Шанън Стейси
Специално интервю (7)

Седма глава

В лагера, Тери изгледа със свит стомах Майк и Кевин, които подкараха машините сами. Обикновено когато някой изведеше момчетата, още преди да се е разсеяла пушилката след заминаването им, Майк и Лиса се измъкваха, за да се усамотят. Но този път Лиса седна сама под навеса, зареяна в нищото, докато съпругът й потегли с брат си. Това не беше на хубаво.

Стефани се носеше необезпокоявана от братовчеди във водата в басейна, под зоркото око на баба си. Тери взе бутилка безалкохолно и се присъедини към снаха си.

— Чудя се дали Кери вече е получила нервни тикове?

Лиса се засмя.

— Децата понякога идват в повече, истина е. Но обожават да прекарват време с чичо си Джо и не би трябвало да са твърде шумни.

— Как така не отиде да покараш с момчетата?

— Нямах желание, а и мисля, че Майк има нужда да изпусне малко парата.

— Проблемен период? — попита тя, сякаш вече не се досещаше.

Лиса кимна, докато гледаше встрани и избягваше погледа на Тери.

— Толкова ли е грешно да искаш още едно бебе?

Налудничаво беше правилната дума, а не грешно. Момчетата се държаха възпитано, когато се налагаше, в училище, на публични места и така нататък, но когато бяха всички заедно, положението беше тежко. Взимаха надмощие над живота на Майк и Лиса, които тъкмо бяха започнали да си поемат въздух.

— Какво точно се случва с теб, скъпа? — попита Тери. — Преди няколко месеца беше готова да организираш парти, когато Боби тръгне в първи клас, а сега обмисляш да родиш още едно?

— Свикнала съм да имам бебе край себе си, ще ми липсва това усещане.

— Обичам те безмерно, но в момента лъжеш.

Лиса въздъхна и сведе поглед надолу.

— Майк се ожени за мен само защото бях бременна с Джоуи.

Тери понечи да отрече, но се отказа. Празните отрицания за жалката истина нямаха да накарат снаха й да се почувства по-добре.

— Може и да е започнало така, но знаеш, че той те обича, Лиса.

— Никога не е имал избор, нали? И двете знаем много добре, че няма да подложи малкия на развод.

— Значи след като Боби вече е достатъчно голям, за да тръгне на училище и да можеш да проведеш що-годе интелигентен разговор с него, смяташ, че Майк ще те зареже? Много глупава причина за да си родиш бебе.

— Нямаш никаква представа какво е да се чудиш всеки ден дали съпругът ти би се оженил за теб, ако не си била бременна.

— Така е, нямам, но да родиш още едно дете не е решение. Това не е нещо, което можеш да правиш до безкрай. В един момент ще ти свършат яйцеклетките.

Както се очакваше, този коментар накара Лиса да се засмее, но за съвсем кратко.

— Майк вече работи по няколко дни в седмицата извън офиса, който е у дома, и едва намираме време да си кажем по нещо.

— Съжалявам, че трябва да потвърдя очевидното, но сигурно е така, защото работи.

— Взима си почивки. Понякога дори ходим да закусваме навън, след като оставим Боби в училище. Опитите ни да намерим нещо, за което да си говорим за да не сме жалка картинка докато седим там и реем погледи един през друг, са истински ад.

— Всеки родител преминава през това. Когато животът на децата вече не зависи от теб, и обратно, винаги се получава празнина. Трябва да намерите някакво общо занимание, само за вас, с което да я запълните.

— Това ли се случи между вас с Евън?

Беше като удар през лицето от бумеранга на брачните съвети.

— Питай него — отвърна Тери.

Искаше й се да знае. Цялата история със секса върху кухненската маса беше симптом за по-сериозен проблем, но не можеше да проумее какъв.

Евън наистина ли смяташе, че щом Стеф е достатъчно голяма и прекарва повече време с приятелки, или понякога остава да спи при някоя от тях, Тери е освободена от отговорност? Дали дъщеря им си беше в къщи или не, майка й ходеше на работа и трябваше да се грижи за къщата. Някой постоянно я занимаваше с нещо, тъй като знаеха, че работи в къщи и винаги е на разположение.

Тя можеше да бъде спонтанна, ако това означаваше, да изгледат един филм, когато Стефани беше навън. Ако неговата идея за спонтанност бе да си играят на Дискавъри ченъл върху онази част от мебелировката, върху която сервираше храна, негова воля, но щеше да му затръшне вратата с всичка сила.

