Сесили фон Зигесар
Новачката (18)

18

Един бухал от „Уейвърли“ не трябва да бъде фиксиран към миналото си, особено когато то е пълно с бивши приятелки.

Кели седна в кабинета по биология и почувства върху себе си поглед, който определено не беше сред желаните. Не изцъкления взор на някоя от съсухрените мъртви котки, лежащи на металните табли за дисекция върху лабораторните им бюра, а погледа на Брендън Бюканън, който не се откъсваше от нея.

Беше минала повече от година, откакто бяха скъсали. Кели отиде на партито на „Абсент“ — художественото издание на „Уейвърли“ — без никакво намерение да се разделя с Брендън. Но атмосферата в библиотеката, където се бяха събрали всички, беше романтична по един класически начин — слабо осветление, покрити с прозрачни воали стени и лека музика от двадесетте, която се лееше жизнерадостно от тонколоните. Присъстващите бяха предварително инструктирани да носят артистични черни вратовръзки. Изи също беше там. Тя го познаваше, разбира се — еклектичният кръг на „Уейвърли“ елита беше малък — но не дотам добре. Винаги го бе намирала за секси и мистериозен в чувствено-художествено отношение, пък и в църквата го беше засичала няколко пъти да я оглежда. Когато Брендън отиде за напитки, тя потърси очите на Изи с мисълта за невинен флирт от другия край на стаята. Но той дойде при нея. И тогава всичко се бе развило досущ като в онези научно-популярни филми, в които лъвът хваща газела. Толкова бързо, че Кели дори не успя да се осъзнае. Планираше в своя защита да подготви тезата, че Изи е пуснал нещо в чашата й, но все още не разполагаше с чаша. Само секунди по-късно те двамата се вмъкнаха в отдела с антична литература, все едно отчаяно трябваше да се доберат до прашните томове с изгубени сонети на Джон Дън. Потънали в едно от износените кожени кресла, Кели и Изи се целуваха с часове и общуваха чрез телепатия, докато езиците им танцуваха заедно. На следващия ден Брендън знаеше, както и всички останали — и тя и Брендън бяха скъсали още преди обяд.

— До края на семестъра вие ще изследвате най-различните телесни системи на котките и ще идентифицирате всеки отделен орган — г-н Ший, възрастният им достолепен учител, прекоси стаята. — През декември ще държите устен изпит, на който ще трябва правилно да разпознаете тези органи.

От задната част на класната стая Хийт Феро се изкикоти при думите „устен изпит“. Г-н Ший включи прожекционния апарат над тях и посочи към изображението на котка. Кели отново надзърна към Брендън. Очите му бяха все така впити в нея и тя бързо извърна глава. „Престани да ме зяпаш, извратеняк“, надраска тя с перфектния си почерк върху бял лист хартия. Веднага щом го написа, задраска буквите с дебели черни черти.

Внезапно телефонът завибрира в задния й джоб. Извади го оттам бавно и дискретно го плъзна в скута си, така че да е невидим от учителската катедра. Беше получила съобщение от Бени, която седеше три реда назад: „Мислиш ли за танца на мажоретките вече?“. „Не“, написа Кели.

Всяка година в деня на Черната Събота момичетата от хокейния отбор, които бяха по-горен курс, подготвяха представление. Първо, всички заедно изпълняваха стандартния за мажоретките отегчителен танц, а после следваше солова и далеч по-забавна програма. Съществуваше стара традиция, според която по-големите съотборнички трябваше да изберат някоя новачка и да измислят специално за нея текст и танцови стъпки — смели и определено смущаващи. Идеята беше новата да повярва, че те ще бъдат изпълнени от всички, а не единствено от нея. Съвсем разбираемо, впоследствие това момиче биваше абсолютно ужасено при откритието, че изпълнява нелепото си мажоретно съчетание сам-само. Понякога не проговаряше на останалите със седмици, но с напредването на учебната година обикновено се присъединяваше към общия смях, доволно от създадената близост с готините ветеранки. Това беше ритуал с неясна цел, който водеше началото си още от петдесетте години на миналия век и тази година отговорността за организацията му се падаше на Кели, като капитан на хокейния отбор.

