Рекс Стаут
Почти мъртъв (5)

V

Питър Хейс беше обвинен, че е убил съпруга на жената, която обича, на 3-ти януари вечерта — беше го застрелял в главата над лявото ухо с пистолет „Марли 38“. Ще обяснявам някои неща от време на време, но за пистолета зная само, че е изчезнал при кражба с взлом от една къща в Паукипси през 1947 година. Обвинението не дава обяснение как Питър Хейс се е сдобил с него.

Жертвата е Майкъл М. Моллой, 43-годишен, търговец на недвижими имоти, семеен, без деца. Със съпругата си са живеели в единствения апартамент на последния етаж на пететажна сграда. 52-ра улица — изток. В 21,18 ч. на трети януари някакъв мъж телефонира в полицията и казва, че току-що е чул изстрел на горните етажи в съседното жилище. Дава адреса — 171 изток 52-ра улица, но забравя да си каже името. Не е открит и досега, независимо от щателното разследване по съседните къщи. В 9,23 ч. полицай от патрулираща кола влиза в сградата. Когато стига на горния етаж, проверявайки първо третия и четвъртия, намира вратата на семейство Моллой отворена и влиза. В апартамента вижда двама мъже — единият вече убит. Мъртвият Моллой е лежал на пода във всекидневната, а Питър Хейс се е канил очевидно да тръгва, когато е спрян от полицая. Опитва се да се отскубне, но бива задържан. Полицаят го претърсва и намира пистолет в джоба на палтото му.

Всичко това бе публикувано във вестниците, както и следните данни:

Питър Хейс е работил в голяма рекламна агенция в продължение на 8 години. Досието и репутацията му са безупречни. Не е семеен. През последните 3 години преди арестуването му живее в стая, кухня и баня на 63-та улица — изток. Играе тенис, ходи на кино и театър и е в добри отношения с всички. Има канарче, 5 ката дрехи, 4 чифта обувки и три шапки. Кола няма. На ключодържателя му е намерен ключ за входната врата на жилището на 52-ра улица. В сградата е имало от най-старите асансьори. Портиер нямало.

Областната прокуратура и служителите в Отдел „Убийства“ — изток, всички вестници и милиони граждани съжаляват за Питър Хейс, като са убедени, че е извън играта. Прокурорът и полицаите не са изслушали неговата версия, а вестниците не могат да я предложат за анализ на експертите, защото негова версия няма. Откакто е арестуван, до произнасяне на присъдата, отказва да прави всякакви изявления. Накрая, подтикнат насила от адвоката си, отговаря на един въпрос, зададен му от прокурора — застрелял ли е Моллой. Отговорът е „не“. Защо и кога е ходил в апартамента, какви взаимоотношения е имал с Моллой и съпругата му, защо ключът от входната им врата е у него, а пистолетът в джоба му — никакъв отговор, както и на последвалите десетки други въпроси.

Някои свидетели обаче се разбъбрят. Домашната помощница на семейство Моллой заявява, че е видяла мисис и обвиняемия прегърнати три пъти през шестте последни месеца, но от добри чувства към нея не казва на съпруга й. Просто не й е работа да се бърка. Някой друг се е намерил да „отвори очите“ на мистър Моллой, а може той самият да е видял или чул нещо. Пак прислугата става свидетел как Моллой ругае жена си и й извива ръката до припадък. Към края на ноември бива нает частен детектив. Той проследява мисис Моллой и Питър Хейс до един ресторант, където те се срещат четири пъти на обяд, но нищо друго по-пикантно не се случва.

В центъра на вниманието на защитата е вдовицата Зелма Моллой, на 29 години — 14 години по-млада от съпруга си и доста фотогенична, ако се съди по снимките във вестниците. Призоваването й за свидетел предизвиква спор. Заместник — прокурорът предявява иск да й бъдат зададени няколко въпроса с оглед на това, че е под подозрение. Съдията отказва да го уважи. Например, въпросът на заместник-прокурора „Питър Хейс любовник ли ви е?“ се задава по такъв начин: „Какви бяха връзките ви с Питър Хейс?“

Тя отговаря, че харесва много Хейс и го счита за свой добър приятел, когото обича. Твърди, че чувствата им са взаимни. В края на краищата отношенията между тях не са квалифицирани като изневяра. Що се отнася до семейството, година след началото на общо 4-годишния брак мисис Моллой е сигурна, че е направила грешка, макар че би трябвало да познава Моллой добре; 12 месеца преди да се оженят е работила при него като секретарка. Обвинението изстрелва към нея неочаквания въпрос: „Мислите ли, че той трябваше да бъде убит?“ Тук Фреър се противопоставя и бива подкрепен, а обвинението продължава: „Какъв човек беше съпругът ви?“. И на него следва реакция от страна на Фреър. Тогава искат мнението на свидетелката и възниква нов спор. Става ясно, че съпругът неоснователно е обвинил съпругата си в изневяра, малтретирал я е, нанасял й е обиди пред непознати и е отказвал да й даде развод.

