Рекс Стаут
Почти мъртъв (14)

XIV

Улф не показва орхидеите си на всеки. Зависи от хората. Има някои лигаво-сантиментални, други нахални до безочливост. Тези две категории не го дразнят толкова, колкото третата — псевдопознавачите с претенции, че могат да различат една P. stuartiana от P. schilleriana. Затова съществува желязното правило, че само Фриц и аз можем да ходим там, когато поискаме. Не споменавам Теодор, тъй като той и без това не излиза от цветарниците. Когато се качи горе, шефът ни кога не слиза, независимо кой и за какво го търси и понякога имаме сериозни затруднения. Веднъж ми се случи да догоня една жена, която много пъргаво се бе добрала до последната площадка. Правилото не е нарушавано повече от 56 пъти и един от тях ми предстоеше следобеда след отварянето на сейфа. В 4 часа Улф беше в същото лошо настроение както и преди това при разговора му с Дегън. Получихме информация от Фред Дъркин за 25-годишния Лесър. Момчето живееше с родителите си на възвишението Уошингтън. Беше се бил в Корея, а като се върнал, продавал газирани напитки известно време. Не бе осъждан. Фред потвърди, че няма нищо общо с Аркоф и Ъруин. Лесър не знаеше за плановете на Моллой да отведе Дилиа Брандт в Южна Америка. Нямаше пистолет и много други неща, които отхвърлиха всякакво подозрение от него. Предложихме на Фред да се срещне с момичето му в ролята на редактора по повод на измислената статия, той отказа. Както споделих с вас по-рано, Фред добре преценява дали ще може да се справи, или не. Съгласи се да продължи събирането на данни за Лесър. С Ори се засякоха за малко. Двамата очевидци от колата само потвърдили, че убиецът бил мъж. Излишно беше да ги пита как е изглеждал — висок или нисък, тъмен или светлокос, едър или дребен, със или без мустаци. Приблизително бързо получихме от Патрик Дегън 8 имена и адреси на приятели и колеги на Моллой, които може би се досещаха откъде са парите. Ори се зае да ги разпита. Сол Панзър не се обади.

В 4. 30 в лицето на нашия клиент от Омаха се появи поредното сериозно затруднение, както вече ви казах, без да подозирам какво точно ми предстои. Отворих широко входна та врата да посрещна Джеймс Р. Херълд. Помогнах му да се съблече и го въведох в кантората. Подадох му стол и седнахме един срещу друг. Извиних се от името на Улф и предложих услугите си. Забелязах по изражението му, че не е дошъл само да разбере до къде сме стигнали. Този път наистина се намираше в беда. Лицето му беше напрегнато и измъчено, а в очите му нямаше искрица живот.

— Трябва да говоря с Улф, но и ти можеш да свършиш това. Бих искал подробна сметка за разходите. Лейтенант Мърфи е намерил сина ми. Вече се видяхме. Няма да възразя, ако се налага да включите и някаква такса.

Работата ставаше запечена. Знаех какво значи едно правило за Улф. Отиването ми горе щеше да сложи край на всичко. Ще настоява Херълд да го чака до 6 часа, за да обсъдят каквото има, а той съвсем не възнамеряваше да остава дълго. В края на краищата нещата могат да се уредят и по пощата. След няколко секунди решението бе взето.

— Мистър Херълд, не е моя работа да определям таксата. Това ще направи мистър Улф. Елате да отидем при него!

Придружих бившия ни клиент в асансьора до мансардния етаж, за да не притесня шефа с шума по стълбите. Мислех за Мърфи през цялото време. Ако бях при него, нямаше да му простя. Най — горе минах пред Херълд да му показвам пътя.

Човек не може да остане безразличен към богатството от багри от двете страни на пътеката, но Мърфи ни ми излизаше от ума. За какво мислеше Херълд не знаех. Улф и Теодор ги нямаше в нито едно от първите три помещения с различна температура, съответно по-ниска, умерена и тропическа. Наложи се да продължим до последното със саксиите. Двамата седяха на пейката. Улф държеше в едната си ръка саксия, а в другата туфа торфен мъх. Без да поздрави госта, като все още го мислеше за свой клиент, се обърна към мен с неприязън:

— Необходимо ли беше да идвате тук?

— Смятам, че не търпи отлагане. Мистър Херълд е дошъл за малко. Поканих го в кантората, но иска да говори с теб.

