Рекс Стаут
Почти мъртъв (10)

X

Неотдавна получих писмо от читателка на мои разкази за Нироу Улф. Искаше да й отговоря защо съм против брака. Споделяше, че е на 23 години и желае да се омъжи. Опитах се да й обясня, че в това по принцип няма нищо лошо — бедата е в отношенията на хората един към друг, след като заживеят заедно. И за да бъда по-конкретен, предложих на читателката си някои примери. Послужи ми срещата със семействата Аркоф и Ъруин. Без да споменавам имената им, цитирах репликите, които си размениха преди да започне планираният от Улф разговор с тях.

Изсипаха се и четиримата в 6 часа в петък. В коридора настъпи малко суматоха, докато събличаха и закачаха палтата си. Вече се канех да ги въведа в кантората, когато един жест на Рита Аркоф привлече вниманието ми. Тя хвана съпруга си за лакътя, посочи му стола до стената и му каза да си остави там шапката. Нищо чудно, че Джери беше изчакал Том във фоайето. В такива случаи е нормално човек да я прати по дяволите или най-малкото да я погледне неодобрително. Спестих му едно от двете, като взех шапката и я поставих на закачалката. Вътре беше ред на семейство Ъруин да се прояви. Том Ъруин взе стол и плътно го приближи до този на съпругата си. Идеята ми да се чувстват удобно, на известно разстояние един от друг бе провалена. Том седна до Фани, взе ръката й в своята и остана така до края. Не съм бил никога против тайнството на две хванати ръце, когато се стремиш към близостта на другия, но съм твърдо убеден, че това е въпрос на взаимност. Тук случаят беше друг. Фани искаше да дръпне ръката си, макар че не предприе нищо. Искрено желаех да предпазя 23-годишната си читателка от подобни грешки и същевременно виждах колко безсмислено е това мое желание. Сигурно и тя щеше да даде своя принос за опорочаване на брачното съжителство — тя или бъдещият й съпруг.

Но нека не избързвам, за да не пропусна някои събития, станали преди 6 часа. Два пъти ми прекъснаха обеда — бяха Фред и Ори. Фред Дъркин напразно се беше срещнал с продавача от смесения магазин. Също без резултат бе обиколил и всички места с телефони около 52-ра улица. Казах му да си дойде в кантората. Ори се интересуваше дали се е намерил пълномощник, който да действа от името на мисис Моллой и обеща да се прибере. Дойдоха преди да сме приключили с обеда. Улф им съобщи за Кимс.

Всички бяхме на мнение, че има голяма разлика между една случайна злополука и предварително подготвеното убийство на Кимс. Не бих казал, че момчетата го обичаха. Свързваха ги общите акции. Фред Дъркин замислено отбеляза какви негодници продължават да щъкат по белия свят. Ори довърши мисълта му:

— Един от тези гадове скоро ще си го получи!

Мислеха си го, но никой не посмя да каже нищо. Участта на Джони можеше да сполети всеки.

Тримата тръгнаха в различни посоки. Сол отиваше при Паркър, Ори взе ключовете за апартамента на Зелма Моллой да провери съдържанието на кашоните, а Фред трябваше да разпита в театъра Лонгейкър и бара отсреща дали някой си спомня Джеръм Аркоф и Том Ъруин. За Фред все оставаха дреболиите. Описание на външността на двамата той получи от мисис Моллой.

Щом тръгнаха, Улф се зае отново с нея — искаше подробно да знае всичко за приятелите й. Междувременно тя ги покани по телефона да дойдат в кантората в 6 часа. Сигурно не е споделила с тях намерението на Улф да разбере кой от четиримата е убил Майкъл Моллой. Ако ме е слушала добре, може би е свързала срещата с опита на Улф да помогне на Фреър при обжалване на присъдата.

В момента беше натясно. Само да имаше някакъв начин да бъде освободен от затвора нейният П. Х., тя беше готова на всичко. Приятелите са друго нещо. Те си остават такива до момента, в който се окаже, че си се лъгал в тях. Според мен Зелма се справяше много добре, без да бъда обвиняван в пристрастие. Придържаше се към фактите. Например тя не ни каза, че Фани Ъруин и Пат Дегън се срещат тайно; Рита Аркоф само предполагала, че е така.

Според описанието Джеръм Аркоф бе здравеняк на 30 години с продълговато сериозно лице, сивосини очи, дълъг нос и големи уши. По професия телевизионен режисьор — не се оплакваше от липса на успех, но беше хванал вече язва. Бил е приятел на Рита, докато Зелма и тя са работили като манекени. По същото време Рита и Джеръм се оженват, а Зелма постъпва в кантората на Моллой. Между Аркоф и Моллой, които се запознават чрез съпругите си, не е съществувало нито приятелство, нито враждебност. Нищо в отношенията им не би могло да доведе до убийство. Зелма допускаше, че Моллой и Рита са могли да сложат рога на Аркоф, а той си е отмъстил, като е убил Моллой, но да натопи Хейс беше абсурд. Аркоф го обичаше.

