Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Ковалски (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exclusively Yours, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 50 гласа)

Информация

Редактори: Ralna, 2016

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

— Чувствам се като Мистър Магу.

Джо се усмихна докато закопчаваше каишката на каската под брадичката на Кери.

— Има само лека прилика.

Тя присви очи зад огромните защитни очила.

— Колко лека?

— Много. Повярвай ми скъпа, Мистър Магу никога не ми е изглеждал толкова секси, колкото си ти в момента.

— Облечена в това?

Без съмнение. Дънките и ботушите бяха най-обикновени, но имаше нещо в цялата й екипировка, което накара всичко в него да закипи. Жарсената спортна блуза в розово и бяло обгръщаше извивките й, преди да се вмъкне в дънките, където бе положила облечените в розови ръкавици длани, изразяващи раздразнение. Каската в розово и сиво покриваше главата и долната част на лицето й, а очилата съвсем го скриваха.

Но очите и езикът на тялото й издаваха, че Кери няма и най-малка представа, че изглежда като един от моделите, които позираха в рекламните каталози за АТВ. Спред него изглеждаше невероятно секси.

— И да знаеш, колкото повече се окалям, толкова по-неудобни ще бъдат въпросите ми.

— Само помни, че на мен ми се полага по един въпрос, за всеки даден отговор, а и аз съм мъж. Опитай се да си представиш колко влудяващи могат да бъдат моите.

Джо най-сетне успя да закопчае каишката и я плесна отстрани по каската.

— О, извинявай. Свикнал съм да помагам на момчетата и това е установена практика между нас.

— Така е леко е клаустрофобично — отвърна тя и започна да дърпа предната част на каската.

— Чувството преминава, когато се движиш и усетиш въздуха. Да тръгваме, бейби.

— Защо трябва да сме първи? Бих предпочела да сме накрая, за да не ме чуват като пищя.

— По принцип Тери е начело, за да прокара пътеката, докато аз съм отзад, дишам им праха и проверявам за ИМ.

— ИМ?

— Изостанали мъртви.

Тя се закова на място и когато Джо се обърна към нея, очите й бяха по-широки от стъклата на очилата.

— Спокойно, това е само израз. Просто се уверявам дали някой не е спрял да се изпикае или да пие вода, или изобщо да прави нещо сам. Но е ужасно прашно и тъй като ти е за пръв път, ще сме отпред.

— Чудесно, сега Тери ще започне да ме мрази и за това че диша прах заради мен.

— Кевин ще е последен. Обикновено той кара близо до баща ми, но днес ще го даваме по-бавно, освен това през нощта валя малко, така че няма да е толкова зле.

— Но не трябва ли…

— Бавиш се нарочно, престани да говориш и се качвай.

Джо я проследи с поглед докато тя се качи във возилото и се настани в специално приготвеното за нея пътническо място. Мека и удобна седалка, с облегалка, вместо да седи на задната решетка, но изглежда тя не оцени всичко това. Напротив, приличаше на осъдена секси жена облечена в розово, запътила се към бесилото.

Два часа по-късно секси вече не беше прилагателното, което му идваше на ум, щом си помислеше за Кери Даниелс. Ината, може би. Трън в задника? Определено, особено ако можеше да се брои за едно прилагателно.

Когато Кери зърна хълма при Мечата лапа, където се намираше поляната за пикник, тя пусна дръжките и сграбчи Джо през кръста, като притискаше тялото си към гърба му. Обаче не се оказа толкова секси, колкото си го бе представял. Всеки път щом се опиташе да даде газ, Кери го стисваше до задушаване.

— Успокой се, скъпа. Не е толкова стръмно.

— Набраздено е и има огромен камък!

Той се опита да й говори по-меко, но през каските не беше никак лесно.

— Не е толкова зле, колкото изглежда, обещавам.

Той даде отново газ и тя изпищя, стискайки го толкова силно, че едва не го накара да повърне закуската си. Джо въздъхна и махна с ръка на останалите. Един по един започнаха да ги задминават, като повечето се смееха докато го правеха.

