Рекс Стаут
Почти мъртъв (12)

XII

Не се наложи да се обаждам на Пърли.

След вечеря отидохме с кафето в кантората. Фред Дъркин се беше върнал преди нас без новини от театъра и бара отсреща. Радвах се, че имаме най-сетне нещо по-свястно за него — Уилям Лесър. Трябваше да издири къде живее, какво работи и бил ли е свободен в 11,48 в сряда вечерта. Последното не си струваше труда, тъй като двете семейства не го познаваха. Улф надуши някаква дреболия и настоя да се проучи.

След Фред пристигна Ори Кедър. Донесе пакет с най-различни неща от кашоните в апартамента на Моллой — едно през друго по-незначителни. Разтворихме го на бюрото ми и заразглеждахме сякаш съкровище, през цялото време Улф си четеше книгата, извадихме календар с кратка бележка на сряда — 2 януари — „Да се обадя на Б.“, купчина рекламни дипляни от Южна Америка, десетина кибрита от ресторанти, които е посещавал, копия с индиго от писма и други подобни. От писмата най-вълнуващото беше до корпорацията Пиърсън за електроуреди с рекламация на електрическите им самобръсначки.

— Не ми се вярва — казах на Ори. — Сигурно си взел някой друг пакет.

— Честна дума — се закле той. — Никога не съм предполагал, че ще намеря такива боклуци.

— И никакви следи от чекови кочани?

— Нито един!

— Майкъл Моллой си го бива — казах на Улф. — Убиват го изведнъж в разцвета на живота му, както се казва, и в кантората няма едно нещо, с което да се захванеш — дори и телефона на бръснаря му! Абсолютно нищо.

— Не бих казал разцвет на живота.

— Това Няма значение. Ако не е очаквал да бъде убит…

Иззвъня входният звънец. Отидох до вратата и запалих външната лампа. Погледнах през стъклото и се обадих на Улф, че идва Креймър. Беше сам.

— Ори, изчезвай в другата стая! И вземи всичко със себе си. Докато Креймър влиза насам, можеш да се измъкнеш. Утре ще ми докладваш, — Улф беше откъснал поглед от книгата.

Почаках, докато Ори събере съкровището. Обикновено, когато видя зад вратата яката фигура и кръглото, червендалесто лице на инспектора, не свалям веригата. Този път отворих широко и го поздравих любезно.

— Здравей, Гудуин. Тук ли е Улф?

Това е нещо като чувство за хумор. Инспекторът много добре знае, че Улф е вътре, тъй като никога не се случва да бъде навън. Ако ми беше симпатичен, щях да му отвърна в неговия стил, че Улф е отишъл да покара кънки в центъра Рокфелер. Освен това донесеното от Ори съвсем уби желанието ми да се шегувам. Той не ме изчака да го придружа. Когато се върнах, вече седеше на чер вения кожен стол и се гледаха свирепо с Улф. Правят го по навик. От ситуацията зависи да ли ще преминат към приятелски обмен на информация, или ще продължат с яростна размяна на обиди. Този път Креймър поведе разговора доста спокойно. Започна с обещанието ми да се обадя на сержант Стебинс — не го бях изпълнил. Улф измърмори, че не е предполагал инспекторът да го посети лично, за да научи нещо, което може да се предаде и по телефона.

— Но не беше предадено — Креймър изръмжа.

— Сега ще узнаеш всичко — Улф отговори на свой ред.

Креймър се настани по-удобно.

— Тъй като съм тук, има по-важни неща от Джони Кимс. Всъщност каква задача трябваше да изпълни той снощи?

— Разследваше една подробност, свързана с убийството на Майкъл Моллой на 3 януари.

— И ето докъде стигна! Считам, че е редно да се преустановят издирванията във връзка с едно убийство, когато убиецът е даден под съд и вече осъден.

— Това е вярно — съгласи се Улф, — но не и когато е осъден един невинен човек.

Стори ми се, че започват с обидите. Преди Креймър да реагира, Улф продължи:

— Няма ли да ме попиташ как ще докажа невинността на Питър Хейс? Не мога да я докажа засега. Само предполагам, че е невинен и знам, че няма да ти хареса. Но доказателствата съществуват и ще ги намеря. Това трябваше да прави и Джони Кимс снощи.

Сивите проницателни очи на Креймър, с дълбоки бръчки около тях, бяха вторачени в тези на Улф. Цялата история никак не го забавляваше. Не можеше да понася Улф при обикновени разследвания на убийства, а камо ли сега, когато ставаше въпрос за доказване на невинността на осъден, след произнасянето на съда по делото.

— Добре съм запознат със случая Хейс. Аз и моите хора се занимавахме с него.

— Не е имало кой знае какво да се прави. Всичко е било просто и ясно.

— Като за нас, имаш предвид. Каква беше задачата на Кимс снощи?

