Айзък Азимов
Фондацията (15)

1.

ЧЕТИРИТЕ КРАЛСТВА… — Название, дадено на тези области от провинцията Анакреон, които се отцепили от Първата Империя през ранните години на Ерата на Основанието, за да организират независими и недълговечни кралства. Най-голямото и могъщо от тях бил Анакреон, който…

…Несъмнено най-интересният момент от историята на тези четири кралства е странният обществен строй, който им и бил наложен по времето на административното управление на Салвор Хардин…

 

Галактическата енциклопедия

 

Делегация!

От това, че Салвор Хардин видя, че те идват, не му стана полеко. Напротив, той се почувствува още по-ядосан.

Йохан Ли предлагаше решителни мерки.

— Не разбирам, Хардин, — каза той — защо губим време. Те не моат нищо да направят до следващите избори, поне законно, и това ни дава една година. Прати ги по дяволите.

Хардин сви устни.

— Ли, ти никога на нищо няма да се научиш. За тези четиридесет години, през които те познавам, ти така и не се научи на великото изкуство да се прокрадваш в гръб на противника.

— Това не е моят метод на схватка — промърмори Ли.

— Да, зная. Навярно затова ти си този единствен човек, на когото имам доверие.

Той замълча и се протегна за нова пура.

— Ние изминахме дълъг път, Ли, откакто устроихме преврат и свалихме Енциклопедистите преди много години. Аз остарявам. Вече съм на шейсет и две. Ти мислил ли си някога за това как бързо отлетяха тези тридесет години?

Ли изхъмка.

— Аз не се чувствувам стар, а съм вече на шейсет и шест.

— Да, но аз нямам твоето храносмилане.

Хардин лениво дръпна от пурата. Той отдавна вече беше престанал да мечтае за чудесния мек тютюн на Вега от неговата младост. Дните, когато Терминус търгуваше с всяка област на Галактическата Империя, потънаха в Лета. Там, накъдето и самата Галактическа Империя се насочваше бавно, но сигурно. Той се замисли кой ли е сега новият Император, ако, разбира се, такъв изобщо имаше, ако самата Империя още съществуваше. Велики космосе! Вече цели тридесет години, откакто комуникациите тук, на края на Галактиката бяха прекъснати, целият свят за Терминус се състоеше от него самия и от четирите съседни кралства.

Колко ниско беше паднало предишното величие. Кралства! В добрите стари времена те бяха протекторати, и всички те бяха части от една и съща провинция, коята беше само част от сектор, който на свой ред беше част от квадрант, който пък беше част от всеобхватната Галактическа Империя. А сега, когато Империята изгуби контол над отдалечените участъци от Галактиката, тези малки отделни групички планети станаха кралства, със свои крале и дворяни, подобни на героите от космическите опери, и глупави безполезни войни, и живот, възцарил се сред руини.

Упадък на цивилизацията. Загуба на атомната енергия. Наука, останала само мит — докато на сцената не се появи Основанието. Основанието, което Хари Селдън е организирал тук, на Терминус, именно с тази цел.

Ли стоеше до прозореца. Гласът му се намеси в тайните мисли на Хардин.

— Те пристигнаха, — каза той — в спортен автомобил последен модел. Тези сукалчета.

Той направи няколко неуверени движения към вратата, след това погледна към Хардин.

Последният се усмихна и махна с ръка.

— Заповядах да ги доведат при мен.

— Тук? Защо? Ти ще ги накараш да се смятат за кой знае какво.

— Защо да изпълнявам всичките тези процедури около приема при кмета? Вече съм твърде стар за формалности. И, освен това, ласкателството е твърде полезно, когато имаш работа с младежи, особено когато това не те обвързва с нищо.

Той намигна.

— Сядай, Ли, и ми окажи морална поддръжка. Тя ще ми е много нужна покрай младия Сермак.

— Сермак — тежко каза Ли — е опасен. Той има последователи, Хардин, така че не го недооценявай.

