Айзък Азимов
Фондацията (10)

3.

Когато Хардин отричаше, че е собственик на Терминус Сити Джърнъл, той беше прав само от юридическа гледна точка. Той винаги беше начело на движението, което искаше да създаде на планетата автономен мунципалитет — той беше избран за първи кмет на града, и затова не беше чудно, че макар на негово име не се водеше нито една от акциите на вестника, той контролираше шестдесет процента от контролния пакет чрез други методи.

Такива методи имаше.

И никак не беше случайно съвпадение, че когато Хардин предложи на Пирен той също да участвува в заседанията на Комитета, вестникът започна също кампания. И беше проведен първият масов митинг в цялата история на Основанието, на който народът искаше в „националното“ правителство да участвуват представители на града.

И в края на краищата Пирен се предаде, получавайки добра печалба от изгубената партия.

Хардин, седейки на края на масата, вяло мислеше защо всички учени са такива лоши администратори.

Може би това беше така, защото те бяха свикнали с точните факти, но не и с гъвкавите хора.

Какъвто и да беше отговорът, вляво от него седяха Томас Сат и Джорд Фара, отдясно — Лендин Краст и Ят Фулхъм, а председателствуваше Пирен. Той, разбира се, познаваше всички, но по случай днешното заседание те изглеждаха помпозно.

Хардин полудремеше, докато течаха неизбежните формалности, и се стресна чак когато Пирен започна своята реч, отпивайки за начало глътка вода.

— Радвам се да съобщя на Комитета, че след миналото ни заседание получих известие, че след две седмици при нас ще пристигне канцлерът на Империята лорд Дорвин. Сега вече имаме гаранция, че нашите отношения с Анакреон ще бъдат изгладени, за наше общо удовлетворение, веднага след като императорът бъде иформиран за случилото се.

Той се усмихна и се обърна към Хардин.

— Тези сведения бяха предадени от мен във вестника.

Хардин изруга наум. Беше съвършено очевидно, че желанието на Пирен да съобщи тези сведения пред него и беше една от причините, поради които му разрешиха да присъствува в тази светая светих.

Той просто отговори:

— Да оставим мъгливите изрази настрана. Какво очаквате от лорд Дорвин? Какво може да направи той?

Отговори Томас Сат. Той имаше лошия навик да говори в трето лице за човека, към когото се обръща, особено когато беше в лошо настроение.

— Напълно е очевидно, — забележи той, — че кметът Хардин е просто професионален циник. Той с труд разбира даже, че Императорът едва ли ще позволи да посягат на собствеността му.

— Защо? И какво ще направи той в случай на такова посегателство?

Разнесе се недоволен шум.

— Вие нарушавате реда на заседанието, — каза Пирен, и, след като помисли, добави: — И освен това изказвате почти изменнически твърдения.

— Това ли е целият ви отговор?

— Да! Ако нямате какво повече да кажете.

— Откъде-накъде? Бих искал да задам един въпрос. Освен този дипломатически ход — който може да постигне нещо, а може и да не постигне — взети ли са някакви реални мерки, за да се противостои на опасността от Анакреон?

Ят Фулхъм замислено разбърка рижите си мустаци.

— Виждате ли някаква опасност оттам?

— А вие не виждате ли?

— Едва ли… Императорът…

— Велики космосе! — раздразнено изкрещя Хардин. — Какви са тези работи? От време на време някой крещи „Императорът“ или „Империята“, като че ли това е вълшебна дума! Императорът е на петдесет хиляди парсека оттук и се съмнявам дали изобщо му е до нас. А дори и да му е, какво може да направи той? Императорският космически флот в нашия район сега е в ръцете на четирите кралства, в това число и Анакреон. Послушайте ме, ние трябва да се борим не със думи, а с оръжие в ръка.

И разберете още нещо. Никой не ни бута вече два месеца найвече защото намекнахме на Анакреон, че имаме атомно оръжие. Но всички тук знаем, че това е една неголяма благородна лъжа. Имаме атомна енергия, но я използуваме само за стопански цели, и то в ограничено количество. Те скоро ще разберат това, и ако мислите, че те обичат да се шегуват, много се лъжете.

— Мой скъпи сър…

— Почакайте. Още не съм свършил.

Хардин малко се разгорещи. Той се радваше.

— Разбира се, чудесно е да привлечем към делото разните канцлери, но много по-добре би било до намерим няколко оръдия с калибър като за чудесните атомни бомби. Ние вече изгубихме два месеца, джентълмени, и може би ще е по-добре да не губим следващите два? Какво смятате да правите?

Лендин Краст, злобно смръщвайки нос, отговори:

— Ако ни предлагате да милитаризираме Основанието, то аз не желая изобщо да слушам за това. Тогава, искаме или не, ще бъдем въвлечени в политиката. Ние, господин кмете, сме научно основание и нищо повече.

— Той не разбира това. — добави Сат. — Освен това да създаваме армия значи да използуваме хора — ценни хора, работещи над Енциклопедията.

— Съвършено вярно — съгласи се Пирен. — Енциклопедията преди всичко.

Хардин вътрешно застена. Изглежда че всички членове на Комитета жестоко страдаха от Енциклопедично заболяване на мозъка. Той студено отговори:

— Идвало ли е някога на ум на членовете на Комитета, че Терминус може да се интересува от нещо друго освен Енциклопедията?

