Метаданни
Данни
- Серия
- Това момиче (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The It Girl, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирма Йорданова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17
- Разпознаване и корекция
- karisima (2017)
Издание:
Сесили фон Зигесар. Новачката
Американска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2010
Корица: Олег Топалов
ISBN: 978-954-657-994-2
История
- — Добавяне
7
Параклисът не е подходящо място за бухалите на „Уейвърли“, които искат да се опознаят.
„О-хо, вижте кой е тук!“. Джени стоеше пред входа на лобито на „Ричардс“ и оправяше розовото си червило с блестящи частици пред голямото, опушено огледало в залата. Носеше изумрудено зелен топ „APS“ с кръгло голямо деколте, който изтъняваше леко отпред, силно опънат от напора на големите й гърди, и най-високите кожени сандали, с които разполагаше. Завъртя глава наоколо и съзря Хийт Феро — момчето от по-рано, с берито и със страхотния корем — който стоеше на входа, с незапалена цигара в ръка. По челото му имаше малки струйки пот, а очите му бяха със стъклен и леко опиянен поглед.
— Здрасти — грейна тя и избърса тайно дланите си в единствения чифт дънки „Севън“, който имаше и който случайно успяваше да издължи краката й до нещо повече от пън на дърво. — Тук ли е партито?
— Точно тук — галантно каза Хийт и прегърна Джени през кръста. Тя се усмихна. Хийт наистина изглеждаше щастлив да я види, а и тя отвръщаше със същото. Хийт носеше светлосиня оксфордска риза, пусната върху войнишки бермуди и беше бос. Тя харесваше широките му рамене и небрежната, колежанска прическа. „Ако беше истински, Хамлет сигурно щеше да изглежда така — мислеше си Джени. — Всичките тези кралски гени, плюс леко див блясък в очите.“ А тя харесваше диви неща. Хийт бутна дървената врата пред нея и й направи път. Всички замръзнаха.
— Няма проблем — обяви Хийт, докосвайки случайно с ръка гърдите на Джени. — Само ние сме си.
Джени придвижи поглед из стаята. Първото й парти в „Уейвърли“! Би могла да виси в общежитието и да играе табла с Ивон, но вместо това нарушаваше правилника още в първата си нощ в пансиона. Веднага можеше да каже, че атмосферата на това парти не беше като на тези в Ню Йорк — никой не се въргаляше в спалнята за гости и никой не се притесняваше, че родителите му ще се върнат по-рано от Париж. Някой беше намалил осветлението и запалил свещи. Всички изглеждаха така, сякаш излезли от каталог на „Джей Крю“[1] — бяха толкова хубави, с перфектна, сияеща кожа и със здрави, атлетични тела, заради целогодишното спортуване. Всеки следващ беше по-хубав от предния. Всеки държеше голяма пластмасова чаша за кафе, което изглеждаше странно, докато Джени не осъзна, че те са пълни всъщност с алкохол. В отсрещния край на стаята, на издрасканото кожено канапе седяха Брет и Кели, заедно с тяхната приятелка Бени Кънингам и Сейдж Франсис, която оживено им разказваше за божественото африканско сафари, на което беше ходила през лятото. На Брет не й звучеше толкова божествено — мухи, малария и миризливи диви животни. Супер! Тя се загледа към входа, видя новата си съквартирантка да влиза с валсова стъпка, подпряна на ръката на Хийт Феро и тутакси сръга с лакът Бени в ребрата.
Бени беше от Мейн Лайн Филаделфия, щеше да наследи 200 милиона долара и имаше леко конска красота — висока и грациозна, с дълга, гъста кафява коса и големи кафяви очи. Беше абсолютно порядъчна и все се оправдаваше, че било заради мястото, в което е отраснала — все едно Фили беше една съвсем различна планета, на която момичетата пиеха само мляко и се пазеха за първата си брачна нощ. Бени често цитираше фразата на Даян Кийтън от „Манхатън“, стар филм на Уди Алън: „Аз съм от Филаделфия и ние тук не правим такива неща“. Май не беше разбрала, че тази фраза би трябвало да е всъщност шега. Освен, че беше порядъчна, Бени беше и голяма клюкарка, която четеше „Пейдж Сикс“ с религиозен плам, а после се правеше, че знае нещата от първа ръка.