— Недооценявал ли съм някога някого?

— Тогава подпиши заповед за арестуването му. Причината можеш да измислиш по-късно.

Хардин не обърна внимание на този последен съвет.

— А ето ги и тях, Ли.

В отговор на сигнала той натисна един педал под масата и вратата се отвори.

Те влязоха, делегация от четирима души, и Хардин с вежлив жест ги покани да седнат в креслата, разполагащи се като полукръг около масата. Те се поклониха и зачакаха кметът да заговори пръв.

Хардин отвори причудливо извития сребърен капак на табакерата, която принадлежеше на Джорд Фара от стария Комитет в далечните и отдавна отминали времена на Енциклопедистите. Това беше оригинална имперска табакера от Сантания, макар че пурите, които сега лежаха в нея, бяха местни. Един след друг, много тържествено, всичките четирима си взеха пури и ги запалиха, като че ли изпълняваха ритуал.

Сеф Сермак беше вторият отдясно, най-младият от всички и най-интересният. Рижите му мустаци бяха акуратно подстригани, а очите с неопределен цвят — дълбоко хлътнали. Останалите трима членове на делегацията Хардин веднага изключи от сметките — те явно не умееха да мислят сами. Той съсредоточи всичките си мисли към Сермак, който още при първото си избиране в Градския съвет успя да обърне всичко надолу с главата, и то не веднъж, и се обърна именно към него.

— Особено много исках да видя вас, като член на Съвета, още от вашата прекрасна реч миналия месец. Нападките ви върху външната политика на правителството бяха доста удачни и обмислени.

Погледът на Сермак стана още по-твърд.

— Вашият интерес ми прави чест. Не зная бяха ли удачни нападките ми или не, но безусловно бяха справедливи.

— Възможно е! Никой няма да ви отнеме мнението ви. Макар че вие още сте твърде млад.

— В това са виновни всички хора за определен период от време. — сухо отговори Сермак. — Когато вие сте станали кмет на този град сте били две години по-млад, отколкото аз сега.

Хардин се усмихна вътрешно. Сукалчето се оказа костелив орех. На глас каза:

— Разбрах, че вие сте дошли да обсъдим същата тази външна политика, която така ви дразнеше на заседанията на Съвета. Упълномощен ли сте да водите преговорите или ще ми се наложи да изслушвам и тримата ви колеги, всеки поотделно?

Те размениха бързи погледи, понятни единствено на тях.

— Ще говоря от името на народа на Терминус, — намръщено отговори Сермак, — на народа, който вече не може вече да се доверява на представителите си, заседаващи в бездействуващия орган, който се нарича Съвет.

— Ясно. Какво пък, говорете!

— Всичко е много просто, господин кмете. Ние не сме удовлетворени…

— Под „ние“ вие подразбирате народа, така ли?

Сермак враждебно изгледа Хардин, усещайки капана, и студено отговори:

— Доколкото ми е известно, болшинството избиратели на Терминус споделят възгледите ми. Това устройва ли ви?

— По принцип такова твърдение изисква доказателства, но това няма значение. Продължавайте. Вие сте неудовлетворени.

— Да, ние сме неудовлетворени от политиката, която вече тридесет години оставя Терминус беззащитен срещу неизбежното нападение отвън.

— Ясно. А изводите? Продължавайте, продължавайте.

— Радвам се, че сте съгласни. А изводите са, че ние организираме нова политическа партия, която ще защищава настоящите нужди на Терминус, а не мистичният „манифест“ на бъдещата Империя. Имаме намерение да изхвърлим вас и вашата клика безделници от Градския Съвет, и то колкото се може по-скоро.

— Ако не? Виждате ли, в такива случаи винаги казват „Ако не…“

— Не и в този случай. Освен ако сами не си подадете оставката. Не ви моля да промените политическите си възгледи, все едно, няма да ви повярвам никога. Вашите обещания не струват нищо. Единственото, на което сме съгласни, е да се махнете.

— Понятно.

