Шанън Стейси
Специално интервю (9)

Девета глава

Шокът спря дъха на Кери и тя не можа дори да се разпищи като момиченце, но й отне секунди да осъзнае, че току-що буквално бе залята от кален водопад.

Студена, лепкава вода капеше от козирката на шлема и залепи тениската за тялото й. Не можеше да вижда през очилата, вдигна ръка да избърше устата си, но установи, че ръкавицата й също бе напоена с кал.

Свали я, за да може да махне кафявия пласт от устните си и дръпна очилата. Тери се заливаше от смях.

Чу какофонията идваща от децата зад нея и с периферното си зрение видя Боби, който подскачаше нагоре-надолу с фотоапарата. Чудесно. Още една снимка за семейния албум.

— Тери, какво по дяволите… — извика Джо и реакцията му потвърди, че сестра му я бе окъпала нарочно. Кучка такава.

Толкова с крехкия им мир. Кери се осмели да погледне плахо през рамо и видя как повечето от публиката й се наслаждава на солидната доза забава, но Джо изглеждаше ядосан. Когато забеляза, че тя го гледа, махна с ръка.

— Превключи на задна и се изтегли.

С удоволствие. Щеше да се измъкне от калта, назад през гората, та чак обратно в лагера. После да натовари колата под наем и право на летището. Преди да падне нощта, щеше да е пристигнала в Лос Анджелис, там, където й бе мястото.

Маска на лицето, масаж, истински чай, без никакви откачалки, правещи живота й непоносим, само за да се забавляват.

Докато измъкна машината от локвата, шайката се бе укротила и тя разпозна веселото настроение на Джо по потрепващите в крайчетата на устните му.

— Не е смешно.

Въпреки усилията, трапчинките му се появиха.

— Съжалявам, бейби, но донякъде е. Приеми го като обред, кръщение.

— Приемам го като доказателство, че сестра ти е отмъстителна кучка.

— Това също. Отбий встрани, за да мога да мина покрай теб.

Тя трябваше да се отмести доста, тъй като машината на Джо беше много по-голяма от нейната, и с огромни гуми, набраздени от дълбоки грайфери. Той успя да я задмине и се насочи към локвата.

— Бъди мил, Джо!

Тери се бе обърнала и го гледаше как се приближава, а Кери бе доволна от факта, че тя вече не се смееше.

Откъм тълпата се доловиха възгласи на разочарование, докато Джо бавно се приближаваше към Тери, внимателно приравни предницата на АТВ-то си с нейното и като я побутна леко, й помогна да се измъкне. Тя продължи напред, а Кери се нацупи и продължи да бърше останалата кал от лицето си.

Изведнъж Тери изкрещя:

— Джоузеф Майкъл Ковалски, да не си посм…

Остатъкът от репликата й бе заглушена от рева на машината на Джо, който натисна газта, наклони тялото си настрани и завъртя АТВ-то в кръг. Гумите изтласкаха с пълна сила огромна кална вълна от дъното на локвата, която обля Тери с шумен плясък. На Кери й се прииска да може да го види. Обаче се чу само гневният й писък. Сигурно всички, които се намираха в северната част на щата разбраха.

Тълпата ревна одобрително, но замлъкна доста бързо, щом Тери скочи от АТВ-то и изпрати смъртоносен поглед към брат си. Кери не се и опита да скрие задоволството си и когато Дани вдигна ръка във въздуха, тя плесна възторжено дланта му.

— Нещастник — изкрещя Тери през рамо.

— Отплатата е кофти работа, нали?

Кери не се съмняваше, че с това не се бе приключило. Тери не само щеше да обвини нея за това, въпреки че Джо го беше направил, но дори и да намери начин да отмъсти подобаващо.

Определено обаче си струваше да види бившата си най-добра приятелка в такова състояние, сякаш бе потопена в шоколад, престоял една година.

— Престанете — извика Тери. Гласът й се открои сред глъчката и с това всичко приключи.

Докато останалите от семейството успеят да се извъртят край локвата или минат през нея, Кевин се бе върнал, за да види какво ги задържа. Премести погледа си от Кери върху Тери и се засмя.

