Шанън Стейси
Специално интервю (19)

Деветнадесета глава

След като чу обръщението от гласовата поща на Кери за стотен път, Джо набра друг номер и изрече магическите думи:

— Тук е Джоузеф Ковалски, търся Тина Дешанел.

Не го оставиха дълго да чака, тъй като не успя да разгадае коя е мелодията.

— Господин Ковалски, каква приятна изненада!

Дори не хареса гласа й.

— Репортерката ви ме отбягва и не приема обажданията ми, госпожо Дешанел.

Настъпи тежка пауза.

— Кери Даниелс вече не работи за списание Спотлайт, господин Ковалски.

— Чудесно. Първо искам да узная защо вече не работи там?

— Нямам навика да обсъждам…

— Хей Боб, пазиш ли още онзи телефон на хората от Пийпъл? — той се обърна към саксията с папрат на прозореца.

Джо никога до сега не бе чувал някого да скърца със зъби по телефона, звукът дори отекна леко.

— Щом искате да разберете, госпожица Даниелс предаде интервюто с вас, което не бе достатъчно съдържателно и подробно за очакванията на читателите на Спотлайт. Когато я помолих да го поправи, тя напусна.

— Поискали сте от нея да предаде доверието ми и това на семейството ми и вместо да го направи, тя е напуснала?

— Да, може така да се каже.

— Кога се случи това?

— Дойде в офиса на сутринта след деня в който се прибра и два часа по-късно напусна.

Джо потъна в кожения стол, не можеше да повярва на това, което бе чу и остана безмълвен. Бе напуснала работа на другия ден след като си тръгна и не отговаряше на обажданията му. Да не би да обвиняваше него за това?

— Господин Ковалски, ако може да ви задам няколко въпр…

Той затвори и после реши, че му се искаше да не го бе правил. Не само че бе крайно невъзпитано, но и защото трябваше да попита дали не знае къде е Кери.

Бе изминала цяла седмица, откакто се бе махнала от работата, за която твърдеше, че иска повече от всичко друго и дори не му се бе обадила, нито изпратила имейл, по дяволите, дори и факс щеше да свърши работа. Това му казваше всичко, което искаше да знае по въпроса къде се нарежда в приоритетите на Кери Даниелс.

Взе един молив, само за да има с какво да трака по бюрото. Няколко телефонни обаждания и щеше да е в Калифорния за вечеря, проблемът бе как да я намери, когато се озове там.

— Хей.

Джо щеше да падне от стола, но се съвзе бързо.

— Здрасти, Кевин. Не съм те чул, когато си влязъл.

— Сигурно заради барабаненето с молива. Почуках, но ти никога не отваряш вратата докато работиш, или се преструваш, че работиш.

— Кери е напуснала работата си в деня след като се е пробрала в Калифорния.

Кевин отиде до дивана и седна на облегалката, винаги го правеше, въпреки забележките на Джо.

— Как разбра за това?

— Обадих се в офиса на списанието.

— Пич — каза Кевин, клатейки глава, — знам, че нямаш моя опит с жените, но когато не ти отговорят на обажданията цяла седмица, значи не си падат по теб.

— Тя си пада по мен. — Не знаеше къде е, нито какво прави или защо не отговаря на телефонните му обаждания, но бе сигурен в това, което каза. — Тръгвай си, трябва да се обадя на летището.

— Едва ли искаш да направиш точно това.

— Мисля да се преместя в Лос Анджелис. — Ето, най-сетне го каза.

— За да си с жената, която не иска да говори с теб? Помисли си отново.

— Не съм правил нищо друго, освен да мисля за това цяла седмица. Ще летя често насам, тъй че ще продължим да се виждаме.

— Въпросът е дали тя иска да те види. — Кевин преметна крак през облегалката на дивана и смъкна задника си на възглавницата. — Казвал ли си на някой за това?

— Не. Сега трябва да се обадя на летището, да си събера багажа и да разбера как да я открия, като пристигна. Може да тръгваш, кажи на останалите от семейството и им предай, че все още съм трезвен.

— Не съм дошъл да те проверявам.

Джо изсумтя. Изобретиха не толкова забележими начини да го наблюдават през седмицата. Сякаш бяха под график, кой трябва да се отбие, или да се обади и под какъв предлог да го търсят.

— Както кажеш. Хей, имаш ли познати, които биха могли да проверят Кери през системата? Може би да издирят адреса й?

Кевин въздъхна и скръсти ръце.

— Татко ме изпрати, за да ти кажа, че собственикът на бунгалото от лагера се е обадил. Тя е там.