С Питър Хейс се срещат в Новогодишната нощ 3 дни преди убийството и не се виждат вече до деня на разпита на свидетелката. Говорили са по телефона на 1 и 2 януари, но тя не си спомня подробности — освен, че нищо особено не са си казали. Около 7,30 часа вечерта на 3-ти януари се обажда нейна приятелка да й предложи билет за театър. Когато мисис Моллой се прибира в полунощ, заварва полиция в апартамента и научава за случилото се.

Фреър не беше провел кръстосан разпит с мисис Моллой. Една от подробностите, които си разменят клиентът и адвокатът му и която Фреър сподели с нас, бе обяснението защо не е имало кръстосан разпит. Той беше обещал на Питър Хейс да не го провежда.

Улф изпръхтя, но този път не беше смях. Въпросът му беше много съществен:

— Не е ли прокурорът този, който определя стратегията и тактиката на защитата?

— Когато това е възможно, да. — Вече 45 минути Фреър ни запознаваше със свидетелските показания и отговаряше на въпроси по тях. Беше изпил само чаша вода. — Този клиент е различен. Казах това още в началото. Мисис Моллой беше последната свидетелка на обвинението. Моите свидетели бяха пет, но никой не помогна с нищо. Да говорим ли за тях?

— Не. — Улф погледна стенния часовник. Оставаха 20 минути до обяд. — Четох изявленията във вестниците. Искам да зная защо сте убеден, че Хейс е невинен.

— Това е сложен комплекс, съставен от най-различни неща — израза на лицето му, тона на гласа му, реакциите му на моите въпроси, неща, за които той ме е питал… Но между тях има едно, което заслужава по-особено внимание. По време на първия ни разговор, веднага след арестуването му, разбрах, че отказва да отговаря на въпросите, за да защити мисис Моллой. Не искаше да я обвинят в убийство или съучастничество. Стремежът му беше да я държи вън от играта. При следващата ни среща му казах, че разговорите между адвоката и клиента остават обикновено между тях и не е задължително да им се дава гласност. Предупредих го, че ако премълчава важни факти, ще се наложи да се откажа от защитата. Попита ме какво ще стане, ако наистина го сторя, а той не наеме друг адвокат. Обясних, че съдът ще му назначи служебен; при извършване на такова престъпление трябва задължително да бъде представян от адвокат. Искаше да знае дали нещата, които споделя с мен, ще бъдат изнесени на процеса. Успокоих го, че това няма да стане без негово съгласие. Фреър отпи глътка вода от чашата, която Фриц междувременно допълни.

— След тази уговорка Хейс ми разказа някои неща. — продължи адвокатът. — Вечерта на 3-ти януари е бил сам в апартамента си и току-що е включил новините в 9 часа, когато телефонът иззвънял. Вдигнал слушалката и чул мъжки глас: „Пит Хейс? Обажда се един приятел. Преди малко си тръгнах от Моллой. Майк започна да я бие! Чуваш ли ме?“. Хейс казал „да“ и искал да пита още нещо, но мъжът затворил телефона. Тогава Хейс грабнал шапката и палтото си и изтичал навън. Взел такси, отключил входната врата, качил се с асансьора на петия етаж и като видял вратата на Моллой открехната, влязъл. Моллой лежал на пода. Обиколил апартамента. Нямало никой. Върнал се при тялото на Моллой и разбрал, че е мъртъв. На един стол до стената на 15 стъпки от трупа забелязал пистолет. Взел го и го сложил в джоба си. Тогава чул шум в антрето. За миг си помислил да се скрие, но се отказал. Тръгнал към вратата и там се сблъскал с полицая. Всичко това го знам от Хейс; аз съм единственият, който го знае. Бих могъл да издиря таксито, с което е дошъл, но пари откъде. А и всичко може би беше станало както ми беше разказано, с една малка разлика — Моллой да е бил все още жив, когато Хейс го е намерил.

Улф изсумтя.

— Предполагам, че не това ви е убедило в невинността на Хейс.

— Прав сте. Ще стане дума и за това. Бих искал да поясня още нещо. На въпроса ми за ключа, той отговори, че е изпратил мисис Моллой в Новогодишната нощ и е взел нейния ключ, за да й отвори. После е забравил да го върне. Звучи малко вероятно.

