Шанън Стейси
Специално интервю (12)

Дванадесета глава

Джо се подпря на големия камък пред банята и зачака Кери да приключи.

И чака… и чака… и чака.

Тя или бе донесла цял джоб пълен с монети, или си взимаше студен душ, както направи и той. Не че му помогна. Бе сигурен, че водата се изпарява в момента, в който докоснеше кожата му. Щеше да е щастлив, ако успееше да издържи тази нощ, не му се мислеше как щеше да го направи още цяла седмица.

Когато Кери най-сетне отвори вратата и излезе навън обгърната в гореща пара, от нея се разнесе миризма на мандарини, сякаш бе топъл десерт, очакващ да бъде погълнат лакомо.

— По-добре ли се чувстваш? — успя да я попита той, след като си прочисти гърлото няколко пъти.

— Определено, но мириша на плодове. Трябва да вървим бързо, преди да са ме надушили комарите.

Тя изглеждаше изнервена от нещо, което му се стори интересно. Бе доста интересно, за току-що изкъпана жена, ухаеща приятно и с гладко обръснати крака (гелът за бръснене се показваше от чантата й), запътила се към бунгалото, където щеше да е насаме с мъж, да бъде изнервена?

Имаше само една причина, за която Джо можеше да се досети и то добра такава. Може би докато тя бе едва на една ръка разстояние от него, гола, насапунисана и хлъзгава, бе мислила за същите неща като него.

Дядо Коледа сигурно също си мислеше, че Джо Ковалски заслужава да получи коледния си подарък по-рано, тъй като в момента, в който затвориха вратата на бунгалото отвътре, Кери остави чантите си и каза:

— Заминавам за Лос Анджелис следващата седмица.

— Окей.

— Не мога да издържам повече. Докосванията, погледите. Хайде да го направим и да се приключва.

Кери изглеждаше толкова изтощена, че той за малко щеше да й се изсмее.

— Ами добре, щом така стоят нещата…

— Освен ако ти не искаш — отсече тя.

— О, искам го, бейби. — За да й докаже, протегна ръка, сграбчи я и придърпа към себе си достатъчно близо, за да усети колко всъщност му се искаше. — Едва ли има начин, по който би могла да отправиш поканата така, че да я отхвърля.

Руменина плъзна по страните й.

— Имаш ли презервативи?

— По дяволите.

— Моля те не ми казвай, че това означава не.

— Оставих кутията в жабката на пикапа си.

Така му се прииска да си бе напомнил за това, преди да я сграбчи в ръцете си.

— Имаш цяла кутия в жабката на колата си?

— На път за насам се отбих през аптеката и ги сложих там.

Той не бе подготвен за сръчкването и добре че се хвана за леглото, иначе щеше да падне и да навири задник.

— Купил си ги, защото щях да дойда и аз? Искаш да кажеш, че си допускал, че ще спя с теб?

Докато се пребиваше мислено, за това, което стори, успя да й се усмихне.

— Бейб, не беше точно така. Изобщо не е така.

Тя го погледна строго, но за щастие лицето й бе ведро.

— А как беше?

— Добре, ето как стояха нещата…

— Ха! Може да е било отдавна, но това съм го чувала вече. Приказките започват с „имало едно време“, а приказките на Ковалски започват с „Ето как стояха нещата“.

— Нямаше да направя интервюто, но исках да те видя.

— Защо тогава не ми каза „не“ още по време на вечерята?

Добър въпрос.

— Бе като на шега и да ти призная, в началото изобщо не очаквах да приемеш. След това обаче, когато се заговорихме, реших, че химията между нас все още съществува и че и ти си го усетила. Затова, когато се съгласи…

— Помислил си, че съм склонила да дойда тук, защото съм искала да спя с теб?

Сега не му звучеше толкова смислено, както прозвуча тогава в главата му.

— Не, мислех си, че идваш, защото искаш да вземеш интервюто, но също така, че няма да се дърпаш да спиш с мен, докато си тук.

Гледаше я и умираше на части, докато чакаше реакцията й. Беше толкова близо до обетованата земя и ако сега го отрежеше, топките му щяха да се взривят.