Джо чукна Кери по коляното и посочи към Боби, който ги задмина на петдесеткубиковата си машина. Племенникът му знаеше, че го гледат и превзе хълма така, сякаш на върха го чакаше олимпийски златен медал. Тя отпусна захвата си докато гледаше към момчето и Джо си пое дълбоко дъх.

После до тях спря Тери. Ако Кери не се бе залепила на гърба му като наелектризиран пуловер, той би се изкушил да скочи и да запуши устата на сестра си с чорап, но не бе в състояние да предотврати предстоящата словесна инжекция.

— Мама е опекла прословутото си брауни, но те са горе, на върха — каза й Тери и отпраши по хълма, като остави след себе си опашка от прах и пясък.

— Кучка — отвърна Кери. — Чудесно знае, че много харесвам браунито на майка ти, но когато казах, че си умирам за него, не съм имала предвид буквално.

— Хайде скъпа, току-що видя как се изкачват децата. Кой мислиш ги е научил да карат?

— Майк.

— Да бе, засвидетелствай ми поне малко доверие. Няма да получиш никакво брауни няма да получиш.

— Няма ли друг път, по който да се качим горе?

— Не. Ако се престрашиш, ще ти позволя да спиш на голямото легло довечера.

Това привлече вниманието й. Джо разбра по начина по който тя завъртя глава и козирката на каската й закачи задната част на неговата. Отново.

— Ако не умрем докато изкачваме хълма, тогава ще ми позволиш да спя на леглото?

— Абсолютно.

Тя помълча за секунда, после отпусна смъртоносния си захват и сграбчи дръжките.

— Добре. Все тая дали ще бъда на голямото легло или в интензивното, поне няма да съм на проклетото двуетажно.

Ако беше сам, Джо щеше да го постъпи както си знае, да премине лудешки по завоите и да разхвърля камъни встрани, но вместо това кара внимателно нагоре по гладката част на пътеката, както правеше майка му. Щом стигнаха върха, всички бяха вече там, облеклата и аксесоарите им бяха разхвърляни навсякъде, а майка му и баща му разопаковаха хладилните чанти.

Той паркира до машината на Кевин и изключи мотора. Кери успя да го сръга с коляно в бъбрека и с лакът по главата докато слезе, но след като успя да я придума и не му се наложи да се катери пеша по хълма, нямаше нищо против. Свали очилата, ръкавиците и каската и ги остави на предната решетка, а после се обърна да й помогне.

Тя го беше изпреварила. Стоеше с разпиляна коса, лице покрито с прах, с каска пъхната под мишница и едва не спря дъха му. Очите й блестяха, а усмивката й свидетелстваше или за това, че бе развълнувана от факта, че е още жива или че всъщност си бе прекарала чудесно.

— Получавам брауни и легло — каза тя.

Като пълен идиот, Джо се пресегна, хвана я за врата и я целуна.

Светкавица.

— Зеле!

— Има ли вероятност да снимат Кевин? — измърмори тя срещу устните му.

Джо се дръпна назад.

— Едва ли, той не прави нищо достойно за документиране, зяпа ни като малоумен.

— Джоузеф, престани да целуваш момичето и приготви скарата! — извика баща му отсреща.

Всички се обърнаха към тях, а пламналото лице на Кери се виждаше дори и под калните пръски по него.

— Ако Тери ми скрие спрея против насекоми, ще ми купиш нов — заяви тя.

Джо тръгна да разтовари малката скара, която беше закрепена върху предната решетка на машината на баща му, а Кери отиде в края на полянката за пикник. Изгледът от върха на планината беше удивителен, щатът Върмонт се виждаше оттатък реката и на Джо му се прииска да я бе довел за първи път тук, когато бяха сами. За предпочитане късно вечер, при пълнолуние, когато гората бе притихнала, а Кери бе облечена съвсем леко. Можеха да постелят одеяло на тревата. Да се любят под звездите. Или още по-добре ако го направеха върху АТВ-то, идея, заради която успя да спи съвсем за кратко по гръб снощи. Джо погледна към возилото си, обмисляйки коя би била най-добрата поза за…

Фрас!

