Шанън Стейси
Специално интервю (10)

Десета глава

На следващия ден Тери установи, че се бори с неустоимия порив да сподели на Кери за Евън. Това я подразни неистово, тъй като временното примирие не ги превръщаше автоматично в най-добри приятелки, както би казала дъщеря й. Въпреки че затишието между тях оцеля след калния инцидент, откъде изскочи тази нужда да се довери на жената, която не бе сигурна дори дали харесва?

Може би имаше логично обяснение на всичко това. Би било добре да поговори с някой, който не е от семейството. Въпреки че я подкрепяха, леко отстъпваха назад, тъй като Евън все пак бе част от същото семейство дълго време. Братята й го считаха за приятел, а и бяха наясно, че без оглед на случващото се, той си оставаше бащата на Стеф завинаги.

Имаше и друг проблем, те реално й спестяваха реалността. Въпреки че го правеха с добри намерения, останалите от семейство Ковалски бяха по-загрижени за чувствата й, вместо да й помогнат да вникне в проблема. Щеше да е добре да има някой, който не я харесва много и да бъде по-откровен с нея.

Но да се довери на Кери Даниелс?

По ирония на съдбата, едва час след като бе решила да не споделя личните си неволи с бившата си най-добра приятелка, се озова насаме с нея.

Беше много горещо. Майк и Лиса бяха завели децата, включително и Стеф, на басейна. Джо пишеше, а Кевин отиде да покара с група момчета, които пристигнаха на палатка за уикенда. Родителите й бяха в кемпера и гледаха телевизия със затворени очи. Всички бяха поели на някъде, хаосът бе стихнал, а тя и Кери се оказаха сами.

— Някога омъжвала ли си се? — попита тя, преди да си промени мнението или събеседничката й да си намери добро извинение и да се оттегли.

Кери се стресна от въпроса, но седна на сгъваемия стол.

— Не. Предполагам съм била твърде фокусирана в кариерата си.

Тери подпали и хвърли няколко парчета дърва в огнището, преди да издърпа стола си по-близо. Беше топло за огън през деня, но поне им предлагаше нещо, което да гледат.

— Аз направих обратното и май се съсредоточих малко повече в семейството си.

— Това ли ти каза, когато те напусна?

Поне усети накъде биеше Тери с този разговор и не я принуди сама да го изрича.

— Бях твърде заета да го обгрижвам като квачка до задушаване, вместо да съм спонтанна и забавна.

Кери не издаде съчувствени въздишки в стил горката ти, нито зацъка с език. Само изсумтя.

— Предполагам, че не сте пропуснали фазата със срещите и годежите и не сте минали направо на докато смъртта ни раздели и той много добре е знаел как стоят нещата. Ти си родена за обгрижваща майка.

— Не бях такава.

— Спомняш ли си, когато заключи куклата ми Барби в банята, за да не напусне Кен заради Джи Ай Джо?

— Джи Ай Джо беше твърде избухлив за нея. И никога нямаше да отстъпя, ако тате не бе приготвил толкова вкусна вечеря.

— А когато задържа целия клас по пътя към площадката, защото обувката ми се беше развързала.

— Ти беше непохватна и ако се спънеше, щеше да повлечеш всички ни като домино.

Кери отметна глава назад и се засмя, а Тери се изненада, когато се присъедини. Почувства се чудесно.

— Ами битката между лешникотрошачките — Кери едва събра дъх да го изрече измежду смеха.

Това беше твърде крайно дори за нея, призна си Тери. Майка й имаше страхотна колекция от дървени лешникотрошачки-войници, които нареждаше по витрините в хола около Коледа. Ако се освободеше място на деня на благодарността, още преди да са дояли пуйката, там веднага цъфваше лешникотрошачка.

Една година Тери си наби в главата, че трябва да са подредени по височина, като за парад, из цялата стая. Войниците трябваше да са под строй, все пак.

И така започна двуседмична битка между седемгодишната Тери и майка й. Тери ги подреждаше, майка й разваляше редицата. Дори заплахите, че дядо Коледа ще я сложи в списъка на непослушните не накара Тери да се откаже от решението си да подреди войниците.

Кери успя да спре да се смее, чак когато й потекоха сълзи от очите.

— Никога няма да забравя, когато майка ти се обади на моята и по реакцията й реших, че някой от семейството ви е починал. Още не мога да повярвам, че ги беше залепила със супер здраво лепило за пода.

Сигурно минаха още пет минути, докато се освестиха от смеха, за да могат да продължат разговора. Тери усещаше как напрежението й се стопява. Ето това й липсваше в живота, една наистина добра приятелка, с която нямаше нито кръвна нито брачна връзка.

Не че Кери би могла да поеме тази роля, дори и да не си заминаваше скоро, но беше доста приемлив заместител.

