Рекс Стаут
Почти мъртъв (18)

XVIII

Домакинът на вечерта закъсня по вина на Креймър. Не бях в трапезарията и не чух спора между двамата, тъй като имах друга работа. Докато посрещах гостите, долових ясно гласовете им зад затворената врата. Добре, че кантората беше изолирана от всякакви шумове.

Червеният стол се пазеше по традиция за мистър Креймър. Недалеч до стената стоеше Стебинс. Семействата Аркоф и Ъруин бяха наредени отпред. Забелязах, че Том Ъруин отново бе плътно до съпругата си, без да я държи за ръка. До глобуса, на известно разстояние, седнаха Албърт и Фреър и семейство Херълд, а зад Аркоф и Ъруин бяха Патрик Дегън и Уилям Лесър. Между тях, малко по-назад, зае мястото си Сол Панзър. По този начин беше осигурен достъпът ми до Дегън.

Наближи 9,15. Тишината, прекъсвана от шепот тук-там, започна да става тягостна. В този миг вратата се отвори. Влязоха Улф и Креймър. Улф седна зад бюрото си, а Креймър остана прав.

— Искам да ви кажа, че това, на което ще присъствате, не е официално следствие. Няколко от гостите тук са поканени лично от мен. Двамата със сержант Стебинс сме обикновени наблюдатели и като такива не носим никаква отговорност за думите и действията на Улф. Не се считайте задължени да останете, ако не проявявате интерес.

— Всичко ми изглежда малко странно. Не съм ли прав, инспекторе? — попита Аркоф.

— Чувствайте се съвсем свободно! — Креймър отговори и като хвърли намръщен поглед към Улф, седна.

Дойде ред на Нироу Улф.

— Ако ми позволите да започна — говореше съвсем спокойно, — ще споделя с вас едно съвпадение, което има пряко отношение към събитията напоследък. Днес на закуска преглеждах сутрешния брой на „Таймс“, когато попаднах на едно съобщение от Вашингтон, отпечатано на първа страница на вестника. Бих искал да ви прочета само една част от него.

„Във връзка с откриването на съдебната процедура, предположена в Сената днес, се умоляват всички частни проекти, свързани със социалните грижи и помощи, предоставяни на гражданите, да подготвят документацията си за правителствена проверка. Предложението се основава на двегодишно проучване, разкрило редица закононарушения, като се започне от небрежно счетоводство и се стигне до незаконно присвоената сума от 900 000 долара.“

„Натрупаните средства са нараснали дотолкова, че в момента са в състояние да осигурят помощи за 29 000 000 работника и още 46 000 000 души на тяхна издръжка, а пенсионните фондове като отделно перо възлизат на 25 билиона долара.“

„Сенатската група начело със сенатора Пол Х. Дъглас, демократ от Илиноис е изразила следващото становище: «Повечето от програмите по подобряване на социалните грижи и пенсиите се ръководят честно и отговорно. Отчита се обаче, че са поставени под строг контрол упражняваните от висшите длъжностни лица права, което е твърде опасно. Има случаи на пилеене на средства, когато от тези програми се възползват за собствено обогатяване безпринципни и безсъвестни хора.»“

Улф остави вестника.

— Текстът продължава, но това е достатъчно. Прочетох ви откъса за сведение — в него има съпоставка на две неща: съчетаването „социални грижи и помощи“ и споменатите големи суми пари. От една седмица се опитвам да открия загадката по делото на убиеца на Майкъл Моллой и по-късно на Джони Кимс и Ела Рейс. Патрик Дегън, който сега е между нас, оглавява Сдружение за социални грижи и помощи към лигата на миньорите. Същевременно в сейфа, нает от Моллой под друго име, се намери голяма сума пари. Тези факти, внимателно и търпеливо проучени, можеше да ме доведат до истината, но за щастие не се стигна до там. В чекмеджето ми има куп документи, които съдържат всички необходими доказателства, че от 1951 до 1955 година Моллой е купувал малки парчета земя на различни места извън Ню Йорк срещу незначителни суми. Купувачът според документите за покупко-продажба винаги е бил някакъв лагер — обикновено детски лагери, в случая 28 на брой. Същите ползват от сдружението на мистър Дегън около 2 милиона долара ипотечен наем. Дялът на Моллой от плячката е една четвърт, а този на Дегън — три четвърти, разбира се, не чиста печалба. Последният заем е с дата 17 октомври 1955 година. Има и други подробности; аз се спрях на най-важното. Ще кажете ли нещо, мистър Дегън?

Погледите на всички бяха насочени към него.

— Няма какво да кажа освен, че всичко това е възмутителна и долна клевета. Ще разговарям с вас след като видя документите.

