Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

5.

Това беше второто заседание на Комитета, на което присъствуваше Хардин, ако, разбира се, не се броят тези неофициални беседи, които те имаха с лорд Дорвин. И въпреки това кметът ни най-малко не се съмняваше, че е минало едно, а може би две или три заседания, на които той някак си не беше получил покана.

Вероятно нямаше да бъде поканен и на това, ако не беше ултиматумът.

Във всеки случай това можеше да се нарече ултиматум, макар че вежливото писмо съдържаше множество най-приятелски думи за единството на двете планети.

Хардин внимателно попипа писмото. То започваше с пищни фрази и с приветствието: „От Негово Величество Краля на Анакреон до своя любезен приятел и брат доктор Люс Пирен, председател на Комитета по Енциклопедията на Първото Основание“ и завършваше с огромен, нагизден, многоцветен, дори твърде символичен печат.

Но въпреки всичко това беше ултиматум.

— Значи не ни остава особено много време — каза Хардин. — Само три месеца. Но и тези три, които вече имахме, не успяхме да ги използуваме за нищо. Това писмо ни дава една седмица. Какво ще правим?

Пирен развълнувано се намръщи.

— Трябва да има някакъв изход. След всичко това, което ни каза лорд Дорвин за отношението към нас на Императора и Империята, след неговите уверения е просто невероятно те да се решат на някакви крайности.

Хардин вдигна глава.

— Ясно. Вие, значи, сте информирали Краля на Анакреон за това, че вече имате силен защитник?

— Да, информирах го. След като доложих за своето намерение на Комитета и моето предложение беше гласувано единодушно.

— И кога се състоя гласуването?

Пирен отново се изпълни с достойнство.

— Струва ми се, че не съм длъжен да отговарям на вашите въпроси, кмете Хардин.

— Прекрасно. Не съм жизнено заинтересован от това. Просто по мое мнение вашата дипломатическа поща с цитирането на лорд Дорвин — тук той повдигна горната си устна, оозъбвайки се в усмивка, — е причината за това малко дружеско послание. В противен случай те щяха да изчакат още, макар че не мисля, че това щеше да помогне на Терминус, ако вземем предвид как е настроен Комитетът ви.

— Как ви се е удало да достигнете до такова забележително заключение? — попита Ят Фулхам.

— Съвсем просто. За това е нужно това, на което вие не обръщате ни най-малко внимание — здрав смисъл. Виждате ли, съществува една наука, известна под името символна логика, която позволява да се отдели от човешките думи всичкият ненужен боклук и да се извади голата истина.

— И какво от това? — попита Фулхам.

— Приложих я. Освен всичко друго я приложих към този документ. На мен това не ми е нужно, понеже аз великолепно разбирам за какво става дума, но ми се струва, че ще ми е по-лесно със символи, отколкото с думи да обясня съдържанието на този документ на петима учени-физици, тоест на вас.

Хардин измъкна няколко листа хартия от папката, лежаща под ръката му, и ги подреди.

— Между другото, това е направено не от мен — каза той. — Под този анализ се е подписал Мюлер Холк от отдела по логика, както можете да видите.

Пирен се наведе над масата, за да разгледа по-добре документите, и Хардин продължи:

— Писмото от Анакреон беше, естествено, проста задача, тъй като хората, които са го писали, са по-скоро хора на делото, отколкото на думите. В него ясно, макар и не съвсем квалифицирано е изказано само едно твърдение, ако следим символите, а в думи то се превежда грубо по следния начин:

— Или вие до една седмица ще ни дадете това, което искаме, или ще ви пратим по дяволите и пак ще си го вземем.

Докато петимата членове разглеждаха редовете символи, настана тишина, а след това Пирен седна в креслото си и неуверено се изкашля.

— Какъв изход виждате, доктор Пирен? — попита Хардин.

— Изглежда, никакъв.

— Прекрасно.

Хардин събра листовете.

— Сега виждате пред себе си копие от договора между Империята и Анакреон, договор, между другото, подписан по поръчение на Императора от същия този лорд Дорвин, който беше тук миналата седмица. До договора можете да видите символния му анализ.

Договорът представляваше пет страници ситен шрифт, а анализът заемаше само половин лист.