Хардин скръсти крака, и, накланяйки креслото назад, започна да се люлее в него.

— Това е вашият ултиматум. Много ми е приятно, че ме предупредихте, благодаря ви. Виждате ли, аз все пак мисля, че няма да му обърна абсолютно никакво внимание.

— Не мислете, че това е предупреждение, господин кмет. Това е обявяване на нашите принципи и обявяване на война. Новата партия вече е сформирана и ще започне да действува от утре. Нямаме нито възможност, нито желание да правим компромиси, и, честно казано, само благодарение на миналите ви заслуги решихме да ви предложим лек изход от положението. Лично аз никога не бих повярвал, че ще го приемете, но поне съвестта ми е чиста. Следващите избори ще ви покажат и на думи, и на дело, че оставката ви е необходима.

Той се надигна от креслото и кимна на останалите.

Хардин вдигна ръка.

— Почакайте! Седнете!

Сеф Сермак отново седна с горд и независим вид, и Хардин вътрешно се усмихна, без да променя непроницаемия си израз. Въпреки думите си, той очакваше предложения… предложения…

— Можете ли точно да формулирате какви точно изменения желаете във външната политикка? Може би искате да нападнем Четирите Кралства веднага и всичките едновременно?

— Не съм правил такова предложение, гоосподин кмет. Ние просто предлагаме незабавно да бъдат предотвратени разните там умиротворявания. През цялото ви управление вие провеждахте политика на научна помощ на кралствата. Дадохте им атомна енергия. Помогнахте им отново да построят атомни енергостанции на териториите си. Основахте там болници, химически лаборатории и заводи.

— Е? И какви са вашите предложения?

— Вие направихте това само за да не ни нападнат. Подкупвайки ги с помощ, вие се правехте на глупак в колосалната игра на шантаж и им позволихте да изстискват Терминус като гъба, и в резултат ние сега се намираме във властта на варварите.

— По какъв начин?

— Защото им дадохте енергия, дадохте им оръжие, практически ги оборудвахте със звездолети. Те станаха неизмеримо по-силни, отколкото преди тридесет години. Изискванията им растат, а имайки ново оръжие, те неизбежно ще поискат да удовлетворят всичките си изисквания веднага, и насилствено ще завладеят Терминус. Нима шантажът не свършва именно по такъв начин?

— И какви са вашите средства?

— Незабавно да се прекратят всичките подкупи, докато това все още е възможно. Да се хвърлят всички усилия за укрепването на самия Терминус, най-напред за отразяване на атаки!

Хардин наблюдаваше светлите мустаци на младия човек с почти болезнен интерес. Очевидно той се чувствуваше уверен в себе си, иначе не би казал толкова много. Нямаше никакво съмнение, че тези негови мисли имаха поддръжка от много голяма част от населението, прекалено голяма.

Гласът му с нищо не издаваше налегналите го мисли, беше безстрастен.

— Това ли е всичко?

— Засега да.

— В такъв случай забелязали ли сте плаката, който виси на стената зад мен? Прочетете го, ако не ви затруднява!

Устните на Сермак се изкривиха.

— Там е написано: „Насилието е последното убежище на безпомощния“. Това е старческа доктрина, господин кмет.

— Аз я приложих като млад човек, господин член на Съвета, и то успешно. Вие тогава още сте били твърде заети със собственото си раждане, но може би сте учили по нещо за това в училище.

Той внимателно огледа Сермак и продължи с равномерен глас:

— Когато Хари Селдън е създал на тази планета Основанието с лъжливата цел да пишем Енциклопедията, ние в течение на петдесет години сме се занимавали с ненужна работа, преди да разберем какво той е искал всъщност. По това време вече почти беше късно. Когато комуникациите с централните райони на Империята бяха прекъснати, ние се осъзнахме като малък свят на учени, събрани в един град, нямащи промиленост и обкръжени от новсъздадени кралства, враждебни на нас и варварски. Ние бяхме мъничко островче на атомна енергия в този океан на варварство, и, естествено, много ценна плячка.