— Кална борба? Ако едната от вас не ми беше сестра, щеше да е чудесна гледка.

— Млъквай — отвърнаха и двете едновременно.

АТВ-то на Джо имаше специално изработени огледала за обратно виждане и Кери допусна грешката да надникне в тях. С изключение на чистото петно, което бе останало на мястото на очилата, цялото й лице бе напръскано с кал. Всичко от закопчалката на каската надолу, бе мазало. Лиса настоя да й покаже същата картина, този път на екрана на дигиталния фотоапарат.

Кери едва се разпозна. Тина никога не би я познала, нито който и да било от познатите й в Калифорния.

Джо се приближи и попита тихо:

— Добре ли си, бейби?

— Дали ти изглеждам добре? Ти сериозно ли? Покрита съм с лайна, лицето ми е омазано. Погледни ми ноктите, Джо. Как ти се виждам?

— Е, ще се изкъпеш като се приберем, какво толкова.

— Какво толкова? Даваш ли си сметка колко съм похарчила за масажи и маникюр? Положението е доста сериозно, ако искаш да знаеш. Това не съм аз. Нищо от това, което виждаш, не съм аз.

— Смятам, че изглеждаш сладка с кал по лицето.

— Има си хас да не смяташ така — изсумтя тя.

— Дори бих те целунал в този вид.

— Да не си посмял — Кери го сръга в гърдите. — Няма отново да ме целуваш пред цялото си семейство.

— А после?

— Как успяхме да преминем от ужаса, който преживях към тревогите ти дали по-късно ще ти излезе късмета?

— Мръсно лице, мръсни мисли. Аз съм мъж. Всичко се навързва доста естествено, според мен.

Тя удари ръкавиците си една о друга, като се опита да отърси поне малко от мократа кал по тях.

— Когато се прибера в Лос Анджелис, първата ми задача ще бъде да изчистя калта от всяка пора по тялото си. Ще мине доста време, преди да планувам още една кална баня.

— Обзалагам се, че едва чакаш да се прибереш — отвърна той.

Тя отмести поглед от ръкавиците по посока на плътния му глас. Този път очите му не блещукаха закачливо.

Но защо? Защото тя говореше за Лос Анджелис? Защото спомена прибиране вкъщи? Доста ясно бе подчертала, че дори не бе искала да се връща в Ню Хемпшир, за да го види, камо ли да остане.

— Не мога да си тръгна преди да съм ти задала всичките си въпроси — закачливо заяви тя. — Не се отказвам толкова лесно.

— Нито пък аз.

Кери не бе сигурна какво точно искаше да й каже с това и не посмя да го попита.

 

 

Тери беше в безизходица. Влезе в допълнителния разгъваем кемпер на Майк и Лиса, за да занесе дрехите на Джоуи и Дани, които Лиса беше оставила в сушилнята зад банята. В секундата, в която затвори вратата зад себе си, Майк и Лиса се приближиха. Спореха.

Нерешителността й я задържа притихнала там достатъчно дълго и ако сега се покажеше, щеше да се получи конфузно. Седна на тапицираната пейка и реши да изчака докато брат й и съпругата му приключат.

— Майкъл, казах само, че би било хубаво, ако някой ми помогне да почистя след момчетата, преди да излезеш.

— Не, ти трябваше да ме злепоставиш, като каза пред всички, че ще е чудесно да си на мое място и да можеш да излизаш с приятели, докато жена ти върши цялата работа сама.

Тери въздъхна и много бавно, като внимаваше да не размърда кемпера, облегна глава на рамката на леглото. Надяваше се някой да се появи и да прекрати караницата, тъй като това бе проблем без решение. На нея поне й бе ясно. Двамата с Евън бяха водили същата битка неведнъж, докато Стефани беше бебе, при положение, че имаха само едно дете.

— Бях права, нали?

— Ако ти е втръснало от това, че децата да си разхвърлят нещата навсякъде, защо по дяволите настояваш за още едно?

О, ужас. Сега щеше да чуе как снаха й стоварва още един тон глупости и колко иска да има момиче. Трябваше да се обади веднага щом ги чу, че се приближават. Щеше отдавна да е напуснала сценката.