— Изглежда, Хийт е вече на лов — засмя се Сейдж Франсис, най-добрата дружка на Бени. — Пък и май знае къде ще уцели.
Брет вдигна рамене. Никак не можеше да си представи невинната си нова съквартирантка като лека жена. Но имаше нещо толкова свежо и блестящо около нея, че лесно би могло да е неустоимо за цяла рок банда, какъвто беше и слухът из кампуса. А и имаше някаква мистериозност около Джени, която напомняше на Брет за някого… За Тинсли?
— И какво, момичета, наистина ли сте подали молби за смяна на стаите? — Сейдж прошепна и докосна Брет по голото рамо.
— Смяна на стаи?
Сейдж запърха с изобилно намазаните си с блясък клепачи. Тя винаги използваше много сенки с брокат, защото един френски красавец, когото беше срещнала в „Сейнт Бартс“ по време на предната пролетна ваканция й беше казал, че така очите й изглеждат секси и огромни.
— Ами, мислех, че с Кели сте готови да си издерете очите!
— Е… — гласът на Брет затихна — аз не съм планирала да си сменям стаята.
Тя погледна към съквартирантката си. Кели беше точно отсреща и разговаряше оживено със Селин Колиста, другия капитан на отбора по хокей на трева. Играеха в този отбор от самото начало, но Брет никога не беше приемала това занимание толкова сериозно, колкото останалите момичета. Възможно ли беше Кели да поиска друга стая зад гърба й? Дотук ли бяха стигнали? Обърна се към новата обитателка на тяхната стая, която стоеше до входа и гледаше с блеснали очи, сякаш никога не беше ходила на парти преди. Джени наистина беше смаяна. В положителен аспект. Хийт се върна при нея и размаха пред лицето й една пълна чаша „Уейвърли“ с твърде силна миризма.
— За теб е.
— Какво има вътре? — попита Джени и пое чашата с двете си ръце.
— Има ли значение? — той се ухили и недодялано изля съдържанието на собствената си чаша в гърлото си.
Джени допря чашата до устните си. Силната, горчива течност имаше вкус на бира, смесена с ром и забълбука надолу по гърлото й, насълзявайки очите й.
— Ей, това е Брендън! — най-накрая успя да си поеме въздух тя. Брендън стоеше до един от гигантските прозорци, заобиколен от три слабички девойчета с еднакви платиненоруси високи опашки. В момента, в който той я видя, лицето му грейна и й помаха с ръка. Тя вдигна своята ръка в отговор, но Хийт я хвана и я привлече към себе си.
— Време е нашето ново момиче да изпълни приемния ритуал — каза той и се усмихна дяволито.
— Какво? — начумери се Джени. — Не съм чула за никакви приемни ритуали.
— Значи не си говорила с правилните хора — Хийт отпи още една дълга глътка от чашата си и после я остави върху античния сребрист радиатор. — Ела с мен — каза простичко той и я поведе към вратата.
На излизане срещнаха две момчета, които вдигнаха ръце за „гепи“ и едното попита: „Къде си тръгнал, Пони?“ и после избухнаха в смях, като имитираха цвилене. Хийт ги удостои единствено с повдигане на едната си вежда.
— За какво е всичко това? — попита Джени и погледна назад към хилещите се момчета.
— Откъде, по дяволите, да знам — промърмори Хийт и отвори пред нея тежката дървена врата.
— Кой е Пони? Ти ли?
— Шшшшшт — прекъсна я Хийт. Джени сви устни и се почувства някак неловко, но това беше пансионът. Вълшебната земя на „Уейвърли“. Тя беше на сигурно място тук, нали?
Навън нощта беше непрогледно черна и цареше мъртвешка тишина, нарушавана само от шепа щурчета, все още настроени на лятна вълна. Хийт се спря пред църквата на „Уейвърли“ — съседна на общежитието „Ричардс“ сграда. Тя беше ниска и тумбеста като форма, но въпреки това величествена, с цветни прозорци и тежка дъбова врата.
— Какво ще… — започна Джени. Не предполагаше, че ще посети църквата преди следващата сутрин, за общите училищни проверки, съобщения и молитви.
Хийт угаси цигарата си върху рамката на един от предните прозорци и каза:
— Традицията повелява всеки от новите ученици на „Уейвърли“ да влезе в тази църква, преди да е започнало училището.
