Сесили фон Зигесар
Новачката (17)

17

Един бухал от „Уейвърли“ трябва да внимава с кого споделя тайните си.

Брендън съзря Джени в далечината — идваше от сградата на „Хънтър Хил“, където имаха английски и се изкачваше към него по влажния от роса зелен хълм. Грижливо бе прибрала косата си в две наперени плитки и носеше бяло-розова ризка, училищното си сако и сладка малка зеленикава поличка. Брендън почти си я представи като фермерска девойка, на път да издои някоя крава или да попее на върха на хълма.

Две руси момичета с високи опашки го подминаха, стиснали книги пред гърдите си.

— Ей, Брендън — изгука Сейдж Франсис, ледената блондинка със суперкъса плисирана сива пола и сребристи сандали, на която той разсеяно се усмихна. — Видях те да вечеряш снощи с новото момиче, Джени. Наистина ли е спала с онзи от „Уайт Страйпс“?

— Какво? — попита Брендън и почеса изкусно оформената си вежда.

— Чух, че е била с Джак Уайт, вокала на „Рейвс“ и с Изи Уолш — и всичко това в една и съща седмица!

— Да не забравяме и понито! — изквича приятелката на Сейдж на име Хелена, която бе добре известна с участията си в училищните пиеси и с палавите си закачки с режисьора по време на актьорските им партита.

На Брендън вече му беше писнало от нарицателното „пони“. Момичетата го размятаха наляво и надясно, и буквално ставаха смешни. Да не говорим, че на всичко отгоре Хийт си умираше от кеф, че е създаден секс термин специално за него. Снощи, преди да тръгнат за вечеря, го беше сръчкал в стегнатия от йога корем и гордо беше предложил: „Искаш ли да се обзаложим, че ще кача някоя на понито между първия и втория срок?“

— Джени не е казвала, че между нея и Изи изобщо се е случило нещо — равно отговори Брендън, като се стараеше да остане спокоен.

— Тя е по-зле и от Тинсли! — Сейдж и Хелена се закискаха, после се хванаха за ръце и продължиха.

— Не, тя е… — започна Брендън, но момичетата вече се бяха отдалечили. Лично той се чувстваше зле от всички тези истории, които разправяха за Джени. Беше чул, че са я хванали да прави шумен секс с Изи предната вечер на покрива на общежитието, само по дантелен сутиен. Слуховете се носеха навсякъде из „Уейвърли“. Не че можеше да им се вярва… Джени беше прекалено сладка, за да направи такова нещо. Особено пък с куче като Изи Уолш.

Тя продължаваше да върви към него и сякаш сега беше с още по-невинно лице и с още по-големи очи, отколкото при първата им среща. Той се протегна и хвана ръката й, тъкмо когато минаваше край него.

— Хей, здрасти!

Джени се спря, рязко изтръгната от вглъбението в нерадостните си мисли.

— О! — възкликна тя. — Здрасти.

Отблизо Брендън забеляза тъмночервените кръгове под очите й. Изпита желание да втрие нежно в кожата й малко от магическия си околоочен балсам „Лоцитан Оупън Айс“.

— Добре ли си?

— Ами, май да — колебливо промълви Джени.

— Взех ти това — той порови из малката си кадифена чанта „Джон Варватос“ и извади сандвич с пуйка и сирене Бри, увит в салфетка. — Не те видях на обяд и си помислих, че може да си гладна.

— Да, писах имейл на баща ми — Джени стисна устни, като избягваше погледа му и после призна с треперещи устни: — Просто всичко е… На път съм да се пречупя под това напрежение. Не знам какво да правя…

— Какво се е случило?

— Няма значение — поклати Джени глава, а брадичката й потрепери. — Добре съм. Трябва само да си помисля добре за някои неща, нали разбираш…

Брендън се зачуди какво ли трябва да означават думите й. Дали, че в крайна сметка е била с Изи? Или че някой просто разпространява подли безпочвени слухове за нея? Самият Изи, вероятно. Божичко, той мразеше Изи.

— Не го оставяй да те хване — каза Брендън, като се опитваше да улови погледа на големите й кафяви очи.

— Кого?

— Знаеш кого. Изи.

