Рекс Стаут
Почти мъртъв (17)

XVII

Не играхме карти три дена наред — в петък, събота и неделя, тъй като непрекъснато се случваше по нещо. Албърт Фреър посети Улф за един час в събота сутринта да разбере докъде сме стигнали. Изрази одобрение, че полицията се е заела с разследването, като заявя, че Креймър я хората му няма да пипнат убиеца на Джони Кимс и Ела Рейс, ако преди това не освободят Питър Хейс. Междувременно бащата на Хейс звънеше по два пътя на ден, а в неделя дояде в кантората заедно със съпругата си. Мисис Херълд ми пречете набързо една лекция, че присъда се издава тогава, когато са налице всички факти. Заподозрях веднага, че е твърде досадна и не бях сгрешил. Още през първите три минути ми даде да разбера, че любимата й тема за разговор е тази за човешките добродетели и колко по-благородно е да даваш от себе си вместо да вземаш. Не бих, казал, че отношението ми към Херълд коренно се промени, но поне можех да го разбера. Когато отново спомена, че търпението на съпругата му се е изчерпало, вече знаех на кого да съчувствам, колкото и трудно да ми се отдаваше това. В себе си му бях благодарен за предвидливостта да дойдат в кантората след 4 часа, за да бъде избегната всякаква възможност за среща с Улф, което доказа неговата интелигентност и благоразумие. Не искам да се хваля, но съумях да намеря общ език със съпругата. След като си отидоха, Джеймс Р. Херълд все още беше наш клиент.

В събота сутринта се обади Патрик Дегън. Улф обеща да го изслуша в 6 часа същия ден. Интересуваше го отношението на Зелма Моллой към сумата в сейфа, като се опита да я убеди колко глупаво е да се отказва от нея. Освен това, прояви любопитство към общото развитие на нещата. Стана дума за публикуваното в „Газет“ съобщение, където се казваше, че помощникът на Нироу Улф, Арчи Гудуин е идентифицирал трупа на Ела Рейс, което потвърждава връзката между двете убийства, независимо от отказа на полицията да признае този факт. Накрая Дегън се засегна силно от намека на Улф, че интересът му към случая с прислужницата е оправдан поради близостта им с мисис Ъруин. Дегън съвсем се разгорещи. Наложи се Улф да обяснява, че в понятието „близък“ не винаги се влага смисъл на интимност. Гостът ни си тръгна изключително възмутен.

Държахме да знаем докъде са стигнали Креймър и хората му, и за да го научим, се наложи да запазим що-годе прилични отношения с тях. В името на това разрешихме на Стебинс среща с мисис Моллой в събота следобед, която продължи 3 часа. През цялото време Фриц им носеше ободрителни напитки. По-късно за наше успокоение Зелма ни разказа, че Стебинс е проявил интерес предимно към факти и събития около смъртта на съпруга й. Подробно бяха обсъдили възможните мотиви на Аркоф и Ъруин да искат да се освободят от Моллой. За полицията случаят Моллой отдавна бе приключен. Когато си тръгваше, на въпроса ми дали напредват, Пърли отговори доста невъзпитано, което ми даде да разбера къде са.

В събота Зелма вечеря с нас в трапезария та, а в неделя на обед ядохме заедно пиле фрикасе с кнедли по методистки. Не бях чу вал, че Фриц е методист; кнедлите му наистина бяха божествени.

Сол Панзър и Ори Кедър „оползотвориха“ уикенда в посещения на бивши приятели на Моллой от списъка на Дегън, но тъй и не раз браха как беше се сдобил с огромната сума. От своя страна Фред Дъркин прояви присъщото му старание в разнищване на подробностите около Уилям Лесър и събра материал за три списания, без да открие някаква връзка между него и семействата Ъруин и Аркоф, което беше важно да се знае. Като резултат от разследванията на Фред, в неделя следобед в кантората се появи самия Лесър. Тъкмо учех Зелма да играе билярд и на вратата се позвъни. Когато излязох, Фред вече разговаряше с приятеля на Дилиа. За втори път от много време ми предстоеше да се срещна с този, когото подозирах, и ми се прииска да му стисна сърдечно ръката. Едва ли щеше да ми отговори по същия начин. Стори ми се дваж по-мрачен от преди. В кантората зае същата поза с юмруци до бедрата и се приготви да ми чете конско. Беше научил, че Фред Дъркин работи като мен за Нироу Улф. После заговори за глупавата статия в списанието, която не била нищо друго освен параван. Изразяваше се объркано и не ми стана ясно какво точно иска, макар, че схванах основната насока на мислите му. Явно страдаше.