Другият, Томас Л. Ъруин, административен директор по пласмента в голяма типографска компания, беше описан като красив строен мъж на 40 години, леко мургав, с редки черни мустаци. Зелма се запознала с него скоро след брака си с Моллой. Тогава срещнала и Патрик Дегън. Дегън и Ъруин са били в делови отношения, докато Ъруин и Мол лой не се понасяли изобщо — разменяли си непрекъснато остри реплики. Това, според мисис Моллой, не било някаква сериозна вражда.

Единственото, за което Улф се залови, макар да бе дребно, се оказа подозрението на Рита Аркоф за съществуващата връзка между Фани Ъруин и Пат Дегън. Но дори и Ъруин да знаеше за нея, какво облекчение би му донесло убийството на Моллой? Улф се намираше в задънена улица. Сол се обади точно навреме от кантората на Паркър. Някои от готовите документи чакаха подписа на мисис Моллой пред нотариус. Налагаше се да тръгне веднага и тъй като беше 4 часа, Улф се качи при орхидеите.

Искаше ми се междувременно да прескоча до 52-ра улица да помогна на Ори, но бях инструктиран да не напускам кантората. И добре, че не излязох. Обадиха се Лон Коен, клиентът ни от Омаха и Пърли Стебинс. Последният не ми повярва, че не зная какво е успял да научи Кимс преди да го убият и когато чух звънеца на входната врата, очаквах да цъфне Стебинс. Не познах. Отидох да отворя, а пред мен стоеше висок слаб младеж с тесни рамене и гледаше мрачно. Едва не се сблъскахме. Не можа да нахлуе, както се канеше, защото бях блокирал входа. Настояваше да се види с Арчи Гудуин.

— Как си със зрението? — попитах.

— Ами добре. Защо?

— Защото той е пред теб. А пред мен кой е?

— О, един хитрец…

Започнахме лошо, но скоро се разбра, че аз съм хитрецът, а не той. Името му беше Уилям Лесър, приятел на Дилиа Брандт. Поканих го да влезе в кантората. Не пожела да седне.

— Снощи си посетил мис Брандт — каза предизвикателно, за да се измъкне от неловкото положение.

— Точно така — признах.

— По повод на някаква статия за Моллой.

— Правилно си информиран.

— Искам да зная какво ти каза Дилиа за връзката си с Моллой. Извъртях стола и седнах.

— Само че ще седна, защото историята е доста дълга. И освен това искам…

— Спомена ли ти за мен?

— Като че ли не, но първо трябва да знам какъв си й. Не ми приличаш на детектив. Брат ли си на мис Брандт, или неин чичо? А може да си адвокат на госпожицата?

Приближи юмруците си плътно до бедрата.

— Ако бях неин брат, нямаше да се казвам Лесър. Приятели сме. Ще се женя за нея.

Повдигнах вежди.

— Тук вече си сбъркал. Бракът се гради върху взаимно доверие, както съм чувал да казват, и най-малко аз ще седна да ти разправям за бъдещата ти съпруга. Защо не питаш нея?

— Вече я питах.

— Значи така. Можеш да седнеш. Кога ще се жените?

Огледа стола, като че очакваше на него да види нещо остро и седна.

— Имам чувството, че не разбираш за какво съм дошъл. Тя знае за моето посещение при теб. Ние си вярваме. Става въпрос за статията. Интересува ме какво ще пишете нея за съпругата ми и този Моллой.

— И с право, само че тя още не ти е съпруга. Кога ще бъде сватбата?

— Веднага. Днес получихме разрешението за брак и ще се оженим другата седмица.

— Поздравявам те! Ти си щастливец, Ле сър. Откога я познаваш?

— Има малко повече от година. Питах те нещо и държа да получа отговор.

— Не възразявам, — Кръстосах крака и се облегнах назад, — Мисля, че ще те успокои фактът, че никое списание не би публикувало материал, с който мис Брандт и ти не сте съгласни, нарича се ненамеса в личния живот на хората. Това е идея! Статията ще стане много по-интересна, ако има и истинска любов. Знаеш, че най-общо това е разказ за последните десет месеца от живота на убития през погледа на неговата секретарка. Значи през цялото време, докато тя от съжаление излиза с него, сърцето й вече принадлежи на друг. Влюбена е в млад мъж, който иска да се ожени за нея. Ще стане малък шедьовър — с контраста между трагедията на жертвата, обречена на смърт, без да подозира това, и трепета на една нова любов. Разбираш ме, нали?

— Сигурно ще излезе нещо. Какво ти каза тя?