— Изи? Той наистина няма никаква вина — Джени подритна перфектно оформените храсти.

— Няма ли? Значи тогава е онази пони история? Защото истината е, че всяко момиче в „Уейвърли“ е допускало грешката да се пробва с Хийт, знаеш — Брендън се усмихна леко. — Сериозно. Скоро ще си намерят друг, с когото да се занимават.

Джени отново поклати глава и погледна нагоре към него през плътните си черни мигли.

— Дори не знаех, че го наричат Пони — призна потиснато. — Но поне сега разбирам смисъла на всички онези рисунки. Както и да е. Не е само Хийт. Това с него беше само началото.

— Тогава какво има?

— Чувствам се като… — Джени преглътна мъчително. Беше смутена, че споделя с някого, когото почти не познава, но интуитивно усещаше, че може да се довери на Брендън. — Чувствам, че между мен и Изи може да има нещо истинско. Странно е. Не мога да го обясня.

Брендън почувства как гърлото му се свива. Какво. По. Дяволите. Става.

— Е — рече той най-накрая. — Ти, какво… харесваш ли го?

— Ами, аз… — гласът й заглъхна.

Брендън завъртя яростно глава.

— Не може да харесваш Изи!

Джени сви рамене.

— Да, знам. Той е гадже на съквартирантката ми.

„А-хъм, отлично съм запознат с този факт, много благодаря — каза си наум Брендън. — Но не, ти не можеш да го харесваш главно, защото той не носи нищо добро“. Изи му бе отмъкнал Кели миналата година и нищо не беше същото оттогава. В един миг тя стоеше до Брендън на партито в библиотеката и искаше водка с тоник, в следващия вече слизаше надолу по стълбите, а езикът на Изи беше практически в гърлото й, пред всички тези хора.

А сега и Джени усещаше, че могат да имат нещо истинско, така ли? Моооля ви.

— Както и да е, няма значение — тя се загледа надолу към обувките си и стисна очи. — Не биваше да казвам нищо.

— Не… — Брендън се опита неубедително да я успокои. — Радвам се, че го направи.

— Трябва да тръгвам — каза Джени, все още с поглед, забит в земята. — Надявам се, че ще имаш хубав ден.

Гласът й отново затрепери, сякаш щеше да заплаче. За може би втори път в живота си Брендън изпита желание да пробие дупка в нещо наоколо. Защо Изи крадеше всяко готино момиче? И означаваше ли това, че нещо все пак беше се случило между тях?

Следващия час на Брендън беше по молекулярна и клетъчна биология и той закъсняваше вече с две минути. Вмъкна се на мястото си и загледа люто дългокосото русо момиче пред себе си. Имаше блестящ пръстен с аметист на дясната си ръка и ухаеше слабо на цигари и скъп парфюм. То се обърна и изкриви ъглите на красивите си, намазани с блясък „Шанел“ сочни устни в полуусмивка.

— Ей, Брендън — изписука тя, — срещна ли готини момичета през това лято?

Брендън вдигна рамене и се извърна към големия прозорец на класната стая, през който се виждаше ято гъски, поели на юг с оглушителни крясъци. Не беше срещнал готини момичета през лятото, но пък беше срещнал едно през първия ден на новата учебна година. Имаше ли начин да попречи на Академията да съсипе Джени така, както го бе сторила с Кели?

OwlNet Instant Message Inbox

БениКънингам: Значи те не си говорят една на друга вече…

СелинКолиста: Видя ли надписа „Спасете Тинсли“ на дъската им?

БениКънингам: Мисля, че и двете искаха нея да я няма — знаеш, че Изи имаше нещо към Тинсли.

СелинКолиста: Сега К. е добра към новата развратница, Джени, въпреки че тя практически е спала с гаджето й. Прави го, само за да вбеси Б.

БениКънингам: Боже, тези кучки са луди!

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Дъската на Анджелика Пардий вече е достойна за пони, как мислиш?

БениКънингам: Тя е омъжена. И е стара.

СейджФрансис: Може би тайно е луда по Хийт…

БениКънингам: Предизвикваш ме да я питам по време на проверката тази вечер?

СейджФрансис: Боже мой, ДА, направи го!!!