Рекс Стаут
Почти мъртъв (9)

IX

Интересът ми към Патрик Дегън беше напълно оправдан, тъй като ни предстоеше да се срещнем с първия заподозрян от началото на нашето разследване по делото Хейс. В никакъв случай не бих го нарекъл злодей. Беше среден на ръст, между 40 и 45 години, с кръгло лице, широк нос и тъмнокафяви очи, които непрекъснато шареха. Започваше да пълнее — беше пуснал корем. Поздрави Зелма Моллой и приятелски взе ръцете й в своите. Не изглеждаше влюбен до такава степен, че да убие съпруга й и да натопи някой друг. През време на разговора виждах само профила му. Седеше срещу Улф до Натаниъл Паркър. Аз бях от другата страна на адвоката. Мисис Моллой отново беше заела червения стол, а Сол се изтегли назад до рафтове те с книги.

Вдовицата обясни подробно на Дегън какво се иска от него. Той се опита да я разубеди, но не успя и даде съгласието си при условие, че всичко е според закона. Тогава намекна за адвоката си. Тя не оспори правото му да се консултира с него, но отказа да се губи време, когато мистър Паркър — нейният адвокат, както го представи — присъства в момента. Паркър я познаваше само от две минути, но успя да запази спокойствие. Направи ми впечатление нейната бърза и точна реакция. Дегън погледна към Паркър с нужното уважение, без да бъде особено въодушевен. Адвокатът моментално схвана ситуацията и се зае да обяснява.

Тъй като последваха различни подробности от технически характер, ми хрумна да заведа мисис Моллой при орхидеите, но идеята ми беше отхвърлена като несериозна. Ако някой проявява интерес към разясненията на Паркър по законната процедура за даване на правомощия, може да му позвъни в кантората. Общо взето се стигна до три варианта, единият от които бе отхвърлен като много разтеглен и продължителен. Междувременно Дегън звъня два пъти на адвоката си, до като нещата се решат окончателно. Накрая Паркър обеща да се заеме веднага, а Дегън се съгласи да се срещне със съдия, щом се наложи. До понеделник, даже и по-рано трябваше да успеем да се доберем до съдържанието на сейфа.

Паркър се канеше да тръгва, когато се обади сержант Пърли Стебинс от „Убийства“, Имаше неприятна новина. Не можах да отговоря на въпросите му и предадох на Улф какво ми каза:

Стебинс е на телефона. Снощи в 11,48 часа вечерта на Ривърсайд са блъснали с кола човек. Убитият е Джон Джозеф Кимс. Преди един час намерили колата, която го е блъснала, паркирана на Бродуей. Двигателят е още топъл. Снощи е била открадната от 92-ра улица. Това, че колата е крадена, кара Пърли да се съмнява в преднамерено убийство и го свързва с евентуално разследване, което Кимс е вършил. Иска да знае дали си го изпратил ти. Отговорих, че не винаги ме информираш подробно и обещах да му предам твоя отговор.

— Кажи му, че съм зает в момента. Ще го избереш по-късно.

Предадох каквото трябва и затворих телефона.

Улф беше стиснал устни, а слепоочията му пулсираха. Погледна ме напрегнато и настойчиво попита:

— Ти го познаваш. Каква е вероятността да е загинал по невнимание?

— Никаква! Джони не би го допуснал.

Искаше да знае мнението и на Сол.

— Арчи е прав, сър. — Сол беше станал, докато предавах думите на сержанта. — Не, че е невъзможно по принцип, но не мога да го повярвам точно за Джони.

Улф отправи този път поглед наляво.

— Мисис Моллой, досега липсваха доказателства, че Хейс е невинен и вие имахте право да го подозирате в убийството на съпруга си. Вече можете да се успокоите. Такова доказателство е налице. Снощи изпратих Джони Кимс да издири и разпита няколко души по делото Хейс, и са го убили. Това ми е достатъчно да считам, че Питър Хейс е невинен. — После извърна рязко глава вдясно. — Мистър Паркър, трябва спешно да ускорим нещата. Моля ви да действувате бързо!

Не бих казал, че това е в стила на Паркър, но се раздвижи. Тръгна към входната врата и излезе от кантората.

