Сесили фон Зигесар
Новачката (25)

25

Един бухал от „Уейвърли“ не трябва да докосва телефона на съквартирантката си, ако е употребявал алкохол.

Кели беше облякла новата си зелена рокля с ресни „Прада“, която беше купила от „Пимпърнелс“, пъстър шал за глава „Пучи“^[1] и сребристи обувки „Маноло Бланик“, с десетсантиметров ток. Дългата й червеникаво-руса коса беше завита на сексапилен, азиатски кок, а очите й бяха очертани с дебела черна линия. Знаеше, че другите момичета ще й завиждат, но това беше и целта. Понякога беше забавно да положиш усилия да си красива, точно когато наоколо няма да има момчета.

Репетицията за партито на Черната събота беше традиция в женското общежитие — нямаше случайни гости и темите бяха супер идейни, което го превръщаше в едно дългоочаквано събитие. Бени Кънингам и Селин Колиста бяха се измъкнали по-рано от хокейните тренировки, за да превърнат общата стая на най-горния етаж в приказно арабско вълшебство. Бяха спуснали завесите върху гигантския извит прозорец и цялата стая беше потънала в тайнствен сумрак. Навсякъде имаше мигащи лампички, свещи, възглавници, ароматни пръчици, водка, мини цигари с марихуана, окачени на стената снимки на слонове или многоръки божества и позиционирана на видно място „Кама Сутра“ (всеки знаеше, че това е древен секс наръчник от Индия). А някаква странна, секси Бангра музика, която Бени беше поръчала от Amazon.com предния ден допълваше ориенталската мистерия. Стаята беше перфектно аранжирана сякаш за една дива оргия, само дето наоколо не се мяркаше нито едно момче.

Кели беше пристигнала рано и се наливаше с настървение, в опит да изхвърли от ума си онова, което се беше случило с нея и Изи в стаята за редки книги. Напълни отново чашата си, запъти се към мястото за сядане до прозореца и внезапно се сблъска с Брет, която тъкмо пристигаше. Двете се изгледаха напрегнато. Брет все още беше с училищните си дрехи — отегчителни червено-кафяви панталони и бяла риза с копчета на „Калвин Клайн“. Ехо? Това беше абсолютно против правилата, човек просто не можеше да се явява тук, облечен по този начин!

— Как е Джеремая? — попита Кели.

— Джеремая? — Брет я погледна объркано.

— Гаджето ти?

— О, да…

— Какво, не сте ли гаджета вече?

— Не, той… — Брет наистина се смути. Кели се зачуди дали пък Сейдж не греши — може би Брет не си падаше по някой по-голям, а просто сексът с Джеремая беше отчайващо лош. Или отчайващо добър. Земя вика Брет, Земя вика Брет: Да не споделиш и дума относно интимния си живот с най-добрата си приятелка е толкова неприемливо! Тогава Брет присви очи и я прониза с поглед.

— А как е Изи?

— Добре.

Те стояха неловко до прозореца, избягваха погледите си и отпиваха от порцелановите си „Уейвърли“ чаши, пълни с ликьор. Миналата година Кели, Брет и Тинсли бяха седяли в същата тази стая, на същото това парти и бяха си говорили за момчета, докато се редуваха да пълнят една на друга чашите си. Каква разлика, само за една година!

Кели отметна коса назад към раменете си, без да откъсва очи от Брет. Възможно ли беше приятелката й да очаква от нея да повдигне въпроса за Тинсли, за да й даде възможност да признае и да се извини, че е допринесла някак за изключването й? Едно от нещата, в които Брет не беше добра, беше да изглежда уязвима.

— Обзалагам се, че Тинсли щеше да се кефи на това парти.

— Да, щеше — измънка Брет, сепната от споменатото име.

— Колко лошо, че я няма — тихо продължи Кели.

„Окей, нека пробваме“. Брет се стегна.

— Да, наистина е много лошо, че я няма, нали?