Анакреон, тогава, както и сега, най-могъщото от всички кралства, поиска и дори основа военна база на Терминус, и тогавашните управители на града, енциклопедистите, много добре знаеха, че това му е нужно, за да завладее впоследствие цялата планета. Ето как стояха нещата, когато аз… хм… взех в свои ръце управлението на държавата. Какво бихте направили вие?

Сермак сви рамене.

— Това е академичен въпрос. Та аз зная какво сте направили Вие.

— И въпреки това ще го повторя. Може би вие не сте разбрали всичко. Нашето изкушение да съберем всички сили, които имаме, и да се бием, беше голямо. Това е най-лесният изход, най-удовлетворителният за самоуважението, но почти винаги най-глупавият. Вие бихте направили това, вие с вашите разговори, че трябва да нападаме първи. Аз вместо това посетих останалите три кралства, посочих им, че да позволят тайната на атомната енергия да попадне в ръцете на Анакреон е равносилно на това сами да си прережат гърлото, и меко им предложих да си направят съответните изводи. Това е всичко. Точно три месеца след като космическият флот се спусна на повърхността на Терминус, Кралят на Анакреон получи три ултиматума от своите съседи. След седем дена последният анакреонянин напусна планетата.

А сега ми кажете, къде е необходимостта от насилие?

Младият член на Съвета замислено огледа угарката от пурата си и я хвърли в пепелника.

— Не виждам аналогията. Инсулинът ще върне диабетика в нормално състояние без всякакъв скалпел, но апандиситът изисква операция. Няма какво да се прави. Когато останалите способи не помагат, последното, което остава, е именно това „последно убежище“. Ваша е вината, че нямаме друг изход.

— Аз? Ах, да пак моята политика на умиротворяване. Вие изглежда никак не можете да разберете нашите основни нужди. Нашите проблеми ни най-малко не свършиха с отлитането на последния кораб на Анакреон от планетата. Те само започнаха. Четирите кралства бяха наши врагове повече от когато и да било, и никое от тях не ни захапваше за гърлото само защото се боеше от останалите три. Ние балансирахме на острието на бръснач и най-малкото колебание в което и да било направление… Ако например едно от кралствата станеше прекалено силно или две се обединяха в коалиция… разбирате ли?

— Безусловно. Точно тогава би настъпило времето да започнем подготовката си за война.

— Напротив. Точно тогава настъпваше времето да започнем подготовката по предотвратяване на войната. Аз насъсквах кралствата едно срещу друго. Помагах им поред. Предложих им наука, търговия, образование, медицина. Направих така, че Терминус стана по-ценен за тях като процъфтяващ свят, отколкото като военна плячка. В продължение на тридесет години това помагаше.

— Да, но вие бяхте принуден да окръжавате вашите научни дарове със съвършено безобразна мистика. Вие направихте техниката за тях полурелигия, полу дявол знае какво. Вие създадохте йерархия на свещеници и сложни, нямащи значение ритуали.

Хардин се намръщи.

— И какво от това? Изобщо не разбирам какво отношение има това към нашия спор. Така тръгна от самото начало, защото варварите гледаха на нашата наука като на вълшебство и така им беше по-лесно да я приемат. Появи се духовенство, и ние го поддържахме, следвайки линията на най-малко съпротивление. Това няма голямо значение.

— Но тези свещеници обслужват атомните енергостанции, а това има голямо значение.

— Вярно е, но ние сме ги обучавали. Техните знания са чисто емпирични, и те твърдо вярват в чудесата, които ги обкръжават.

— А ако един от тях престане да вярва и се окаже достатъчно умен, за да отхвърли всичкия емпиризъм настрана и в резултат стигне до истинския технически процес и ни продаде на този, който плати по-скъпо? Каква ценност ще представляваме тогава за кралствата?

