Рекс Стаут
Почти мъртъв (3)

III

Адвокатът не беше бръснат, но в неговия случай това бе допустимо. Не си подаде ръката. Целеше да обърка домакина, след като бе въведен в кантората и представен, но моят шеф не обичаше да се ръкува. Улф из чака госта да седне в ниското червено кресло и учтиво каза:

— Знам за вас и за тежката присъда на вашия клиент от мистър Гудуин. Съжалявам.

— Предупреден ли сте, че ще ви се обадя?

— Да, спомена и това.

— Както виждате, вече съм тук. — Фреър се чувствуваше неудобно в големия фотьойл. Седеше накрая с длани на коленете. — Според Гудуин обявата в днешните вестници няма нищо общо с клиента ми Питър Хейс и вие не го познавате. Не му повярвах. Един час по-късно той се появи в залата, където се водеше процесът. Това трябва да ми се обясни. Убеден съм, че клиентът ми е невинен. Жертва е на подла съдебна инсценировка. Не искам да кажа, че обявата ви е част от цялата интрига. Признавам, че не може и да бъде, защото излезе в деня на произнасяне на присъдата. Независимо от всичко възнамерявам да…

— Мистър Фреър, — Улф повдигна длан. — ако позволите искам да ви обясня по-простичко нещата.

— Едва ли ще успеете по този начин да ме удовлетворите.

— Зная. И съм готов да направя за вас нещо, което рядко правя, освен по задължение. Сега съм подтикнат от извънредни обстоятелства. Ще ви кажа какво сподели с мен един клиент. Вие сте член на нюйоркската адвокатура, нали?

— Естествено.

— И сте адвокат на Питър Хейс.

— Да.

— Тогава ще споделя с вас нещо поверително.

Фреър присви очи.

— Не се обвързвам с тайни, особено когато става въпрос за интересите на клиента ми.

— Така и предполагах. От вас се иска само да запазите тайната на един друг човек. Интересите на моя и вашия клиент може да се, а може и да не се кръстосат. Ако това стане, ще действуваме съвместно, ако ли не, разчитам на вашата дискретност. Това е замисълът на обявата.

Улф му разказа за срещата ни с Джеймс Р. Херълд. Когато свърши, на Фреър всичко му стана ясно. Адвокатът умееше да слуша. Прекъсна Улф само два пъти — единият път, за да си изясни някаква подробност и вторият — когато поиска да види снимката на Пол Херълд.

— Преди да продължа — добави Улф — можете да проверите всичко дотук. Потвърждението на мистър Гудуин вероятно няма да ви е достатъчно. Проверете бележките му, които представляват 5 машинописни страници. Можете и да позвъните на лейтенант Мърфи при условие, че не му казвате кой сте. Тук аз завися изцяло от вас. На този етап не ми се ще да се прави връзка между нашия и вашия П. X..

— Проверката може да почака. — призна Фреър. — Трябва да сте глупаци, за да измислите такава история и аз много добре знам, че не сте. — Облегна се по-удобно назад. — Моля ви се, свършете до край!

— Аз почти свърших. Когато казахте на мистър Гудуин, че не знаете нищо от биографията на клиента си, и че няма семейство, той пожела да види Питър Хейс и затова дойде в съда. Първото му впечатление е било обезкуражаващо; след това клиентът ви е станал и се е обърнал към публиката със съвсем друг израз на лицето. Тогава мистър Гудуин е намерил прилика с другото лице, на Пол Херълд от снимката. Когато я поискахте, ви помолих да не бързате. Сега можете да я видите. Арчи?

Извадих една снимка от чекмеджето и я подадох на Фреър. Загледа я, затвори очи, отвори ги и пак се вторачи в нея.

— Може и да е той… Твърде възможно е. — Продължи да я разглежда. — А може и да не е. — Обърна се към мен. — Какво казахте за лицето му, когато се извърна към залата?

— В него имаше живот, да…, имаше все още някакво присъствие на дух. Както вече споделих с мистър Улф, искаше да прати някого по дяволите.

— Не съм забелязал никаква искрица живот у него. При първата ни среща каза, че всичко е загубено. Оттогава насам е изпълнен с отчаяние.

— Приемам — каза Улф — след това, което чух от вас, че може да е Пол Херълд. Не знаете ли нещо за живота и контактите на клиента си с други хора, което да изключва такава възможност?

— Не, не знам. Отказва да говори за себе си. Твърди, че няма роднини. Това се обърна против него по мнението на областния съдия. Не беше явно, но се подразбра.

Улф се примири.

— Искате ли да проверите казаното от мен?

— Не, приемам го изцяло. Както вече подчертах, вие не сте глупак.

— Тогава да обсъдим ситуацията. Ще ви задам два въпроса.

— Питайте!

— Платежоспособен ли е клиентът ви?

— Не, не е дори в състояние да плати разноските по делото. Това не е тайна. Заех се със защитата по молба на мой приятел — шеф на рекламна агенция, в която работеше клиентът ми преди да бъде задържан. Всичките му колеги го обичат и говорят само хубави неща за него, както и останалите — приятели и познати, с които се срещнах. Биха могли да свидетелствуват, ако знаеха, че ще му помогнат. За жалост към затворническите решетки той прибави още една бариера, с която се изолира от света.