— Кой е там? — Джо отново забарабани с молива, нетърпелив брат му да си тръгне, за да може да състави план. Щеше да излети за Калифорния да говори с нея и ако всичко минеше добре, да се върне у дома, да опакова някои неща и да обяви къщата за продан.

— Кери.

Потракващият молив застина.

— Къде е Кери? В гората, където лагерувахме?

— Да, от няколко дни е там, в бунгалото.

Джо чу думите излизащи от устата на Кевин, но не звучаха разумно. Какво правеше Кери обратно в Ню Хемпшир? Не само че се бе върнала в щата, ами бе отишла на място, където той не би очаквал да я види отново.

— Защо?

Кевин сви рамене.

— Никой не знае. Собственикът се обадил, защото е сметнал, че изглежда доста тъжна и е решил, че е добре да ни уведоми.

— Но защо не се е обадила? — Джо не възнамеряваше да изрича това на глас, но брат му отново сви рамене без да отправя мъжки подигравки към не толкова мъжкия въпрос.

— Последните няколко дни не е имала обхват — отбеляза Кевин. — Преди това… може би е имала нужда от усамотение, за да реши какво да прави. Или…

— Или какво? — Когато Кевин за пореден път само сви рамене и не довърши мисълта си, Джо захвърли молива на бюрото. — Смяташ, че обвинява мен за това, че си е изгубила работата, нали?

— Но ти каза, че е напуснала.

— Напуснала е, защото Тина е щяла да я уволни, ако не пише за семейните ни тайни. Напуснала или уволнена, защото това, че отказах да й осигуря по-пикантен материал за интервюто, попречи не само на повишението й, но и на цялата й кариера.

— Беше събрала предостатъчно материал — отвърна Кевин. — Само е трябвало да го използва и да остави Тина да се разправя с адвоката ти, който щеше да се разбунтува след публикацията в списанието.

Кевин имаше право. Ако за Кери всичко това бе само забава и не я интересуваше дали ще се види отново с него, или семейството му, не би трябвало да я е грижа за юридическите последствия, с които щяха да се сблъскат Спотлайт и Ковалски след публикацията, когато тя вече щеше да се е сдобила с нов офис.

— Виж — поде Кевин, — нищо не можеш да…

— Отивам при нея. — Единственият начин да разбере какво става в главата на Кери, бе като я попита, а това щеше да се случи ако се озовеше в бунгалото.

— Нека ти напомня, че тя не е дала никакъв знак, че иска да разговаря с теб.

— Ще го направи. Има причина, заради която е дошла тук и възнамерявам да разбера каква е.

 

 

Тери вдиша дълбоко, когато Евън влезе през задната врата и метна ключовете на масичката с телефона, както правеше всеки ден следобед, докато живееше в тази къща. Масичката за телефон я нямаше вече, ключовете се плъзнаха по плочките на пода и спряха до съдомиялната машина. Изглежда, че той не забеляза, защото се бе загледал в нея.

Тери знаеше какво вижда той насреща: жена на средна възраст с тъжни очи, няколко килограма отгоре и полуусмивка изпълнена с надежда. Беше се подпряла на възможно най-грозната мебел изработвана някога, маса от кленово дърво върху четири стойки, масивни като слонски крака. Плотът бе покрит с фолио имитиращо мраморни плочки. Съвсем нормално за мебел, закупена на разпродажба и със сериозно намаление в цената. Беше голяма кафява грозотия, като първата кола на Джо.

— Най-красивото нещо, което съм виждал — каза разточителният й съпруг, което само подкрепи теорията, че я бе напуснал просто защото бе луд.

— Не знам дали е красива, но казаха, че ще издържи всякаква тежест и плота може да се почиства с белина, в случай че трябва да се дезинфекцира.

За Бога, звучеше като идиот. Планът й да бъде идейна, страстна и изкусителна се проваляше скоростно.

— Имах предвид теб.

Сигурно бе заради нощницата, бе я купила от Мол — а и плати твърде много за черното парче сатен с дължина над коляното, увиснало на две тънки като спагети презрамки, и не позволяващо да сложи сутиен отдолу. Гърдите й бяха естествено отпуснати, бедрата твърде разголени и не се усещаше толкова секси, колкото в пробната със слабо осветление и липса на публика.