Предадох дума по дума разговора ни. Имаше няколко възможности. Аз наруших железния закон, тъй че би могъл да слезе с нас долу или да помоли Херълд да го изчака до 6 часа. Усъмних се в смелостта му да хвърли саксията към мен. Улф избра друг вариант. Обърна ни гръб и остави всичко на пейката. Загреба с една лопатка от някаква смес в близкото каче и я заизсипва в саксии — на пълни общо седем.

— Водили сме подробен отчет на разходи те, нали Арчи?

— Да, сър.

— Напиши на клиента фактури, като включиш днешния ден и прибави таксата, която е 50 000 долара.

Улф се върна отново към заниманието си.

— Ще направя каквото трябва! Понечих да тръгна, прошепвайки на Херълд, че шефът си е шеф.

— Твой да, но не и мой! — Погледът му не се отделяше от гърба на Улф. — Това е невъзможно! Та вие не сте спечелили тези пари. Снощи ми се обади лейтенант Мърфи. Пристигнах със самолет, за да се срещна със сина си. Поне знаете ли къде е? Защо не ми съобщихте като сте го намерили?

Улф се обърна към него и каза тихо:

— Синът ви е в затвора, мистър Херълд. А вие сте един интригант за мен! Мистър Мърфи се интересува от собствената си кариера и репутация и нищо не очаквам от него, но не вярвам да не е споменал пред Вас за моя дял в издирването. Не е толкова глупав. Много добре знаете какво съм свършил и с някаква дребна хитрост се опитвате да го омаловажите. Таксата, повтарям, е 50 000 долара.

— Отказвам да я платя!

— Ще я платите! — лицето на Улф се изкриви. — Бих спорил с Вас ако има смисъл, но тази разправия ми е крайно неприятна. Ще ви кажа с две думи какво точно ще стане. Представям ви сметката, вие отказвате да платите и ви давам под съд. Докато трае делото ще дам всички доказателства, че аз съм намерил сина ви, за което ме наехте. Освен това, огласявайки невинността му, от него ще отпадне обвинението в убийство, но едва ли ще стигнем до съд с Вас. Сигурен съм, че ще се опомните!

Херълд потърси стол с очи, видя най-близкия и седна. Предположих, че много му се е насъбрало за днес.

— Този стол е мой! — Улф извика троснато. — Има други наоколо.

Не го обвиних. Херълд явно го бе предизвикал и шефът искаше да го постави на мястото му. А и той самият може би се канеше да седне. Херълд едва стоеше на краката си, но същевременно не можеше да остане повече където беше. Стана и се премести. Когато продължи да говори, в тона му имаше промяна.

— Можете ли да докажете, че синът ми е невинен?

— Сега точно не, но се надявам това да стане скоро. — Улф се облегна на пейката. — Мистър Гудуин се срещна с него оня ден, в сряда сутринта, и установи, че е Пол Херълд. Решихме да не ви се обаждаме. Така стоят нещата накратко. Вече видяхте ли се?

— Да, но не пожела да разговаряме. Майка му пристига днес.

Имаше някаква промяна. В началото Херълд я представи като своя съпруга; сега тя бе майката на Пол.

— Ще дойда, независимо от моето нежела ние. Не съм сигурен дали и с нея няма да се повтори същото. Той е осъден и главният прокурор потвърди, че без съмнение той е извършил убийството. Какво ви кара да мислите, че е невинен?

— Не мисля и не предполагам, знам го си сигурност. Вече убиха и един от моите хора. Всичко ще ви стане ясно, когато му дойде времето.

— Трябва да го науча още сега!

— Уважаеми, господине — Улф го погледна с укор, — вие току-що се отказахте от моите услуги. Ако в момента не сме противоположни страни в един процес, то скоро ще бъдем такива. Мистър Гудуин ще ви изпрати.

Той се обърна, взе една саксия и започна да я пълни, с тази подробност, че не сложи ни що под нея. През цялото време Херълд го наблюдаваше какво прави. Изчака го да на пълни четвъртата и се осмели да каже:

— Трябва да продължите с издирването. Извинявам се, но не знаех как точно стоят нещата и много бих искал да разбера сега това от Вас.

— Значи все още сте мой клиент? — попита Улф, без да се обръща.

— Да. Майката на Пол пристига.

— Добре тогава. Ще научите всичко от мистър Гудуин, долу в кантората. — Арчи, не е необходимо да споменаваш за съдържани ето на джобовете на Джони. Не искам засега да намесваме мистър Креймър.

Ставайки от стола. Херълд едва не падна. За раздвижване му предложих да слезем по стълбите.