От срещата ни не излезе кой знае какво, Беше сигурен, че няма да му се извиня, нито пък очакваше двамата с Улф да си посипем главите с пепел затова, че сме се пошегували с Дилиа Брандт и сме опетнили репутацията му. С две думи, не извлякох никаква информация от Лесър — нито задаваше конкретни въпроси, нито чуваше какво го питам. Не ми каза даже кога мислят да се женят. Изпратих го до вратата и продължих урока си по билярд със Зелма.

Късно вечерта на същия ден, неделя, имахме друг посетител. Инспектор Креймър се насади в червения кожен стол и прие поканата на Улф да се почерпят с бира. Благоволението му да пие от бирата на Улф целеше да внуши, че инспекторът също е човек и има нужда от съчувствие. Прекалената му тактичност идваше да подскаже, че няма с какво да се похвали. И тъй като за тези два дни не беше свършил нищо, единственият му стремеж бе да измъкне от Улф коза или козовете, пазени ревностно, според Стебинс за по-добри времена.

Този път Улф наистина нямаше с какво да го зарадва. Креймър изведнъж скочи, оставяйки чашата си недопита, и хукна. Длъжен бях да кажа на шефа какво мисля.

— Не му обръщай внимание, много е уморен. Сутринта ще се залови отново за работа и ще забрави днешния разговор. След месец два набързо ще спечели някой процес и до края на август ще бъде затънал отново в не го. Дотогава Питър Хейс ще свърши на електрическия стол и просто ще се извинят на баща му, майка му и сестрите му…

— Какво искаш да кажеш?

— Така е, сър. Ако не беше мисис Моллой да съм си заминал. Едва издържам на безделието тук. Та ние буквално нищо не правим!

Улф пое дълбоко дъх почти до кръста, из диша и измънка:

— Скоро ще имаме работа. Когато вече не се търпиш, това е знак, че нещо трябва да се прави. Извикай Сол, Фред и Ори тук в 8 часа утре сутринта!

Заключих сейфа, оправих бюрото си и отидох да се обадя на момчетата. Улф приличаше да един огромен, безутешен мъченик.

Признавам, че бях разглезен. Неговите сложни игри на предположения и догадки ме караха да очаквам много от него. Може би затова останах разочарован в неделя сутрин та, когато разбрах какво трябва да направим. Предстоеше ни ново търсене на онази важна улика, без която не можехме да продължим напред. Но тук му е мястото да призная, че колкото и малка да беше тя, в последствие успя да изпълни предназначението си.

Жертвах от съня си, за да мога в понеделник сутринта да стана и да закуся преди Сол, Фред и Ори да дойдат за срещата в 8 часа. Жертвата ми се оказа напразна, тъй като Улф отложи срещата за 8,40. В уречения час се качихме при него. Беше закусил, но все още пиеше кафе на масата до прозореца, четейки сутрешния брой на „Таймс“. Поздрави всички ни и ме попита има ли нещо ново. Отговорих отрицателно, с едно малко допълнение, че се обаждал Стебинс, който спокойно би ми изгризал ухото, ако не му пречеше телефонната слушалка.

Улф отпи от кафето и остави чашата.

— Налага се да отидете в апартамента на Моллой и да го претърсите основно. За целта вземете със себе си необходимите инструменти. Най-неприятното е, че не знаем точно какво търсим.

— Тогава как ще разберем, че сме го намерили?

— Точно там е проблемът. Налице е била ситуация, довела до убийството на Моллой. Той скрива голяма сума пари в сейф под друго име и възнамерява да напусне страната. Не е известно откъде са дошли доларите. У убития, както и сред документите от кантората, не е намерено писмено доказателство, че тези пари законно му принадлежат. Но жертвата непременно оставя някаква следа. Много се надявах да я намерим в сейфа. След като се убедихме, че там няма нищо такова, би трябвало да продължим да търсим; междувременно обаче бе убита Ела Рейс.