— Както виждате, господа, примерно около деветдесет процента от договора е отпаднал от анализа като пълна безсмислица, а всичко важно може да се напише по следния доволно интересен начин: 1. Задължения на Анакреон по отношение на Империята: никакви! 2. Власт на Империята над Анакреон: никаква!

И отново всичките петима внимателно следяха доводите, щателно сверявайки ги с договора, и когато те се откъснаха от листовете, Пирен обезпокоено заяви:

— Изглежда всичко е вярно.

— В такъв случай вие признавате, че този договор е ни повече, ни по-малко декларация за пълната независимост на Анакреон и признаване на този статут от Императора?

— Струва ми се, че да.

— И вие предполагате, че Анакреон не разбира това и не иска да подсили своята позиция на независимост — така че естествено се стреми да не обръща ни най-малко внимание дори на намека, че Империята може да ги заплашва с нещо? Особено когато е напълно очевидно, че Империята е безпомощна и не може да изпълни нито една от заплахите си, тъй като в противен случай те никога нямаше да получат независимост.

— Но тогава — прекъсна го Сат, — как кметът Хардин се отнася към уверенията на лорд Дорвин, че Империята ще ни окаже поддръжка? Неговите гаранции бяха… — Той сви рамене. — Те бяха удовлетворени.

Хардин се облегна в креслото.

— Знаете ли, това е най-интересното от всичко, което става. Признавам си, че когато видях негова светлост, реших, че той е едно глупаво магаре, но в края на кращата се изясни, че той е великолепен дипломат и е изключително умен. Поех риска да запиша на лента всички негови думи.

Раздадоха се протестиращи викове и Пирен в ужас отвори уста.

— Какво толкова има? — настоятелно попита Хардин. — Да, разбира се, това е нарушение на правилата на гостоприемството и изобщо нито един порядъчен джентълмен не би го направил. Освен това, ако негова светлост ме беше хванал на място, щеше да бъде не много приятно, но всичко мина добре, а лентата е у мен. Това е всичко. Записах го, преписах записа на хартия и го изпратих при Холк за анализ.

— И къде е този анализ? — попита Ландин Краст.

— Именно това — отговори Хардин — е най-интересното. Това беше най-трудният анализ от трите, проведени в лабораторията. Когато след два дни тежка работа Холк упя да отстрани всички безсмислени твърдения, смътни полунамеци, безполезни определения, накъсо, всички глупости, се оказа, че не остава абсолютно нищо. Нито една дума. Лорд Дорвин, господа, за всичките пет дни на обсъждане не е казал нито една определена дума, и го е направил така, че вие не го забелязахте. Ето ви уверенията и гаранциите на вашата скъпоценна Империя.

Дори ако беше сложил на масата бомба със закъснител, Хардин нямаше да предизвика по-голямо оживление от това, което се възцари след последното му изказване. Той търпеливо изчака шумът да утихне.

— И така, — заключи той, — когато сте изпратили своите заплахи, а това са били именно заплахи, за действията на Империята по отношение на Анакреон, вие просто сте предизвикали раздразнение у монарха, който е знаел за тези заплахи много по-добре от вас. Естествено, това е изисквало незабавни действия и резултатът е ултиматумът, след което мога отново да се върна на това, с което започнах разговора. Имаме само една седмица. Какво ще правим сега?

— Изглежда, — каза Сат, — нямаме друг изход освен да позволим на Анакреон да изгради военни бази на територията на Терминус.

— Тук съм съгласен с вас — отговори Хардин, — но какво да направим, за да ги изхвърлим колкото се може по-бързо?

Мустаците на Ят Фулхам щръкнаха.

— Вие говорите така, като че ли смятате да приложите срещу тях насилие.

— Насилието — последва отговорът — е последното убежище на безпомощния. Но аз естествено нямам намерение да им постеля червен килим и да ги настаня в най-добрите жилища.

— На мен все пак не ми харесва вашето отношени по въпроса — продължи да настоява Фулхам. — Това е опасно отношение, още поопасно защото, както сме забелязали напоследък, болшинството от населлението ви поддържа и е готово на всичко, което им кажете. Мога да ви съобщя, кмете Хардин, че Комитетът не е толкова сляп и е прекрасно осведомен за вашите действия.

Той замълча и останалите съгласно закимаха с глави. Хардин сви рамене.

