Рекс Стаут
Почти мъртъв (11)

XI

Зелма и четиримата се поздравиха необичайно сдържано за приятели, но това не изненада никого. Моллой ни помагаше да разобличим някой от тях в убийство, а и кантората на известен частен детектив, където ги бе поканила, едва ли е най-приятното място за среща. Мисис Моллой насочи погледа си към Улф, докато за тях интересна беше тя. Аз държах под око четиримата.

Описанието на Том и Джери се оказа съвсем точно.

Джеръм Аркоф, широкоплещест и по-ви сок от мене, бе отчайващо сериозен — може би язвата му създаваше неприятности. Том беше друг. С подрязаните си мустаци ми заприлича повече на саксофонист от оркестър. Но изражението на Фани личеше усилието й да прикрие ужасното си главоболие. Въпреки всичко не бих казал, че е грозна. Когато се чувства добре, сигурно е доста красива. Беше руса — обикновено силното главоболие загрозява русите жени. При брюнетките обратно — когато е леко, ги прави по-меланхолични и привлекателни. Рита Аркоф не се нуждаеше от допълнително разкрасяване. Имаше плавна предизвикателна походка, кос поглед и някак се цупеше, когато говори. Очите на Улф се плъзнаха от лявата страна, където седяха семейство Аркоф, надясно към семейство Ъруин.

— Не смея каза той, да ви благодаря, че дойдохте, тъй като мисис Моллой ви покани. Предполагам знаете защо сте тук. Адвокатът на Хейс, Албърт Фреър, възнамерява да обжалва решението по делото и ние се опитваме да му помогнем. Ще се присъедините ли към нас?

Размениха си погледи.

— Разбира се — заяви Джеръм Аркоф. Има ли шанс да успее?

— Мисля, че да — каза Улф спокойно. Някои факти не са проверени както трябва от полицията, от една страна, и от друга — по вина на мистър Фреър поради липса на средства и възможности… А би трябвало…

— Сега разполага ли с такива? — го прекъсна Том Ъруин.

Гласът му изобщо не отговаряше на неговата физика. Да си призная очаквах да говори по-пискливо. Изненада ме баритонът му.

— Не, мистър Ъруин, но тъй като аз проявявам интерес към делото по съвсем друг повод, съм решил да стигна докрай, като финансирам разследването. Както казах, има някои неща, които трябва да се проверят внимателно. Затова снощи изпратих един от моите хора, Джони Кимс, да проучи дали в деня на убийството мисис Моллой е била поканена на театър нарочно, за да може убиецът свободно да действа в нейно отсъствие.

— А, вие ли го изпратихте? — попита Аркоф.

Съпругата му погледна обидено към Зелма.

— Зелма, скъпа, така ли трябваше да постъпиш? Знаеш много добре, че…

— Моля ви! — Улф повдигна към нея длан, а в гласа му прозвуча известна острота. — Не е нужно да давате воля на възмущението си. Нямам злонамерено отношение към нито един от вас. Поканата за театър може да е случайна и убиецът да се е възползвал от това. Ако тя е била предварително замислена, може да не е замесен никой от четирима ви. Кимс трябваше да разбере как стоят нещата, като се срещне с всеки поотделно. В списъка му на първо място беше мисис Аркоф, тъй като тя поканва мисис Моллой по телефона. — Загледа се в Рита. Срещна ли се Кимс с Вас, госпожо?

Опита се да каже нещо, но съпругът й я прекъсна.

— Почакай, Рита! — Забелязах, че и той може да командва. — Какво става тук? Ако вие сте го изпратили, защо не питате него? Имаше ли смисъл всички да идваме тук? А може би не сте го изпратили вие?

Улф кимна с глава. Притвори очи за малко, после отново ги отвори и пак кимна.

— Твърде логично заключение, мистър Аркоф, но в нашия случай погрешно. Аз го изпратих; но той не е в състояние да ни каже нищо, понеже е мъртъв. Докато е вървял по Ривърсайд, малко преди полунощ вчера вечерта, го блъска автомобил и го убива. Възможно е да е злополука, но не ми се вярва да е така. Мисля, че е бил убит нарочно, защото е открил нещо, което е заплашвало сериозно някого. Следователно счетох за необходимо да разпитам веднага тези, с които е разговарял. Вие трябваше да бъдете първата, мисис Аркоф.