Тя се засмя и го сръчка отново, но по-леко.

— Отиди да ги вземеш.

Той беше при пикапа и тъкмо да отвори жабката, чу стъпки зад себе си. Не, не, не. В името на топките му, не точно сега.

— Хей, Джо. — Беше Кевин. Не бе чак толкова зле, той нямаше да го забави. — Сателитът на кемпера на баща ми не работи и мама ще изпусне шоуто, което следи. Трябва да се правим на кабелджии.

Мамка му беше най-невинната от всички фрази, която Джо успя да не каже на глас.

— Точно сега ли? Ебаваш ли ме?

— Пич, не е чак толкова късно.

С гръб към брат си, Джо измъкна няколко презерватива и ги сложи в предния джоб. После грабна още няколко, за всеки случай.

— Достатъчно е късно и хора на тяхната възраст трябва да са заспали.

— Мда, отиди да кажеш това на мама. Аз ще стоя отстрани и ще снимам.

— Добре, по дяволите. Дай ми секунда. — Тръшна вратата на пикапа и пое към бунгалото.

— Какво ти става?

Джо се обърна и погледна кръвнишки към брат си. Извади презервативите от джоба си и ги разпери. Кевин се изсмя.

— Запор на Малкия Джо, заради телевизията на мама. Готино.

— Изчезвай, задник. Идвам след малко.

Кевин все още се смееше, докато се отдалечаваше, а Джо избълва още няколко подбрани ругатни в атмосферата, преди да влезе в бунгалото си.

Кери го чакаше със скръстени пред гърдите ръце и повдигната вежда, която изобщо не казваше „ела, твоя съм“.

— Гордееш ли се?

— Какво?

— Нужно ли бе да размяташ презервативите, за Бога?

О, вярно, бунгалото имаше прозорци.

— Съжалявам, опитвах се да му покажа.

— Какво си се опитвал да му покажеш?

— Например, че… съм зает и че наистина не ме е грижа, дали майка ми не може да гледа шоуто си, защото сателита й не работи.

Начинът по който тя отпусна рамене го озадачи. Ако бе разочарована, че вместо да я сграбчи страстно, трябваше да помага на родителите си, това означаваше, че тя все пак възнамерява да прави секс.

— Точно сега? — попита Кери с леко нацупени устни, които молеха да бъдат целунати отново.

Джо погледна към часовника.

— Предаването започва след двадесет минути, няма да се забавя. Не заспивай преди да се върна.

 

 

Когато стъпките му буквално разтърсиха верандата пред вратата, Кери отвори очи, надникна изпод одеялото и погледна часовника. Нямаше го почти четиридесет минути, но сега без съмнение бе тук.

Затвори вратата с трясък и включи лампата.

— Моля те, бъди будна — тя го дочу да мърмори под нос, докато изхлузваше обувките си и ги пускаше на пода.

Опита се да не му се смее, искаше да удължи мъчението, но не се сдържа.

— О, будна си. Чудесно.

— Постара се добре за това, нали?

— Надявам се да си гола под завивките.

Тя поклати глава в отрицание, отви се и му показа закопчаната до брадичката пижама.

— Няма проблем. — Джо свали ризата си и я захвърли на пода. — Мога да се справя с това.

— Беше студено.

Което престана да бъде проблем от момента, в който той си свали ризата. Сега, когато беше без чорапи и дънки, бе време и тя да премисли какво да направи с облеклото си. Но когато понечи да разкопчае поне горните копчета, Джо поклати глава.

— Аз ще го направя.

Начинът по който го каза я накара да потръпне в очакване. Не онова обикновеното, придружаващо предстоящия оргазъм, а вълнуващо, разтуптяващо сърцето вълнение. Може да бяха изминали осемнадесет години, но Джо Ковалски бе разтърсвал света й и тя бе повече от готова да го направи отново.

Когато той само намали осветлението без да го изключва напълно, тя изпита лека паника. Беше почти на четиридесет, за Бога. Тъмнината бе неин приятел. Но след това си спомни глада в очите му, когато се разсъблече по бельо пред него. Ако бе сигурна в едно, то това бе, че Джо нямаше ни най-малък проблем с това как изглеждаше почти гола.

