Рекс Стаут
Почти мъртъв (6)

VI

След приключване на обяда тримата се върнахме в кантората и продължихме. Фреър се обади да изиска всичките сведения по делото. Като пристигнаха, ги преровихме основно. Към 6 часа трябваше да дойдат Сол Панзър, Фред Дъркин, Ори Кедър и Джони Кимс, основните ни сътрудници. На всеки се плащаха по 160 долара на ден чисто. Тридесет дни по 160 са 4 800 долара — честолюбието на Улф щеше да му струва доста скъпо. Нищо не се получи от проверката по свидетелските показания на мисис Моллой за съпруга й и не се учудвам. С това се бяха заели някакъв чиновник от кантората на Фреър и едно глупаво парвеню, препоръчано от детективското бюро Харлънд. Все пак бяха успели да се докопат до някои подробности.

Моллой бе разполагал с две канцеларии в 24-етажния кошер на 46-та улица до Медисън Авеню. На вратата имало надпис МАЙКЪЛ М. МОЛЛОЙ — НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Поддържал секретарка и помощник за различни услуги. Наемът за януари беше платен, почти похвално, тъй като 1 януари е празник, а той умря на 3-ти. Завещание не се намери. Моллой си падаше по борба и хокей на лед. През последните 6 месеца бяха ходили с тогавашната му секретарка Дилиа Брандт на вечеря в ресторант по два-три пъти в седмицата. Служителят на Фреър и контето спрели дотук.

Мисис Моллой не разказала кой знае какво за бизнеса на съпруга си. Докато тя заемала поста секретарка, повечето сделки били сключвани извън кантората и не е могла да знае нищо. Шефът е преглеждал пощата сам — не е била много. Тя написвала по 1012 писма в седмицата, само няколко от които свързани с пряката му дейност. Основните задължения на мисис Моллой са били да говори по телефона и да приема съобщения за мистър Моллой; той често отсъствувал. Очевидно се е интересувал предимно от провинциални имоти. Не е сключвал сделки в Ню Йорк. Никой не знае какви са били приходи те му.

Що се отнася до евентуални лица, които биха могли да го убият, мисис Моллой беше посочила четирима мъже в лоши отношения със съпруга й, но при проверката те не предизвикаха съмнения. Само единият от тях беше обиден жестоко от отказа на Моллой да плати загубен от него облог, под претекст за неяснота в условията. Мина ми през ума, че този същият можеше спокойно да ликвидира Моллой и да намери някой като Питър Хейс да опере пешкира. За това се иска характер.

В 4 часа същия ден излязох и се отправих към 171 Ист стрийт за срещата с мисис Майкъл М. Моллой, уредена от Фреър. В таксито на път за Ист стрийт, ако някой ме беше спрял да ми каже, че съм попаднал в целта, бих се хванал. Обикновено оставам случайността да ме води, но държа аз да избера момента.

На 52-ра улица — изток намерих стара жилищна сграда, ремонтирана отвън и отвътре заедно с останалите около нея, боядисани в хубаво сиво с детайли в различни тонове — жълто, синьо, зелено. Пред входа натиснах звънеца с надпис МОЛЛОЙ и вдигнах слушалката. След секунда някой се обади. Казах си името. Резето на вратата щракна, отворих я и се качих с асансьора до бия етаж. На излизане хвърлих бегъл поглед към стълбище то. Тук беше извършено престъпление, а като следовател ме интересуваше всичко.

— Мистър Гудуин?

Обърнах се. Тя стоеше на вратата. Мисис Моллой бе само на 8 крачки и докато стигна до нея, бях наясно със себе си — нещо, което други жени при мен се получава след много дълго време. Не смеех да се загледам никъде. От пръв поглед разбрах, че ако си го позволя, ще стане страшно и няма да мога да се спра да не я пожелая цялата. В случая това беше абсурдно — главно заради положението, в което се намираше П. Х.. Повтарях си, че оттук нататък трябва да мисля само за работата, която бях дошъл да върша. Признавам, че се усмихнах, когато минах покрай нея. Почти успях да си внуша колко професионално го направих.