— Не пред майка ти.

— Не съм направил нищо — възрази Джо и потърка удареното място. Когато баща му пернеше някого по тила, го правеше с все сила.

— Тъй като не си носиш учебника по математика, вземай скарата пред теб и си мисли за студени душове.

Нищо не убягваше на баща му, затова Джо стори както му наредиха и занесе скарата до гранитната плоча, която използваха при всеки излет.

Кевин стовари кутия с кренвирши върху скалата.

— Това пък какво беше, по дяволите?

— Целувка. Нещо, което пичовете като мен правят с момичетата, които харесват. Не се тревожи, някой ден ще попаднеш на достатъчно пияна жена, която да ти позволи да опиташ и ти.

— Много смешно. В случай че не си забелязал, сестра ни е яхнала метлата и без да се натискаш с обществен враг номер едно пред очите й.

— Кери не е обществен враг номер едно. Лорен е такава, следвана от Тина, шефката на Кери. Тя определено е номер две. Евън също е доста напред в класацията, но той е в нея само от три месеца. Предполагам, че двамата с Кери са на трето място.

Кевин изсумтя, остави кренвиршите и се оттегли. Джо не го обвиняваше. Всички глупави шеги на куп не биха маскирали факта, че той бе целунал Кери Даниелс пред щурото си семейство.

Какво по дяволите си въобразяваше?

 

 

Тери държеше браунито в ръце, готова да го поднесе като високо калорично маслинено клонче, когато Джо целуна Кери.

Смачка го в ръцете си.

Единствената причина да не запокити чантата с любимия десерт на коконата целуваща брат й и да нахрани враните с него, бе фактът, че майка й го бе опекла. Въпреки че кемпера й имаше най-добрата кухня, печенето си оставаше нелека задача.

Тери се завъртя настрани, като натъпка устата си с парчета брауни. По-рано беше спряла в основата на хълма с намерение да избълва нещо гадно, може би за преобърнато АТВ. Но страхът изписан на лицето на Кери бе толкова силен, че не й позволи да го каже. Искаше й се да го бе сторила, обаче.

— Какво има, мамо?

Тери преглътна браунито и се усмихна на Стеф.

— Нищо, защо?

— Не схващам защо се притесняваш толкова ако чичо Джо отново се хване с Кери.

— Те няма да се хващат отново. Коя част от думата „нищо“ не успя да разбереш?

— Имаш същото изражение на лицето си, както онова, когато тате дойде в къщи за да си събере багажа.

Тя наблъска останалите парченца от сладкиша в устата си, само за да си открадне няколко секунди за размисъл.

— След като скъсаха, чичо ти Джо дълго време беше доста нещастен. Не искам отново да преживее същото, това е.

— Може би тогава не са били готови, но сега, след като са пораснали и са минали през други неща, са осъзнали, че се обичат в крайна сметка.

Как бе успяла да роди такава безнадеждна романтичка?

— Тя има живот и успешна кариера в Лос Анджелис. Няма да остане и ако се хванат отново, както го наричаш, той ще бъде наранен повторно.

— Както и да е — каза Стеф, а Тери изрече тиха благоденствена молитва в името на вятърничавите тийнейджъри. Тя погледа как дъщеря й отиде при момчетата, които играеха на смени на федербал без ракети. Не я изненада и това, че един от племенниците й пътуваше със смачкано перце. Обикновено можеше да получиш какъвто и странен предмет да ти дойдеше на ума от тези четиримата.

Тери се зае да приготви скарата на поляната в подножието на планината, иначе рискуваше да остане за дълго на едно място и някой да си позволи да завърже разговор. Не й убягна фактът, че Кери успяваше да прави същото.

Въпреки че семейството й искаше да приеме Кери отново сред тях, Тери не беше отворена за идеята. Тя беше близначка на Джо, никой друг не му бе съпричастен, толкова силно колкото бе тя. Може би бяха забравили дните, годините, в които Джо се бе заключил в офиса си с компютър и бира.