Съпругът й отново се намеси.

— Но това е друго — каза на Улф. — В гласа му имаше промяна. — Какво ви кара да сте толкова сигурен, че не е обикновена катастрофа?

Улф поклати отрицателно глава.

— Няма смисъл да обсъждаме това, мистър Аркоф, тъй като полицията също подозира, че не е станало случайно. Един сержант от отдел „Убийства“ ми се обади днес да ме попита дали Кимс е мой човек. Искаше да знае точно задачата му и с кого се е срещнал, отложихме отговора с мистър Гудуин.

— Сержантът се обади по-късно пак — се намесих аз.

— Какво му каза, Арчи?

— Че правим всичко възможно да се доберем до нещо и ще го уведомим веднага, щом попаднем на следа.

Улф отново се обърна към четиримата.

— Исках да говоря първо с вас. Интересува ме дали Кимс е разкрил това, което ви заплашва. А може би съществува и някой друг?

В този момент Фани Ъруин изведнъж заяви:

— При мен нямаше нищо съмнително! — Вече не се държаха с Том за ръце.

— Точно това искам да разбера, мисис. В. полицията чакат от мен вашите имена. Не мога да отлагам повече. Ако ви е по-лесно разкажете всичко на мен или предпочитате да отидете там?

— Боже мой! — изпъшка Том. — Каква ужасна каша!

— И всичко това благодарение на Вас. — Аркоф се нахвърли върху Улф — и вашия Кимс. — Обърна се и към мисис Моллой. — А ти, Зелма, си в дъното на тази бъркотия!

— Остави Зелма на мира! — извика Рита ядосано. — Тя си знае какво преживя и това й стига! — Вече не се цупеше. — Продължавай те, мистър Улф! Хайде да свършваме с всичко най-сетне! Вашият сътрудник дойде у нас. Имахме среща със съпруга ми, за да вечеряме някъде навън. Представи се и каза, че прави разследване по процеса Питър Хейс. Помислих, че иска да провери алибито на Зелма и му казах, че е била с мен през цялото време. Той обаче се интересуваше по-скоро от поканата. Попита ме кога реших да поканя Зелма. Обясних, че това стана в ресторанта след обаждането на Том, щом разбрах за главоболието на Фани. На въпроса му, защо съм предпочела точно Зелма, отговорих, че я харесвам и обичам да бъда в компанията й. Том също предложи да поканим нея и не се наложи да уточнявам защо — вече бях направила избора си. Това е всичко. Закъснявах, а и нямаше какво повече да кажа на Кимс. Всъщност има още нещо. Той попита кога може да се срещне със съпруга ми. От говорих, че ще се върнем около 10 часа.

— Успяха ли да се срещнат?

— Да. Когато се прибрахме вкъщи, малко след 10 часа, той ни чакаше във входа.

Улф погледна въпросително към Аркоф. Джери се поколеба за миг и сви рамене.

— Останахме там. Не го поканих в апартамента, защото трябваше да преглеждам сценарии. Зададе ми същите въпроси като на Рита. Не му казах кой знае какво. Още повече, че не аз, а Рита беше говорила с Том по телефона. Опита се да хитрее с въпроса защо точно Зелма сме поканили, писна ми и го пратих да си гледа работата.

— Беше ли разговарял със семейство Ъруин?

— Мисля, че не.

— После Кимс си тръгна, предполагам.

— Сигурно. Оставихме го долу и взехме асансьора.

— Значи вие със съпругата си се качихте в апартамента.

— Точно така.

— Какво правихте после? Аркоф нервно въздъхна.

— Ако преди половин час знаех, че ще трябва да отговарям къде съм бил по време на убийството, бих се усъмнил, че някой от нас тук не е с всичкия си.

— Реакцията ви не ме изненадва. Много често този въпрос се възприема като неуместен. Та къде бяхте?

— Бях в апартамента и работих над сценариите до полунощ. Съпругата ми беше в другата стая. Отсъствието на единия от нас щеше да се забележи. Бяхме само двамата.