Улф отново отпи глътка кафе.

— Уликата, от която толкова много се нуждаем, съществува и трябва да я намерим. Вероятно ще се окаже папка, бележник, един-единствен лист хартия, а може да е някакъв предмет… Трудно ми е да си представя как изглежда. Сигурно е у приятели на Моллой или се съхранява дявол знае къде, но според мен трябва да започнем с апартамента. Докосвайки се до всяко нещо, се питайте дали не е в ръцете ви това, което ни трябва! Арчи, обясни всичко на мисис Моллой! Покани я да ви придружи, ако желае! В случай, че откаже, само й поискай ключа. Това е всичко, господа. Не ви питам имате ли въпроси, тъй като не зная отговорите им. Арчи, не забравяй да ми оставиш телефона!

Всички други слязоха долу, докато аз отида при мисис Моллой. Беше станала от сън; видях Фриц да носи закуската и. През тези няколко дни се бяхме сближили доста, като се изключи всякаква интимност. Отговори веднага на специалното почукване. Дългият лимоненожълт пеньоар свободно падаше по нея, без да очертава формите й. Нямаше грим и червило. Забелязах, че така устните на Зелма са по-красиви. За един детектив малките подробности са от особена важност. Пожелахме си „Добро утро“ и накратко й обясних целта на визитата си.

Зелма каза, че знае какво точно има в апартамента и се усъмни в шанса ни да успеем. Оспорих твърдението й, като споменах кашоните с документи, които красноречиво доказваха обратното. Попитах деликатно дали все още пази дрехите на съпруга си и някои негови лични вещи. Не беше пипала нищо. Намекнах, че ще се наложи да търсим много подробно, при което тя изобщо не се възпротиви. Отказа поканата ми да ни удостои с присъствието си.

— Няма да ми повярвате, ако ви призная, че вече не искам да се върна там. Може би много късно го разбирам.

Опитах се да изразя на глас една своя мисъл. Единственото, в което Зелма би се укорила е заблуждението, че Питър Хейс е убиецът на Моллой. Взех ключа и слязох долу. Оставих на Улф телефона, обадих се на Фриц и тръгнахме. Сол и Фред носеха комплекта инструменти — от ключовете до лостовете за разбиване на врати.

Ако ви запозная с това, което правихме между 9,35 сутринта и 3,10 следобед, може и да ви подскажа как се търси загубен диамант или пощенска марка. В случай, че не ви липсва нито едно от двете, изобщо няма да ви бъде интересно.

В крайна сметка се оказахме сред куп подробности и факти, които едва ли щяха да ни послужат. Моллой обичаше да трупа стари ножчета за бръснене; дупката от цигара в един от столовете някой старателно бе запълнил с парче лимонена кора; в банята имаше три отлепени плочки, а една от дъските на пода във всекидневната се оказа разкована. Мисис Моллой предпочиташе светложълто бельо и нощници в бяло, докато при чорапите се налагаха четири различни цвята. Същата не пазеше личната си кореспонденция, освен писмата на сестра си от Арканзас. Не намерихме неплатени сметки с изключение на една за 3,84 долара от обществена пералня. Мебелите бяха солидни и още много и много други неща от подобен порядък. Двамата със Сол прегледахме всяка хартийка от трите кашона, преровени веднъж от Ори.

И все пак няма да бъда съвсем точен ако заявя, че усилията ни се оказаха изцяло безплодни. Време е да споделя за двете най-горни чекмеджета — едното отляво, а другото отдясно на бюрото на Моллой. Ключовете, които Зелма ни даде не станаха за тях. С помощта на инструментите Сол бързо ги отвори. Чекмеджетата се оказаха съвсем празни. Моллой ги беше заключил по навик.

В 3,10 съобщих на Улф как стоят нещата. Не му предадох коментара на Ори за загубеното време в търсене на нещо, което тъй и не се намери. Нямахме повече работа — подредихме всичко и напуснахме апартамента.