Публиката нямаше нищо против, съдейки по погледа му, докато влизаше в кухнята. Тъкмо да го прикани да си свали обувките, се усети и затвори уста. Беше с обувки и какво от това. Не бе валяло навън, пътеката от гаража до вратата бе павирана, но…

Евън сложи ръцете си върху коленете й и ги разтвори, за да застане между бедрата й. Той ухаеше различно, лек аромат, но не беше като нейния Евън, този, който използваше прах за пране, сапун и шампоан от нейната къща. Мушна пръст под спагетената презрамка и я смъкна по рамото й. Наведе се над нея и целуна онова местенце на ключицата й, между шията и гърлото, което винаги я караше да потрепва. Отметна косата й назад, за да зарови устни до ухото й и да прошепне:

— Това че не си свалих обувките те довършва в момента, нали?

Тя избухна в смях, което я изненада, но не можеше да се сдържи, той също се усмихна с нея.

— Долових смеха преди да погледна лицето ти и си казах, че бих искал да прекарам повече време с теб, като те карам да се усмихваш още.

— Сякаш бих могла да забравя ужасните смешки, които разказваше докато излизахме на срещи.

— Повечето жени биха ме зарязали, но на теб ти харесваше да се смееш точно толкова, колкото ми харесва да чувам смеха ти. — Той отмести няколко кичура коса зад ухото й. — Смеехме се постоянно, Тери. Кога престанахме? Защо престанахме?

Би било добре, ако гледката на разголената му жена го бе оставила безмълвен и да спре да анализира брака им, застанал между краката й.

— Смея се — увери го тя.

— На сериалите, но не просто ей така в живота.

Кери се спихна като спукан балон, сложи ръка на рамото на мъжа си и го бутна.

— Вече съжалявам, че ти се обадих и те поканих да дойдеш.

Той сграбчи китката й и вдигна ръката й, захапа пръста й и го засмука леко. Тя усети внезапен сексуален трепет в слабините си, който лумна като пламък. Евън я погледа в очите, топлина обля врата й и се разля по лицето й.

— Аз не съжалявам — отвърна той.

— Защото не обсъждаме твоите недостатъци.

— Ти нямаш никакви недостатъци. Има нещо сбъркано и у двама ни. — Той пусна ръката й и сграбчи бедрата й, като я придърпа към ръба на масата и се отърка в нея, докато тя го обгърна с крака. — Но сега е по-добре ако се съсредоточим върху онова, което е наред с нас.

— Изпитвам трудност да се фокусирам в момента.

— Ще излекувам фиксацията ти върху обувките ми — отвърна Евън, докато прокарваше ръце по тялото й и обгърна гърдите й.

— Как ще го направиш? — попита тя, изненадана, че има достатъчно въздух останал в белите й дробове, за да изрече тези думи.

— Ще си разкопчая дънките и ще го направим тук на масата, без да си събувам обувките — отговори той, а тялото й заликува, щом ръцете му оставиха гърдите й се захванаха с ципа. — Отсега нататък, всеки път, когато влизам през тази врата обут, ще си спомняш за този ден и онова, което възнамерявам да направя с теб след малко. Следите от обувките по пода ще бъде последното нещо, което ще изскача в мисълта ти.

Бе трудно да не диша в лицето му, докато тръпнеше в очакване.

— Не знам, чистия под е много важен елемент за мен.

— По дяволите чистотата — отвърна той и тя чу разкопчаването на ципа. — Сега искам да мърсуваме.

Двадесет минути по-късно Евън можеше да размаже кравешки изпражнения по балатума в кухнята, върху паркета в хола и по килима на втория етаж без Тери да се трогне изобщо. Грозната маса не бе най-удобното място, върху което да я проснат, но определено се превърна в любимото й.

По някое време и той се озова проснат върху плота, дънките бяха смъкнати до коленете му и все още бе с обувки. Слава на Бога, че тя се притесняваше да се размотава по оскъдно облекло в кухнята и бе спуснала всички щори в къщата.

Еван се завъртя настрани, отпусна ръка върху нея и я целуна по рамото.

— Харесвам тази маса.

— И аз — прошепна тя, без да я е грижа, че твърдата повърхност не бе най-добрият матрак за остаряващите й кости.

— Чудя се дали има същата масичка за кафе?

Тя се засмя дрезгаво, тъй като още бе изтощена.

— Можем да си купим по-голям диван.

— Ще си вземем кожен.

Множествено число?

— Стеф няма да се прибере поне още три часа. — Може би бе заради страхотния секс, или заради факта, че това бе нейния живот, или поне този, който искаше, но тя пое дълбоко дъх и се изправи. — Може да се облечем и да отидем да донесем вкъщи някои от нещата ти.

Ръката около нея я сграбчи по-силно и тя усети дъхът му по кожата си.

— Звучи добре.

— Обичам те — каза му тя, защото й се стори важно този път да го изрече първа.