Тонът на Улф накара и Дегън да се намеси. Неговият въпрос беше малко неочакван.

— Давате ли си сметка какво говорите, мистър Улф?

— Да, сър. Защо? Имате ли нещо против?

— Не става дума за това. Вие сте доста възбуден в момента и се съмнявам дали ясно съзнавате какво обещахте на мисис Моллой. Не са ли това напразни надежди в случай, че не успеете да докажете невинността на Питър Хейс? Позволявам си да ви попитам в качеството си на неин стар приятел.

— Възможно е да сте прав. Приемете го като една малка хитрост, насочена против мен. Поемайки ангажимент към мисис Моллой — пред свидетели, аз се задължавам да докажа твърдението си с цялата своя отговорност и авторитет. В случай, че не успеем, и двамата ще го преживеем еднакво тежко.

— Не трябваше да го казвате по този на чин! — Дегън сложи ръка на рамото й. — Зелма, много ще се радвам, ако излезе прав. Знам колко ти е тежко. Мога ли да направя още не що за теб?

Мисис Моллой кимна отрицателно с глава и аз отидох да го изпратя до вратата. Като се върнах, Сол беше седнал по-близо до Улф, който обясняваше нещо на мисис Моллой.

— Ще отговоря на въпроса ви, само при едно условие — да не се доверявате на никого.

— Никой не трябва да подозира какво замислям. Освен Дегън, имам сериозно основание да подозирам и други ваши приятели. Готови ли сте да изпълните условието ми?

— Приемам всичко, което е в полза на разследването — заяви тя категорично. — Попитах само какво е трябвало да свърши Джон Кимс.

— Ще ви кажа, може би ще ми помогнете. Преди това искам да ми обещаете пълна секретност!

— Можете да разчитате на мен!

Без да я изпуска от погледа си, потри нос с ръка. Отново бе изправен пред един стар, неразрешим проблем — малко мъже си държат езика зад зъбите, а сред жените изобщо няма такива. В този момент Улф имаше нужда от факти и прецени, че трябва да рискува.

— Кимс тръгна към 7 часа снощи със задачата да издири тези, с които сте ходили на театър вечерта на 3 януари, за да разберем… Но какво ви е, мисис Моллой?

Беше отворил уста от изненада.

— Остава да кажете, че подозирате и мен! Да, вие почти го казахте преди малко.

— Стига глупости! Алибито ви не ме интересува. Кимс трябваше да научи как стоят нещата с излишния билет за театър. Той е бил поводът да излезете онази вечер. Някой е трябвало да осигури отсъствието ви от апартамента, за да бъде спокоен, че съпругът ви е сам. Кимс получи имената и адресите на мистър Ъруин и семейство Аркоф. Трябваше веднага да ми докладва, ако поканата за театър е била нагласена. Не успя, но сигурно е попаднал на много сериозна улика. Страхът от разкриването й е накарал убиецът на Кимс да открадне колата, с която го е блъснал.

— Но тогава… — Тя отхвърли мисълта с отривисто движение на главата си, — Не мога да повярвам! Сигурно Кимс го е видял!

— Не знам. Не успя да се обади. Мисис Моллой, разкажете ми какво точно се случи вечерта на 3 януари!

— Мисис Аркоф ми се обади по телефона в 7,30 часа. Вече го казах на процеса.

— Знам, но искам да го чуя от вас. Какво ви каза тя?

— Каза ми, че заедно със съпруга си са по канили Том и Фани Ъруин на вечеря и на театър. Двамата са били вече в ресторанта, когато Том им позвънил да каже, че Фани ос тава вкъщи, защото има главоболие. Уговарят се да се срещнат направо във фоайето театъра. Тогава Рита Аркоф покани мен и аз се съгласих да отида с тях.

— Ходихте ли в ресторанта?

— Не, нямаше време. Трябваше да се облека. Срещнахме се в театъра.

— Колко беше часът?

— 8,30.

— Те бяха ли вече там?

— Да — Рита и Джери. Почакахме малко Том заедно. После двете с Рита решихме да влезем, а Джери остана във фоайето до идва нето на Том. Рита му каза да остави билета на Том на касата. Джери й възрази, че имат уговорка да се чакат. Рита и аз не искахме да пропуснем началото и побързахме. Играеше се „Чучулигата“ с Джули Харис.

