна.

— Но аз нямам намерение да провеждам никакви предизборни кампании, Мелоу. Заплашват ни с атомно оръжие, а ние не знаем откъде идва то.

Хобер Мелоу от Смирно, Главен Търговец, пушеше спокойно, почти безразлично.

— Продължавайте. Ако имате още нещо за казване, говорете, не се стеснявайте.

Мелоу никога не беше вежлив към хората от Основанието: той не правеше такива грешки. Той беше от друга планета, но смяташе, че мъжът винаги трябва да си остава мъж.

Сат включи тримерата звездна карта на масата. Той превключи нужните съединения и струпване от половин дузина звездни системи заблестя в червено.

— Това е Корелската република — спокойно каза той.

Търговецът кимна с глава.

— Бил съм там. Воняща дупка! Вие, разбира се, можете да я наричате република, но кой знае защо там всеки път избират за Комдор член на фамилията Арго. И ако някой не харесва това, му се случва по нещо.

Той сви устни и повтори:

— Бил съм там.

— И сте се върнали, което не се удава на всеки. Три търговски кораа, неприкосновени съгласно Конвенцията, са изчезнали в територията на Републиката за последната година. А тези кораби са били въоръжени с обикновени ядрени бомби и силови полета.

— Какви са последните съобщения, предадени от тези кораби?

— Рутинни отчети и нищо повече.

— Какво казват по този повод корелийците?

Очите на Сат иронично заблестяха.

— Ние даже не можем да ги попитаме. Из цялата Периферия Основанието се държи на репутацията си на могъщо. Как смятате, можем ли да изгубим три кораба, а след това да започнем да подпитваме?

— В такъв случай може би ще ми кажете какво искате от мен?

Джоран Сат не си губеше времето с такива разкоши като раздразнението. Като секретар на кмета той често сдържаше съветници от опозицията, хора, търсещи работа, реформатори и непризнати гении, които се кълняха, че сами са разработили този план, който е предложил Хари Селдън и че сега те могат да предскажат бъдещето. При този му богат опит трябваше да бъдат приложени твърде много усилия, за да покаже той раздразнение.

Той разбрано отговори:

— Сега ще кажа. Виждате ли, загубата на три звездолета в един и същи сектор за една година не може да бъде случайност, а атомната енергия може да бъде преодоляна само чрез още по-голяма атомна енергия. Автоматично възниква въпросът: ако на Корелия имат атомно оръжие, то откъде те го вземат?

— И откъде?

— Има две възможности. Или корелийците сами са го направили…

— Ценно наблюдение!

— Много! Но съществува и друга възможност: предателство.

— Така ли мислите?

Гласът на Мелоу беше студен.

Секретарят спокойно отговори:

— В това няма нищо невъзможно. Откакто Четирите Кралства подписаха Конвенцията на Основанието ни се е налагало да си имаме раота със значителни съпротивляващи се групи на много планети. Във всяко бивше кралство е имало свои недоволни, основно сред бившите благородници, които не се преструваха особено старателно, че обичат Основанието. Може би някои от тях са преминали от думи към дела.

Мелоу беше доматеночервен.

— Ясно. Така че какво искате да ми кажете? Аз самият съм от Смирно.

— Зная. Вие сте смирниец, роден сте на Смирно, едно от бившите четири кралства. По рождение вие сте от друга планета и чужденец, с Основанието ви свързва само вашето образование. Известно е, че вашият дядо е бил барон по време на войната между Смирно и Лорис, и също че вашите фамилни владения са били конфискувани и разделени от Съф Сермак.

— Лъжа! Кълна се в космоса, това е лъжа! Дядо ми беше беден син на космичиски пилот, който умря, защото нямаше пари за въглища. Това беше още преди Основанието. Нищо не дължа на стария режим. Но аз съм роден на Смирно и не се срамувам нито от Смирно, нито от смирнийците, кълна се в Галактиката! Вашите идиотски намеци за предателство няма да ме накарат да целувам праха под краката на Основанието. А сега можете или да издадете заповед, или да ми предявите обвинение. Все ми е едно кое от двете.

— Мой скъпи Главен Търговецо, мен ни най-малко не ме вълнува дали вашият дядо е бил крал на Смирно или последният просяк на планетата. Говорех за произхода и предците ви, само за да ви покажа, че това изобщо не ме интересува. Очевидно, вие не знаехте това. Нека да се върнем обратно на въпроса. Вие сте смирниец, познавате другопланетните жители. Освен това вие сте търговец, при това един от най-добрите. Вие сте бил на Корелия и познавате корелийците. Там ви предстои да се отправите.

Мелоу дълбоко въздъхна.

— Шпионин ли ще бъда?

— Съвсем не. Обикновен търговец, но дъжте очите си широко отворени. Ако успеете да разберете откъде те получават оръжие… Искам да ви напомня, тъй като сте смирниец, че последните два изчезнали звездолета са били от Смирно.

— Кога трябва да отлетя?

— Кога ще можете да подготвите кораба си за отлитане?

— След шест дни.

— Тогава и тръгнете. Подробностите ще научите в Адмиралтейството.

— Добре.

Той се надигна, здраво стисна ръката на Сат и излезе.

Сат почака, внимателно потривайки ръце и отпускайки се от нервното напрежение, после сви рамене и влезе в кабинета на кмета.

Кметът изключи телевизора и се облегна в креслото.

— Как ти се струва, Сат?

— Може би той е добър актьор — отговори Сат и замислено се загледа пред себе си.