Долу на тротоара пред къщата се разделихме. Фред и Ори отидоха да удавят разочарованието си от неуспеха в най-близкото заведение, а ние със Сол махнахме на първото такси. И двамата бяхме еднакво отчаяни. Мислехме си, че ако ни предстои да избродим целия Ню Йорк заедно с Джърси и Лонг Айлънд, за да намерим нещо, което може би не съществува, работата не отива на добре.

В кантората ни очакваше изненада. Още не бях влязъл и Улф ме атакува с въпроса си:

— Дойде ми на ума за тази Дилиа Брандт и по-точно за предложението на Моллой да я вземе със себе си в Южна Америка. Тя не му дава отговор веднага, но не е била много убедителна, според тебе, в намерението си да му откаже. Какво те накара да се усъмниш?

— Може би начина, по който го каза и маниерите й докато отговаряше на въпросите ми. Просто си съставих едно определено мнение за нея.

— Какво мислиш сега след като ще се жени за Уилям Лесър?

— Дилиа не би могла да замине в Южна Америка с мъртвец. От Франц знам, че е разигравала Лесър с колебанието си да направи избор между него и Моллой. Ако Лесър е знаел какви са шансовете му, би могъл…

— Искам да кажа съвсем друго. Да предположим, че Моллой се е канил да напусне страната и да вземе момичето със себе си! Тя е готова да го последва и приема да съхрани за известно време нещо при себе си, като например съдържанието на двете празни чекмеджета. Нима е невъзможно Моллой да реши да остави някои свои вещи в апартамента й до заминаването им?

— Не го отричам, макар че аз не бих стигнал до там. Явно мнението на Моллой за Брандт се е различавало доста от моето.

— Тогава ти и Сол ще отидете да претърсите апартамента й още сега!

Когато Улф изпадне в отчаяние, не се спира пред нищо. Би ме изложил на риска от пет години тъмничен затвор, без да му мигне окото. Добре, че нямаше да бъда сам! Сол попита дали по това време момичето си е в къщи.

— Ако е на работа, няма да се върне преди 5,30, а ако е вкъщи, ще отидем двамата с нея за шампанско, докато ти действаш. Да опитам ли с телефона?

— Защо не?

Набрах номера и почаках доста за отговор. Нямаше я. Предложих на Сол да вземем само ключове. Той взе четири връзки и ги пусна в джоба си, докато аз се запасих с два чифта гумени ръкавици.

— Трябва да ви напомня — прозвуча като предупреждение от страна на Улф, — че една елементарна предпазливост никога не е излишна, макар че не искам да бягам от отговорност на съучастник.

— Много сме ти задължени — казах с престорена благодарност. — В случай на фал ще кажем на полицията, че си ни молил да не отиваме.

Взехме такси от 9-то авеню до улица Кристофър, оттам се придвижихме пеша до улица Арбър, свихме зад ъгъла и продължихме до 43. В преддверието натиснах звънеца на Брандт. Не чух изщракване. Натиснах още два пъти. Входната врата беше отворена. Останах да наблюдавам. Тази улица не беше 5-то авеню и докато чакахме със Сол, покрай нас минаха само две момчета и жена с куче. След минута и половина Сол се обади зад гърба ми, че всичко е готово. Мина пред мен по стълбите. Планът му бе да претърсим набързо двамата, а после да остане сам вътре, докато аз го пазя долу. Пред вратата на мис Брандт той извади връзка с ключове и тъкмо се канеше да започва, когато се сетих за предпазливостта. Отидох и почуках на вратата. След като не последва отговор, почуках повторно и оставих Сол да си върши работата. За разлика от вътрешната врата долу, тук се забавихме около 3 минути. Редно беше да вляза пръв, но той направи автоматично една-две крачки навътре и едва сподави вика си.

Стояхме един до друг и не вярвахме на очите си. Идвах тук за втори път, но хаосът, който намерихме трудно се поддаваше на описание. Мебелите си стояха по местата; всичко останало беше в пълен безпорядък. Навсякъде наоколо имаше разпилян пълнеж от разпраните и изтърбушени възглавници. Всички книги и списания се въргаляха, нахвърляни по земята. Тук-там попаднах на пръст и изпочупени саксии. Сякаш в стаята се бяха гонили 10 орангутана.