— Скоро ли дойдоха двамата мъже?

— Доста време мина. Появиха се почти в края на първото действие.

— Кога свърши то?

— Не зная. Стори ми се много дълго.

— Арчи, нали си гледал пиесата?

— Да, сър. Първото действие свършва към 9,45 или 9,40.

— Ти, Сол гледа ли „Чучулигата“?

— Да, сър, първо действие свършва в 9,40.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, сър. При мен всичко се запечатва.

— И се оказва много ценно в момент като сегашния. Мозъкът е за това — ако го имаш. За колко време се стига до 171 Ист стрийт — 52 до театъра?

— След 9 часа ли, сър?

— Да.

— При бърз ход, ако няма много хора, за 8 минути, а при най-лошия случай — за 15.

— Мисис Моллой, учудвам се, че не сте отдали никакво значение на този факт. Анонимното обаждане за чутия изстрел е било в 9,18 часа. Полицията пристига в 9,23. Дори и да ги е изчакал, което не мога да допусна, убиецът е могъл да стигне до театъра преди края на първото действие. Не ви ли мина през ума?

— Искате да кажете, че Джери и Том са могли да убият Майк?

— Ами да. Чудно ли ви се струва?

— Не е възможно!

Тя почти извика. Улф схвана, надявам се, какво я накара да реагира така. В момента, когато е научила, че съпругът й е с куршум в главата, а П. Х. с пистолет в джоба се е опитал да избяга, тя си е представила случилото се, което и досега тегне като камък на шията й. Бях сигурен, че никога няма да го сподели с Улф.

— Джери и Том не са имали причина да го убият! Защо за бога? И после те и двамата са били в бара отсреща. Том влезе малко след нас с Рита и каза, че му се пие нещо — двамата са отишли там за по едно…

— Кой ви каза това?

— И двамата ни го казаха, а ние възразихме, че са се поувлекли.

— Хайде да се върнем малко — изръмжа Улф. — Не е ли било по-нормално мистър Аркоф да остави билета на касата, вместо да чака във фоайето?

— Работата е там, че Рита не го помоли, а просто му нареди. Такава си е. Джери мрази тя да му диктува какво да прави. Вижте какво, мистър Улф! — каза тя искрено. — Някой си е убит и това може да значи нещо, но какво общо има всичко с мен? Не ме е грижа какво ще стане по-нататък! Аз съм почти труп и не бих си мръднала пръста за никого, дори за най-добрите си приятели! Мисля, че си губите времето. Да приемем, че са излъгали за бара! Сигурна съм, че никой от тях няма повод да убие Моллой.

— Ще видим — Улф я прекъсна. — Снощи някой е имал толкова сериозен повод да се страхува от Кимс, че го е убил. Погледът му се премести върху часовника. — След 7 минути обедът ще бъде готов. Вие, мисис Моллой, ще обядвате с нас. И ти Сол. После Сол ще остане на разположение на мистър Паркър, а вие ще ми разкажете най-подробно какво знаете за приятелите си; след това ще ги поканите да дойдат тук в 6 часа.

— Няма да мога! — опита се да протестира. — В никакъв случай! И то сега?

— Казахте, че не искате да мислите за никого. Вчера сутринта Питър Хейс в разговор с Гудуин е използвал същия израз — че е почти труп. Имам намерение…

— Вярно ли е това, мистър Гудуин? — изплака тя. — Вие сте го видели? Какво ви каза?

— При него стоях само няколко минути. Освен, че повтори вашите думи, не добави нищо по-особено. Той сам ще ви разкаже всичко като приключим. — Трябваше да се уточним с Улф. Какво да кажа на Пърли? Обещах да му се обадя.

Улф пощипваше леко носа си. Беше си въобразил, че това засилва обонянието му. От кухнята се носеше едва доловим аромат на кнедли.

Кажи му, че аз съм изпратил Кимс снощи по разследването на по-особен случай и не ни е известно кого е видял преди да умре. Ще узнае всичко, щом попадна на следа. Искам да говоря с тези тримата преди него.

Когато посегнах към телефона, Фриц съобщи, че обядът е сервиран.