В началото се опита да й пробута някакви небивалици за това как алкохолът премахвал преградата между логическата и творческата половина на мозъка. Всъщност единственото нещо, което премахваше, беше връзката му със семейството.

Никога нямаше да забрави деня, в който Джо престана да пие. Удари Кевин, не по онзи закачлив начин между двама братя, а с истински, изпълнен с ярост удар, който му разби носа. И това беше краят. Заряза го завинаги и никога не посегна към него, дори и по време на най-тежките си периоди покрай инцидента с Лорен.

Но Тери се опасяваше, че Кери е ахилесовата пета на Джо и никак не искаше точно този епизод да се повтори отново.

— Измисли ли как да застанеш помежду им този път? — попита майка й, която стоеше до нея, награбила пакетчета с кетчуп, горчица и разни сосове.

Винаги ли бе толкова прозрачна?

— Не съм заставала между тях първия път. Кери го направи. Тя не е добра партия за него, мамо, много добре го знаеш.

— Знам, че имаш усещането, че животът ти е излязъл от контрол и се опитваш да контролираш този на брат си. — Тя изсипа пакетчетата на масата.

Дузини горчиви реплики напираха на устните на Тери, но ги преглътна.

— Може би.

— Или пък се притесняваш да не зареже теб отново вместо Джо.

Майка им трябваше да прекарва по-малко време в гледането на телевизионни шоута, тип Доктор Помогни си сам.

— Вие с Евън взехте ли си час за брачен консултант?

— Не, ще се обадя на бракоразводен адвокат, когато се прибера.

— Не че знам нещо по въпроса как да запазим брака си след толкова години, но би могла да опиташ да поговориш с него, преди да се разведеш.

Той се развежда с мен, мамо.

— Не и ако го разубедиш.

Сякаш една жена имаше нужда да чува отново и отново репликата „По-добре да съм сам, отколкото женен за теб“.

— Може би щяхме да поговорим за това, ако ми беше споделил, че е нещастен. Можеше да опитаме и консултации, но той предпочете да си тръгне.

— Ти трябва…

— Спри — сопна се Тери. — Моля те, мамо. Не може ли просто да се наслаждавам на изгледа, както всички останали?

Когато майка й протегна ръце, на Тери не й остана друг избор, освен да се предаде на майчинския жест.

— Натъжавам се, заради това, че няма да се бориш за него — прошепна тя, долепила устни до бузата на Тери. — Знам, че го обичаш.

Така беше, но Тери нямаше сили да завлече Евън обратно в дома им и да прекарва всеки ден в страх, че може отново да я напусне.

— Понякога любовта не е достатъчна.

 

 

Кери бе издържала двадесет и четири часа без телефон, електронна поща и смс-и за пръв път, откакто се помнеше. Може би от години. Тъй като беше пристрастена към тези похвати на комуникация, очакваше да я удари абстиненцията, да започне да трепери или нервно да помръдва пръстите си, сякаш пише съобщения. Вместо това се почувства отпочинала. Спокойна. След още няколко дни щеше да разбере дали това изпитваха хората, които постеха и не се хранеха по цял ден. Пречистени от токсини.

Ниският тембър на Джо привлече вниманието й, което се насочи към мястото, където той разговаряше с Кевин. Обсъждаха нещо при АТВ-то на Кевин, а тя ги наблюдаваше с крайчеца на окото си, като се стараеше да не я забележат.

Умение, което Джо очевидно не бе усвоил. Да я целуне пред цялото семейство? Какво си мислеше? По дяволите, не би трябвало изобщо да я целува. Не че тя имаше нещо против, но все пак…

Какво означаваше това? Мъжът бе прекарал цяла нощ насаме с нея в усамотеното бунгало без да я докосне. Нима, след като майка му и Тери бяха в публиката, бе изпитал напираща нужда да й лепне една целувка?

Ако смяташе това за странно, тялото й инстинктивно й напомни за позата, в която бяха омотали телата си и с притеснение установи, че либидото й помни като слон що се отнасяше до целувките на Джо.