Което не се случи, разбира се, защото тя стоеше на прага като идиот, държеше вратата отворена, докато мозъкът й се опитваше да осъзнае, че той наистина я напускаше.

— Не съм виждала Майк щастлив, откакто споменах за бебе — каза Лиса и привлече вниманието на Тери отново към неволите си. — Ако се опитам да го обсъдя с него, той излиза.

— Не можеш да го накараш да поиска още едно дете. Нека да бъдем откровени, ти също не искаш.

Лиса сви инатливо устни.

— Напротив, мисля, че искам. Може този път да е момиче.

— Така каза и последните два пъти.

Това бе един от кратките моменти на просветление, на който Тери ставаше свидетел, ако не споменаваме тези на Джо, когато ставаше дума за Кери Даниелс. Лиса на практика си призна, че искаше бебе, за да може Майк да не се разведе с нея, но бързо се върна към самовнушението, че в биологичния й часовник бяха останали още няколко тиктакания.

Иронията беше, че Лиса щеше да отблъсне съпруга си, докато се опитваше да го задържи. За разлика от Тери, която вече беше направила това със своя.

— Хайде да поиграем на Скрабъл за възрастни — предложи тя, като бе готова да прекратят да се давят в мъките си поне за известно време.

Лиса скочи и отида да донесе дъската, а Тери домъкна голямата хладилна кутия, която щеше да им послужи за маса. Правилата бяха прости, играеше се като обикновен скрабъл, но щяха да удвояват точките за дума, която не трябваше да казват на глас пред децата. Точките за всяка дума, която дори те самите не можеха да си позволят да изрекат на глас, се утрояваха. По принцип колкото по-трезви бяха, толкова по-малко бяха думите за утрояване на точките. Въпреки че не бяха пили, се разкискаха като ученички след двадесет минути игра, когато се получи трибуквен жаргон, който нито една от двете не можа да произнесе на глас.

Усещането беше чудесно. Тери изостави грижите си на вятъра и се съсредоточи да намери Х на дъската, за да добави У и Й към нея.

 

 

Джо успя да се въздържи по пътя към будката за сладолед, където на всяко от момчетата му бе връчена по една фунийка и бяха изпратени да седнат на масата за пикник. Но докато чакаха за банановия сплит, не се стърпя и попита:

— Среща с Кевин, а?

Тя се усмихна, а той не можа да си прости, че й показа как мисълта за малката вероятност брат му евентуално да се хване с нея, го притесни.

— Голям фен е на Жената Чудо.

Джо още не можеше да повярва, че това продължава да оказва въздействие върху Кевин, макар доложено от невръстен заместник.

— И аз харесвам Жената Чудо.

— Нима? — Кери направи пауза, за да си вземе сладоледа, който й подаваха през прозорчето. — Как е истинското й име?

Той се задави, опита се да превърти на бърз оборот в мислите си всеки разговор за герои от комиксите проведен някога от децата. — Ъм… Ана Мари?

— Това е Плевел, добър опит, все пак.

По дяволите, щеше да внимава повече, ако знаеше, че ще му се наложи да издържи теста, за да запази момичето си.

Не че Кери бе неговото момиче, но някога беше, което означаваше, че Кевин не можеше да я има. Никога.

— Така или иначе, брат ми няма да излезе на среща с теб. Има правила.

Тя му се усмихна загадъчно и отиде да се присъедини към момчетата. Джо не беше сигурен какво означава този поглед, но ако Кери си мислеше, че ще отиде на среща с който и да било Ковалски, освен него, нямаше идея какво я чака.

Щом взе банановия сплит, се спря да сграбчи поне дузина салфетки, докато гледаше към масата и преценяваше колко ще има за чистене след тях.

Трите по-големи момчета се смееха, а Боби успя да намаже Кери с шоколад по носа, докато й даваше да опита от сладоледа му. Тя също се разсмя, а сърцето на Джо се сви.

Трябваше да си имат деца.

Кери трябваше да остане, да отидат заедно в университета. Трябваше да се оженят, да си народят бебета. Техните собствени деца трябваше да спорят за съставките на пицата и герои от комиксите.

Вместо това, тя се премести в Бъркли и го заряза толкова внезапно, като го остави да се чуди какво точно се случи.