— Прокурорът ще ги представи където трябва. Все пак съм готов да задоволя любопитството ви. Обезпокоен от разследването на Сената, Моллой решава да избяга с плячката, като вземе със себе си и своята секретарка Дилиа Брандт. Скрива книжата в един куфар, а него занася в апартамента на момичето. Това е доста показателно! Забележете, че Моллой не унищожава нищо, защото знае, че може да го използва в бъдеще. За да се измъкне от наказание, той е готов да хвърли вината върху вас, мистър Дегън — нещо, което не можете да отречете, че не сте знаели. Така стигате до решението си да убиете Моллой. Ще ми възразите ли?

— Вървете по дяволите!

— По — кротко! — изведнъж се намеси Креймър. — Искам да видя тези книжа!

— Това не може да стане сега. Помолих да не ме прекъсвате един час!

— Откъде ги взе, Улф! — Креймър продължи.

— Слушай ме внимателно и ще разбереш.

Дегън знае за съществуването на документите, някои от които са написани лично от него. Не е трудно да се предположи, че Моллой се кани да напусне страната. Предлага му да ги умножат или да ги съхранява Дегън, но Моллой отказва. Тогава го убива и тъй като няма време да търси в апартамента, пребърква дрехите на трупа. С облекчение открива ключа за сейфа. Там Дегън е очаквал да намери уличаващите го хартийки с тази подробност, че не посмява да използва въпросния ключ. Впрочем в момента като управител на имуществото на Моллой Дегън разполага и с дубликата.

— Мистър Дегън, какво щяхте да направите, ако при отварянето на сейфа в присъствието на Гудуин и Паркър документите бяха вътре?

Дегън мълчеше.

— Продължавай, Улф! — беше пак Креймър. — Искам да знам как тези документи попаднаха при теб!

Улф не му обърна внимание.

— Но в сейфа освен доларите не е имало нищо. Друг въпрос: Как се осмелихте да убиете Моллой, когато не знаехте къде са търсените от вас документи? Ще се опитам да отговоря аз, ако не възразявате. Повикахте Питър Хейс на мястото на престъплението, което хладнокръвно извършихте и полицията арестува виновника. Така си осигурихте достатъчно време да търсите в апартамента на Моллой като стар приятел на вдовицата. Тя не е тук, за да се включи, но за всичко има време.

— Къде е мисис Моллой? — попита Креймър, но никой не го чу.

— Съгласете се, мистър Дегън, че имате късмет. У вас беше и все още е ключът за сейфа, но дори и да знаехте под чие име е нает, нямаше да посмеете да опитате с него. Щастието изведнъж ви се усмихна в мое лице. Буквално натиках сейфа в ръцете ви. Но… Документите ги нямаше вътре! Продължаваше да ви грози опасността. Не мога да не ви направя комплимент, който всъщност не заслужавате, че се сетихте да търсите в апартамента на Дилиа Брандт. Свързахте се с нея, или по-точно, тя се свърза с вас. Решението й да се омъжи за Лесър я накарва да се отърве от куфара на Моллой. Тя го отваря, унищожава паспортите и билетите за Южна Америка и прочита съдържанието на всичките толкова важни хартийки. Разбира за изгодните сделки, в които сте били замесени с Моллой и надушва, че става въпрос за голяма сума пари, които по нейно предположение сте знаели къде са. Мистър Дегън, Брандт не е действала без пресметливост, занася куфара на гарата и тогава ви се обажда. Казва ви, че знае всичко, като споменава, че разполага с доказателствата срещу вас. Иска да й дадете парите.

— Но това е лъжа! — извика Лесър.

— Как е постъпила тогава, мистър Лесър?

— Мисля, че не би направила такова нещо! Всичко е една голяма лъжа!

— Ако ми позволите да свърша, лъжата е като истината — винаги стига там, където трябва. И точно тук, мистър Дегън, късметът ви изневери. Парите бяха в сейфа. Не можехте да й ги дадете, но дори и да бяхте по-жертвали своя дял от плячката, всичко, което Брандт знаеше, беше в нейната глава. Тя представляваше и щеше да представлява за вас заплаха, докато е жива. Снощи, както предполагам, сте отишли в апартамента с намерение да си вземете документите срещу известна сума пари, но подсъзнателното ви решение е било да я убиете. И я убихте! Що се отнася до… Сол!

Не бих казал, че това, което се случи беше пропуск на Сол. Както седеше между Лесър и Дегън, той не успя да предвиди действията на Лесър. Последният светкавично се бе спуснал към Дегън с намерението да го сграбчи или удари. Докато успея да стигна до тях, Сол беше хванал краищата на палтото му, а Дегън се намираше на пода. Пърли Стебинс също стана. Остави Лесър на Сол, а той се зае с Дегън. Хвана го с лапите си за ръката, по-вдигна го без усилия и го сложи обратно на стола. Аз и Сол закарахме Лесър до дивана. Новото раз положение на гостите беше по-добро, със Стебинс и Сол от двете страни на Дегън и Лесър, на прилично разстояние от тях. Креймър не се намеси.

