Сесили фон Зигесар
Новачката (9)

9

Един бухал от „Уейвърли“ не трябва да си позволява тайни срещи. Някой винаги го наблюдава.

Кели се облегна на прашните дървени врати на старите конюшни, като се стараеше да не окичи с конска тор токчетата на чисто новите си черни лачени обувки „Стела Маккартни“ с обли върхове. Боядисаната в червено износена сграда на оборите се намираше в съседство с пасището за коне, а то пък беше отделено от останалата част на „Уейвърли“ с малка горичка от гъсто засадени борове. В далечината се дочу изсвирване и после Кели разпозна резкия глас на тренер Смайл, треньорката на женския отбор по хокей на трева, която крещеше: „Това няма да ви вкара в отбора, дами!“ Първият редовен учебен ден представляваше изтощителни осемчасови проби за спортните отбори, от които Кели беше освободена, защото вече беше капитан на училищния женски тим по хокей на трева.

Слънцето лежеше ниско в следобедното небе, а Изи вървеше към нея. Беше облечен в една от ризите, които си беше прибрал от нейния дом — развлечено зелено нещо с изобразена подкова (много ясно) и с поизбелялото керемидено кафяво училищно яке върху нея. Без вратовръзка. Тъмнокафявата му коса се пилееше на буйни вълни, а до лявото си ухо имаше петно от мастило. Когато я видя, по лицето му се разля широка, сексапилна усмивка. Тя го желаеше отчаяно. Може би пък всичко между тях си беше както трябва в крайна сметка.

— Да беше си сменил поне ризата — закачи го Кели, хванала подгъва на дрехата му с два пръста.

— Да, наистина… чувствам се недостатъчно изискан за теб — закачи я на свой ред и той.

— Хайде, не съм чак толкова изискана.

— О, да. Погледни тези обувки — посочи Изи надолу — мога да си те представя пред гардероба, в агония над най-новия ти, най-секси чифт, нали? — той й се усмихна. — Прав съм, нали?

— Не си — реагира бързо Кели, макар че, разбира се, той беше прав. Това, че Изи я познаваше толкова добре, я вбесяваше. А също и това, че беше по-умен от нея. Всъщност всичко в него я караше едновременно да кипи от ярост и да прималява от желание.

Изи запали цигара и се изви така, че да не влиза в полезрението на къщата на декан Меримаунт — огромно имение от времето на Тюдорите, вдясно от края на кампуса. Кели отметна дългата си червеникаво-руса коса назад към раменете. Но защо той стоеше така безучастно до нея? Ето ги тук, сами в изоставените конюшни, докато всички останали са заети в спортните изпитания. Тя изгаряше от нетърпение да легне в сламата и да разкъса дрехите му.

— Липсваше ми снощи на партито — прошепна нежно Кели.

— Мммм… да. Бях супер уморен.

Е, добре. Това беше вече прекалено. Той все още просто стоеше до нея.

— Е, няма ли да дойдеш по-близо? — попита тя накрая и го придърпа за якето.

— Минутка само — той се отдръпна леко и дръпна отново от цигарата си.

— Няма значение, тогава. Забрави.

Кели направи няколко крачки назад и извади своя пакет „Марлборо Лайтс“. Сложи една цигара в устата си и се опита да запали със зелената си флуоресцираща запалка, но само цъкаше напразно с детския предпазител.

— Не, не, чакай малко — помоли Изи с нисък глас, обърна се към нея и хвърли фаса си на земята. — Недей така…

— Ами, не знам… — започна тя. — Имам предвид, че ти…

Изи постави ръката си на тила й.

— Изгубил съм малко ритъма — промълви той и докосна с устни лицето й, след което я притисна към вратата на обора и я целуна по-силно. Опитните му ръце се движеха плавно по цялото й тяло. Кели дръпна кичур оплетена коса от лицето си.

— Казах ли ти колко е хубаво, че те виждам отново? — промърка Изи между целувките. Кели въздъхна. Всичко пак си дойде на мястото. За какво беше драматизирала толкова? Двамата с Изи бяха идеални заедно. Може би не трябваше да се вживява толкова в нещата, които се бяха случили в Испания. Може би не трябваше изобщо да обръща внимание на онова глупаво съобщение от Хийт, в което казваше, че се били разделили.

— Искаш ли да легнем? — прошепна тя.

Изи я дръпна към моравата, върху меката и зелена трева, докато я целуваше леко под скулите. Положи я на земята и целуна шията й. „Точно така трябва да бъде“, мислеше си Кели, докато гледаше залязващото слънце. Запустелите конюшни бяха красиви, слънцето беше паднало ниско и обагряше в розово небето. Не, нямаше никакъв Джон Майър, който да пее меко като фон, досущ като в онази испанска вечер, но и така нещата изглеждаха определено добре.