— Чичо Джо, сладоледът ти се разтопи!

Той се отърси от меланхолията и отиде при лепкавата тълпа на масата за пикник. Момчетата бяха оставили пейката срещу Кери празна, като му даваха единствената възможност да седне там. Ходилата им се докоснаха. Краката им се отъркаха един о друг. Езикът й не спираше да се показва бързо, за да оближе потеклата сметана.

Беше безмилостно, но той се насили да се присъедини към яростния дебат за героите от комиксите.

— За момиче знаеш доста за супергероите.

Племенниците му се съгласиха, че е така, а Кери сви рамене.

— Не знам дали сте забелязали, но Холивуд е като влюбен в комиксите напоследък и…

— И?

— Супергероите са страхотни — усмихна се тя, и облиза ъгълчето на устата си, където имаше малко шоколад, а Джо забрави за какво говореха. — Чудя се, какво ли мисли Кевин за Супергърл.

О, точно така, говореха си за супергерои, които някак си уредиха Кери да отиде на среща с Кевин. Нямаше да стане.

След като момчетата се изредиха да изкажат безценното си мнение за криптонийския братовчед на Супермен, Джо ги изпрати да се измият.

— Измийте си не само лицата, но и ръцете чак до лактите.

Те се повлякоха, като не спряха да мрънкат по пътя, а вуйчо им забърса масата за пикник колкото можа и изхвърли купчината лепкави салфетки, като през цялото време се опитваше да не обръща внимание на Кери, която облизваше пръстите си. Чуваше се лек звук от засмукването, докато измъкваше всеки пръст от устата си. Джо реши да припише парещото потръпване по кожата си на захарта от сладоледа.

Пренебрегваше всичко стоически, докато тя не издаде един от онези дълбоки звуци на доволство, които според опита му, жените обикновено издаваха или след като опитваха хубав шоколад, или след невероятен оргазъм.

След като наблъска салфетките в коша за боклук, Джо седна на пейката до Кери като я обкрачи, за да може да е с лице към нея.

— Кевин може да е наясно с Жената Чудо — каза той, като постави ръка на кръста й, — но теб не те познава.

— Джо, това беше само…

— Няма представа как ти харесва да бъдеш докосвана — той прокара пръсти по гръбнака й чак до основата на врата. — Не знае как да плъзне език точно на това място и после леко да духне точно там.

Тя не каза нищо, но той усети как тялото й потръпна леко. Каквото и да изречеше, Джо знаеше, че тялото й си спомни какъв бе сексът с него.

Прочувствен. Забавен. Изпепеляващ. Беше всичко, което някога си бе представял или желал.

Но тя си тръгна.

Бе по-добре да си напомни, че щеше да го стори отново, щом получеше онова, за което бе дошла.

Джо едва не падна от пейката, когато Кери сложи ръка на крака му, а пръстите й се свиха, сграбчвайки онова чувствително място зад коляното.

— Не забравяй, че и аз познавам тялото ти — прошепна тя.

Главата му щеше да се взриви.

— Обзалагам се, че си забравила за някои неща.

— Не съм забравила нищо, свързано с теб.

Преди да успее да се съвземе, за да я накара да му докаже, племенниците му изскочиха от обществената тоалетна в най-неподходящия момент, както винаги.

— Чичо Джо — извика Боби. — Браян имаше сладолед в косата си и после Дани и Джоуи казаха, че ще му дадат още, за да го изчисти с него и Браян се опита да ритне Джоуи по пишката и…

Джо вдигна ръка в знак да запазят тишина. Кръвта му още не се беше качила над кръста и не можеше да се фокусира върху забавленията на братята.

— Омазахте ли подобаващо мивките?

И четиримата поклатиха глави в отказ и Джо им повярва. Лиса ги бе научила да почистват след себе си, поне на публични места.

— Ако побързаме — каза вуйчо им, — можем да отидем да поплуваме, преди да се стъмни.

— Среднощното плуване ми харесва — отвърна Кери, а ерекцията на Джо се превърна от леко дискомфортна в крайно болезнена.

Веднъж бяха правили такова плуване. Облада я насред черната вода, която обвиваше голите им тела и охлаждаше нагрятата от слънцето плът. Беше единственият път, в който не ползваха презерватив и само спомена за онова сладко търкане го влудяваше.