Фулхам продължи:

— Ако вие въвлечет града в акт на насилие, това ще бъде равносилно на самоубийство, и ние няма да допуснем това. Нашата политика има един кардинален принцип — създаването на Енциклопедията. Когато ние решаваме дали да правим нещо или да не го правим, ние решаваме, изхождайки от принципа, ще бъде ли това безопасно за Енциклопедията, или не.

— В такъв случай — каза Халдин — вие сте стигнали до извода, че трябва да продължаваме нашата интензивна кампания по кракоклатене.

— Вие сам ни показахте, — с горчивина каза Пирен — че Империята не може да ни помогне, макар че аз не зная как и защо това е могло да стане. Ако е необходим компромис…

Хардин имаше кошмарното усещане, че се движи с бясна скорост и едновременно с това стои на място.

— Компромиси не съществуват! Нима не разбирате, че всички тези разговори за военни бази са празни дрънканици, за замазване на очите! От Родрик ясно ни даде да разберем какво е нужно на Анакреон: анексиране на нашите земи и насаждане на феодална система с владения, а също и крепостно-аристократична икономика. Нашият блъф с атомната енергия ще ги застави да действуват по-внимателно, но рано или късно те все пак ще започнат да действуват.

Той негодуващо се надигна и всички се надигнаха заедно с него, освен Джорд Фара.

А след това заговори той.

— Ако обичате, седнете всеки на мястото си. Стигнахме достатъчно далече. Оставете това. Безполезно е да се сърдите така, кмете Хардин. Никой от нас не е извършил предателство.

— Ще ви се наложи тепърва да ме убедите в това!

Фара меко се усмихна.

— Вие сам прекрасно разбирате, че говорите така от злост. Оставете ме да се доизкажа!

Малките му проницателни очи бяха полузатворени и гладката твърда брадичка — леко изпотена.

— Няма никакъв смисъл да крием, че Комитетът стигна до извода, че истинското решение на проблема с Анакреон ще бъде разкрито след шест дни, в момента на отварянето на сейфа.

— Това ли е всичко, което можете да кажете?

— Да.

— Значи, ние трябва да не правим нщо и просто да чакаме и да вярваме, че решението ще изскочи от сейфа като дяволче от кутийка?

— Ако оставим настрана вашата емоционална фразеология, именно така.

— Просто чудесно. Наистина, доктор Фара, та вие сте истински гений! По-малко велик ум никога не би стигнал до такова решение!

Фара снизходително се усмихна.

— Вашето умение да подбирате думите е просто изумително, Хардин, но е неуместно. Впрочем, помните ли моето мнение относно отварянето на сейфа преди три седмици?

— Да, помня. Не отричам, че от гледна точка на дедуктивната логика то беше всичко друго освен глупост. Вие казахте, прекъснете ме, ако греша, че Хари Селдън е бил най-великият психолог в цялата Галактика, че следователно той е могъл да предвиди това неприятно и трудно положение, в което сме попаднали, и че следователно той е основал своя сейф, за да ни показва изхода от трудните положения.

— Разбрали сте същността на моята идея.

— Ще се учудите ли, ако чуете, че непрекъснато съм я обмислял през последните три седмици?

— Много съм поласкан. И какъв е резултатът?

— Резултатът е, че изводите ви явно са неверни. И пак не е нужно нищо друго освен мъничко здрав смисъл.

— Например?

— Например, ако той е предвиждал неприятностите откъм Анакреон, защо не ни е разположил на някоя друга планета, по-близо до Галактическия Център? Добре е известно, че Селдън ловко е маневрирал, когато Комитетът за Безопасност на Трантор е заповядал Основанието да бъде устроено на Терминус. Но защо той е направил това? Защо въобще ни е сложил именно тук, ако е могъл да предвиди разкъсването на комуникациите, нашето изолирано положение, заплахата откъм съседите ни и нашата безпомощност поради отссъствието на метали на Терминус? Особено пък това! Или пък, ако е знаел всичко това, защо не е предупредил навреме първите заселници, така че да имат време да се подготвят, а не да чакат, докато са с единия крак в гроба, защо според вас той не го е направил?

И не забравяйте още едно. Дори той да е могъл да предвиди проблемът тогава, ние също така добре го виждаме сега. Следователно, ако той още тогава е знаел ррешението, ние сега трябва да го виждаме. В края на краищата Селдън не е бил вълшебник. И ние с никакви самоизмами не можем да избегнем стоящата пред нас дилема: той е могъл да го предвиди тогава, а ние не го виждаме сега.