— Не се тревожи! Когато материалът е готов, имате право да промените или да изхвърлите всичко, което не ви харесва. Кога се сгодихте?

— Отдавна беше ясно как ще завърши.

— Преди убийството ли го направихте?

— Не сме сгодени официално. Какво значение има?

— Мисля, че няма. Докато тя прави всичко от съжаление към Моллой, се обрича на другия или се надява това да стане скоро. Виждам го вече готово! Само ако бихме могли да вмъкнем и няколко реда за убиеца! Спокойно можем да го наричаме така, защото той вече е осъден. Жалко, че не познаваш Питър Хейс.

— Не го познавам.

— А чувал ли си, че е бил влюбен в мис Моллой?

— Не. До арестуването му не знаех нищо за Хейс.

— Това не е важно. Предположих, че мис Брандт ти е споменавала за него. Коментирали са с Моллой.

— Тя ли ти каза?

— Не си спомням. Трябва да погледна бележките си, а те не са тук. Какво мислиш за пътуването на Моллой и Брандт до Южна Америка?

— Какво пътуване? — Лесър отново се настрои враждебно. — Не забравяй, че съм тук, за да разбера какво е казала на теб!

— Извинявай! — изказах съжалението си. — Имаш честната ми дума, че нищо няма да бъде отпечатано без твое знание. А за остана лото, не трябва да споделям с никого разговора ни с мис Брандт. Работя за един клиент и записките ми на разговора са само негова собственост.

— Значи няма смисъл да питам.

— Май че така стоят нещата, но…

Той стана и излезе. В гръб изглеждаше още по-хилав. Последвах го след минута — беше облякъл палтото си и вече отваряше врата та. Затръшна я здраво. Като се върнах в кантората, беше 5,35. Дилиа Брандт сигурно се бе прибрала, а може да си е взела един ден за уреждане на разрешението за брак. Позвъних й, но не се обади никой.

Имах нужда да прехвърля в съзнанието си още веднъж разговора с Лесър. При него имаше наченки на мотив и това ми хареса — единственият от заподозрените досега. Не е било трудно да се справи и с Питър Хейс. Само дето не се връзваше с главоболието на Фани Ъруин и оставането й вкъщи, за да бъде поканена на театър Зелма Моллой. Как беше разбрал, че Моллой е сам в апартамента? Струваше си да се намерят отговорите на тези въпроси и поради още един факт — Лесър бързаше да се ожени за Брандт, а съпругата на който и да е обвиняем не може да бъде свидетел по образуваното срещу него дело.

Избрах отново Дилиа Брандт. Този път се обади.

— Току-що научих, че се омъжвате. Обаждам се да Ви пожелая щастие в брака.

— О, благодаря Ви! Много ви благодаря! Бил при Вас ли е?

— Беше, но преди няколко минути си тръгна. Симпатичен младеж. Радвам се, че се запознах с него. Беше малко разтревожен за статията, но се разбрахме. Значи знаехте, че той ще ме посети?

— О, да. Той сам пожела и го приех за съвсем естествено, след като ще бъде мой съпруг. Всичко ли му казахте?

Цялата тази работа доста ме усъмни — да измъкват от мен информация един за друг, а щяха скоро да се женят… Казах, че не сме говорили много след уверението, което му дадох.

— Между другото, добре, че се сетих! Снощи пропуснах да ви питам. В края на нашата история като кулминация трябва да уточним къде сте били и какво сте правили вечерта на 3 януари малко след 9 часа, когато Моллой е бил убит. Предполагам, че си спомняте?

— Разбира се, бях с Бил. Вечеряхме и после танцувахме в Дикси Бауър. Тръгнахме си след полунощ.

— Това е чудесно. Ще се получи много добре. Споделих с Бил най-новата идея за историята в списанието. Докато се опитвате да бъдете мила с Моллой от съжаление към него, вие се влюбвате в млад мъж, който…

Тя изведнъж ме прекъсна.

— О, на вратата се звъни! Трябва да е Бил!

Чух характерния при затваряне на телефона звук в слушалката. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя и аз. В този момент Улф слезе с асансьора от горния етаж и до като влизаше в кантората, за да заеме място то си зад бюрото, входният звънец иззвъня. Пристигаха семействата Аркоф и Ъруин. Впрочем вече ви казах в началото как Рита Аркоф нареди на съпруга си къде да закачи шапката си, и как Ъруин, сядайки плътно до съпругата си, взе ръката й в своята. А Зелма? Усетихте ли, че пропуснах Зелма Моллой? Можех да се върна назад и да разкажа за нея, но нямам желание. Бих искал да го запазя за себе си.

Около 5 часа мисис Моллой се върна от кантората на Паркър и заедно с Улф се качи ха да разгледат орхидеите. В 6 часа тя седеше на червения кожен стол, а приятелите й бяха само на няколко крачки.