Айзък Азимов
Фондацията (23)

9.

Помещението, където стоеше сейфът на Селдън, беше препълнено: хората бяха доста повече от местата, и те стояха покрай стените в три редици.

Салвор Хардин сравни количеството на посетителите сега и тогава, преди тридесет години, когато Хари Селдън се появи за пръв път. Тогава те бяха само шестима: петимата стари Енциклопедисти, отдавна вече починали, и той самият, младият упорит кмет. Това беше същият ден, когато той с помощта на Йохан Ли взе властта в свои ръце.

Сега всичко беше различно, абсолютно различно. Всеки член на Съвета очакваше появата на Селдън. Той самият все още беше кмет, но сега вече могъщ, и, във връзка с последните събития на Анакреон, популярен. Връщайки се на Терминус с новостите около смъртта на Венис и с новия договор, подписан от треперещия Леполд, той беше посрещнат с ликуващи приветствия и с вот на пълно доверие от страна на Съвета. Когато след това бързо последваха аналогични договори с всяко от другите три Кралства, договори, които даваха на Основанието власт, завинаги предотвратяваща даже опитите за нападение, както в случая с Анакреон, бяха проведени факелни процесии по всяка улица на Терминус. Даже името на Хари Селдън никога не беше превъзнасяно така гръмко.

Устните на Хардин се изкривиха. Такава популярност той имаше и след първия кризис.

На другия край на стаята Сеф Сермак и Луис Борт оживено се съвещаваха за нещо, и текущите събития изглежда изобщо не им бяха оказали влияние. Те се писъединиха към болшинството, изказало на Хардин своето доверие;произнесоха речи, в които публично признаха, че не са били прави, красиво се извиниха за някои резки фрази, казани от тях преди на дебатите, меко обясниха, че всичките им грешки са дошли от това, че са се вслушвали в мнението на сърцата си — и веднага след това започнаха нова кампания на своята партия на действието.

Йохан Ли докосна ръкава на Хардин и многозночително погледна часовника си.

Хардин вдигна глава.

— Привет, Ли. Все още ли си недоволен? Нещо не е както трябва ли?

— Той трябва да се появи след пет минути, нали?

— Така ми се струва. Предишния път той се появи по обяд.

— А какво ще стане, ако това не стане?

— Виж какво, цял живот ли смяташ да ме мъчиш с неприятностите си? Ако не се появи, не се появи.

Ли се намръщи и бавно поклати глава.

— Ако той не се появи, ще стане поредният скандал. Ако Селдън не потвърди, че сме действували правилно, Сермак пак ще започне всичко отначало. Той иска незабавно анексиране на четирите кралства и разширяване на границите на Основанието, ако е необходимо със сила. Вече е започнал кампанията си.

— Зная. Пожарникарите трябва да гасят пожара, даже ако затова се наложи те самите да го запалят. А ти, Ли, ще си създаваш грижи даже ако трябва да умреш, за да направиш нещо ново.

Ли смяташе да отговори нещо, но дъхът му спря: светлината на лампите отслабна и стаята потъна в полумрак. Той вдигна ръка към стъкления куб, който заемаше половината стая, а след това с дълбока въздишка седна в креслото.

Самият Хардин се изправи при вида на фигурата, която сега заемаше куба, фигура в инвалидна количка! Само той от всички присъствуващи помнеше този ден преди много години, когато тази фигура се появи за пръв път. Тогава той самият беше млад, а този човек стар. Оттогава този човек не беше остарял ни най-малко, а той самият се беше състарил.

Фигурата гледаше право пред себе си, ръцете й прелистваха книгата, лежаща на коленете.

Човекът каза:

— Аз съм Хари Селдън.

Гласът му беше стар и мек.

В стаята настъпи пълна тишина, и Хари Селдън продължи с разговорен тон:

— Сега се появявам тук за втори път. Разбира се, аз не зная присъствувал ли е някой от вас тогава, преди тридесет години. Откровено казано, не знам дали изобщо тук в момента има някой, но това яма голямо значение.

Ако вторият кризис е завършил безопасно, вие тябва да сте тук — иначе не може да бъде. Ако ви няма, значи вторият кризис не е бил лъжица за вашата уста.

Той поощрително се усмихна.

— Обаче аз се съмнявам в това, тъй като моите изчисления показват деветдесет и осем прооцента вероятност, че в първите осемдесет години от Плана не трябва да има сериозни отклонения.

Според нашите изчисления вие сега доминирате над варварските кралства, намиращи се в непосредствена близост до Основанието. Както и при първия кризис вие сте ги удържали чрез балансиране на властта, така и във втория сте успели да спечелите превъзходство посредством Духовната власт.

Обаче съм длъжен да ви предупредя: не бъдете прекалено самоуверени. Не искам и не мога да ви дам каквото и да било предвиждане на бъдещите събития, но ще бъде безопасно, ако ви кажа, че сега просто сте достигнали до нов баланс и нищо повече, наистина, той е значително по-добър отпреди. Духовната власт е напълно достатъчна, за да отразите всяка атака, но е непригодна за атакуване. Поради неизбежния ръст на тези противодействуващи сили Духовната власт не може да господствува дълго. Между другото, уверен съм, че не ви съобщавам нищо ново.

Ще трябва да ме извините за това, че ви говоря толкова неопределено.

В дадения случай Основанието е само старт по този път, който води към нова Империя. Съседните кралства и по броя на хората и по ресурсите си са неизмеримо по-могъщи, отколкото сте вие. Зад тези кралства лежат неизмерими джунгли от варварство, разпрострели се вече върху почти цялата Империя. В тези джунгли е останало това, което някога се е наричало Галактическа Империя — отслабена и загниваща, но все още могъща.

Хари Селдън вдигна книгата и я отвори. Лицето му стана тържествено.

— И нито за минута не забравяйте, че съществува друго Основание, създадено преди осемдесет години;Основание на другия край на Галактиката, там, където свършват звездите. В нужната минута те винаги ще ви дойдат на помощ. Господа, деветстотин и двадесет години от Плана лежат пред мен. Проблемът е във вашите ръце! Решавайте го!

Той сведе погледа си към книгата и изчезна. Светлината в помещението отново ярко пламна. През започналия шум на разговора Ли се наведе към ухото на Хардин и прошепна:

— Той не каза кога ще се върне.

— Знам — отговори Хардин, — но се надявам, че това ще стане когато ние с тебе вече тихо и спокойно ще лежим в гробовете си!