— Вероятността е много малка, Сермак. Вие разсъждавате повърхностно. Най-добрите хора от всичките планети на кралствата се събират всяка година на Основанието, и ние ги подготвяме за духовници. Ако смятате, че след нашето обучение, когато те нямат елементарни технически знания, или още по-зле, имат неверни знания, свещениците ще могат сами да стигнат до основите на атомната енергия, електрониката, теорията на хиперпрехода — то вие имате твърде романтична и глупава представа за науката. Изисква се не само дълбок ум, но и години труд, за да се научиш на всичко това.

По време на една от ответните речи Йохан Ли рязко стана и излезе от стаята. Сега той се върна, и когато Хардин престана да говори, се наклони към ухото на началника си. Те си прошушнаха нещо и Ли му предаде оловно цилиндърче. Хвърляйки враждебен поглед към делегацията, той отново се отпусна в креслото си.

Хардин въртеше цилиндърчето в ръце, наблюдавайки посетителите си прес светлинния отбясък от неговата повърхност. А след това той рязко го отвори, и само Сермак се удържа да не хвърли поглед към изпадналата оттам сгъната хартиийка.

— Накъсо казано, господа — каза той — правителството се придържа към мнението, че знае какво прави.

Той говореше и четеше едновременно. Листът хартия беше покрит от сложната плетеница на кода, а отгоре в три думи беше дадена разшифровката. Той й хвъри поглед и небрежно изхвърли листа в шахтата за боклуци.

— И с това — каза отново Хардин — ще привършим интервюто. Бях много щастлив да ви посрещна тук. Благодаря ви, че дойдохте.

Той стисна ръката на всеки поотделно, и те си тръгнаха.

Хардин вече почти никога не се смееше, но когато те се отдалечиха според него достатъчно, той сухо се изсмя и с любопитство погледна към Ли.

— Хареса ли ти битката на блъфове, Ли?

— Никак не съм сигурен, че той блъфираше — промърмори Ли. — Подхождай към него с добро, и той почти сигурно ще спечели следващите избори.

— О, напълно вероятно, напълно вероятно, ако разбира се дотогава нищо не се случи.

— Съветвам те този път всичко да стане както трябва, Хардин. Казвам ти, Сермак има последователи. Какво ще стане, ако той реши да не чака следващите избори? Помня времената, когато ние с тебе карахме този-онзи да подскача, въпреки оня плакат дето си го закачил на стената.

Хардин повдигна вежди.

— Ти днес си настроен песимистично, Ли, и освен това си измисляш. Доколкото си спомням, нашият малък метеж мина без никакво насилие, нито една жива душа не пострада. Това беше необходима мярка, взета в нужния момент, и всичко мина гладко и безболезнено, макар и с голям труд. Що се касае до Сермак, той е противник на каквито и да било компромиси. Ти и аз, Ли, не сме Енциклопедисти. Готови сме на всичко. Слушай, старче, прати хората си по дирите на този младок, но вежливо. Нека те не знаят, че ги следят, но по-внимателно, разбираш ли?

Ли раздразнено се засмя.

— Смяташ ли ме за такъв глупак, че да седя със скръстени ръце и да чакам да ми заповядат? Хората на Сермак са под мое наблюдение вече месец.

Кметът се ухили.

— Както винаги, искаш да бъдеш пръв? Е, добре. Между другото, — меко добави той — посланикът Вересов се връща на Терминус. Временно, надявам се.

Последва късо мълчание, малко напрегнато, а след това Ли попита:

— Какво имаше в писмото? Вървят ли нашите работи?

— Не зная. Не мога да кажа, преди да говоря с Вересов. Може би да. В края на краищата трябва нещо да стане преди изборите. Защо помръкна така?

— Защото не знам какво ще излезе от всичко това. Ти си твърде умен, Хардин, и твърде много криеш.

— И ти също — промърмори Хардин.

После попита:

— Значи ти възнамеряваш да влезеш в новата партия на Сермак?

Ли се усмихна въпреки желанието си.

— Е, добре. Ти спечели. А сега не искаш ли да обядваш?