В секундата, в която устата му докосна нейната, шията й потръпна в очакване, че устните му ще се плъзнат надолу. Зърната й настръхнаха, тъй като те бяха следващата спирка по пътя.

След това… е, топлината продължи да се разлива към слабините й, докато фотоапаратът на Боби не ги прекъсна. През цялото време докато ядеше препечения кренвирш и събираше парчетата от чипса, умът й постоянно се отплесваше в спомени как прави секс с Джо.

Бяха им необходими няколко опита, докато го направят както трябва, но практиката не представляваше трудност. Уайтснейк кънтеше от колоните на колата. Сладкият дъх на вино от устните на Джо, смехът им, когато нечий лакът или крак натиснеше клаксона.

И след това самият акт. Как всеки път в даден момент той спираше за кратко със сдържаност, която караше мускулите му да потрепват, поглеждаше я в очите и й казваше „Обичам те, бейби“.

— Престани да зяпаш задника на брат ми.

Спипаха я. Кери не можеше да стори нищо за руменината, която обля врата и страните й, затова погледна кръвнишки към бившата си най-добра приятелка.

— Къде ми е браунито?

— Изядох го, докато се натискаше с Джо пред племенниците му. О, и пред родителите ни.

— Аха, любимката на Драматичния клуб отново превзе сцената. — Тя се беше натискала с Джо и много добре знаеше, че според него една целувка изобщо не може да се нарече натискане. — Смяташ да ми отправяш евтини нападки през цялото време, така ли?

— Може да си тръгнеш, когато пожелаеш. — Тери сви рамене.

— Имам работа за вършене. — Която ако оставеше несвършена, щеше да й гарантира безработица.

Тери завъртя очи и се оттегли, което бе добре дошло за Кери.

— Събирайте нещата! — изкрещя Лео и всички се размърдаха.

След като привързаха багажа за машините, беше време да настъпят газта. За щастие Кери успя сама да закопчае каишката на каската си и бе пощадена от нежните докосвания от пръстите на Джо по брадичката си.

Настани се на мястото си и притаи дъх докато Джо се наместваше между краката й.

— Дръж се, бейби!

Кери сграбчи дръжките, но щом потеглиха надолу по хълма, тя започна да се приплъзва към него. Не й беше за пръв път откакто напуснаха къмпинга, на няколко пъти се усещаше, че е притисната в Джо, слабините й в задника му, гърдите й в гърба му, но този път беше различно.

Той я бе целунал. Целувка, която ако не бе наблюдавана от всички, щеше да доведе до още целувки, които да преминат надолу по шията и след това…

Возилото тръгна по равния терен в основата на хълма и тя се намести на седалката си. Това не помогна. Просто нямаше достатъчно място, за да си осигури пространството, което търсеше.

Решена да се разсее преди да стори нещо глупаво, като например да забрави, че семейството му беше зад тях, и да го сграбчи, Кери опита да се фокусира върху пейзажа.

Дървета. Още дървета.

Я, виж!

Дърво.

После той мина през неравност, машината подскочи и я прати там, където беше в началото, залепена за гърба на Джо.

Каските им се удариха отново, тя пусна дръжките, обви го с ръце и положи длани на плоския му стомах.

АТВ-то спря толкова внезапно, че телата им се дръпнаха рязко, Джо направи някакъв страничен скок и слезе от машината.

— Искаш ли да покараш?

— Не.

— Мини отпред. Ще ти хареса.

С ясно изразено лошо предчувствие, тя направи както й наредиха. Всичко друго трябваше да е по-добро от това задникът му да е между бедрата й.

 

 

Докато Джо се усети каква грешка направи току-що, бе твърде късно да промени ситуацията.

Искаше да накара Кери да престане да притиска бедрата му с нейните и ръцете й да не са на няколко сантиметра от ципа на дънките му. В паниката си, реши да й предложи да седне пред него.

Страшно кофти идея.