— Мистър Дегън, не знам дали успяхте да претърсите апартамента на Брандт, но естествено… — Улф се обърна към Креймър. — Забелязахте ли някакви следи днес, мистър Креймър?

— Някой беше обърнал всичко наопаки, когато отидохме. Аз настоявам, да ми се покажат документите и искам мистър Улф да ми отговори как се е добрал до тях!

Улф погледна стенния часовник.

— Имам още 38 минути. Ако казваш това с целия си авторитет, ще ти отговоря, но мисля, че предварително се разбрахме да не ме прекъсваш за глупави неща.

Креймър се изчерви и остави Улф да продължи.

— Сигурно сте търсили, мистър Дегън, макар и без изгледи за успех. Не сте предполагали, че отново става въпрос за ключ. Нямаше да ви се удаде да го намерите, тъй като беше предопределен за мене. Няма значение по какъв път този ключ стигна дотук, но съм готов да разговарям с мистър Креймър по въпроса по-късно, ако той все още желае да научи някои подробности. Изпратих Панзър с ценната находка до централната гара и той ни донесе куфара. На дъното му беше свитъкът с документи. Тъкмо ги четях, когато Креймър се обади. Минаваше 6 часа. Заедно уредихме тази среща с вас. Това е всичко, мистър Дегън.

Улф погледна вече наляво. В гласа му звучеше негодувание.

— Мисис Ъруин, дойде и вашият ред. Не знам дали подозирате колко неизгодно е положението ви.

— Фани, не мисля, че трябва да отговаряш! — Ъруин стана прав. — Хайде да тръгваме, нямаме повече работа тук! — хвана я за рамото. Стояха изправени един до друг.

— Моментът не е много подходящ — напомни Улф. — Преди малко, както Креймър каза, беше възможно да ни напуснете, но сега обстановката се промени. Арчи, върви до вратата! Мистър Креймър, ако се наложи, ще бъдем по-строги.

Без да се колебае, Креймър рязко нареди:

— Трябва да чуете всичко докрай, мистър Ъруин!

— Отказвам категорично да се подчиня! Не мога да седя и да слушам как обиждат и тормозят съпругата ми.

— Тогава стойте прав! Гудуин, иди до вратата! Никой няма да напуска стаята, докато не получи разрешение. Приемете го като заповед! Улф, мисли му, ако объркаш нещо!

Улф насочи отново погледа си съм мисис Ъруин.

— Мисля, че е по-добре да седнете. Надявам се няма да ви изненадам с това, което ще кажа. Миналата сряда моят сътрудник Кимс се срещна с вас и съпруга ви. Отивали сте на гости и не сте имали много време за разговори. Излезли сте от сградата заедно с него, но скоро след това Кимс се връща обратно да продължи разговора с прислужницата ви. Тогава той дава на Ела Рейс 100 долара, за да получи от нея нужната информация. Тя му е казала, че на 3 януари не сте имала главоболие до момента, в който ви се е обадил Патрик Дегън.

— Това не е вярно! — Фани Ъруин се опита да се измъкне.

— Ако искате да кажете, че не съм прав, признавам, че не мога да ви оборя, тъй като Джони Кимс и Ела Рейс са мъртви. Ако пък се опитате да го отречете, няма да ви повярвам. Прислужницата може да е предала на Кимс целия ви разговор с Дегън, включително и молбата му да останете вкъщи под предлог, че ви боли глава, като на ваше място предложите да отиде мисис Моллой.

— Надявам се, че знаете какво говорите! — каза мрачно Джеръм Аркоф.

Улф не обърна внимание на забележката му.

— Мисис Ъруин, обвинявам ви в съучастничество при извършване па четири убийства — на Майкъл Моллой и по-късно на Джони Кимс, Ела Рейс и Дилиа Брандт. Като научава подробностите от прислужницата ви, Кимс пренебрегва инструкциите ми и тръгва да търси Дегън. Предчувствайки надвисналата заплаха и Дегън започва да действа. Под претекст, че иска да срещне Кимс с неизвестно лице, го извиква късно вечерта на твърде необичайно място. Вместо да вземе собствената си кола, Дегън решава да прибегне до кражба. Отива с открадната кола в уречения час и с нея убива Кимс. Улф погледна Дегън.

— Имате ли възражения по изложеното от мен дотук? Или ще ни убедите, че разполагате с алиби.

— Предпочитам да ви слушам — Дегън поясни, като говореше по-високо, отколкото трябва. — Не забравяйте, че слушат и останалите тук!