Джо гледаше как Кери разговаря с момчетата, докато си изхвърляше боклука и се зачуди как ли щяха да се развият нещата, ако тя бе забременяла в онази вечер при езерото.

По дяволите, комбинацията Кери и бебе беше още по-лоша идея и от жега, сами и бунгало, но по пътя към пикапа си, мисълта не спираше да дълбае подсъзнанието му като червей.

 

 

Както се и очакваше, любимата част от деня на Кери бе след като децата си легнеха, а възрастните сядаха край огъня.

Използваха огнището на Майк и Лиса, като по този начин децата не оставаха без надзор. Столовете образуваха уютен кръг край пламъците. Кери се сгуши в меката си бархетна риза. Винаги успяваше да се озове до Джо, сякаш бяха двойка, както всички останали.

— И той беше потънал до дръжките в леден оборски тор, като си мислеше, че ще нагазя в това чудо и ще го закача за моята машина. — Кевин разказваше история, която включваше Майк, зимно каране и замръзнала заблатена местност, която не се оказала толкова замръзнала, колкото са си мислели. Беше очевидно, че всички останали, с изключение на нея, бяха чували случката преди, но слушаха, сякаш им я разказват за първи път. — Тъй като бях зад него и не исках да се мокря, се наложи да извадя крика и да му го хвърля поне хиляда пъти докато успя да улови проклетото нещо.

Кери отпи от най-вкусния горещ шоколад, приготвен от Лиса, и се сгуши в стола си. Тъй като беше по-хладно от обикновено, столовете бяха близо един до друг, за да образуват по-тесен кръг около огъня и ръката й докосна тази на Джо, щом остави картонената си чаша в поставката й.

Той вплете пръсти в нейните и тъй като ръцете им бяха отпуснати на дръжките на стола, жеста стана достояние на всички.

В момента вниманието все още беше съсредоточено върху Кевин.

— После му трябваха петнадесет минути пълзене наоколо, за да може да постави крика, без да се намокри. Вдигна палец и…

— Не вдигнах палец — намеси се Майк. — Ударих си ръката и сгъвах и разгъвах пръстите си.

Джо правеше малки кръгчета по дланта на Кери с палеца си, което затрудняваше концентрацията й върху случката.

— Тогава започнах да го повдигам с крика — каза Кевин, — но той не беше готов, а и нямахме идея, че има дънер под леда. Предната част на машината му се показа, а Майк излетя от задната и пляс!

Все още се смееха, когато дъждът заваля. Големи, едри капки, които предвещаваха порой.

Джо продължи да държи ръката на Кери и я издърпа от стола й, докато всички си пожелаваха лека нощ и се разотиваха набързо. Тери и Лиса завлякоха повечето от столовете под навеса, а Кери успя да спаси горещия си шоколад, само секунди преди Джо да добави и техните столове към купчината с останалите.

Въпреки че тичаха, прогизнаха, докато стигнаха до бунгалото. Кери се засмя, когато небето буквално се изсипа само на десет стъпки от входната врата.

Кога за последно бе стояла под дъжда без чадър? Преди години. Харчеше твърде много от заплатата си за фризьор, за да позволи на майката Природа да съсипе делото. Джо държеше отворена вратата и тя влезе първа, като се отдръпна встрани, за да влезе и той. Стояха така, а от тях капеше вода върху дървения под и явно нито един от тях не пожела да се премести върху килима. Капките се стичаха по косата и преминаваха надолу по лицето й, а тя потрепери.

След като забавата от тичането под дъжда приключи, тя осъзна с неудобство, че ризата и дънките се бяха впили в кожата й.

— Трябва да се съблечем и да се гушкаме, за да запазим телесната си топлина — каза Джо. — Не искам да умра от хипотермия.

— Или просто мога да облека пижамата си, да легна под завивките и да си допия горещия шоколад.

— Търкане на голо е много по-ефикасно, чел съм го в книгите.

Той се приближаваше все по-близо и тя го сръга с лакът.

— Днес беше двадесет и седем градуса.

Той издаде шумна въздишка.

— Видях те, че трепериш. Струваше си да опитам.

— Може би наистина щеше да проработи, ако измръзвах наистина и не бяхме в бунгалото.