— Поканата на мисис Моллой за театър, в случай, че е била предварително обмислена и е целяла да я отдалечи от апартамента. Кимс трябваше да се срещне със семействата Аркоф и Ъруин и да ми докладва веднага, ако забележи нещо подозрително. Не се обади, което е твърде типично за него, и плати за безотговорността си. Вече знам, че и с четиримата се е срещнал. Днес следобед бяха тук повече от час. С мисис Аркоф се е видял към 8 часа вечерта; след два часа се връща, за да говори и със съпруга й. Междувременно отива и у семейство Ъруин.

Улф разказа подробно на Креймър за срещата на Кимс с двамата Ъруин. Инспекторът получи пълна и много точна информация от Нироу с изключение на някои несъществени детайли, като запазването в тайна на дейността на Кимс, за да бъде уредена срещата с двете семейства. Едва ли беше необходимо да се споменава това. Креймър се досещаше.

— Изводът е очевиден. Един или двама от четиримата са излъгали. Възможно е и Джон да се е срещнал с пети човек. В краен случай допускам смъртта му да не е свързана със снощната му задача, което ще бъда принуден да приема, както и ти, освен ако не си дошъл да ми кажеш нещо ново.

— Вероятността за злополука е много малка. Блъснат е на една странична алея, а не на главния път. На около 100 фута от мястото на произшествието мъж и жена са чакали някого в паркирана кола. Убиецът е карал бавно покрай тях. Кимс е появява между две коли, за да тръгне към алеята. Очевидците не са много сигурни дали шофьорът е дал мигач. Когато се приближава до Кимс, колата забавя ход и почти спира. После изведнъж тръгва направо към него и го блъска. Продължила е движението си напред по главния път, докато свие зад един ъгъл преди мъжът и жената да реагират. Знаеш ли, че намерихме колата на Бродуей тази сутрин? Крадена е!

— Вече знам.

— Не ми прилича на случайност. Трябва да запиша това, което преди малко каза — че един или двама лъжат. Как мислиш?

— Трудно е да се каже — Улф намръщи устни. — Не е един, тъй като алиби имат по двойки — мъжете в бара на 3 януари, а снощи и двете семейства са били вкъщи. Впрочем ти разполагаш с адресите им от разследването на делото.

— В съдебната преписка са. Някъде наблизо ли живеят, Гудуин? — Креймър ме попита.

— Не са далеч — Аркоф са на 80 и нещо в Сентръл Парк Уест, а Ъруин — на 90 и нещо на Уест Енд Авеню.

— Не е много важно. Що се отнася до мен, Улф, делото Хейс е приключено. Виновен е, а и ти не можеш да докажеш обратното. За мен сега на преден план е Кимс, ако неговото е убийство.

— Искаш ли един акъл?

— Не бих се отказал.

— Приключи случая като произшествие. Направете обичайното издирване на убиеца и спрете. В противен случай сам ще се убедиш, че делото Хейс трябва да се поднови. Няма да бъде особено приятно. А може би вече имаш съмнения и затова си тук? Какво намерихте в джобовете на Кимс?

— Почти нищо.

— Напълно съм искрен, мистър Креймър, и искам същото от теб.

— Повтарям — нищо друго, освен ключове, цигари, шофьорската му книжка, носна кърпа, малко пари, писалка и молив. Изненадан съм, че липсват адресите на тези хора. Не му ли ги дадохте, Гудуин?

— Не, сър. Джони никога не носи дори бележник. Разчиташе на паметта си.

Креймър насочи отново вниманието си към Улф.

— Във връзка с твърдението ти, че си искрен към мен… Не мислех да го казвам, но ме принуждаваш. Във вторник сутринта вестниците публикуваха обява, подписана от теб. По обед сержант Стебинс се обади на Гудуин във връзка с нея. Гудуин го насочил към лейтенант Мърфи. От него разбрахме, че обявата е адресирана до Пол Херълд. Получило се беше съвпадение на имената. Вчера, сряда, Гудуин се среща в затвора с Питър Хейс. Мърфи разбира за това и задава на Хейс въпроса дали е Пол Херълд. Получава отрицателен отговор. Ти твърдиш, че Хейс е невинен. Какво става тук? Не вярвам да хвърляш пари на вятъра, като плащаш на хората си да разследват. След като говориш за някаква честност между нас, би ли ми казал за кого работиш?

— Знам, че те интересува, но не мога да задоволя любопитството ти, колкото и голямо да е то. Попитай адвоката на Питър Хейс, Фреър! Може и да имаш късмет.

— Кажи ми, Питър Хейс и Пол Херълд едно и също лице ли са?

— Вчера Хейс е споменал пред Гудуин, че не е Пол Херълд. И Мърфи го твърди, както ти сам каза.