— Не знам защо приведох бебетата за пример, след като за направата им се изисква да се прави секс от време на време.

О, Боже! Тери реши да ги изключи, като опита да мисли за нещо друго, каквото и да е. След като остави прането на момчетата, смяташе да се разходи чак до бунгалата. Всички се бяха изкъпали хубаво и й се искаше да види дали Кери все още беше ядосана, или се държеше хрисимо в присъствието на Джо. Струпаха се твърде много конфликти по време на почивката.

Явно Майк бе съгласен с нея.

— Не съм дошъл чак тук, за да прекарам две седмици в скандали, Лиса. Съжалявам за секса, но напоследък, щом си помисля за това, се сещам за ревящо бебе и всичко отначало.

— Забрави. И аз не искам да се караме. Трябва да отида да извадя прането от сушилнята. Тръгвай… помотай се с Кевин или нещо от сорта.

— Да ти помогна ли с прането?

Кажи да, помисли си Тери. Знаеше, че това бе похвата на Майк да уталожи напрежението между тях. Беше малък стрък маслиново клонче, миниатюрно, но все пак нещо.

— Не, няма нужда.

— Добре, тогава ще се върна след малко.

Тери вдигна глава, надзърна и ги видя да се отдалечават. Когато бяха достатъчно далеч, тя излезе и се върна в кемпера си. Имаше нужда от питие още преди да стане свидетел на цялата драма.

Стефани се бе излегнала на дивана и гледаше филм, за който Тери бе сигурна, че вече е гледала десет пъти. Тя дори не отмести поглед, когато вратата се отвори.

— Не сме дошли тук за да лежим и гледаме телевизия, Стеф. Не вали и не е студено, тъй че би трябвало да си отвън.

— И да правя какво?

Добър въпрос.

— Отиди на разходка. Отиди виж какво…

— Правят момчетата? Не, благодаря.

Тери въздъхна и се въздържа да не започне да удря главата си в касата на вратата. Правилата бяха доста ясни, телевизорът трябваше да е изключен, освен ако не вали, ако е тъмно или ако е хладно за игра отвън.

Но какво точно имаше за правене на площадката? Да се люлее? Та тя вече не беше малко момиче. Навлизаше в онази междинна възраст, когато бе твърде голяма да играе с децата, но не достатъчно, за да се наслаждава на удоволствието от седенето в стола и абсолютното бездействие.

Миналата година тичаше с момчетата, играеха на топка и федербал, търсеха жаби край езерото и се разхождаха из гората. Но сега, дали заради възрастта или заради пола, или може би цялостното й отношение към живота, тя странеше от останалите. Или трябваше да се разправя с нея, или да я остави така.

— Отивам да се разходя и да посетя чичо Джо. Искаш ли да дойдеш?

— Не особено. Ти пак ще се държиш кофти с Кери, така или иначе.

— Не е честно. Ако беше някой друг и го бе сторил на когото и да е, но не и на Кери, всички щяха да го сметнат за забавно. Но понеже аз го сторих на нея, всички решиха, че съм куч… зла.

— Вие с тате ще се разведете ли?

— Стеф — Тери понечи да се защити от словесния камшичен удар. А и колко семейна гадост можеше да понесе една жена за ден? — Разделени сме от три месеца. Достатъчно голяма си, за да се досетиш, че вероятно ще обсъдим точно това.

— Кога?

— Когато се върнем, може би. Няма смисъл да отлагаме още.

Комбинацията от сълзите на момичето, очите на което бяха досущ като на Евън, бе удар в стомаха за Тери. Тя отиде до хладилника, взе бутилка вода и изпи два аспирина докато мислеше за всичко това. По начина, по който денят се развиваше, главоболието от стрес бе неизбежно. Беше по-добре да се погрижи за схванатия си врат и рамене, преди да я удари силната болка.

— Мамо, знам, че нарушавам правилата, но точно сега не ми е до никой.

В гласа на дъщеря й се долавяше молба за разбиране, нямаше и следа от тийнейджърско поведение, което доразкъса сърцето на Тери.

Какво от това, че щеше да прекара деня пред телевизора? Стефани също бе във ваканция, а и не че останалите от семейството бяха много забавни в този момент.