— Няма да ме заключиш тук или нещо такова, нали? — попита Джени с треперещ глас, без да я е грижа колко типично за Старата Джени звучи.
— Много ясно — изненадано вдигна вежди Хийт. — Идвам с теб.
— О… — сърцето на Джени ускори ритъма си. — Добре тогава…
Хийт отвори огромната дъбова врата. Вътрешността на църквата беше осветена само от няколко свещи. И беше тихо, като в… да де, като в църква.
— Тук е наистина хубаво — прошепна Джени.
— Ела, седни с мен — Хийт потупа една от тъмните дървени пейки. На светлината на свещите; с ръце, полегнали кротко в скута му и с коса, пригладена назад, Джени се запита дали пък не е сгрешила в преценката си за него. Може би наистина беше духовно богат и чувствителен? Тя се плъзна на мястото до него.
— Значи това е ритуалът, а?
— Ритуал? — погледна я той озадачено.
— Ти каза, че… — Джени спря. Естествено, че нямаше никакъв ритуал, всичко това беше номер.
Те помълчаха за минута, заслушани във вятъра, бръснещ стените отвън. После Хийт сложи ръката си върху нейната.
— Беше толкова красива тази сутрин — промълви той задъхано, като обърка местата на „к“ и „с“, и произнесе по-скоро „срасива тази кутрин“. — Особено когато с баща ми те закарахме до офиса.
— О! — грейна Джени. Той си спомняше! — Ъм, благодаря.
— Ти си от онова девическо училище в Ню Йорк, така ли?
— Да — Джени не си спомняше да е отбелязвала този факт пред него.
— Изгониха ли те?
— Не точно.
Тогава Хийт се наведе към нея. Тя помисли, че той просто е изгубил баланс, но устата му внезапно зашари по цялото й лице, а езикът му се промъкна между устните й. Първата реакция на Джени беше да го отблъсне, но тръпки на удоволствие се спуснаха по гърба й. Хийт беше изкусен в целувките, може би най-добрия, с когото бе пробвала. Тя докосна тила му, стисна очи и си позволи да се отпусне. Дървената пейка болезнено скърцаше и стенеше под тях, а ехото от звучните им целувки се отразяваше в нишите на тавана. Ръката му проследи извивките на нейните пръсти, после бързо премина през китката и лакътя й, за да стигне най-накрая до гърдите. Джени се отдръпна стресната.
— К’во ста’а? — Хийт се ухили мазно, а очите му шареха по целите й гърди. Вече не приличаше на възвишен малък ангел.
— Ами, малко е прибързано — тактично каза Джени. — Това е всичко.
— Хайде, стига — припряно заговори Хийт с глас, който ставаше все по-сънлив. — Джени от Ню Йорк. Лудетината Джени.
— Не съм чак такава лудетина — възрази тя. Имаше странното усещане, че Хийт цитира някого. Какво ли говореха хората за нея? И откъде го бяха научили?
В този момент Хийт изненадващо клюмна, отпусна глава на пейката и заспа. Джени стана. Той се бе отнесъл безвъзвратно. Тя огледа пустата църква, огласена от звучно хъркане, което резонираше в гредите на тавана. Всичко това я върна при Старата Джени. Въздъхна и се огледа в сумрака, след което реши, че в крайна сметка училището ще започне чак утре. Новата Джени все още загряваше отстрани на терена.
OwlNet Email Inbox
From: [email protected]
Date: Сряда, Сеп 4, 9:50
Subject: Пич…
Ийз, пропусна мегаяко парти. Не помня много финала, освен че двамата със сладката нова второкурсничка наистина се забавлявахме. Все още съм в леглото и възнамерявам да стоя тук цял ден. Обзалагам се, че имаш някакво супер кораво обяснение за отсъствието вчера — Тинсли ли беше? Виждаше се с нея това лято, нали?
Слушай, пич, драсни два реда, щото всички вече те мислим за умрял.
До после,
Owl Net Email Inbox
From: [email protected]
Date: Сряда, Септември 4, 10:01
Subject: По-добре лично.
Ехо, Б. Затвори телефона толкова бързо — тъкмо когато стигнахме до най-готиното място! Нямам търпение да те видя. Знам, че започвате утре, но часовете ти ще свършат до 16 ч., нали? Какво ще кажеш да се метна на автобуса и да дойда утре следобед? Може да прекараме някоя и друга минута под онова твое пухкаво одеялце…