— Тогава, ако това е Пол Херълд, трябва да го докажем. Нямам за цел да събудя користолюбието ви, но клиентът ми е богат. При условие, че сте убеден в невинността на вашия, ще искате обжалване, което ще струва пари. Вторият ми въпрос е ще ни съдействувате ли да сложим край на нашето съмнение колкото може по-бързо, дали нашия и вашия П. X. са едно и също лице?

— Не зная. — Фреър облегна лакти на фотьойла и събра длани. — Хейс е особен човек. Ще остане безучастен и безразличен. С него не стигнах до никъде. Не знам как да подходя. Сигурен съм, че няма да влезе в контакт след въпросите ми за биографията му. Може и да се откажа да го защитавам. — Той рязко се наведе напред. — А толкова искам! Убеден съм, че е жертва на измама и все още има възможност да се докаже.

— Тогава, ако позволите, едно предложение… — Улф почти мъркаше. — Съгласен ли сте, че трябва да узнаем дали истинското му име е Пол Херълд?

— Разбира се, вашият клиент в Омаха ли е?

— Да, отиде си снощи.

— Обадете му се да се върне. Когато дойде, му разкажете всичко; аз ще уредя да се видят.

Улф поклати отрицателно глава.

— Това няма да ми свърши работа. Ако съм убеден, че неговият син е обвинен в убийство, ще му кажа. Не бих му казал при условие, че не съм сигурен. Какво ще си помисли той за мен? Един некадърник и нищо повече. Но да се върнем към моето предложение — с него да се види мистър Гудуин и да поговорят.

— Как? — Адвокатът се намръщи. — Гудуин вече го видя.

— Казах „и да поговорят“. — Улф се обърна към мен. — Арчи, колко време ти трябва да си направиш съответните изводи?

— Сам ли ще разговарям?

— Предполагам, че ще присъствува и охраната.

— Нямам претенции — 5 минути, или нека кажем 10.

Улф се върна при Фреър.

— Вие не познавате Гудуин, но аз го познавам. Ще се справи отлично и срещата няма да повлияе на отношенията ви с Хейс. Той умее да привлича негодуванието към себе си, като го отклонява към мен и клиентите ми. Кажете на областния съдия, че Гудуин разследва нещо по случая по ваше искане, а за клиента си не берете грижа. Спокойно го поверете на мистър Гудуин. — Погледна към стенния часовник. — Срещата може да се осъществи още сега. Колкото по-рано приключим, толкова по-добре. Каня ви да вечеряте с мен.

Фреър отказа. Главният му аргумент бе трудният достъп до осъдения по това време на деня дори и за него. Явно искаше да премисли нещата. Трябваше да чакаме до сутринта. Когато Улф вижда, че трябва да се отстъпи, престава да се дразни. Срещата завърши много по-приятно, отколкото беше започнала. Донесох палтото на Фреър от антрето, помогнах му да се облече и го изпратих.

Когато се върнах, Улф се мъчеше да не изглежда толкова самодоволен. Взех снимката да я прибера обратно в чекмеджето, когато той отбеляза:

— Признавам, че посещението му бе от полза, особено след срещата ти с него в съдебната зала. Това трябваше да се очаква.

— Ъхъ. — затворих чекмеджето. — Ти така смяташ благодарение и на твоите върховни качества. Но може всичко да се обърне срещу теб. Докато мисли, Фреър може да завърти един телефон до Омаха и до Бюрото за изчезнали. Независимо от всичко се справи отлично, поканвайки го дори на вечеря. Сега аз имам среща и не искам да я проваля.

Улф остана да вечеря сам, а аз закъснях с половин час за партито на Лили Роуън в клуб „Фламинго“. Беше както обикновено. След няколко часа решихме, че дансингът е доста претъпкан и се прехвърлихме в апартамента на Лили.

Прибрах се в три часа и се отбих в кантората. Светнах да хвърля поглед на бюрото, където Улф ми оставя бележка, ако има нещо спешно да се върши рано сутринта. Нямаше нищо и се качих в стаята си.

Намирам го за нормално човек да прекара в леглото си осем пълни часа, но понякога се налагат изключения. Тази сряда влязох в кухнята в 9,30 полузаспал, но сресан и облечен. Поздравих Фриц уж весело, взех портокаловия сок от масата (не го обичам студен) и тъкмо отпих една глътка, когато телефонът звънна. Вдигнах слушалката. Беше Албърт Фреър. Каза, че е уредил среща в стаята за свиждане в затвора Сити. Уговорихме се да се видим там в 10,30. Казах, че държа да бъда сам с клиента. Той трябвало да ме представи и да гарантира за мен.

Затворих телефона и се обърнах към Фриц.

— Дават ми зор, да ги вземат мътните. Може ли да излапам набързо две парчета сладкиш? Не искам наденица — само сладкиш, мед и кафе.

Фриц не го прие, но започна за изпълнява.

— Арчи, не е хубаво да натъпчеш закуската си в корема рано сутрин.

Успокоих го, че това отдавна ми е известно и взех вътрешния телефон да се обадя горе на Улф.