Наведе се и я целуна по челото.

— Няма проблем, мила. Аз отивам към бунгалата за малко, става ли?

— Да. И бъди мила с Кери.

Тери пренебрегна последното изречение и излезе отвън. Натъкна се на Лиса.

— Хей, накъде така?

— Ти ли извади прането от сушилнята?

— Да, още преди. — Почувства се зле, като се опита да го представи така, сякаш е било много по-отдавна, отколкото е било. — Видя ми се, че е на Джони и Дани и реших да го метна в разгъваемия.

— О, благодаря. Реших, че полудявам. После си помислих, че може някой да го е откраднал, но пък не мога да си представя, че има човек, който би носил бельото на момчетата ми, без значение дали е прано или не.

— Тръгнала съм към бунгалото. Искаш ли да се поразходим?

— Мисля, че се пренаситих с мъжете Ковалски. Къде е Стеф?

— Гледа филм. Днес не й е много до компании и ще я оставя на мира. Всичко наред ли е? — попита Тери, макар да знаеше, че не е.

— Да — отвърна Лиса с престорен глас и фалшива усмивка. — Мисля да си взема книга и да поседя малко на сянка. Татко заведе момчетата на риба и май ще се насладя на няколко спокойни минути.

— Ще се върна след малко и ще започнем да обмисляме вечерята.

— Звучи добре. О, и бъди мила с Кери, става ли?

За Бога, какво им ставаше на хората днес?

 

 

Кери се бе изтегнала на леглото на Джо и го гледаше как трака по клавиатурата на лаптопа. Опитваше се да го остави на мира, дори поработи малко, но я обзе скука.

Краткотрайният опит да работи само я депресира. Всеки път, щом погледнеше към въпросите и отговорите до момента, се опитваше да ги направи в по-предизвикателно заглавие, или поне в малко по-интересно. Но вместо това, само лъсваше очевидното, че устременият журналист в нея се наслаждаваше на почивката, докато мекушавата писателка от едно време бе единствената частица в нея, която се отзоваваше по служба.

Нямаше ли да бъде тъпо да изтърпи версията на Ковалски за Адска седмица на квадрат, която така или иначе щеше да я превърне в мекотело, което щеше да бъде уволнено?

— Какво се е случило с Кевин? — попита тя, когато вече не можеше да понася тишината. Въпреки че нямаше да използва информацията за материала си, вероятно щеше да успее да заблуди музата си и да я накара да си мисли, че работят. — За да се наложи да напусне полицията, искам да кажа?

Джо зададе някаква команда, вероятно за да запази файла, над който работеше и се обърна към нея.

— Знаеш го какъв е Кев, идеален за собственик на спортен бар, не мислиш ли?

Той криеше нещо, и то нещо сериозно, ако интуицията й не я лъжеше, което почти не се случваше.

— Това ще си остане между нас, Джо. Освен факта, че приех глупавите ти правила, много добре ме познаваш и знаеш, че никога не бих наранила семейството ти преднамерено.

— Хората се променят много за двадесет години, бейби.

— Глупости. Никога не би ми позволил да дойда тук, ако ми нямаше доверие, че ще се отнеса с уважение към личния им живот.

Той й се усмихна и показа дълбоките си трапчинки.

— Хвана ме.

— Просто проявявам обичайно любопитство към хората, с които си прекарвам почивката. Нищо застрашително. И не казах нито дума на Тери за съпруга й, дори когато се държа най-гадно с мен, нали?

— Добре, но само да си го погледнала и с най-малко съжаление в очите си, той ще разбере, че съм ти казал. Дори не ми е споделил цялата история. Имам приятел, който работи за полицията в Бостън и ми доразказа всичко.

— За Бога, Джо, искаш ли да разпиша договор за поверителност?

— Окей, започвам. Кевин си скъсваше задника за отдела, но така и не се издигна. Винаги получаваше най-гадните смени в лошите квартали. Един ден забравил нещо и се отбил вкъщи. Заварил капитана с жена си. Кой знае от кога са се чукали. Кевин го пребил зверски.

— О, Господи! — въздъхна Кери. — Арестуваха ли го?