— Този не се шегува! — едва успях да кажа и млъкнах.

Погледите ни едновременно се спряха на някаква купчина малко по-нататък в другия край на стаята. Беше тялото на Дилиа Брандт — почти до дивана, където седяхме с нея неотдавна. Лежеше по лице с разтворени настрани крака. Приклекнахме от двете страни на трупа. Не усетихме пулс. Беше мъртва поне от 12 часа. Нямаше рани. Не се наложи да търсим. Около шията й още стоеше въжето. Изправихме се да огледаме наоколо.

Проверих в банята, а после в спалнята, докато Сол затвори вратата към коридора. В спалнята беше още по-страшно. Навсякъде в стаята имаше дрехи и всевъзможни други неща. Дюшекът беше свален на пода с вътрешността навън. В банята не се оказа по-различно. Сол застана отново до трупа. Разсъждаваше на глас:

— Убил я е преди да започне търсенето.

— Добре е работил. Почти нищо не е оставил непокътнато. Казвам „почти“, защото горката Дилиа е все още с дрехите по нея. Или е намерил каквото търси, или изведнъж се е изплашил. А може и въпросният предмет да е бил по-голям.

— Не е трудно да съблечеш днес една жена. И ръкавици ли ще слагаме? Какво си намислил?

— Ще опитаме късмета си с това, от което се е отказал той, ако не възразяваш.

— Но по дрехите не остават следи!

— Когато си с ръкавици, да.

Извадих нож от джоба си, отворих го и започнах с блузата. Разпрах я до кръста. Сол се справи с ципа и хвана полата за подгъва да я издърпа надолу. Събу й обувките и ги остави настрана. Под блузата имаше комбинезон, прерязах презрамките и след като го порнах до талията, отметнах двете половини от гърба. Долната част на бельото свалихме без трудности. Само колана ни отне повече време. Не исках да оставя драскотини по кожа та.

— Съвсем е студена — забеляза Сол.

— Помогни ми да я обърнем по гръб! Подхванах я с една ръка под бедрото, а другата пъхнах под рамото, за да я изтърколя леко. Сол пресрещна трупа и го спря. Лицето на удушен човек изглежда ужасно 12 час след настъпването на смъртта. Сол го покри с възглавница.

Между дрехите не открихме нищо. Когато посегнах да махна сутиена, трудът ни бе най-сетне възнаграден — между гърдите й с лента беше залепен ключ. Дръпнах го и раз гледах лентата. На нея пишеше: „Личен шкаф за багаж на централна гара. Действай бързо!“. Завихме я с одеяло. Сол беше вече на вратата и сваляше ръкавиците си. Свалих моите в движение. С една от тях той хвана дръжката на вратата и я затвори след себе си. Буквално летяхме надолу по стълбите. Не ни срещна никой. Само един от живеещи те в къщата, влизайки във входа, се загледа след нас за малко. С две секунди закъсня, за да може да твърди, че идваме отвътре. Кога то излязохме на улица Кристофър Сол каза:

— И цялата тази гадост без нищо насреща?

— Ще се справим после. Има ли някакво значение какво точно правиш, след като всичко в тази работа е мръсотия? Е, понякога не е чак толкова неприятно! Ще се разделим на 7-мо Авеню — един от двамата трябва да отиде до гарата, а другият да се обади първо в полицията и после на Улф.

— Ще прескоча до пощата — избра Сол.

— Добре, но ми остави ключовете и ръкавиците. И внимателно! Може да те следят.

На 7-мо авеню той се отправи към метро то, а аз влязох в малко магазинче за пури и съобщих в полицията с преправен глас:

— Име Дилиа Брандт, адрес улица Арбър 43 Манхатън. Записахте ли? Мисля, че е мъртва. Не е зле да побързате!

Проверих дали автоматът не се беше излъгал да ми върне центовете, излязох и взех такси. В 4,45, точно час след като се разделихме с Улф, бях пред каменната крепост. Фриц ми отвори. Изглежда външният ми вид доста го изплаши, защото от гърлото му се изтръгна само едно „Ах!“.