— Нервна ли си? — попита той, като подви коляно на леглото и хвърли няколко презерватива на нощната масичка. Трапчинките му се виждаха дори на нищожното осветление.

— Разбира се, че не. Доколкото знам, вече сме го правили.

— Да, обаче… онази ми работа е с две десетилетия по-стара отколкото е била, когато сме го правили.

— Така е и с гърдите ми.

Той се усмихна докато лягаше на леглото до нея.

— Чудесно. Ще бъдем стари и немощни заедно.

— Хей, не съм казвала нищо за немощ! — А и съдейки по опънатите му боксерки, от там дебнеше точно обратното.

Той плъзна ръка под врата й и я придърпа върху гърдите си, оставяйки я да гледа надолу към него. Косата й се спусна като завеса покрай лицето й, но стигна точно до носа му без да успее да го погъделичка.

Въпреки че изглеждаше игрив, очите му бяха сериозни.

— Преди да преминем по-нататък, какво си пила тази вечер?

Изобщо не беше време за въпроси и отговори.

— Сода с лайм и червена боровинка.

— Да си приемала странни кексчета от непознати?

— Какво? Разбира се, че не.

— Да си си удряла главата?

— Не — тя го погледна, крайно объркана. — За какво говориш? Защо изобщо говориш?

Той се пресегна и сложи косата й зад ушите.

— Само да се уверя, че си с всичкия си, бейб. Не искам да ме мразиш на сутринта. Или пък да мразиш себе си.

— Трезва съм и без мозъчно сътресение — увери го тя. — Но определено получаваш точки за загриженост.

— Колко точки ми трябват, преди да откупя вината си и да получа свирка?

— О, изобщо няма да ти се получи, Ковалски.

— Никакъв шанс?

— Какво ще кажеш за „не точно сега“?

Усмивката му бе бавна и изпепеляваща.

— Нямах предвид на секундата. Имам други планове за тази вечер.

Тя прокара пръсти по гърба му, обожаваше усещането как мускулите му потрепват от допира й.

— Заключи ли вратата и изгаси ли външната лампа?

— И дръпнах пердетата. Да се надяваме, че семейството ми, ще реши, че ни е всмукала черна дупка.

— Като стана дума за тях…

— Не искам да говоря за тях. Искам да видя какво има под пижамата.

Тя блъсна ръката му от горното копче.

— Майка ти вече има идеи засягащи мен и теб. Но това си остава между нас.

— Разбира се — отвърна той, но вниманието му все още бе съсредоточено върху копчето.

Кери отново перна ръката му.

— Сериозна съм.

Джо се претърколи с разярено ръмжене и тя се озова под него. Прекрачи я и се изправи над нея.

— Обещавам, че няма да заявя на закуска, че съм прекарал нощта в опити да откопчая проклетата ти пижама, а ти си ме пляскала през ръцете.

Остроумен отговор винаги бе добре дошъл, но Кери бе наясно колко близо бяха някои от неговите части до някои от нейните и как бяха на път да се запознаят отново. Когато той се пресегна отново към копчето и накара бедрата й да се пристегнат леко, този път не го удари.

— По дяволите, тези копчета са ужасно малки. Не си ли носиш друга пижама?

— Да не си посмял да ми разкъсаш копчетата.

— По телевизията изглежда секси.

— Там не носят такива пижами — каза тя, но съдейки по разгорещения му палав поглед, пижамата й нямаше да оцелее.

— Приятна е на пипане. Колко струва?

— Двеста и осемнадесет долара.

— За нещо, с което спиш? — Страстта се превърна в скептичност. — Наистина ли?

— Едно от малкото ми удоволствия.

Когато той прокара пръст по копчетата, тя потръпна.

— Дали споменах докато ме разпитваше, че всъщност аз съм много богат? Мога да ти купя още такива.

— Размяташ парите си наоколо? — Тя сграбчи китките на ръцете му и го дръпна надолу, докато той не падна върху нея. — Това е някак секси.

Малко от страстта в очите му стихна.