През цялото време ме слушаше внимателно. Трудно беше да се каже дали е впечатлен, тъй като бе преживял достатъчно този ден. Състоянието, в което се намираше, бе равносилно на шок. Преди да тръгне, остави името на хотела си. Обещах да го информираме за развитието на нещата. На вратата споменах между другото, че не е необходимо да представя съпругата си на Улф, за да не я притеснят не дотам изисканите му маниери, особено сега, когато е зает с това сериозно разследване. Мисля, че прие думите ми в буквалния смисъл.

Отново бях сам и реших да звънна тук-там. Имаше една идея да проучим кой се опита да ме проследи във вторник следобед, когато отидох да се срещна с Питър Хейс. Оттогава не беше се появявал. Обяснихме си, че интересът му е намалял след произнасянето на съда по делото. Дадох си сметка, че не си струва да си губим времето с него, но за всеки случай реших да опитам в някой от частните бюра. Знаех, че почти нямам шансове за успех, тъй като никой не би ми признал, че е бил нает да ме следи. Канех се да набера Дел Баксъм, когато бях прекъснат. В кантората влязоха едновременно Сол Панзър и Улф. По иначе непроницаемото лице на Сол успях да забележа, че носи специални новини. Улф също го усети и зачака.

— Да започвам ли? — Въпросът му беше излишен — и двамата чакахме с нетърпение разказа му. — В 9,32 позвъних в апартамента и помолих жената на телефона да ме свърже с Ела Рейс. Представих се като служител от социални грижи и поисках малка справка. Ела Рейс не беше там и не знаеха кога ще се върне. Това ме усъмни и прескочих до жилището на Ъруин. Казах на портиера кой съм. — При Сол това приблизително значи, че след 3 минути е станал приятел с портиера и е получил разрешение да се качи горе, без да бъде представен предварително по телефона. — Вратата на апартамент 12 Б ми отвори мисис Ъруин. Обясних й, че грешката, която сме направили, обърквайки две имена, може би ще се изясни, ако се проверят адресите. Научих, че Ела Рейс живее с родителите си. Мисис Ъруин отиде в друга стая и след малко ми продиктува това, което исках — 306 изток, 137 улица.

Сол ме погледна и почака малко да си го запиша, след което продължи нататък.

— Бях си свършил работата и слязох долу. Портиерът каза, че не е видял прислужница та нито да излиза, нито да се връща този петък. В четвъртък обикновено нощувала при родителите си и в петък се връщала в 8 часа. Мъжът от асансьора също не я беше виждал. Отидох на посочения адрес и намерих нещо като приют. Срещнах се с майката. Каза ми, че са я чакали да се прибере в четвъртък вечерта и не са я виждали. Мисис Рейс се канеше да се обади на мисис Ъруин по телефона, но явно се е страхувала да не би Ела да е за месена в нещо, което трябва да остане в тайна за работодателите й. Прекарах остатъка от нощта в непрекъснати обиколки. Върнах се в жилището на Ъруин и научих от портиера, че за последен път е видял Ела снощи в 6 часа, сама. Очевидно си е тръгвала. После разговарях с някои приятели на мисис Рейс, чиито адреси ми даде майката. Не знаеха ни що. Обадих се още няколко пъти на мисис Ъруин, както и в полицията да питам за инциденти. В 5 часа научих, че е намерено тяло на жена, без всякакви документи за самоличност, на брега на река Харлем, до 140-та улица, зад купчина дървен материал. Не е идентифициран. Тялото бе на път за моргата. Отидох и там, но колата още я нямаше. Когато дойдоха, я огледах добре. Напълно съвпада по външност с описанието, което ни даде мисис Моллой. Главата е в ужасно състояние — целият череп отзад е разбит. Станах, тъй като нямаше какво да правя, и седнах отново. Улф пое дълбоко въздух през носа и го издиша през устата.

— Няма смисъл да те питам дали имаш някакви догадки.

— Не е необходимо, сър. Догадките няма да са ни от полза тук.

— В колко часа затварят моргата?

Ето едно от нещата, които ме карат да мисля, че Улф е гений. При 20 години практика като частен детектив и специалист по убийствата в Манхатън, само един гений може да зададе този въпрос.

— Не я затварят изобщо — отговори Сол.

— Арчи, тогава веднага се уговорете с мисис Моллой да те чака там.

— Не позна! Малко са жените, които мога да помоля да ме чакат в моргата и мисис Моллой не е между тях. Пък не е изключено и да подслушват телефона й. Този негодник положително уплътнява времето си между убийствата, като подслушва телефони. Ще отида да я взема.

— Тогава тръгвай!