— Прав си, Фриц, но ако не искаш да бъдеш съучастник, по-добре си внуши, че всичко е наред.

Оставих връзките с ключове и ръкавиците на мястото им и побързах да се свържа с Улф по вътрешния телефон. Не ми се обади веднага, трябва да е бил много зает.

— Извинявай, че те безпокоя, но според мен нещата са по-сериозни от едно обикновено претърсване. Натъкнахме се на труп със следи от насилие по него. Като че ли ураган е бушувал в апартамента на Дилиа Брандт. Намерихме я удушена на пода във всекидневната. Съблякохме дрехите й и открихме ключ за личен шкаф от централна гара, залепен за тялото. Сол го взе и отиде да провери съдържанието на шкафа. Ще се върне след 20 минути. Вече се обадих на полицията от външен телефон.

— Кога е починала?

— Според мен преди повече от 12 часа.

— Към колко беше тук Уилям Лесър вчера?

— Към 4,40.

— Мисля, че трябва да чакаме засега, докато разберем какво има в шкафа. Ако пак намерим долари… Предположението ми е, разбира се, съвсем произволно. Каквото и да е, Сол и ти ще се занимаете с него.

Едва потиснах изкушението да го попитам дали не настоява да го занесем направо горе. Сигурно би казал „не“.

За разлика от Улф аз нямах железни прави ла и когато затворих телефона, излязох пред вратата да чакам Сол. Не усетих как бях преодолял седемте стъпала — стоях на тротоара. Две съседски деца играеха на гоненица по улицата. — Като ме видяха, спряха играта и се оттеглиха на отсрещния бордюр. Гледаха ме, без да помръднат. Къщата на Улф и нейните обитатели привличаха като магнит вниманието с някаква мистериозност и дори злокобност — кое от двете не зная точно. И всичко това, откакто момчето Пит Дросос поканено от мен да поговори с Улф, бе намерено убито на следващия ден. За десети път си погледнах часовника, а хлапетата ме следяха с очи доста напрегнато. Тъкмо се канех да се прибера и едно такси спря пред къща та. От него излезе Сол със средно голям, черен, кожен куфар в ръка, и бързо плати на шофьора. Последвах го нагоре по стъпалата и вътре към кантората. Сол сложи куфара на един стол. Забелязах, че някой вече се е опивал да го отвори, без да го заключи. Само страничните колани бяха затегнати. Спогледахме се със Сол и решихме аз да говоря.

— Улф позна. Моллой го е занесъл в апартамента на мис Брандт и след убийството, вероятно веднага или едва вчера тя е проверила съдържанието му. Може и да не е вади ла нищо от него. Куфарът е пълен. Занася го на гарата и залепя ключа с лента за тялото си. Улф каза, че можем да го отворим, но мисля, че първо трябва да проверим за отпечатъци.

Извадихме от шкафа необходимите неща и почнахме веднага. Не сме експерти, но скоро разполагахме с достатъчно снимки, които бяха съвсем прилични. Разбира се, в момента не можахме да направим сравнение, тъй като нямахме с какво. Сложихме ги в пликове, разчистихме бюрото, поставихме куфара отгоре и го отворихме. Съдържанието му беше твърде разнообразно. Имаше ризи, връзки, може би любимите на Моллой, с които не е искал да се раздели. Извадихме чифт домашни чехли, 6 туби крем за бръснене, 2 пижами, чорапи, носни кърпи и други лични вещи. Натрупахме всичко на бюрото, на дъното на куфара имаше мъжка кожена чанта, претъпкана с нещо. Би трябвало и нея да проверим за отпечатъци, но не можехме повече да чакаме. Изпразнихме бързо чантата и се натъкнахме на материал за цяла музейна сбирка. Сол приближи стола си до моя и зачетохме. Нямам намерение да описвам отделните документи, нито да ги изброявам, Улф се беше сетил къде да ги търси и на него се пада удоволствието да ви запознае с тях. Когато стана б часа, тъкмо свършвахме, и той влезе в кантората. Отправи се към бюрото си, но на път за него понечи да се отбие при мен. Изведнъж погледът му беше привлечен от другия куп.