— Ти не си първата, която смята така.

Кери не бе сигурна, кое точно промени настроението му, но това не й хареса.

— Тази пижама е с високо качество. Не съм сигурна, че ще успееш да разкъсаш копчетата.

Това свърши работа, блясъка в очите му се върна.

— Тренирам почти всеки ден. Смятам, че ще мога да се справя с някаква женска материя.

— Докажи го.

Отне му три опита, придружени със смях от нейна страна и малко мъжко ръмжене от негова. Но най-накрая успя да изстреля няколко от копчетата във въздуха и тя чу как се разпиляват по дървения под.

— О, надявах се, че ще е черен — каза Джо, след като горната част на пижамата й се раздели на две, за да разкрие поредния черен дантелен сутиен.

— Никога не си бил против белия памук — напомни му тя, като потрепери, докато горещият му поглед и хладният въздух се срещнаха върху кожата й.

— Бейб, дори и да си облечена в провиснали, стари кюлоти пак ще искам да бръкна в тях.

— Може да харесвам бархетни ризи една идея повече, но не съм чак толкова зле. — Тя се опитваше да намери не толкова клиширан начин да му каже „млъкни и ме целуни“, когато той наведе устата и цялото си тяло към нейното.

Джо не беше първото момче, което бе целунала, но беше един от най-добрите в това и определено не бе забравил как да го прави.

Целувките му не бяха неуверени, нито й даваха усещането, че се опитва да изсмуче душата през устата й. Съвършен натиск, съвършена техника. Просто идеален. Тя въздъхна и зарови пръсти в косата му докато езикът му танцуваше върху нейния и когато направи пауза, за да захапе игриво долната й устна, тя се усмихна.

— Още усещам аромата на фермата на Буун по устата ти — му каза тя и той вдигна глава.

— Помня всичко за теб — отвърна той.

— Не всичко.

— Всичко, което е важно. — Джо сложи ръка на хълбока й и я прокара надолу по бедрото, докато не напипа вдлъбнатината зад коляното. — Помня къде те е гъдел.

— Да не си посмял. — Тя се опита да дръпне крака си настрана, но бе притисната под тялото му и не можеше да мръдне.

Ръката му остави коляното й, за да се промъкне между телата им и после между краката й.

Кери затвори очи и изпъна бедра, настървена за допира на ръката му през пластовете на бикините и пижамата й. Той натисна леко с възглавничката на дланта си и тя изхленчи.

— Не, там не те е гъдел.

— Не е честно — отбеляза тя, като се опита да не се задъхва. — Това по-скоро е универсално, не е специфично само за мен.

Джо се засмя и натисна по-силно, докато тя не можа да издържи и потръпна.

— Знам, че ако пъхна език в ухото ти, ще ме удариш с коляно в топките.

— Всъщност, това все още е истина.

— Знам, че за разлика от повечето жени, ти не харесваш дългата прелюдия.

— Хайде да не говорим за повечето жени — отвърна тя докато поклащаше леко бедрата си, за да му припомни какво трябваше да прави с ръката си. — И да, така е.

— Ти си по-скоро мръсница.

— Ако не престанеш да приказваш и не се задействаш, ще бъда мръсница сама под душа.

— Ще говоря цяла нощ, стига да ми позволиш да гледам. Веднъж го направи, помниш ли?

Помнеше и споменът накара страните й да пламнат.

— Бях пияна.

— Беше секси. И все още си.

— Все още чакам — отбеляза тя.

С поредното напрегнато мъжествено изсумтяване, той успя да разкъса останалите копчета от горнището на пижамата.

— Чаках почти двадесет години да го направя отново и няма да се оставя да ме пришпорват.

— Убедена съм, че за последните двадесет години си правил предостатъчно секс, Ковалски.

— Да, но не с теб. — Отдръпна се назад и изхлузи долната част на пижамата й. — Имаше нещо в секса с теб, което остана в мен. Може би носталгия, а може би просто беше толкова добър.

Тя знаеше какво точно има предвид, но той не би трябвало да изпада във философстване, или да става носталгичен. Трябваше да й осигури оргазъм без помощта на устройство с батерии и без обвързване. Анализирането бе за двойка във връзка, което не бе техния случай.