— Не мисля, че този факт е от значение.

Тук става въпрос за убийство, а не за кавалерски обноски. Друго нещо?

— Казах на Хейс, че личи отношението му към мисис Моллой и опитите му да я защити. Начинът, по който се отзовава на анонимното обаждане, това, че прибира пистолета и отказът му да разговаря с полицията, потвърждават напълно заключението ми. Тези неща обаче навеждат и на мисълта за известни съмнения у него — съмнения, че, тя може да е убила съпруга си. Хейс не го потвърди, но не го и отхвърли. Що се отнася до мен, аз бях сигурен в последното. Ако, разбира се, самият Хейс не е убил Моллой. Тогава му споменах, че ако се съмнява, може и да не го казва, но при условие, че мисис Моллой е невинна, от него се очаква да се опита да ми помогне. Тя беше чиста; жената и двамата мъже, с които бе ходила на театър, потвърдиха, че е била с тях през цялото време. Показах му вестника с показанията им. Започна да се тресе, вестникът затрепери в ръцете му и непрестанно се молеше да ме благослови бог. Казах, че той има повече нужда от това в момента.

Фреър прочисти гърлото си и отпи голяма глътка вода.

— После отново прочете всичко, вече по-бавно и изражението на лицето му се смени. Разкри ми колко са близки жената и мъжете с мисис Моллой и са готови на всичко за нея; че няма да се поколебаят да излъжат, ако тя за известно време е напуснала представлението. Изведнъж взе решение да спре да „пее“, както каза той, ако обвинението не падне от него, а това било малко възможно… Дори да го признаят за невинен, щяла да бъде заподозряна Моллой, а алибито й поставено под съмнение. В случай, че се окаже фалшиво, тя щяла да се озове на неговото място. Не можах да го оборя.

— Трудно е — съгласи се Улф.

— И все пак бях убеден в невинността му. Почти истеричното му облекчение, когато разбра, че Моллой има алиби, после съмнението и промяната на лицето му като прочете написаното във вестника и опита му да го разтълкува — ако всичко това е лицемерие, мисля, че е време да се разделя с адвокатската си кариера.

— Не мога да кажа нищо, тъй като не съм го видял. — заяви Улф. — Моето убеждение е, че нещата не са така елементарни както изглеждат, но не се опитвам да оспоря вашето. Друго?

— Нищо в полза на обвиняемия. Точно обратното. Трябваше да обещая, че няма да провеждам кръстосан разпит с мисис Моллой и да не се отказвам от защитата. Аз и не исках това. Приех нежеланието му да свидетелства. Ако той е жертва на измама, главното е да се открие мъжът, позвънил му вечерта на 3 януари. Клиентът ми се е мъчил с часове да свърже гласа му с някой познат — дрезгав, гърлен глас, вероятно подправен, но усилията му се оказали напразни. Твърди, че няма такива врагове, които биха искали да видят осъден за убийство и не познава човек, на когото Моллой да пречи. Между другото, Хейс знае много малко за Моллой и аз му вярвам. Истинският убиец е желаел съпругата му за себе си. С един удар е искал да отстрани него и Питър Хейс, но той и тук не се сеща за никого. Мисис Моллой също.

— Разговаряхте ли с нея?

— Три пъти — единият път твърде кратко, Искаше да се види с Питър, но той отказа. Не научих много за отношенията им и не настоявах. По-скоро говорихме за съпруга й — с какво се е занимавал и с кого е работил — почти всичко за него. Не можах да оправдая клиента си, тъй като не намерих с кого да го заместя. Тя ми каза всичко, което знаеше, а то не беше малко. Накрая усетих, че нещо я гнети. Не беше трудно да се разбере. Беше помислила, че Питър е убил съпруга й. Бедното момиче се разстрои — непрекъснато питаше за пистолета. Всичко си представяше. Мъчеше се да повярва, че Питър е действал в пристъп на ревност, но защо е трябвало да взема пистолета. Загатнах дали не е възможно този пистолет да е бил на съпруга й. От рече. Тогава заявих, че клиентът ми не е потвърдил вината си. Тя изведнъж се втренчи в мен. Исках да знам дали е напускала представлението онази вечер. Каза, че не е, но явно мислеше за Хейс… Моллой не разбра да ли й вярвам. Не разследвах казаното от нея за съпруга й, защото нямах средства…

Фреър спря да говори. Влезе Фриц и обяви, че обядът е готов.

Улф се изправи.

— Останете да обядвате с нас! Има достатъчно за всички — пилешки дробчета, гъби задушени в бяло вино, и оризени питки Фриц, сложи още един прибор!