Телефонът й изжужа още веднъж. „Мисля, че трябва да изберем новата ти съквартирантка“, пишеше Бени. Кели замръзна, а сърцето й се качи в гърлото. Няма начин. Унижена по този начин, Джени сигурно щеше да побеснее, а основната задача на Кели беше да я поддържа щастлива. „Не мисля — написа тя към Бени. — Изобщо ще играе ли в отбора?“. Нейният отговор дойде бързо: „Мда, изкараха списъка днес. Не си ли я виждала досега на терена? Малко е разпиляна, но е добра“. „Няма да бъде тя“, Кели чевръсто отвърна и се загледа в Бени, която натискаше неистово копчетата на тънката си Нокия, за да изпрати обратно: „Но не си ли бясна заради Изи? Можем тотално да я изложим!“

Кели се облегна назад. Цялото училище говореше за Джени и Изи. Всички шепнеха зад гърба й, когато я подминаваха по каменните пътеки около кампуса, но тя не беше казала на никого истината, защото би било прекалено рисковано. Да излага Джени по този начин точно сега беше последното нещо, от което Кели имаше нужда. „Не знам“, написа тя на Бени, която на свой ред изпрати съобщение: „Сейдж, Селин и аз смятаме, че трябва да е тя. Какво мисли Брет?“

Сякаш го бе обсъждала с Брет. Сякаш с нея изобщо бяха обсъждали нещо. Тя въздъхна и пусна телефона в бледожълтата си кожена чанта за да покаже, че разговорът е свършил.

Звънецът най-сетне удари. Кели скочи на крака и грабна учебниците си, като се надяваше косата й да не смърди на формалдехид. Усети на рамото си ръка и се обърна. Беше Брендън, облечен в идеално изгладени панталони „Дзеня“ в маслинено зелен цвят и мокасини „Прада“ на бос крак. Косата му блестеше със златисти оттенъци и тя се зачуди дали това не е резултат от прясно третиране с някой от онези домашни комплекти за светли кичури или нещо подобно.

— Здравей — поздрави го Кели.

— Е, откъдето дошло, там отишло, така ли? — кафявите очи на Брендън изглеждаха студени.

— Извини ме, но какво искаш да кажеш? — предпазливо попита тя.

— Разбра ли сега какво е чувството да ти откраднат гаджето под носа?

Кели го погледна втренчено за миг, като вътрешно ликуваше. „Браво, Изи, добро момче!“. Явно беше започнал веднага открито да флиртува с Джени — още преди да успее да предупреди и самата Джени за това.

— Е? — настоя въпросително Брендън.

— Ами, да… тъпо е — Кели мъчително преглътна и се опита да изглежда съкрушена.

— Не ми вярваш, виждам — сви рамене Брендън и изтананика: „Но аз знам нещо, което ти не знаеш.“

— Какво сега, да не сме във втори курс? — Кели се намръщи и внезапно изпита отвращение към перфектно оформените му вежди. — Трябва да тръгвам.

Подминавайки тълпа от супер свежо изглеждащи първокурснички, Кели се спря на площадката на втория етаж. Учениците се изливаха покрай нея, докато тя стоеше облегната на тухлената стена. Брендън все още ли се надяваше да се съберат? Малко вероятно. Все едно Изи наистина да хлътне по малката Джени Хъмфри. Все едно това изобщо беше възможно.

Owl Net Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Е, чу ли нещо за Черната Събота? Къде ще е партито? Май Тинсли щяла да го прави…

СелинКолиста: Наистина ли? Аз пък научих, че тайно забягнала до езерото Копи с пича от „Антураж“.

РайънРейнълдс: Господи, надявам се, че не е. Бих умрял за нея, толкова е секси.

СелинКолиста: Ти и всяко едно друго момче в това училище.

РайънРейнълдс: Кажи „тази планета“ направо.