— И аз те обичам. По-добре побързай, ако ще се обличаш. За щастие, аз съм обут.

 

 

Кери не се изненада, когато видя джипа на Джо паркиран пред бунгалото, но начинът по който сърцето й подскочи я шокира. Тя спря, умът й блуждаеше и се опитваше да познае защо бе дошъл. Бе въпрос на време собственикът на бунгалото да се обади на Ковалски, знаеше го от момента, в който пристигна, но не очакваше Джо да се появи. Нарани го като си замина, след това не отговаряше на обажданията му с дни. Кой знае колко още й бе звънял, откакто бе напуснала местата с обхват.

— Там ли ще стоиш цял ден?

Дори не го бе видяла. Седеше в сянката, на масата за пикник, с лакти отпуснати върху коленете и ръце между краката си, и изглеждаше напълно спокоен. Тя застави краката си да се размърдат и се отправи към бунгалото.

— Някой в крайна сметка ме е издал — отвърна Кери, като се опитваше да говори меко.

— Тревожеха се за теб, сама в гората. — Той стана от пейката и я срещна пред вратата. — Не знаеха как да постъпят и са се обадили на баща ми, казали са, че изглеждаш тъжна.

Тя влезе първа през вратата и се отпусна на стола.

— Била съм и по-щастлива.

Като последната седмица, и седмицата преди нея, когато заедно с Джо бяха в същото бунгало. Понякога й се струваше като сън, далечен от обичайния й начин на живот, но бе наистина хубав сън. Той довлече един стол, обърна го с облегалката към нея и седна.

— Какво има, бейб?

Тя успя да свие рамене.

— Явно Тина е била права. Не ми стиска за тази професия. Нямам топки, както се казва.

— Представата за теб с топки леко ме напряга, но смятам, че са необходими доста големи, за да се оттеглиш от всичко, за което си положила толкова усилия, вместо да нараниш хората, за които те е грижа.

— Е, аз и внушителните ми топки понастоящем сме безработни.

— Защо не се обади? Щях да дойда и да остана с теб.

— Не знаех какво да направя. Тук се чувствах щастлива, каквато не съм била от години, и дойдох за да разбера какво искам. — Не звучеше по-логично сега от когато опакова багажа си и тръгна към летището. — Не бях сигурна дали това че съм тук с теб ме е направило щастлива, или просто фактът, че съм далеч от онова лудо състезание, без телефон, имейл и бизнес срещи за две седмици.

Джо сгъна ръце на облегалката и подпря брадичка върху тях.

— Собственикът каза, че си тук от няколко дни.

— Да, без телефон, имейл и бизнес срещи.

— И?

Тя въздъхна.

— Мисля, че причината си ти.

Джо се разсмя.

— Не трябва да го казваш по този начин, сякаш съм чума. Това, че си била щастлива с мен е чудесно.

— Това е защото не трябва да жертваш нищо, за да си с мен.

— Права си. Не трябва да си сменям работата, за да прекарам остатъка от живота си с жената, която обичам.

— Недей така, Джо. Не е като да подменя униформата на един ресторант, с друг. Още преди години реших…

— Съжалявам. Права си. — Той се изправи и направи няколко крачки из стаята. — Но не подценявай цената, която платих и аз. Заряза ме веднъж, което почти ме съсипа. Знаеш ли колко ми коства да ти предложа да останеш? А ти ме остави за втори път. И ето, отново съм тук.

— Но Джо…

— И ако беше отговорила на телефонните ми обаждания преди да напуснеш Калифорния, щеше да научиш, че съм решил да дойда при теб. Не е като да не мога да си позволя да летя до тук няколко пъти в годината. Но докато се почувствам достатъчно отчаян, за да позвъня на Тина, ти беше заминала.

Кери не знаеше какво да отговори. Той бе готов да се премести в другия край на страната и да остави семейството си, за да е с нея, но това ли искаше тя? Дори и преди обещанието му, си отдъхна с облекчение, когато слезе на летището в Бостън.

— Значи ще се върнеш с мен? — попита тя, само защото не й се вярваше. — Много други списания в Лос Анджелис биха ме наели.

Челюстта му се стегна, но той кимна.

— Щом се налага, ще дойда.

— Отне ми няколко дни да осъзная защо бях толкова нещастна, като се прибрах. От една страна, защото ми липсваше ти, от друга, когато облякох костюма вече не ми бе така удобен. Сякаш бях това, което си мислех, че искам да съм. Но докато бях тук, установих, че съм себе си.

— Объркан съм.

— И аз.

— Не, имах предвид за нас. Има ли „нас“ в плана изобщо? Ще се връщаш ли в Калифорния? Костюмът включва ли мрежест чорапогащник?