— Звучи убедително, а може да се каже и по друг начин — добре обмислено. Мисис Ъруин, щом Кимс е знаел, че е Ваша идеята за мисис Моллой, предполагам, че се е срещнал с Вас.

Изражението на Том говореше колко му липсва ръката на съпругата му. Понечи да каже нещо, но се спря. Набра смелост и продължи.

— Не бих казал, че ми харесва всичко това. Ако някой трябва да ме разпитва по повод на убийството, предпочитам да отида в полицията.

— Том, прекаляваш! — Фани не издържа. — Мистър Улф няма да те изяде. Поучи се от Рита! Мога ли да разкажа как точно беше, мистър Улф?

— Защо не, ако сте била там, мисис.

— Разбира се, че бях. Какво му беше име то на този ваш сътрудник.

— Джон Джозеф Кимс.

— Точно така. Той дойде в 9 часа, когато ние излизахме. Обещахме на наши приятели да се отбием и може би нямаше да бъдем вече вкъщи, ако не се наложи прислужницата да оправи хастара на мантото ми. Повтори същото както при Рита, за подновяване на процеса срещу Питър Хейс. Със съпруга ми коментираха телефонния разговор в ресторанта.

— Разказът на мистър Ъруин съвпадна ли с този на мисис Аркоф?

— Естествено. Как иначе? С единствената разлика, че аз предложих да поканят Зелма. Имам й доверие. Аз съм доста ревнива. И приятелите ми го знаят. Останах с впечатлението, че Кимс има още въпроси, но трябваше да тръгваме. Мантото ми беше готово, и нямахме какво повече да споделим с него.

— Съпругът ви каза ли му, че идеята за мисис Моллой е Ваша?

— Сигурна съм в това. Нали Том?

— Да.

— После отидохте на гости. До колко часа стояхте у приятелите си?

— Не беше късно, около 11 часа. Оказа се доста скучно, а и съпругът ми беше уморен. Върнахме се и си легнахме. Ние спим в една стая.

Улф направи гримаса, но се усети и бързо я свали от лицето си. Мисълта да спи в една стая с когото и да било го влудява.

— Следователно вие и съпругът ви сте говорили с Кимс само веднъж или се срещнахте пак?

— Но това бе невъзможно!

— А вие, мистър Ъруин?

— Не съм се виждал с него втори път.

— Съпругата ви всичко ли каза, или имате да добавите нещо?

— Така е както го разказа тя. Мога само да ви осведомя, че прислужницата ни не си отива през нощта. Онази нощ също беше в къщи.

— Благодаря ви. Това ще ни помогне, ще го включа в доклада си за полицията. Мисис Ъруин, още една малка подробност, ако позволите. Представете си, че още през деня решавате да не ходите на театър. Бихте могла да споделите между другото с приятелка по телефона, че Зелма ще отиде вместо Вас. Така ли беше?

— Съвсем не. Реших да остана в къщи след като съпругът ми се прибра.

— Тогава изведнъж ви заболя главата.

— Не разбирам какво имате предвид под „изведнъж“. Цял следобед лежах и вземах лекарства. Надявах се да ми мине.

— Често ли страдате от главоболие? Ъруин избухна.

— Какво общо има това с убийството?

— Може и да няма, мистър Ъруин, — призна Улф, — но при липса на улики твърде дребни неща се оказват важни.

— Струва ми се, че нищо няма да излезе — додаде Аркоф. — Защо всъщност сте се насочили към мисис Моллой? Ако някой друг е убил съпруга й, то този човек е познавал Моллой. Просто му се обажда и иска да се срещнат насаме. Моллой го поканва в апартамента, като разбира, че Зелма ще ходи на театър. Възможно е да е било и така.

— Прав сте — съгласи се Улф. — Затова трябва да се изясни точно този момент с по каната на мисис Моллой. И сигурно щяхме да сме приключили досега, ако не бяха уби ли Кимс. Кой и защо го е убил?

— Някакъв идиот или маниак!

— Може. Аз обаче не поддържам тази версия. Вашите разкази дотук ме удовлетворя ват, но дори и да не сте съучастници, с вас не съм свършил, колкото и неприятно да ви звучи. Искам да ми кажете точно какво стана вечерта на 3 януари в театъра. Какво има, Арчи?

