Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

4.

ПСИХОИСТОРИЯ… — Гаал Дорник, използувайки математически концепции, е доказал, че психоисторията е този клон на математиката, който се занимава с реакциите на човешките об щества на стабилни социални и икономически стимули…

…От всички тези изводи следва, че, изхождайки от необходимите точни статистически данни, може да се въздействува на тези човешки общества. Необходимите данни за големината на въздействието могат да бъдат определени чрез Първата теорема на Селдън, която… По-нататъшен необходим извод беше това, че даденото общество не трябва да знае за психоисторическия анализ каквото и да било, за да не се управлявят реакциите му от това знание, внасяйки по този начин изкривявания в истинността му…

Основата на психоисторията като наука лежи на разработването на Функциите на Селдън, които изразяват отношенията и определят зависимостите между личностите и социално-икономическите сили, като например…

 

Галактическата енциклопедия

 

— Добро утро, сър — каза Гаал. — Аз… Аз…

— Вие мислехте, че ще се видим чак утре? В нормални условия това щеше да бъде така. Но нашата работа не търпи отлагания, и ако се окажете годен, ще ви включим в работата незабавно. Сега все потрудно и по-трудно се намират нови кадри и доброволци.

— Извинете ме, но не разбирам, сър.

— Разговаряхте ли с някого, докато бяхте на наблюдателната кула?

— Да. С един човек на име Джерил. Не зная нищо повече за него.

— Името му няма никакво значение. Това е агент на Комитета за държавна сигурност. Той ви следеше още от космодрума.

— Но защо? Боя се, че просто нищо не разбирам.

— Кажете, този човек нищо ли не ви е говорил за мен?

Гаал се поколеба.

— Той ви нарече гарван.

— Не ви ли обясни защо?

— Каза, е вие предсказвате катастрофа.

— Това е истина… Кажете, много ли значи Трантор за вас?

Изглежда, всеки, с който Гаал се срещаше, се интересуваше от мнението му за Трантор. Все още не му беше хрумнало нищо друго освен единствената дума „Великолепно“.

— Говорите, без да сте помислили. А от психоисторическа гледна точка?

— Не съм я използувал при решаването на този проблем.

— Преди с вас да се запознаем по-тясно, младежо, вие ще се научите да използувате психоисторията при решаването на всеки проблем, и ще го правите автоматично… Погледнете.

Селдън измъкна от едно джобче на пояса си неголяма сметачна машинка. Носеха се слухове, че той не се разделя с нея даже в леглото и в часове на безсъние я измъква изпод възглавницата. Сивата й матова полировка беше леко изтъркана от дълго използуване. Ловките, възлести от старостта пръсти на Селдън заиграха по клавишите. На сивия екран светнаха червени символи.

— Ето ви положението на Империята днес. — каза Селдън.

Гаал въпросително погледна Селдън. Паузата се проточи.

— Но това, разбира се, не е пълната картина — каза накрая Гаал.

— Да, не е пълната — съгласи се Селдън. Радвам се, че не приемате думите ми просто на вяра. Но това е приближение, но основата на което могат да се правят общи изводи. Съгласен ли сте?

— Съгласно моето последно определение на производната функция — да.

Гаал говореше много внимателно, опитвайки се да избегне възможен капан.

— Прекрасно. Прибавете към това известната вероятност на престъпленията, ставащи в Империята, антиправителствените заговори, временните периоди на икономически спад, понижаващата се крива на изследване на нови планети…

Той продължи да изброява. С всяко ново определение на екрана се появяваше нов символ, починявайки се на движенията на ръката, а основното уравнение растеше и се променяше.

Гаал го прекъсна само веднъж.

— Не разбирам значението на този трансформационен ред.

Селдън го повтори още веднъж по-бавно.

— Но този извод е направен благодарение на забранена социална операция.

— Прекрасно. Вие действително съобразявате, но все пак недостатъчно бързо. В тази връзка тя не е забранена. Дайте, ще ви разкрия този ред.

Това отне значително повече време, но в кая на краищата Гаал покорно произнесе:

— Да, сега разбрах.

И накрая Селдън замълча.

— Ето ви картината на Трантор след пет столетия. Сега какво ще кажете?

Гаал отговори механично, не вярвайки на очите си:

— Пълно разрушение! Но… но това е невъзможно. Трантор никога не е бил такъв…

Селдън възбудено се въртеше на място, като момче на което е остаряло само тялото.

— Стига сте увъртали. Вие сам видяхте как стигнахме до този резултат. Сега го прехвърлете в думи. Забравете за минута за символите.

— Докато Трантор става все по-специализирана планета — отговори Гаал, — той става все по-уязвим, все по-малко може да се защищава. По-нататък, благодарение на това, че административното значение на Трантор расте от година на година, планетата представлява все по-привлекателна за завладяване. Тъй като наследяването на императора става все по-неопределено, а знатните родове — все по-свободни, социалната отговорност постепенно изчезва.

— Достатъчно. А какво ще кажете за цифровата вероятност за пълното унищожение на Империята за следващите пет века?

— Не мога да кажа.

— Какво? Вие не можете да направите диференциално изчисление на полето?

Под такъв натиск Гаал се чувствуваше не съвсем уютно. Изчислителната машинка не му беше предложена. Селдън я държеше на около фут от очите му. Гаал трескаво започна да смята наум и почувствува как челото му се покрива с пот.

— Около 85 процента? — предположи той.

— Не е лошо — отговори Селдън, присвивайки долната си устна, — но не е и добре. Точната цифра е 92,5 процента.

— И затова ли ви наричат Гарвана Селдън? — попита Гаал. — Не съм виждал по списанията всички тези ваши изчисления.

— Разбира се, че не! Това не е за печата. Нали не предполагате, че Империята някога ще обнародва своето бедствено и разклатено положение? За психоисторията такива изчисления не са сложни. Но някои резултати са утекли и са станали известни на нашата аристокрация.

— Това е лошо.

— Не е задължително. Всичко беше предвидено.

— Но нали именно затова ме следяха?

— Да. Всичко, което касае нашия проект, се изследва много щателно.

— Значи вие сте в опасност?

— О, това е несъмнено. Съществува вероятност от 1,7 процента, че ще ме осъдят на смърт, макар че, естествено, това няма да спре проекта. Това също е предвидено. Пък и работата не е в това. Доколкото помня, трябваше да се срещнем утре сутринта в Университета?

— Да — отговори Гаал.