— Да и да, но много ме протърква и го свалих.

Отне му няколко секунди да свърже отговорите с въпросите и се усмихна.

— Бавно ли ги свали, като ги намотаваше полека?

— Съсредоточи се, Джо.

— О, съсредоточен съм скъпа, повярвай ми.

Кери отмести поглед от трапчинките му, преди мисълта й да е последвала неговата.

— Фокусирай се върху нашето бъдеще.

— А то включва ли черни мрежести чорапогащи?

— С тази скорост, с която сме се запътили, бъдещето ни включва и бабешки чорапи.

Джо извади ръка свита в юмрук от джоба и след като завъртя драматично очи, приклекна на едно коляно.

Тя си помисли, че скърцащият звук, който долови идваше от задушаващата паника надигаща се в гърлото й. Това бе голям скок — от голи предположения до евентуално бъдеще заедно.

— Нямах предвид да натискаш турбо бутона.

— Нали каза, че тези неща са романтични.

— Да, но…

Той разгъна пръсти и показа огромния си пръстен от дипломирането, закачен на доста груба верижка.

— Кери Даниелс, ще крачиш ли редом с мен?

Облекчението и може би мъничкото разочарование я накараха да се засмее.

— Кажи ми, че не си дошъл до тук с форд гренада.

— За малко да купя един от и-бей, но в последния момент някой заложи повече от мен.

— Шегуваш се.

— Да, а ти не отговаряш на въпроса ми.

— Щях да ти пусна бележка под вратата по-късно.

Той изхриптя, опита да скрие смеха си от нея и се изправи на крака.

— Ще ме довършиш.

— Да, Ковалски, ще крача до теб. Това означава ли, че ще се натискаме на задната седалка и ще гледаме глупави филми?

— Да, горе-долу.

— Идеално. Баща ми вече не играе голф, извън опасност си.

— О, да крачиш до мен означава да живеем в грях, докато намеря подходящ пръстен и ти предложа подобаващо.

Тя се изсмя.

— Кери Ковалски?

— Поне фамилията на Тери е Портър и няма да изглеждате нелепо, когато отидете някъде заедно — допълни Джо.

— Получих имейл от нея, това с Евън е чудесно. Боби ми изпрати поне шестдесет снимки на конзолата за игри, включително близък план на бутоните, което щеше да е много по-забавно за разглеждане, ако имах нормален интернет. Получавам по шест имейла на час с информация за резултатите от игрите му.

Джо изви вежди.

— Имейли?

— Да, мамя. Чарли ми позволява да използвам компютъра, когато отивам до магазина за шоколад. С Дани си разменихме няколко имейла за публикуване на кратки истории.

— Вече крачиш ведно с мен спрямо племенниците ми.

Тя се усмихна и сви рамене.

— Не забравяй Стеф, и тя ми изпрати снимки.

— Други тайни?

— Свързах се с бивша колежка, която се премести в Ню Йорк. Уреди ме да редактирам от вкъщи, или откъдето ще имам достъп до компютър. Няма да е добре платено, но звучи не толкова стресиращо, колкото да се опитвам да изградя наново кариерата си тук. Не искам да пътувам до Бостън. — Да го изрече на глас й помогна да затвърди правилното си решение.

— Убеден съм, че Ковалски ЕТ може да ти метне малко работа, а ако си добра в леглото, шефът ще ти даде дебел бонус.

— Не ща Ковалски ЕТ, искам теб. Само Джо.

Той пъхна пръсти в колана й и я придърпа в ръцете си.

— Едва чакам да се оженя за теб.

— Предлагам ти да избягаме, но мисълта за майка ти дебнеща из Лас Вегас с дървена лъжица в ръка по петите ни, ме плаши.

— Освен това няма да получа удоволствието да дам на всички списания, с изключение на Спотлайт, снимки от сватбата Даниелс — Ковалски.

— Даниелс — Ковалски, сватбената гибел — поправи го тя и го разсмя.

— Предполагам — каза той, докато пъхаше ръка надолу към задника й, — след като и двамата сме писатели, очакваш от мен сам да напиша сватбената клетва.

— Хм, ти пишеш извратени ужаси, едва ли. — Тя обви ръце около врата му и се вгледа в лицето на мъжа, с когото щеше да прекара остатъка от живота си. — Само обещай да ме обичаш завинаги.

— Тази приказка ще има щастлив край — отвърна той и насочи устни към нейните.

Кери Даниелс — Ковалски, помисли си тя, докато се предаде на целувката му. Съпругата на Джо. Звучеше добре.