— Изобщо не мога да си представя, Хардин — отговори Пирен, — че Основанието може да има каквито и да било други интереси освен Енциклопедията.

— Казах не Основанието, а Терминус. Боя се, че не схващате положението на нещата. На Терминус живеят повече от еди милион души и само сто и петдесет хиляди работят непосредствено над Енциклопедията. За всички останали тук е домът им. Тук сме се родили и тук живеем. В сравнение с нашите домове, ферми и заводи Енциклопедията значи за нас твърде малко, и ние искаме да защитим…

Гласът му потъна във викове.

— Енциклопедията на първо място — виеше Краст. — Ние сме длъжни да изпълним своята мисия.

— По дяволите мисията — не по-малко силно изкрещя Хардин. Преди петдесет години може би щяхте да бъдете прави. Но сега поколението е друго.

— Това нищо не значи — отговори Пирен. — Ние сме учени.

И Хардин се възползува от това.

— Учени? Нима? Каква прията халюцинация, нали. Вашата мъничка компания тук е идеален пример за това от какво е била болна Галактиката хилядолетия наред. Що за наука е това — с векове да събираш данните на другите учени за миналото хилядолетие? Идвала ли ви е някога на ума мисълта да движите науката напред на основата на старите знания, да я разширявате и усъвършенствувате? Не! Вие сте напълно щастливи със своето живуркане. Впрочем, както и цялата Галактика цели хилядолетия. Ето защо Периферията въстава, комуникациите изчезват, глупавите войни стават хронични, ето защо всички системи забравят начините за получаване на атомна енергия и преминават на варварската химическа. И ако искате да знаете истината — цялата Галактика се разпада!

Той млъкна и рухна в креслото, за да си поеме дъх, без да обръща внимание на няколкото членове на Комитета, които се опитваха да му отговорят едновременно.

Успя да се изкаже Краст.

— Не зная какво се опитвате да спечелите с вашите истерични твърдения, господин кмете. Вие не внесохте никакви конструктивни предложения в дискусията. Моля господин председателя речта на оратора да бъде задраскана от протокола на заседанието и дискусията да бъде продължена от същото място, на което беше прекъсната.

Джорд Фара се размърда в креслото си за първи път. До този момент той не взе в разговора никакво участие, дори когато страстите се разгоряха. Но сега мощният му глас, мощен като тежащото триста фунта тяло се намеси в разговора.

— Не забравяме ли ние едно обстоятелство, господа?

— Кое? — раздразнено попита Пирен.

— Че след месец ще празнуваме нашата петдесетгодишнина.

Фара обичаше да казва най-обикновени неща с изключително тържествен глас.

— И какво от това?

— И че тогава — продължаваше Фара, — ще се отвори сейфът на Хари Селдън. Мислили ли сте някога за това какво може да има в този сейф?

— Не зная. Обикновени неща. Може би реч с поздравления. Не мисля, че трябва да му се придава голямо значение, макар че вестникът — тук той погледна към Хардин, който се ухили в отговор — се опита да вдигне поредната шумотевица. Аз прекратих това.

— Аха — каза Фара, — но може би вие грешите. Нима не ви учудва — тук той спря и опря пръст до върха на носа си — че сейфът се отваря в много удобно време?

— В много неудобно време — промърмори Фулхъм. — Стигат ни и нашите грижи.

— Грижи, по-важни от послание от Хари Селдън? Не мисля.

Фара заговори още по-тържествено от обикновено, и Хардин замислено го наблюдаваше. Накъде избиваше той?

— Всъщност, — с щастлива усмивка продължаваше Фара, — вие като че ли все забравяте, че Селдън беше най-великият психолог на нашето време и че той беше основателят на нашето Основание. Напълно логично е да се допусне, че той е използувал своята наука и е определил вероятния ход на историята за известно време напред. Ако той е направил това, което, повтарям, е много вероятно, той безусловно е намерил начин да ни предупреди за опасността и може би да ни подскаже изход от нея. Нали казват, че той е държал много на създаването на Енциклопедията.

В стаята цареше дух на недоверие. Пирен промърмори:

— Не знам, не знам. Психологията е велика наука, но… сред нас тук няма психолози. Струва ми се че сме стъпили на нестабилна почва.

Фара се обърна към Хардин:

— Кажете, не сте ли изучавали психология при Алурин?

Хардин отговори почти със съжаление:

— Да, макар че не завърших курса. Уморих се от теоретични лекции. Исках да бъда учен психолог, но не ни достигаше материал, и затова направих най-доброто, което можех — заех се с политика. Това практически е едно и също.

— И какво все пак мислите за сейфа?

Хардин внимателно отговори:

— Не зная.

Цялата следваща част от заседанието той не каза нито дума, макар че ставаше дума за канцлера от Империята.

Всъщност той изобщо не ги слушаше. Идваха му нови мисли наум и постепенно това-онова му ставаше ясно. Съвсем по малко. Различните събития водеха към едно и също.

И ключът за всичко беше психологията. Той беше уверен в това.

Той отчаяно се опитваше да си припомни теорията на психологията, която някога беше изучавал, и откъдето от самото начало беше почерпал верни сведения.

Такъв велик психолог като Селдън би могъл с достатъчна точност да предвиди човешките емоции и човешките реакции, за да предскаже задълго историческото развитие на бъдещето.

А това значеше… хм-м-м.