— Не се безпокойте! — Улф продължи към Фани Ъруин. — Кимс споделя с Дегън, че е научил важни неща от Ела Рейс; тя също се превръща в заплаха за него. Не знам дали Дегън се е свързал с прислужницата пряко или чрез вас. Замисля и осъществява поредното убийство. Полицията намира тялото на Ела Рейс сравнително късно. Идентифицирането на трупа забавя допълнително разследването, тъй като Дегън умишлено скрива чантата й. Мистър Дегън отдавна е престанал да разсъждава нормално, което ни навежда на мисълта за появата на маниакалност в неговото поведение. Минават два — три дни и той бива изправен пред нова опасност — този път от страна на Дилиа Брандт. Нищо не е в състояние да го спре; не изпитва нито за миг угризения на съвестта. Безкрайно е учудването ми обаче, когато си помисля за вас. Нима не изпитахте никакви угризения, мисис Ъруин?

— Не му отговаряй, Фани! — мистър Ъруин държеше съпругата си за ръка.

— Убеден съм, че това не е най-добрият съвет, от който имате нужда сега. Някои от присъстващите явно мислят като мен. Ако се обърнете надясно и назад, до големия глобус ще видите родителите на Питър Хейс — обвинен в убийството, улеснено от вас, мисис Ъруин. Мъжът до тях пък е самият адвокат на Хейс. Вляво седи младежът, който не успя да се овладее преди няколко минути. Мистър Лесър е годеникът на Дилиа Брандт. Тяхната сватба щеше да бъде може би утре… Вече сте се срещала с Арчи Гудуин и Сол Панзър, приятели и колеги на Джони Кимс. Аз също го уважавах. Жалко, че няма никой от близките на Ела Рейс, но вие я познавахте повече от всеки друг!

— Защо е необходимо да казвате всичко това? — Джеръм Аркоф настоя за обяснение, но въпросът му остана без отговор.

— Мисис Ъруин, с Дегън е свършено. Само документите, които са тук, в чекмеджето ми, са достатъчни. Като прибавим ключа от сейфа и наетия от Дегън човек да следи Гудуин миналия вторник, към четирите убийства, обвиненията против него се увеличават неимоверно. Да не споменаваме отпечатъците в апартамента на Дилиа Брандт и предстоящата държавна проверка в сдружението, което той оглавява.

— Какво се иска от мен? — попита мисис Ъруин.

Това бяха първите й думи, след като Улф косвено я нарече убийца.

— Искам да прецените нещата трезво. Мистър Ъруин ви съветва да не отговаряте на въпросите ми, но и той трябва да си помисли. Едно съучастничество е сериозно обвинение. Грешите много като отказвате да признаете какво се е случило на 3 януари. Това признание ще се обърне срещу вас само в случай, че сте знаели за намерението на Дегън да убие Моллой. Шокирана сте, нали? Звучи невероятно и твърде неправдоподобно; Дегън не би споделил с никого плановете си да извърши убийство. По — скоро онази вечер той е поискал личен разговор с вас. Предварително е пресметнал, че отиването на мисис Моллой на театър на вашето място ще реши всичките му проблеми. В такъв случай е глупаво и опасно да се мълчи.

— Беше точно така, както го описахте, мистър Улф! — мисис Ъруин произнесе ясно и отчетливо.

Съпругът й отстъпи една крачка встрани. Неочаквано се намеси Джеръм Аркоф.

— Не бъди глупав, Том! Това ще й помогне!

Не се сдържа и Рита.

— Хайде, Фани, признай си!

Фани протегна ръка към мистър Ъруин и очите й потърсиха неговите.

— Винаги съм била само твоя, Том. Можеш да ми вярваш. Дегън просто каза, че иска да ме види, за да сподели нещо с мен. Дойде към 10 часа в апартамента. Чак сега разбирам всичко!

Дегън скочи към нея — по-скоро един импулс, отколкото предварително замислено нападение. Нямаше никакви изгледи за успех, Сол и Пърли бяха точно до него. Опитът на Дегън да се хвърли върху мисис Ъруин още веднъж потвърди съмнението на Улф относно поведението на този човек. Не успя да я докосне.

Семействата Аркоф и Ъруин се изправиха. Креймър ги последва, а Албърт Фреър протегна ръка към телефона на бюрото ми. Независимо от това всички чухме последните думи на Улф.

— Аз свърших, Креймър, почти 12 минути преди да е изтекъл предоставения ми според уговорката един час.

Възползвах се от общото раздвижване и се качих горе да информирам мисис Моллой, макар че й предстоеше да чуе всичко отново.

Трябваше да прекъсна възможно най-бързо разговора на Фреър по долния телефон. За целта избрах Лон Коен от „Газет“, който чакаше новини.