Джо събу маратонките си, после грабна плажната кърпа от облегалката на стола и й я подаде. Хвана края на суитчъра си, като захвана и тениската под него и ги изхлузи наведнъж. Мократа материя увисна на главата му, което даде на Кери предостатъчно време да се възхити на голите му гърди. Мускулите му се свиха и отпуснаха, докато сваляше блузата, тенът му бе равен, с бронзов оттенък, което означаваше, че бе прекарвал повече от необходимото в тичане без тениска навън. Съседите му бяха късметлии.

Когато най-сетне съблече горната част и започна да разкопчава ципа си, Кери се завъртя и зарови глава в кърпата, преди да успее да зърне и някои други от мускулите му. След като изсуши косата си доста добре, извади глава изпод кърпата точно навреме, за да го види надвесен да рови в сака си. Горещата вълна потуши хладната тръпка и отново я накара да се разтрепери.

Черните тесни боксерки трябваше да бъдат забранени със закон. Толкова ли не притежаваше някои в по-непривлекателен цвят? Кафеникави? Синьо-лилави? Дори и чифт бели нямаше да изглеждат добре от този ъгъл. Но задникът на Джо в черни тесни боксерки, беше равносилно на гореща вълна, за която се изненада, че не успя да изпари дъждовната вода от ризата й.

За нейно разочарование, той изрови долнище на анцуг с надпис Ню Хемпшир и го обу. После трябваше да наблюдава мускулите на гърба му за пореден път, докато си обличаше суха тениска.

Когато се обърна, тя се опита да изглежда така, сякаш изобщо не го зяпа, но едва ли го направи много убедително.

— Цяла нощ ли ще стоиш в мокрите си дрехи? — попита той.

— По колко време прекарваш във фитнеса? — Въпросът изскочи от устата й, преди да осъзнае как се издаде.

Той сви рамене.

— Имам си зала у дома. Това не беше много сложен въпрос.

Когато се усети какво има предвид той, го замери с кърпата.

— Този не беше от въпросите за интервюто, много добре го знаеш.

— Прозвуча ми като въпрос.

— Въпрос в течение на разговор, не професионален такъв. Опитваш се да извърташ правилата.

Той се усмихна, като разкри трапчинките си.

— Виновен.

Мокрите дрехи започваха да стават все по-неудобни, но без съмнение Джо щеше да се държи кретенски докато тя се преоблече.

— Предполагам, че искаш да се обърна — каза той, сякаш бе прочел мислите й.

— Не ти вярвам.

— Съжалявам, бейби, но няма да вися отвън под дъжда докато се преобличаш.

След което копелето седна на един от столовете, опъна крака, и скръсти ръце, като че възнамеряваше да гледа някакво шоу.

Играта на горещи спомени можеше да се играе от двама.

Тя много бавно разкопча горните две копчета на ризата си. Тялото му се напрегна, погледът се закова на третото копче, Кери се усмихна леко.

— Въпросът ми за тази вечер… — тя се замисли и тракна с нокът по копчето, преди да го разкопчае, а после и следващото. — Цялата история около усамотения писател истина ли е или е само за пред широката публика?

— Ъ? — бе единственото нещо, което каза Джо, когато тя свали ризата си и отдолу се показа подгизналата й тениска, под която прозираше черната дантела на сутиена й.

Какво по дяволите правеше тя? Вече не беше на осемнадесет и със сигурност не изглеждаше така. Тя не беше тази, която има фитнес в дома си, което нямаше никакво значение, ако си стоеше облечена.

Но Джо беше цицоман, а нейните все още изпълваха супер скъпите черни сутиени, с които обичаше да се перчи от време на време.

— Имам предвид… — тя бавно издърпа тениската от дънките си — нагнетил ли си интерес към книгите си, като се представяш за мистериозен мъж?

Тя свали тениската си и я захвърли върху купчината с неговите мокри дрехи. Джо издаде още един нечленоразделен звук, което според нея едва ли бе официалният му отговор.

Започна да разкопчава и дънките си, после спря.

— Например, има хора, които смятат мита за Д.Д. Селинджър много по-интригуващ от произведенията му, и ако не е бил известен с уединението си, книгите му щяха да останат незабелязани.

Джо тъкмо отвори уста, за да отговори, но Кери разкопча копчето, свали ципа и започна да смъква дънките по ханша си.

Адамовата му ябълка не беше единствената, която подскачаше, въпреки запора на боксерките и анцуга.

След като изрита дънките настрана, Кери отиде до багажа си и дари Джо със същата гледка, която той й предостави, докато ровеше в сака си за дрехи.