— Защо е тогава тази гонитба?

— Защото са предизвикани две мои слабости, които в комбинация ме карат да действам — любопитството и користолюбието ми. Мистър Креймър, продължавам да твърдя, че съм напълно искрен. Разбира се, запазвам част от информацията за себе си и това е понятно. Малко бира?

— Не, благодаря. Трябва да тръгвам, за да успея с Аркоф и Ъруин.

— Значи делото Хейс се подновява. Би ли ми отделил още една минута? Какво точно имаше в джобовете на Кимс?

— Вече ти казах, нищо особено. — Креймър се изправи.

— Бих желал да разполагам с точния списък на намерените вещи.

Инспекторът изгледа Улф. Трудно му беше да разбере какво мисли, въпреки че имаше голямо желание за това.

— Свържете се с кантората ми, Гудуин! Набрах номера. Бях изненадан, когато Креймър взе слушалката от ръцете ми. Предположих, че ще нареди някой да ми издиктува списъка по телефона, но не стана така. Страхуваше се да не попитам за нещо друго… След малко започна сам да изрежда:

Шофьорска книжка

Карта за осигуровки

Карта за самоличност

2 билета за бейзбол на 11 май

3 лични писма в пликове

Изрезка на статия от вестник за флуора в питейната вода

22. 16 долара в банкноти и монети

Пакет цигари 2 кибрита

Ключодържател с 4 ключа

1 носна кърпа

Химикал

Молив

Джобно ножче

Канех се да подам написаното на Улф, когато Креймър се пресегна и го взе. Прочете го и го остави на масата.

— Много благодаря, мистър Креймър. Възможно ли е нещо дребно да изчезне от джоба на Кимс преди съставянето на протокола?

— Теоретически — да, но е малко вероятно. Мъжът и жената от паркираната кола са уважавани и почтени граждани. Мъжът е отишъл до тялото, докато жената упорито натискала клаксона. След няколко минути спрял полицай. Той първи докосва трупа. Защо питаш? Липсва ли нещо?

— Да, пари. Арчи, колко долара даде на Джони за харчене?

— Сто, сър.

— Като прибавим към тях и част от неговите… Мистър Креймър, далеч съм от мисълта, че някой от вашите хора ги е присвоил, но това са всъщност мои пари. Ако случайно ги намерите…

— Крайно време е да престанеш с тези номера! Бъди сигурен, че и без това трудно те понасям! — процеди през зъби инспекторът, профуча край нас като разярен слон и напусна кантората.

— Страшен си! — казах на Улф. Най — после открихме нещо! На кого мислиш е дал Кимс стоте долара?

— Не е трудно да се предположи. Мисля, че ще споделиш подозренията ми. Подкупил е някого.

Без съмнение. Джони имаше слабости, но това са пари. Твоите долари са си твои и не би злоупотребил с тях. Сещаш ли се вече на кого ги е дал?

— Имам известни предположения, но трябва да се проверят. Да си представим, че си на мястото на Джони. След срещата с мисис Аркоф, отиваш у Ъруин. Те се готвят да излизат, като се забавят малко. Прислужницата се заема с мантото на мисис Аркоф. Помни, че идеята да поканят мисис Моллой е на мисис Ъруин. Искаш да разбереш дали е така, но дрехата е готова и те излизат. Излизаш и ти. Слизате с асансьора. Имаш един час до срещата с мистър Аркоф. Той е последният в списъка. Какво ще направиш?

— След като семейство Ъруин се отдалечат, ще се върна да поговоря с прислужницата.

— Как мислиш, Джони би ли постъпил така?

— Сто на сто!

— Значи така е станало. Трябва да го проверим. И то веднага. Ако прислужницата е взела твоите 100 долара, няма да откаже и следващите. Сега е 10,50. Да й звънна ли?

— Не е много разумно. Ъруин може да са в къщи.

— Нищо не ми струва да опитам.

— Опитай тогава!

Набрах номера и след четири свободни сигнала чух женски глас. С носов тембър по-исках да говоря с мисис Ъруин. Оказа се на телефона. Подържах слушалката малко и после затворих.

— Беше мисис Ъруин. Налага се да почакаме до сутринта. Ще взема името на прислужницата от мисис Моллой.

— Само внимателно да не направим грешка!

Улф даде съгласието си.

— Довеждам я тук и я разпитвам в сутерена с кибритени клечки под ноктите! А сега ми позволи да кажа нещо сериозно. Не ме изненада настойчивостта ти да разбереш какво е имало в джобовете на Джони, но това, че обърка Креймър с абсурдната идея да си по искаш доларите обратно, е почти гениално. Никой не би го направил по-добре от теб! Искам да кажа, че си несравним. Надявам се да не го възприемеш като комплимент.

— Съвсем не — изръмжа Улф и посегна към книгата си.