Рекс Стаут
Почти мъртъв (16)

XVI

Трябваше да заобиколя Сол и Пърли, за да отида до мястото си. Креймър говореше силно.

— Всичко ми омръзна. Вчера в 1 часа следобед Гудуин не благоволи да отговори на запитването на Стебинс относно Кимс под предлог, че не знае; обеща да пита теб. В 4,30 часа, цели 3 часа по-късно отново шикалкавене без нищо конкретно. Снощи към 9,30 вечерта дойдох тук лично. Между другото…

— Мисля, че не е необходимо да правиш резюме. Зная какво съм казал и какво е станало вчера. — Улф внимателно, но твърдо прекъсна празното дърдорене на Креймър.

— Не се и съмнявам. Добре тогава, да продължим по-нататък! Днес в 5,42 Сол Панзър изчаква донасянето на трупа в моргата, оглежда го и изчезва. В 7,20 Гудуин и една жена отиват да видят същия труп, заявяват, че не могат да го идентифицират и си заминават. Името на жената е записано като Алис или Бен Болт, май че беше, а адресът — хотел Чърчил. Естествено в този хотел не е регистрирана никаква мисис Болт. Отново старите номера! Вчера скрихте от нас за Кимс и от мен скрихте снощи… Това, което е свързано с убийството, е моя работа и трябва да разполагам с фактите по него.

Улф поклати глава.

— Признавам, че го направих без желание, но снощи ти казах всичко, с изключение може би на едно — имаме доказателства, че Питър Хейс е Пол Херълд независимо от отказа му да го признае. Свързвайки името с клиента ми, ти побърза да се обадиш на Джеймс Р. Херълд, че си намерил сина му, като пропусна най-елементарното — да ме уведомиш, ако не си се допитал до мен преди да го направиш. Като познавам стила ти на действие, все още се чудя защо изобщо ти казвам каквото и да било.

— Не съм се обаждал на Джеймс Р. Херълд. Лейтенант Мърфи се обади.

— Защото ти сподели веднага какво говорихме тук. От мен научи за Ъруин и Аркоф. Дадох да се разбере, че от джоба на Кимс липсват пари. Всичко това го знаеш от мен. И това, че Кимс излезе от кантората в 7,30 в сряда вечерта да се срещне с двете семейства със 100 долара в себе си. На разпита на Ъруин е присъствала и прислужницата им. Двамата Ъруин излизат много скоро, а у Кимс са намерени само 22,60 долара. Ти можеш да разполагаш с фактите, но не съм длъжен да огласям заключението си.

— Какво заключение?

— Че Кимс е дал стоте долара на прислужницата на мисис Ъруин като подкуп, за да я накара да говори. Гудуин се обади на мисис Моллой да пита за името й и как изглежда. Сол Панзър трябваше да се срещне с нея, но не я намери. Цял ден той прекара в търсене и усилията му накрая се увенчаха с успех. Откри я в моргата, след което мисис Моллой идентифицира трупа.

— Но Гудуин е казал на Донъвън, че госпожата с него не е познала трупа.

— Естествено. В противен случай твоите хора нямаше да я оставят на мира цяла нощ. Наложи се да спасим и апартамента й от нашествието ви. Сега тя е тук, в тази къща. Почива си и няма да позволя да бъде обезпокоявана.

— Успя ли да идентифицира трупа, или не?

— Трупът е на мис Ела Рейс, прислужница на Ъруин.

Креймър и Стебинс се спогледаха. Креймър извади пура от джоба си, разтри я с длани и я захапа между зъбите си. Не бях го виж дал да пали пура. Погледна отново към Стебинс, но сержантът се беше вторачил в Улф.

— Знам, че всичко е твърде неочаквано за вас. Ще трябва да го приемете. Става все по-ясно, че с ваша помощ е осъден в убийство един невинен човек.

— Изобщо не е ясно!

— Хайде, мистър Креймър, не се правете на глупак! Кимс разследваше убийството на Моллой и сам той беше убит. Свърза се с Ела Рейс, тя също беше убита. Между другото намерени ли са пари у нея и колко?

Креймър не бързаше с отговора — той беше вече във вестниците по улиците на Ню Йорк. Обърна се неочаквано към мен:

— Гудуин, в какви банкноти дадохте стоте долара на Кимс?

— Имаше 5 банкноти по 10 долара и 10 банкноти по 5 долара.

— Как беше, Пърли? — проницателните му сиви очи се раздвижиха.

— Не намерихме чанта или портмоне, сър, но в чорапа й имаше пачка банкноти — 5 десетачки и 10 петака.

Улф изръмжа.

— Това са всъщност моите пари! Споменавайки за пари, неотдавна научих, че Моллой е наел сейф под псевдоним и някакъв Патрик Дегън е упълномощен да се разпорежда с имуществото му. Същият е получил разрешение да отвори сейфа. Направен е дубликат на ключа, за да се извади сейфът. Отваряне то на същия стана в присъствието на Гудуин и Паркър, които твърдят, че там има 327 640 долара.

— Нищо не знам за това!

— Самият мистър Дегън ще го потвърди.

Въпросът е къде се намира оригиналният ключ на Моллой за този сейф. Логично е да е бил у Моллой, но не е намерен никъде след убийството. Може би го е взел Питър Хейс?

— Хейс имаше ключове, но нито един от тях не беше за сейф — поясни Стебинс.

— Съвсем очевидно е, мистър Креймър, че щом не е бил намерен нито у жертвата, нито у набедения убиец, в нашия случай съществува друг, истински убиец.