— Това не е интересно. Очевидно Моллой се е канил да заминава. Най — интересното е тук. Можем да те заринем с информация. Улф взе документите и се зае да ги разглежда. Ние със Сол върнахме багажа обратно в куфара, затворихме го и зачакахме мълчаливо. През следващите 10 минути се чуваше само шумолене на хартия и неясното мърморене на Улф. Беше на път да свърши с купа, когато телефонът иззвъня.

— Кантората на Нироу Улф. Арчи Гуд…

— Обажда се Стебинс във връзка с една жена — Дилиа Брандт. Кога я видя за последен път?

— Задръж, докато кихна — покрих мембраната с длан и се обърнах към Улф. — Стебинс и другите знаят за Брандт, ако това те интересува.

Улф се намръщи, поколеба се за момент и вдигна неговата слушалка. Махнах ръката си, кихнах и чак тогава продължих:

— Да се надяваме, че не съм на път да се разболея. Преди известно време…

— Престани да извърташ! — Стебинс почти изкряска. — Питах те нещо!

— Ти трябва да знаеш това и после защо търсиш точно мен?

— Убита е! Намерихме трупа й в апартамента. Последното име в тефтера на мис Брандт е твоето. Кога се видяхте за последен път?

— Боже мой! Нима е мъртва?

— Обикновено когато човек е убит, той е мъртъв. Престани да шикалкавиш!

— Така ти се струва. Ако мълча, ще помислиш, че аз съм я убил! За пръв и последен път я видях миналата сряда вечерта около 9,30. Говорихме за Моллой. Тя е била негова секретарка през десетте месеца преди да го убият. В четвъртък следобед си разменихме няколко думи по телефона. Това е всичко!

— Ще дойдеш веднага да ни разкажеш какво говорихте с Брандт за Моллой.

— Къде се намираш в момента?

— В отдел „Убийства“. Тъкмо влизаме с Уилям Лесър. Кога беше последната ти среща с него?

— Какво общо има Лесър?

— Това момче дойде в апартамента на Брандт преди 20 минути и ни намери там. Имали са уговорена среща с убитата. Лесър те подозира. Това стига ли ти?

Не продължих, защото Улф се намеси.

— Мистър Стебинс, на телефона е Нироу Улф. Свържете ме с мистър Креймър!

— В момента е зает. Налага се Гудуин да дойде тук веднага.

— Не преди да съм се чул с Креймър!

— Не затваряйте! Ще се помъча да го намеря.

Всички стояхме и чакахме. Погледнах Улф, но срещнах затворени очи. Отвори ги, когато чу гласа на Креймър.

— Какво има?

— Готов съм с разобличаването на убиеца. Ако искаш да присъстваш, доведи мистър…

— Идвам веднага!

— Не сега! Трябва ми малко време да се запозная подробно с едни документи. Ела в 9 часа, като предварително се обадиш на Ъруин и Аркоф, а може да поканиш и мистър Лесър. Той трябва да присъства. Запомни ли? 9 часа.

— Дяволска работа! Искам да зная…

— Ще научиш всичко по-късно, защото имам още доста работа.

И двамата затворихме телефона.

— Арчи, звъни на мистър Фреър, мистър Дегън и мистър Херълд, който може да дойде със съпругата си. По-добре е да има повече хора. Кажи и на мисис Моллой!

— Мисис Моллой няма да бъде тук довечера!

— Но тя е тук в момента.

— Искам да кажа, няма да бъде част от публиката, ако дойдат семейство Херълд. Тя не знае, че Питър Хейс е Пол Херълд. Нека Пол й го каже, когато реши. И без това не обича шумните компании. Не вярвам толкова да ти е нужно присъствието на Зелма.

— Щом казваш ти… — той се изсмя цинично. Може би е искал погледът му да изрази нежно съчувствие, за мен беше чисто цинична усмивка. — Днес не си бил в апартамента на Брандт! Ако се наложи да обясня как съм се добрал до тези документи, остави това на мен!

— Май нямам повече работа тук — каза Сол.

— Трябва да бъдеш плътно до Арчи. Станал е невъзможен маниак. След малко ще вечеряме заедно, а сега трябва да смеля всичко това много внимателно.