Щом отмота долнището на пижамата от краката й, тя реши да ускори процеса, като си свали сутиена и бикините. Никакъв стриптийз или друго умело действие. Просто отърваване от проклетите дрехи.

— Аз щях да го направя.

— Който спи, лапа мухи, Ковалски. Сега твоите.

Той смъкна боксерките, тя грабна презерватив от нощното шкафче и се срещнаха отново в средата на леглото. Кери го обгърна с ръка през врата и го придърпа към себе си за още една целувка.

Когато откъснаха устни, за да си поемат въздух, вече цялото й тяло тръпнеше в очакване на горещия оргазъм, но не се чу звук от разкъсване на опаковката на презерватива. Вместо това устните на Джо се отправиха на мързеливо пътешествие надолу по шията й.

Достигна до вдлъбнатината в долната част на гърлото й и я докосна с език.

— Винаги съм харесвал това местенце.

— Мммм… това местенце също те е харесвало винаги.

Когато устата му най-сетне достигна гърдите и езикът му премина през едно от зърната, Кери изви гръб от тръпката, преминала през тялото й.

Джо се подсмихна.

— Прелюдията не е чак толкова лоша в крайна сметка, нали?

Той обхвана с устни зърното и засмука силно, преди тя да успее да каже нещо, но Кери не се възпротиви. Затвори очи и вдиша дълбоко, докато той насочи вниманието си към другата гърда.

Позволи му да спре там за няколко минути, после дръпна презерватива от ръката му и разкъса опаковката. Той се засмя и й го взе.

— Бих ти позволил да ми го сложиш, защото е някак секси, но ако ме докоснеш точно сега, всичко ще свърши, бейб.

Поне страдаше толкова силно, колкото и тя. После, най-сетне, сключи ръце зад коленете й и я придърпа надолу към него. Краката й увиснаха на ръцете му, докато повдигаше бедрата й и коленичи между тях.

Кери бе готова за него. Полека навлезе в нея, докато тя не помисли, че усещането и очакването могат да я довършат.

После бавно се отдръпна почти целия и го направи отново.

— По дяволите, бейб. Надявам се да си близо до края, защото това няма да продължи дълго.

Измъкна ръцете си изпод коленете й, за да може да се надвеси над нея и да я целуне, като се подпираше на лакти. Тя обгърна бедрата му с краката си, насърчавайки го, докато той ускоряваше темпото.

Изведнъж притихна, дъхът му се стаи, мускулите на гърба му потрепваха под пръстите й както едно време. По същия начин, по който винаги го правеше, точно преди да й каже, че я обича. Красивите му сини очи срещнаха нейните, докато спомените от отдавнашните дни се преплетоха с настоящето.

— Липсваше ми, бейб.

И той й бе липсвал. Не само сексът, въпреки че липсата му бе осезаема. А смехът, разговорите, приятелството му.

— И ти на мен.

Джо я целуна отново и се зае да й докаже, че изобщо не бе немощен. Оргазмът си струваше чакането. Разклати светът й така бурно, че тя едва успя да усети насечения ритъм и ръмженето, които бяха знак, че и с него се случваше същото.

Стовари се върху нея, дъхът му излизаше на пресекулки по сгорещената й плът.

— По дяволите. Това беше… по дяволите.

— По дяволите — повтори тя, тъй като мозъкът й още не бе готов да проведе разговор.

Постепенно пулсът им възвърна нормалния си ритъм. Джо стана и уви презерватива в салфетка, преди да го пъхне в празна кутия от десертчета и да го зарови в кофата с боклук. После се пъхна отново в леглото и я прегърна.

Кери се сгуши в него, безсилна да спре усмивката си.

— Скоро трябва да го направим отново.

— Ще ми трябват няколко минути, бейб. Вече не съм на осемнадесет.

— Е, това не беше толкова зле за стар човек като теб.

— На кого викаш стар? — изръмжа срещу шията й.

— Може да те наричам стар, но не си немощен.

Десет минути по-късно той се захвана да й докаже, колко беше права.