— Но, Хардин — напомни му Фара, — ние действително не го виждаме!

— Но вие не сте се и опитвали. Нито веднъж. Отначало въобще отказвахте да признаете, че съществува някаква опасност. След това вие абсолютно сляпо повярвахте на Императора. Сега възлагате всичките си надежди на Хари Селдън. През цялото време вие сте прехвърляли отговорността от едно рамо на друго, но никога нищо не сте се опитали да направите сами.

Ръцете му неволно се свиха в юмруци.

— Това е като болест. Условен рефлекс, който не ви дава да мислите, когато става дума за признати авторитети. Вие не се съмнявахте нито в това, че Императорът е по-силен от вас, нито в това, че Хари Селдън е по-мъдър. А това не е вярно, нима не виждате?

Всички мълчаха.

Хардин продължаваше:

— И работата не е само във вас. Работата е в цялата Галактика. Пирен чу идеята на лорд Дорвин за метод на научно търсене. Лорд Дорвин смяташе, че за да станете добър археолог трябва да прочетете всички книги по съществуващия предмет, книги, написани от хора, умрели преди столетия. Той мислеше, че могат да бъдат решени всички археологически заадки чрез сравняване на различните автори. И Пирен слушаше всичко това и нито веднъж не му възрази. Нима не намирате, че нещо тук не е както трябва?

И отново в гласа му се дочу нотка на молба. И отново никой не му отговори.

Той продължи:

— И вие тук, и половината от цялото население на Терминус сте също така слепи. Ние седим тук, обсъждаме Енциклопедията, като нещо единствено и неповторимо. ие смятаме за велик венец на науката класификацията на отдавна известни факти. Това, разбира се, е важно, но нима не бива да се провеждат по-нататъшни търсения? Ние деградираме, ние забравяме, нима не виждате? Тук, на Периферията, вече е изгубена технологията на атомната енергия. На Гама Андромеда енергостанцията експлодирала, защото я ремонтирали лошо, а канцлерът на Империята се оплаква, че атомни техници не могат да се намерят денем с фенер. А решението? Да се обучат нови? Никога! Вместо това те ограничават атомната енергия.

За трети път ви питам, нима не виждате? Това става по цялата Галактика. Преклонение пред миналото. Това е пълно разрушение, това е загниване!

Той местеше погледа си от един на друг, и те го гледаха в упор.

Фара дойде на себе си пръв.

— Мистичната философия не може да ни помогне в нашата работа. Нека да говорим конкретно. Отричате ли вие, че Хари Селдън лесно е разработил историческата тенденция на бъдещето, прилагайки прости методи на психологията?

— Не, разбира се, че не! — изкрещя Хардин. — Но не можем да разчитаме на него да ги реши. В най-добрия случай той е могъл да ни посочи проблема, но ако той има решение, ние сме длъжни да го разработим сами. Той не може да го направи заради нас.

Внезапно заговори Фулхам.

— Какво имате предвид — да ни посочи проблема? Ние вече го знаем.

Хардин рязко се обърна към него.

— Така ли мислите? Вие мислите, че проблемът с Анакреон е единственият, са който се е грижел Хари Селдън? Аз не съм съгласен. Казвам ви, господа, нито един от вас няма ни най-малка представа за това какво става всъщност.

— Освен, разбира се, вас? — враждебно попита Пирен.

— Мисля, че да.

Хардин скочи на крака и запрати креслото настрани.

— Ако в целия този проблем има дори едно определено нещо, то това е, че става нещо непонятно. Ситуацията не се ограниава само с този проблем, тя е много по-сложна, отколкото можем да си представим. Задайте си следния въпрос: защо се получи така, че сред първите жители на Основанието нямаше нито един първокласен психолог, с изключение на Бор Алурин? А той извънредно щателно пазеше учениците си от това да научат прекалено много и ги учеше само на основни неща.

Последва кратка пауза, а след това Фара запита:

— Добре. Защо?

— Може би защото психологът би могъл да се ориентира в ситуацията и да разбере кое какво е и да направи това по-бързо, отколкото би се искало на Хари Селдън? А така ние през цялото време се движим в тъмнина, виждайки само проблясъци истина, не повече. А това е именно това, което е искал Хари Селдън.

Той рязко се разсмя.

— Довиждане, господа!

И излезе от стаята.