„Чакай малко, какво?!“, помисли си Кели. Това не беше отговорът, който беше очаквала. Къде бяха всички онези „Аз съжалявам, нека ти разкажа какво всъщност се случи“ или поне „Нека да забравим, че това изобщо се е случило и да се напием?“ Вместо това двете момичета се гледаха, все едно две кучета, които внимателно се душат и не могат да решат да лаят или не. Внезапно някаква откачена хинди техно песен гръмна от тонколоните. Всички останали вече бяха пристигнали и стаята изглеждаше претъпкана със странно облечени момичета, окъпани в „Диор Пойзън“ от глава до пети.

— Конга-влакче! — извика Селин. — Стига с тези кисели физиономии!

Брет, която би танцувала и „Лебедово езеро“ със заешки маншон, ако се налагаше да бъде душата на компанията, сега стана, изтърси скута си и сви рамене.

— Аз си тръгвам — каза тя, обърна се и излезе от стаята.

Кели нави сноп зелени ресни от роклята около пръста си, докато я изпращаше с поглед. Нещо изжужа наоколо. Беше тъничката нокиа на Брет. На екранчето пишеше „Бриана Месършмит“. Кели се огледа и понечи да извика след Брет, но после се спря. Миналата година без проблем вдигаше телефона й, когато тя не беше наблизо. Толкова ли се беше променило всичко, та да не може да продължи да го прави? Кели вдигна капака на телефона.

— Хей, здрасти, Кели е!

— Къде си? — извика Бри със сексапилния си, дрезгав от цигари глас. — В „Спайс Маркет“? Звучи яко!

Кели отново потъна в креслото и каза:

— Не. Това е просто едно парти в общежитието.

— Трябва да дойда някой път при вас, в училището.

— Ще бъде страхотно! — Кели си пожела Бри да може да зарази със своя ентусиазъм и малката си противна сестра. — Да потърся ли Брет?

— Не, кажи й да ми се обади. Този уикенд ще съм при нашите. В Джърси.

„Джърси? Като Ню Джърси?“. Кели беше убедена, че Брет е от Ийст Хемптън…

— Но, слушай, Кели, тоя учител, с когото сестра ми се мотае — с когото вечеря и разни такива неща…

— Ъъъм… — Кели едва не се задави с глътка от пунша си. „Какво?!“

— Ерик Далтън? Казала ти е за него, нали?

— Ами, да… разбира се.

Кели започна да се поти. Беше хапнала само няколко лъжици йогурт сутринта и след чашата с пунш практически се беше напила. Главата й щеше да се пръсне: Брет беше скрила доста неща, добре. От другата страна на линията Бри пое дълбоко въздух:

— Слушай, когато завършвах „Колумбия“, една моя приятелка беше нещо като гадже на Ерик Далтън. От нея знам, че той обича да се заиграва, нали разбираш?

— Естествено — автоматично отговори Кели. Може би Брет изглеждаше така отнесена не защото е правила секс с Джеремая. Може би беше спала с Ерик Далтън, затова. Кели разрови чантата си за цигари. Как смееше Брет да й спестява такива грандиозни новини? Ехо, напълно непознати ли си бяха вече?

— Но, колко забавно — продължи Бри, докато се задъхваше от смях. — Представи си, че се оженят напролет, в деня на Св. Патрик! Сестра ми би могла да бъде Далтън!

Като забрави за момент вълнението си, Кели отпи глътка от питието и попита:

— Не мислиш ли, че тя е малко млада за него?

— О, да. Аз лично бих предпочела той да не я доближава на повече от петдесет метра, но Брет си има глава на раменете. Както и да е, просто й предай съобщението и й кажи да ми се обади. Чао.

— Да, добре. Чао.

Кели гледаше малкото екранче на телефона известно време, като хапеше устните. Накрая вдигна очи. Конга-влакчето все още се виеше из стаята. „Майната му“. Пуншът с водка гореше в стомаха й, тя извика „Хоп!“, грабна Алисън Куентин, която носеше класическа рокля „Аликзандър Маккуин“ и малки маслинени клонки в косата си, и последва колоната от фантастични, пияни, танцуващи момичета, която се беше насочила навън.