— Сър, преди това да приключим с миналата вечер и убийството на Кимс — обърнах се към четиримата, — спомена ли той името Бил Лесър на някой от вас?

Не бяха го чували. Не винаги по реакцията на неочакван въпрос може да се съди за от говора. Някои хора се владеят прекрасно. Ако тези пред мен познаваха Лесър, то те бяха отлични артисти. Гледаха ме в очакване да им кажа кой е. И Улф искаше да знае същото, но не го показа. Продължихме с разпита.

— Доколкото съм информиран, мисис Моллой и мисис Аркоф са заели местата си преди започване на представлението. Един час след това се появяват съпрузите, вече по сетили бара отсреща. Така ли е, мистър Аркоф?

И двамата не обърнаха никакво внимание на думите на Улф. Според тях щом не са убили Моллой, а това беше абсурдно твърдение, нищо друго нямаше значение. Не намираха за необходимо да обсъждат какво са правили на 3 януари. Улф ги заплаши, че ще обясняват в полицията отказа си да сътрудничат при разследването.

Тогава Рита не се стърпя и предупреди съпруга си да престане да спори, защото така само се протакат нещата и става по-лошо. Неочаквано тя отсече сърдито:

— Какво толкова обидно има? Признайте си, че пак прекалихте в бара!

Джери я унищожи с поглед и започна да говори.

— Рита и аз се видяхме със Зелма във фоайето на театъра в 8,30. Дамите влязоха в салона, а аз останах да чакам Том. След няколко минути той дойде и призна, че му се пийва нещо. Каза още, че не си пада по пиеси за Жана д’Арк. Прекосихме улицата и му ударихме по няколко. Върнахме се в края на първо действие.

— Потвърждавате ли казаното, мистър Ъруин?

— Да, напълно.

Улф обобщи с повдигане на ръката си.

— Всичко е толкова просто, господа. Защо беше тази паника? Излезе само една нова интересна подробност — Ъруин не понася пиеси за тази мъжкарана Жана д’Арк. За да разберете какво значи разследване, ще споделя с вас, че сега мога да изпратя десетина от моите хора да обиколят приятелите и познатите на мистър Ъруин, да разберат изказвал ли е някога подобно мнение за Жана д’Арк и пиесите за нея. Съмнявам се обаче, че ще стигна чак до там. Някакви въпроси от ваша страна?

Никой нямаше въпроси. Рита стана и отиде при Зелма. Скоро и Фани направи също то. Мъжете се спряха при тях за малко и се отправиха към входа. Взеха палтата си и за чакаха. Когато всички бяха готови, отворих вратата. На излизане чух Рита да казва, че е поканила Зелма на вечеря, но не й било до това. Рита съчувствено бе приела отказа й.

Върнах се в кантората и заварих Зелма да седи безучастно със свити рамене и клюмна ла глава. Очите й бяха затворени. Улф я по моли да остане за вечеря, както и да пренощува под един покрив с нас. Можеше да му потрябва. Бях сигурен, че причината да я за държи е съвсем конкретна. Паркър спомена за възможността да вземем сейфа до обед на другата сутрин. Щяхме да имаме нужда от Зелма, а Улф по принцип винаги подлага на съмнение точността на жените. Ето защо беше готов да вкара в ход цялото си красноречие, за да му се повярва колко приятна е южната стая — точно над неговата, с чудесно легло и много слънце, за съжаление без отстъпка в цените за нощувка и храна.

Тя стана. Отидох с нея до антрето.

— Безнадеждно е, нали? — Това не беше въпрос. Потупах я професионално по рамото и се помъчих да я убедя, че едва сега започваме.

В кантората Улф ме попита за Лесър. Раз казах му за хилавия младеж и Дилиа Брандт. Очаквах да го познава някой от четиримата. Не се впечатли много. Измърмори, че ще из прати Фред Дъркин да провери.

Изведнъж се сетих за Стебинс, но Улф се беше настроил за вечеря. Освен това имаше нужда да прехвърли разговора си с приятели те на мисис Моллой. Въздъхна дълбоко.

— По дяволите! Никаква следа и никаква вероятност да се появи скоро! Не ми се яде!

Изсумтях и заявих, че това е най-малкото, което би ме разтревожило в момента.