— Помниш ли за какво си говорихме в Испания? — едва доловимо прошепна тя, а сърцето й трептеше в гърдите. Споменът внезапно я връхлетя: бяха в леглото й, под чаршафа, почти голи. Беше събрала целия си кураж, за да успее да каже на красивото си, рошаво, сексапилно, брилянтно, войнствено гадже: „Обичам те“. Имаше намерение после да правят секс — да се уверят взаимно колко много се обичат и после да спят заедно за първи път. Всичките миналогодишни слухове за Изи и Тинсли щяха да се изпарят на мига и той щеше да е неин завинаги. Вместо това обаче, Изи я беше целунал тихо, после целувките му станаха все по-вяли, след което просто се намести на възглавницата до нея и заспа. Кели бе слушала дишането му, докато то се превърна в дискретно похъркване и се бе чудила дали той е чул думите й изобщо. Да не би да ги бе изрекла прекалено тихо? Прекара цялото лято в надежди, че именно това е причината да не получи никакъв отговор обратно. Тя го обичаше, наистина го обичаше. Нима той не изпитваше същото към нея?

Кели забеляза един тлъст голям рогат бухал, който ги наблюдаваше през клонака на дървото до тях. Приличаше на героя от онази тъпа стара анимационна реклама. Изведнъж се почувства смутена, все едно бухалът я преценяваше осъдително.

— Помниш ли какво ти казах, докато бяхме в леглото? — тя повтори настойчиво въпроса си. Изи внезапно спря да целува лицето й и се изтърколи до нея. Кели докосна ръката му. — Какво не е наред?

— Нищо — Изи пое въздух дълбоко и зарея поглед из конското пасище. В далечината ехтяха виковете на момичетата, които се състезаваха за място в отбора по хокей на трева. — Това просто изглежда… Не знам.

— Какво искаш да кажеш? — гласът й прозвуча издайнически пискливо. Тя нахлузи десния си крак обратно в обувката „Стела Маккартни“ и седна. Голямо парче мръсотия падна от крака й и тя се замоли това да не е конска тор. На пътеката, която водеше към обора, се появи мъж, тикащ пред себе си ръчна количка.

— По дяволите — Кели хвана Изи за ръце и го задърпа. — Това е Бен!

Бен беше противният стар пазач, който постоянно причиняваше неприятности на учениците. Дори разнасяше камера със себе си, та да може да документира и доказва провиненията им. Минатата година беше хванал Хийт Феро да пуши край закрития басейн, но Хийт го подкупи да изтрие компрометиращите снимки, като му подари бащините си платинени копчетата за ръкавели „Хари Уинстън“, ценно семейно наследство.

Кели и Изи се промъкнаха от другата страна на плевнята и се притиснаха към дървената врата.

— Може би е по-добре да се върна в стаята си — прошепна Изи.

— Както искаш — отвърна Кели. Заби токчетата си в нечистотиите по земята, макар и да знаеше, че така със сигурност ще съсипе обувките си. Майната му. Защо въобще беше заговорила за Испания?!

— Виж — той взе ръцете й. — Съжалявам. Нека направим втори опит. В твоята стая, в общежитието. Тази вечер. След официалната обща вечеря.

— О, да, точно така. В моята стая. И без това вече си в черния списък на Анджелика.

— Ще намеря начин — Изи я придърпа по-близо и я задържа за секунда. — Обещавам — прошепна й той и изчезна.

Owl Net Instant Message Inbox

АлънСт.Жирар: Къде е Хийт?

БрендънБюканън: Все още е в леглото. Не се е къпал. Смърди адски.

АлънСт.Жирар: Пич… вече е почти обяд!

БрендънБюканън: Знаам, но мисля, че още е пиян.

АлънСт.Жирар: Той си тръгна с онази новата мацка снощи.

БрендънБюканън: Коя?

АлънСт.Жирар: Тъмна къдрава коса. Големи цици. Казаха, че била стриптийзьорка в Ню Йорк.

БрендънБюканън: Тц. Тя изобщо не се появи снощи.

АлънСт.Жирар: Със сигурност се появи, но ти беше прекалено зает да зяпаш Кели и не си забелязал. Хийт я заведе в църквата. Мислиш ли, че е потанцувала в скута му?

OwlNet Instant Message Inbox

АлисънКуентин: Тая църква вони. Защо речта на Меримаунт за добре дошли се точи винаги тооооолкова дълго?

БениКънингам: Без майтап. Къде е Ти-знаеш-кой?

АлисънКуентин: НЗ. Обаче разбра ли, че Сейдж нарисува с маркер по едно малко пони на дъските на всички момичета в нейното общежитие, които той прекара? До момента са шест, включително новата. Това си е цял един етаж от „Дъмбъртън“.

БениКънингам: И как така аз нямам пони на дъската?

АлисънКуентин: Спала си с него?!

БениКънингам: Не, само се целувахме, още през първата година. Малко се плюнчи, но добра техника като цяло.

АлисънКуентин: Би! Мислех те за моята невинна приятелка!