— С други думи, нямаше ли да си просто един от многото, ако не беше накарал хората, да искат да разберат повече за Джоузеф Ковалски?

След като измъкна любимият си клин за йога, тя се изпъна, обърна се и заби нос в крилата на Аеросмит от логото на тениската му.

— Имаш страхотен похват за вземане на интервю, Даниелс.

Тя трябваше да вдигне поглед, за да види лицето му, но той не посмя да помести главата й назад, докато беше в толкова близка зона за целувка. Ако това се случеше, докато той се радваше на доста внушителна ерекция, а тя бе само по две парчета черна дантела, кой знае до къде щяха да я докарат.

— Получава ли ти се, по принцип? — той я притисна по-близо.

Искаше й се да му даде остроумен отговор, но мозъкът й бе зациклил на друго желание.

— Зависи от това колко парчета пица Хавай съм изяла, предполагам.

Когато ръцете му докоснаха ханша й за секунда преди да се придвижат нагоре, Кери затвори очи и започна да рови дълбоко в съзнанието си, за да се разсее по някакъв начин.

— Няма от какво да се притесняваш, скъпа.

За щастие, предположи тя, ръцете му се върнаха отново на ханша, вместо да обхванат гърдите й, което щеше да развали опита й да се разсее, въпреки неистовите й усилия да го стори.

— Ласкателството няма да ти спести отговора на въпроса — напомни му тя.

— И задникът ти, без значение колко е сладък, няма да ме накара да не забележа колко обидно бе запитването ти.

— Предпочитам изследователско.

Пръстите му бавно и полека си прокарваха път под ластика на кръста й.

— Като заговорихме за изследователски…

Кери се засмя и се отдръпна в ляво, като грабна и клина си.

— А не, да не си посмял.

— Какво? — попита той с невинно изражение. — Говорим си за въпроси.

— С ръцете ти в гащите ми?

— Помага ми да мисля.

С няколко подскока, които привлякоха цялото му внимание към гърдите й, тя успя да обуе клина. Вместо да се опита да мине покрай него и да си вземе тениска, грабна суичъра от закачалката до вратата и го облече.

— Вече говорихме за това — каза му тя. — Няма да правим секс.

Той въздъхна шумно.

— Надявах се стриптийза да означава, че си променила решението си.

— Ако беше стриптийз, щях да заема кол от палатката на Кевин.

— Бих платил, за да го видя. Бих платил доста.

— Вече си имам работа. Аз задавам въпроси, ти отговаряш и ужасяващата ми шефка ми плаща.

— Тогава и аз имам право да ти задам въпрос.

Кери завъртя очи.

— Не съм забравила глупавите ти правила. Но още не си отговорил на моя.

— Не, желанието ми за уединение, не е някакъв засукан трик. Смятам, че единственият човек на планетата, на когото евентуално му пука, че не правя публични представяния на книгите си, нито давам интервюта, е шефката ти, за която съм абсолютно сигурен, че би ме преследвала, ако живееше достатъчно близо.

Кери не можеше да отрече това.

— Е, защо си такъв отшелник?

За пръв път истинско раздразнение помрачи лицето му.

— Не съм отшелник. Върша си работата, която се състои в писане на книги. На повечето читатели не им пука за мен, достатъчно им е книгите ми да ги плашат до смърт.

— Повечето автори се опитват да изградят връзка с читателите си.

— Думите са връзката ми с тях. Давам автографи за благотворителност и отговарям на имейли на читатели. Нямат право да надничат в личния ми живот повече от това.

— Тина смята, че оттеглянето ти е свързано с делото за емоционално напрежение и споразумението ти с Лорен Хъкинс.

Ако се опитваше да изгаси просветващите пламъчета помежду им, едва ли можеше да намери чаша, пълна с по-ледена вода от тази. Очите му изстинаха, устата му се стегна и образува сурова линия.

— Зададе въпроса за деня и получи отговор — отвърна той. — Вече беше уведомена, че Лорен няма да участва в дискусията.

Кери потисна напиращите ругатни. Знаеше, че можеше да се справи и по-добре. Не си бе затваряла пътеките към дадена тема от първите си години на неопитен журналист.

Преди да успее да измисли нещо, за да поправи ситуацията, Джо облече суичъра си, нахлузи маратонките и излезе навън като тресна вратата.

— Мамка му — изруга тя в празното бунгало.