Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

4.

— Показателно изказване! — намръщено каза Великият Майстор.

Той седеше, целият загърнат в кожи, тънката му ръка стискаше желязната тояга, която той използуваше като бастун.

— И злато, Ваше Височество.

— И злато — небрежно се съгласи Великият Майстор.

Пониетс постави пред себе си кутията и я отвори с цялата увереност, на която беше способен. Той се чувствуваше самотен пред общата враждебност, както когато летеше за първа година. Полукръгът брадати Съветници, които го заобикаляха, го гледаше с пълно неодобрение. Сред тях беше Ферл, фаворит със слабо лице, който седеше от дясната страна на Великия Майстор и гледаше Пониетс с открита враждебност. Пониетс го беше срещал веднъж и веднага го набеляза като свой пръв враг, и съответно първа жертва.

Зад вратите на залата една малка армия очакваше събитията. Пониетс беше твърде ефективно изолиран от своя звездолет, той нямаше никакво оръжие, ако не броим опитите за подкуп, а Горов си оставаше заложник.

Той направи последните съединения на тромавото чудовище, което му струваше седмица напрегнат труд, и за кой ли път горещо се помоли оловният кварц да задържи напрежението.

— Какво е това? — попита Великият Майстор.

— Това е — отговори Пониетс, като отстъпи назад — малък прибор, който сглобих със собствените си ръце.

— Това и така е ясно, но мен ме интересува съвършено друго. Това един от вашите зли вълшебни отвратителни прибори ли е?

— Той работи с атомна енергия, — тържествено си призна Пониетс, — но на никого от вас няма да му се наложи дори да се докосне до него. Аз ще направя всичко сам, и ако този прибор е проклет, то нека грехът падне върху моята душа.

Великият Майстор със заплашителен жест протегна желязната си тояга към прибора, и устните му бързо и безмълвно се раздвижиха в очистителна молитва. Слаболицият Съветник, седнал отдясно, наклони рижите си мустаци към неговото ухо и зашепна нещо. Първенецът на Аскон нетърпеливо се отдръпна.

— И каква връзката между вашия прибор на злото и златото, с което смятате да откупите своя земляк?

— С помощта на този прибор — отговори Пониетс, като постави ръка на централната камера и меко поглади разкривените й страни, — аз мога да превърна желязото, което ми дадете, в злато от най-чиста проба. Това е единственият прибор, известен на човека, който превръща желязото, уродливото желязо, Ваше височество, с което е обковано и креслото, на което седите, и стените на това здание в блестящо, тежко, жълто злато.

Пониетс чувствуваше, че е намерил правилния път. Думите му, както винаги, когато продаваше нещо, течаха леко, спокойно, уверено. Макар че Великия Майстор по-скоро го интеересуваше съдържанието, а не формата.

— Виж ти! Трансмутация? Вече сме срещали глупаци, които твърдяха, че могат да направят това. Те заплатиха скъпо за своето светотатство.

— И преуспяха ли?

— Не.

Върху лицето на Великия Майстор се отрази студено изумление.

— Успехът в производството на злато би бил престъпление, което щеше да бъде изкупено от резултата. Но престъпният опит, ако при това е и неудачен, се наказва със смърт. Ето, опитайте се да направите нещо с жезъла ми.

И той удари с тоягата си по пода.

— Ваше Височество ще трябва да ме извини. Моят прибор е само един малък модел, направен от самия мен, а вашият жезъл е твърде голям.

Мъничките святкащи очи на Великия Майстор обиколиха стаята и спряха.

— Рандал, вашите ордени. По-бързо, ако се наложи, ще ви ги върна двойно.

Ордените обиколиха кръга от ръка на ръка. Великият Майстор замислено ги претегли на ръка.

— Дръжте — каза той и ги хвърли на пода.

Пониетс се наведе да ги вземе. Той с труд отвори цлиндричната камера, и запремигва от напрежение, стараейки се акуратно и точно да постави ордените в центъра на анодния екран. После можеше и да не се наложи да внимава толкова, но сега не трябваше да стане провал.