Въведе ме в чудесна голяма всекидневна с три прозореца. Детективът у мене се досети, че в тази стая П. Х. беше намерил трупа. Килимите и мебелите бяха по неин вкус. Не ме питайте как разбрах… Та аз бях там и ги видях, видях и нея с очите си! Моллой седна до прозореца. Покани ме да направя същото. Взех си стол и го поставих срещу нея. Мистър Фреър й казал по телефона за консултациите си с Улф и той обещал да изпрати своя помощник Гудуин да говорят. Не попита какво искам.

— Трудно ми е да започна — казах, — защото сме на различни мнения по един много важен въпрос. Фреър, Улф и аз мислим, че Питър Хейс не е убил съпруга ви, а при вас е обратното.

Тя рязко вдигна глава.

— Защо ми казвате това?

— Защото не си струва да увъртаме нещата. Просто няма какво друго да мисли човек на вашето място и изобщо е невъзможно да се съсредоточи. Такъв жесток удар лишава от всякакъв разсъдък. При нас е друго. Нашите мозъци трябва да работят в такива случаи. Искаме да сме наясно с едно — желаете ли да докажем, че сме прави и да го оправдаем, без да ви давам голяма надежда за това.

— Наистина ли… — проплака тя. Устните й бяха полуотворени. Опита се да го повтори, но този път се чу само шепот.

— Приемам реакцията ви като съгласие. Трябва да забравите, че сме мислили раз лично, това е без значение вече. Фреър беше пет часа с Нироу Улф днес и моят шеф ще се опита да докаже невинността на Питър Хейс. Той знае какво сте разказали на Фреър, но това не му помага много. Като секретарка на Моллой една година и негова съпруга в продължение на три години Улф се надява, че все нещо знаете. Според него някой друг е убил Моллой. Не го забравяйте! Той трудно може да си представи ситуация, която да за върши с убийството му и вярва, че съпругът ви с нищо не е показал пред вас заплахата, която го грози.

Тя поклати отрицателно глава, без да гледа към мен.

— Може да се е опитал, но не съм забеля зала.

— Разбирам ви. Ако имаше нещо, щяхте да го споделите с Фреър. Улф ще разнищи случая, в това съм убеден. Всъщност той не ви покани в кантората, защото се занимава с орхидеите си два часа всеки следобед, а в 6 часа е извикал четирима от своите хора, които ще получат нови задачи по разследването на делото Хейс. Затова се наложи при вас да из прати мен. Позволете да ви дам един пример преди да започнем. Веднъж присъства на разпита между него и някаква млада жена.

Осем часа й задава най-различни въпроси. Никой не я подозираше. Трябваше му по не един единствен факт, от който да тръгне и го откри — вестник с отрязано от главната страница парче. Това му беше достатъчно да докаже, че е извършено убийство. Разбрахте ме, нали? Започваме отначало, когато вие сте била секретарка на Моллой. Въпросите ще задавам аз, а вие ще отговаряте. Ще продължим, докато можете да издържите.

— Струва ми се… — ръката й потрепна. Тогава забелязах колко красиви ръце има, но си припомних взетото от мен решение. — Имам чувството за празнота — каза тя. — Искам да кажа в мен няма нищо…

— Убеден съм, че е точно обратното. У вас се е натрупало твърде много. Кога и къде се запознахте с Моллой?

— Преди четири години. Но начинът, по който… това, което се опитвате да направите… всъщност не е ли възможно да не започваме съвсем отначало? Ако е имало нещо, както твърдите, то сигурно се е случило по-късно. Как мислите?

— Откъде да знае човек, мисис Моллой? — Изглеждаше ми твърде официално и неестествено да я наричам мисис Моллой. Напълно заслужаваше да й казвам Зелма. — Инструктиран съм от мистър Улф, а между другото пропуснах нещо. Трябваше да ви кажа колко просто би могло да бъде. Решавам да убия Моллой и да натопя Питър Хейс. Смесеният магазин на ъгъла е много подходящ за случая. Разбирам, че ви няма в къщи вечерта и Моллой е сам в апартамента. В 9 часа се обаждам на Питър Хейс по телефона от аптеката и му казвам — знаете от Фреър какво съм казал на Питър. После идвам тук и застрелвам Моллой. Оставям пистолета на един стол, сигурен, че няма да разберат на кого е, слизам долу и чакам да пристигне Питър Хейс с таксито и да влезе в сградата. Връщам се в аптеката да се обадя в полицията, че съм чул изстрел на последния етаж на Ист стрийт — 52. Няма нищо по-просто от това.