— Капитанът е женен за дъщерята на сериозен политик и меко казано избягва публичност. Кевин напусна и подаде молба за развод. Това е всичко.

— Горкият.

— Никакво съжаление! Наистина, Кери, просто забрави за случката.

Дочуха стъпките на верандата, преди да се почука на вратата. Кери въздъхна и се тръшна на възглавницата. Познавайки семейството му, спокойствието й щеше да приключи.

— Отворено е — извика Джо и Кери завъртя очи, когато Тери влезе в бунгалото. — Здрасти, сестра ми.

— Здрасти. Затишие е и реших да намина, да видя какво правиш. Работиш ли?

— Опитвам се — отвърна той, с което накара Кери да почувства вина.

Джо би свършил много повече работа, ако тя се бе захванала с нещо друго, вместо да си вре носа в семейството му. Но какво ли щеше да прави? Тя не обичаше риболова, дори и да пускаха улова обратно във водата. Последният път като отиде до тоалетната, не видя Стефани наоколо, тъй че вариантът да се мотае с нея отпадаше. Лиса беше в големия кемпер с Мери. Повече от сигурно бе, че нямаше да се опита да намери Тери, въпреки че тя я откри така или иначе.

— Съжалявам за цялата бъркотия — каза Тери. — Беше твърда добра възможност, за да пропусна.

Оказа се, че дрехите й бяха в много по-лошо състояние от тези на Кери, поради което тя можеше да си позволи малко великодушие и каза:

— Като се замисля, всъщност беше забавно, въпреки че Джо няма да ме научи как да го правя.

Тери се усмихна.

— Задръж предната спирачка и я натисни рязко.

— Той дори не иска да ми каже коя е предната спирачка.

Джо се прокашля.

— Не е изненадващо, след като винаги карам зад теб.

— Е, аз отивам да посетя мама за няколко минути — каза Тери, подпряла ръка на вратата. — Исках само да се уверя, че няма наранени чувства.

— Никакви — увери я Кери, което беше почти цялата истина. Само не можа да устои на едно нещо. — Джо ми каза да го приема като кръщение за добре дошла в семейството.

Киселото като лимон изражение надделя над фалшивата усмивка, която пусна Тери преди да излезе и да тръшне вратата след себе си.

Джо се изсмя.

— Каза го само за да я ядосаш.

— Целях леко да я подразня, но и „ядосана“ ми върши работа.

Когато той се изправи и се протегна, като вдигна ръце над главата си и изви гръб, Кери се извърна на другата страна. Връзката между топлите вълни и разтягащите се мускули на Джо бе трудна за пренебрегване. Щеше да й се наложи да се постарае повече, да не се поддаде на визуалния терор и трябваше някак си да съумее да не му се метне на врата, докато беше при него.

— Майк и Кевин обсъждаха да отидем да покараме след малко — каза той. — Само мъжете. Съгласна ли си?

— Какво ще ти, или ни, струва този път?

Когато той повдигна края на тениската и се почеса по стомаха, тя се вторачи в неотложната задача да опощи завивката на леглото от мъхчета.

— Какво имаш предвид?

— Последния път, когато излезе да караш с братята си, едва не ме удавиха в басейна и след това трябваше да отида на среща вечеря с племенниците ти. Вечеря, която включваше сос за пица и сладолед, ако смея да добавя.

— Те се държаха чудесно — подчерта Джо.

Не й се искаше да признае, но всъщност се наслади на излизането, за което мрънкаше.

— О, да не забравяме с’мор вечеринката. Доста лепкави неща е поела косата ми през тези години из фризьорските салони, но не и маршмелоу.

Джо облегна рамо на рамката на леглото и скръсти ръце.

— Нямам нищо против да повторим момента със сладоледа. Без децата този път.

Проклет да е. Тя усещаше топлината обгръщаща лицето и врата й, което означаваше, че той я вижда.

Тази игра можеше да се играе от двама.

— С повече сметана?

В десетката! Тя забеляза едва доловимият танц, който бе предназначен да облекчи натиска от нарастващата ерекция, притисната от ципа на дънките му.

— Ще ме довършиш, бейби.

— Още не си видял и половината.