Креймър сдъвка пурата, извади я от устата си и каза:

— И ти, и аз не сме го намерили още, налице е само една ужасна каша. Изненадан съм, че тук не присъстват в момента Аркоф и Ъруин. Сигурно затова пазите в тайна истината за трупа — за да ни изпреварите. Очаквах днес да стана свидетел на твоите идиотски инсценирани съдебни процеси. Готов ли си?

— Още не. Такъв процес, както ти го нарече, ще насроча след като съм напълно сигурен във всичко. Остава един въпрос, на който още търся отговор. Къде е ходил Кимс и с кого се е срещнал след разговора си с прислужницата? Най — лесно е да предположа, че е останал у Ъруин до тяхното завръщане. При разпита обаче е твърде възможно да го отрекат.

Улф направи неволен жест с ръка и продължи:

— Аз, разбира се, нямам нищо против вие да продължите нататък — да проверите алибито на всеки поотделно. Нито разполагам с толкова хора, нито имам повече нерви за това. Нищо друго не мога да ви подскажа. Дали Кимс се е върнал в апартамента на Аркоф след разговора си с Ела Рейс, можете спокойно да установите и ще се радвам, ако го сторите. Не се противопоставям на това, вие да приключите разследването по двете неразкрити убийства. Това ще ви накара да вложите всичките си сили и умения, и когато намерите убиеца, Питър Хейс непременно ще бъде оправдан. Направих всичко, каквото се искаше от мен.

— С цената на двама убити!

— Глупости, Креймър! Говориш наивни неща и добре го съзнаваш!

Стебинс направи някакъв знак. Креймър го изтълкува като желание да зададе въпрос на Улф.

— Не бих го нарекъл точно въпрос, сър. — Пърли винаги беше особено напрегнат в присъствието на шефа. Мъчеше се да овладее някои свои импулси, и по-точно един от тях — да му затвори устата. — Не съм чувал още Улф да се е отказал доброволно от разследване и не му вярвам. Когато свършим черната работа, ще дойде моментът да се включи. Защо мисис Моллой е тук? Надявам се, че не сте забравили случая с онази жена. По-късно разбрахме как точно е било. Докато ние претърсвахме къщата й, тя лежеше в цветарника на Улф в сандък за цветя, покрит с мъх, а той е поливал спокойно с лейка от горе. Готов съм веднага, сам или с мистър Креймър, да доведа тук мисис Моллой! Гудуин не би посмял да спре един представител на обществения ред.

Стебинс беше на крака. Пак го изпреварих. Вече се бях обадил по вътрешния телефон на Зелма да залости вратата добре. Нямах вре ме да й обяснявам подробно. Само споменах, че един тип на име Стебинс, ченге, може да се опита да й досажда. Затворих телефона и се обърнах с лице към него:

— Сядай, сержант! Да ти донеса ли чаша вода?

Сухожилието на врата му беше опънато до скъсване.

— Не понасям, когато някой ми пречи да изпълня служебния си дълг. Идентифицирала е трупа, а сега се крие. Нищо няма да ме спре! — Убеден беше, че не е толкова просто, но беше страшно афектиран. Креймър не му обърна внимание.

— Улф, какво знае мисис Моллой, което не трябва да науча аз?

— Нищо, доколкото си спомням. Тя е моя гостенка. Напразно настоявате да бъде разпитана, дори и официално. Мистър Стебинс греши като се опитва насила да изтръгне каквото и до било от мен. Защо не се отнесете към мистър и мисис Ъруин или към някой член от семейството на мис Ела Рейс да идентифицира трупа? Адресът на Рейс е 306 изток, 137-ма улица.

Пърли стана и го записа в бележника си. Креймър го последва. Опита се да улучи кошчето с остатъка от сдъвканата пура, но както винаги не успя.

— Моментът на развръзката наближава, ако вече не е дошъл — каза той мрачно.

Сол ги изпрати до вратата. Страхувах се от желанието на Стебинс да ме види с насинено око и моята ответна реакция. Това само би усложнило ситуацията. Улф беше облегнат назад със затворени очи, когато Сол се върна в кантората. Взех от земята пурата на Креймър, за да я изхвърля в коша. После зачакахме нарежданията на шефа. Затворените му очи бяха надежден знак, че скоро за нас ще има задачи. За жалост той каза това, от което най-много се страхувам.

— Изобщо не мисля, просто няма какво, свободни сте, момчета!

— Лоша работа! Добре, че сме с един по-малко и няма да ти тежи бездействието ни.

— Джони загина, действайки по мое нареждане и неспазването на инструкциите ми от него съвсем не значи, че загубата му не ми тежи. Точно обратното! Сега Креймър и групата му се залавят с нещата и няма смисъл да им се пречкаме. Питър Хейс е невинен и Креймър много добре го знае. Той го вкара в затвора и крайно време е да го изкара от там.

— Ако не успее? — попитах Улф.

— Тогава ще му мислим, Арчи. Качи се по-добре при мисис Моллой да ти благодари, както се полага за това, че я избави от на шествието на тези досадници. Не е зле да се поразрошиш малко като веществено доказателство за крамолата.

Както се шегуваше, изведнъж почти из крещя:

— Да не смяташ, че ми се стои така, докато това ченге, Креймър, връхлети върху нещастника, тласнат от мен към две убийства?

— Убеден съм, че не ти е неприятно — произнесох ясно.

— Арчи, какво ще кажеш за една игра на карти? — Сол ме попита дружелюбно.