Опитваше да се концентрира, свивайки очи. Ъгълчетата им се повдигнаха леко.

— Разбирам — каза тя. Това не е просто… — Не посмя да продължи.

— Просто един пример? Не. Сигурни сме, че е станало така. Облегнете се назад и се отпуснете! Кога и къде се запознахте с Моллой?

Ръцете й се вплетоха една в друга. Очевидно не можеше да се успокои.

— Исках да работя нещо по-различно. Не ми харесваше да съм манекен. Владея стенография и от една агенция ме изпратиха в неговата кантора. Той ме взе на работа.

— Знаехте ли нещо за него преди това?

— Не.

— Какво ви плащаше?

— Започнах с 60 долара, а след две седмици станаха 70.

— Кога за пръв път прояви интерес към вас?

— Още веднага. Втората седмица ме покани на вечеря. Не приех, но ми хареса реакцията му. Знаеше как да се държи, когато иска. Той беше винаги мил с мен преди да се оженим.

— Какви бяха задълженията ви като секретарка? Знам го от Фреър; сега искам да отговорите по-подробно.

— Не вършех кой знае какво, искам да кажа, че нямаше много работа. Отварях кантората сутрин. Той не идваше по-рано от 11 часа. Пишех по няколко писма и отговарях на телефона. Подреждах и документи — това, което трябва. Той сам отваряше пощата.

— Водехте ли книжата му?

— Той нямаше книжа. Аз поне не съм ги виждала.

— Теглехте ли с чекове?

— В началото не, но после го правех понякога.

— Къде си държеше чековата книжка?

— В едно от чекмеджетата на бюрото. Заключваше го. В кантората нямаше сейф.

— Правехте ли му лични услуги — например да му купувате билети за състезанията по борба или вратовръзка?

— Не. Много рядко. Той сам вършеше това.

— Беше ли се женил преди вас?

— Не, поне така каза.

— Ходехте ли с него на състезанията?

— Понякога. Не обичам борба. През последните години почти не излизахме заедно.

— Хайде да се върнем към първата година, когато работехте заедно. Идваха ли много хора в кантората?

— Не. С дни не идваше никой.

— Колко души средно на седмица?

— Може би… — тя се замисли. — Може би 89, не зная, а може би около 12.

— Опитайте се да си спомните сега първата седмица. Нова сте и всичко ви прави впечатление. Колко души ви посетиха и кои бяха те?

Тя отвори широко очи. Тези очи бяха различни — една почти професионална констатация.

— Но, мистър Гудуин — каза тя. — Това е невъзможно! Връщате ме с четири години назад!

Поклатих глава.

— Това е за загрявка. Преди да свършим ще си припомните толкова факти, колкото не сте и предполагала, повечето от тях без значение. Надявам се не всички. Хайде, опитайте! Първата седмица!

Продължихме почти два часа и тя се представи отлично. Беше много напрегната, преживяваше болезнено някои неща — особено към края на периода — момента на привързването й към Моллой и решението да се омъжи за него. Предпочиташе да не разбулва всичко това. За мен беше все едно, но не бих го нарекъл удоволствие. Накрая вече не издържаше. Казах й, че това е само началото.

— Може би утре? Не зная защо, но това с вас е по-трудно, отколкото в полицията. За мен те бяха врагове, а вие сте приятел. Така ли е?

Почувствах капана и се изплъзнах.

— Аз искам това, което вие желаете.

— Знам, че е така, но нямам физическата възможност да продължа. Какво ще кажете за утре?

— Много добре. Утре сутринта. Аз съм зает. С вас ще бъде мистър Улф. Ще отидете в кантората в 11 часа.

— Мисля, че ще мога, но предпочитам да продължим с вас.

— Мистър Улф не е лош човек. Ако мърмори, не му обръщайте внимание. Той ще свърши по-бързо от мен, за да се отърве от вас. Не си пада много по жените, докато при мен е обратното. — извадих визитна картичка и я подадох на мисис Моллой. — Ето адреса. Утре в 11.

Тя потвърди и стана да ме изпрати до вратата. Отбелязах, че това е излишно между приятели.