Трансмутационният апарат злорадо пращя цели десет минути, и в стаята постепенно се появи миризма на озон. Асконийците, мърморейки, се отдръпнаха назад, и отново Ферл настойчиво прошепна нещо на ухото на началника си. Изразът на лицето на Великия Майстор беше каменен. Той не помръдна.

И четките бяха златни.

Пониетс с поклон ги протегна на Великия Майстор и прошепна „Ваше Височество“, но старецът се поколеба, след което даде знак търговецът засега да ги задържи. Той се загледа в апарата.

Пониетс бързо каза:

— Господа, това е злато. Злато от първото до последното парченце. Ако не вярвате, можете да го подложите на какъв да е физически или химически опит. Невъзможно е да бъде отличено от обикновеното злато, което се намира в земята. И може да бъде направено от всякакво желязо. Ръждата също няма да попречи, също и умерени добавки от други метали…

Но Пониетс говореше само за да запълни някак всеобщото мълчание. Ордените висяха от ръката му и златото говореше за себе си само.

Великият Майстор накрая бавно протегна ръка и тогава се номеси теснолицият Ферл.

— Ваше Височество, това злато е от отровен извор.

Пониетс възрази.

— Розата може да израсте от калта, Ваше Височество. Когато Вие търгувате със съседите си, вие купувате от тях най-разнообразни стоки, без да питате, откъде те са ги взели: от прекрасните машини, благословени от вашите добри предци, или от някакви космически търговци-негодници. Защо да разговаряме, нали ви предлагам не прибора, а златото.

— Ваше Височество, — каза Ферл, — вие не отговаряте за чуждоземци, чиито постъпки не одобрявате и за които нищо не знаете. Но да се съгласите да приемете това псевдозлато, което беше греховно направено от желязо във ваше присъствие, пред вашите очи и с вашето одобрение — това значи да оскърбите живите души на нашите свети предци.

— И все пак златото — това е злато, — със съмнение отговори Великият Майстор, — и то ни е дадено свише, за да разменяме нищожната личност за чист и благороден метал. Ферл, според мен вие сте прекалено строг.

Но той отдръпна ръката си.

Пониетс веднага се намеси.

— Вие сте самата мъдрост, Ваше Височество. Да се отдалечиш мъничко от закона и да направиш такъв невинен обмен не значи нищо, и благородните свети души на вашите предци ще останат не само спокойни, но и доволни. Та нали само вие можете да направите блестящ златен орнамент, от който те ще бъдат само доволни. И нали ако златото можеше да бъде зло само по себе си, ако това изобщо беше възможно, това зло не би могло да остане, ако вие употребите метала за такава благородна цел, като успокоението на душите на вашите предци.

— Кълна се в костите на дядо си! — разпалено възкликна Великият Майстор. На лицето му се отрази явно удивление, а устните му се разтвориха в усмивка.

— Ферл, какво ще кажете за този млад човек? Аргументът му е неоспорим. Така неоспорим, както и свещените слова на моите предци.

— Изглежда, че е така — мрачно отговори Ферл. — Разбира се, ако тази неоспоримост не е поредната хитроумна уловка на Злия Дух.

— Ще стигна дори по-далече — внезапно каза Пониетс. — Смятайте това злато за обикновен залог. Положете го на олтарите на своите предци, като приношение, и ме задръжте за тридесет дни. Ако до края на този срок няма никакво неудоволствие от тяхна страна, ако не станат никакви нещастия, това, разбира се, ще бъде доказателство, че те приемат това приношение. Нима може да се предложи повече?

И когато Великият Майстор се надигна, за да огледа своите придворни и да види кой не е съгласен, той не забеляза нито сянка от съмнение по лицата им. Дори Ферл подъвка висящия си мустак и късо кимна.

Пониетс се усмихна и помисли за ползата от религиозното си образование.