Само ако беше отделил половин минута да помисли за последствията от това, че задникът й ще се опира в слабините му, можеше просто да й даде АТВ-то и да се върне пеша до лагера.

— Какво да правя? — попита тя, а той трябваше да се фокусира върху факта, че току-що сам се насади да е пътник на тристакилограмово возило, шофьорът на което нямаше идея как се управлява.

— Ъм… натисни газта с палеца, но…

Каските им се удариха, след като АТВ-то потегли толкова бързо, че за малко не се изправи на задните гуми. Кери издаде сподавен вик, докато той се опитваше да надвика мотора и й крещеше да спре. Успя да сграбчи дръжките, за да не изпадне от седалката.

Също толкова внезапно спряха, той дръпна рязко главата си встрани, за да спести и на двамата поредния удар на каските им.

— Не ме остави да довърша. Щях да кажа леко.

Смехът и подсвиркванията на останалите зад тях я накараха да се стегне.

— Не мога да го направя.

Джо се обърна и махна на другите, като не пропусна да забележи гневния поглед на Тери иззад каската на Кери и подхилкванията на децата.

Кевин, който караше най-отзад, отби с останалите и спря.

— Искаш ли да ви изчакам?

— Не, ние ще се забавим. Ще се видим долу.

Брат му го погледна, сякаш му казваше „Да бе, да“, убеден, че забавянето им няма да се дължи на скоростта, но Джо го пренебрегна.

— Ще се видим долу.

Изчака останалите да напреднат значително, най-вече за да се уталожи праха след тях и се зае да я напътства в управлението като ограничи физическия контакт до минимум.

Тя схвана доста бързо и щом страхът от нараняване отмина, той се отпусна и умът му възприе близостта им, като прибави факта, че бяха насаме и се приготви за тревожен резултат.

От импровизираната публична целувка насам, той не спираше да мисли за повторение. Може би този път с повече финес и значително по-малко зрители. Въпросът бе дали Кери щеше да му позволи. Първият път бе неочаквана атака, но пък тя не го зашлеви, нито го наруга след това.

Стигнаха до затулено кръстовище, Кери отби возилото встрани от пътеката и изключи мотора.

— Боли ме палеца.

Той се засмя, докато тя слизаше от машината и си сваляше очилата.

— Това е нормално. С всеки се случва първоначално, после се свиква.

Кери си свали каската и Джо видя колко бе доволна.

Когато в ресторанта й каза, че времето е било доста благосклонно към нея, не беше преувеличил. Облечена в тясната черна рокля с убийствени токчета и грим, беше доста апетитна гледка. Но тук, насред гората, покрита с прашни следи по лицето, със смачкана от каската коса и нахилена до ушите, бе най-красивата жена, която някога бе виждал.

Бе опасно да се взира в очите й и да търси младата Кери, която го обичаше, но той успя да я види. Зад лъскавата непозната надничаше момичето, с което бе искал да прекара остатъка от живота си.

— Може ли да продължа да карам? — попита тя, а той едва не изстена.

През целия път до лагера щеше да усеща задника й между краката си. О, не, в никакъв случай. Нямаше да успее, без да се изпразни в панталоните като тийнейджър.

— Разбира се.

Тъй като хладилната чанта с водата замина с останалите от семейството, те постояха още няколко минути, докато Джо събираше смелост да я целуне отново.

— Защо ме целуна? — попита тя внезапно. Погледът й се втренчи в него и сякаш освети лицето му като лампа над бюрото на разпитващ следовател.

— Неизправност в механизма на пространствено-времевия континуум, предполагам. Старите навици умират трудно и така нататък.

Страхливец.

— Окей — кимна тя, но според него не изглеждаше толкова спокойна, колкото би й се искало. — Знаеш, че не сме тийнейджъри вече. На практика сме непознати.

— Сигурно. — Той беше непознат, който знаеше точно къде да я докосне, за да я накара да скимти и да го моли да… Проклятие. — Готова ли си да тръгваме?

Джо трябваше да се отдалечи от нея, макар и за няколко минути. Нямаше начин да оцелее две седмици подложен на това.