— Знаеш ли — поде Кери, щом и последните хълцания от смеха отминаха — той явно преминава през криза на средната възраст.

— Чух и тази теория и смятам, че е бягство от отговорност, нещо като ПМС.

Огънят гореше с пълна сила и Кери отдръпна стола си назад.

— Да поиграем на една игра. Изчела съм всички лъскави женски списания и съм маниачка по тестовете им. Изброй ми пет неща, които най-често казваш на Стеф.

Тери нямаше идея какво щеше да излезе от това, но пък не искаше да пука приятелското мехурче, което ги обгръщаше.

— Чакай да видим… Обичам те. Приятен ден. Свали си обувките. Написа ли си домашното? И… сладки сънища.

— Сега ми кажи пет неща, които си казвала най-често на съпруга си. Бъди честна обаче.

Тери трябваше само да затвори очи, да си представи Евън и думите се отърколиха от езика й.

— Свали си обувките. Изхвърли ли боклука? Вечерята е готова в пет и половина. Тревата трябва да се окоси. И толкова ли е трудно да размотаеш чорапа си? — Тя отпусна лице в ръцете си и въздъхна. — И аз не бих искала да съм женена за себе си.

— Сега по-щастлив ли изглежда? Среща ли се с друга?

— Не ми изглежда по-щастлив, когато си говоря с него, но и аз се държа като кучка. Ако се вижда с друга, щях да съм научила, предполагам.

— Трябва да му се обадиш.

Тери се изсмя отново.

— Едва сме си казали и десет думи с него за последните три месеца и ти смяташ, че трябва да му се обадя? Полудя ли? Какво по дяволите да му кажа, дори и да си е вкъщи, а знам, че не си е, понеже е на работа.

— Още по-добре, остави му съобщение, че си мислиш за него, че ти липсва и искаш да се срещнете и да пиете кафе, когато се прибереш. Тъй като не може да ти се обади обратно, очакването ще се натрупа и накрая няма да има търпение да те види.

— Той ме напусна, Кери. Не зная как бих могла да му го простя.

— Хората понякога нараняват онези, които обичат, като се опитват да предпазят себе си от нараняване. Любовта изисква и даване на шансове.

— Както Джо ти дава шанс в момента?

Веселото настроение изчезна от лицето на Кери.

— Престоят ми тук няма нищо общо с това. Заради работата ми е, а и се оказва, че се наслаждаваме на компанията си през това време.

— Наистина го съсипа, когато го напусна.

— Той ми каза. Сега няма да е същото, тъй като знае, че ще си тръгна.

Тери не беше много сигурна в това. Тя разбираше брат си както никой друг и знаеше, че за него не бе губене на време. Беше готов да прости, забрави и да продължат откъдето прекъснаха всичко. Да грабне шанса и да забегне с него. Е, да върви по дяволите всичко, щом той можеше да го направи, значи и тя можеше.

— Ще му се обадя. — Скочи от стола преди да е променила решението си. А и Евън не я умоляваше да се прибере. — Но моля те, не казвай на никого.

— Ако тайната издам, никога пай да не ям.

Тери замръзна.

— О Господи, това не го бях чувала от години. Не мога да повярвам, че го помниш.

— Помня как майка ти не одобряваше, когато казвахме „да пукна ако гъкна“ и една вечер не ни даде от ягодовия пай. Това бе по-лошо и от смъртта и да перифразираме бе добър вариант.

Споделената стара случка ободри Тери, която се отправи внимателно към магазинчето на лагера. Пое по заобиколния път и се надяваше да не я забележат от басейна, защото щяха да я затрупат с поръчки за безалкохолни, сладолед и шоколади.

Тя пусна монетите в телефонния апарат и набра новия номер на съпруга си. Минаха четири позвънявания.

— Здравейте, тук е Евън.

— И Стеф, през уикендите — пригласи дъщеря й.

— Оставете съобщение след сигнала.

Бииип.

— Здравей, аз съм… Исках само да ти кажа, че ми липсваш.

Тръшна слушалката, горещина обля врата и лицето й. Какво направи?

 

 

След като прекара половин час в обработване на един поразително ужасяващ параграф, Джо запази документа и затвори лаптопа.

Не беше виждал Кери скоро. Всъщност достатъчно дълго, тъй като отделяше повече време да се чуди в какво се бе забъркала, вместо да мисли над това как главният му герой трябваше да се справи с факта, че някакво невидимо зло се опитваше да безпокои съпругата му.

Авторът бе не по-малко объркан от прецакания си герой, тъй като нямаше идея как да постъпи при гледката на Тери и Кери, които седяха край лагерния огън и се смееха като преоткрили се най-добри приятелки. Беше леко разсейващо, тъй като единственото общо между тях бе той. Освен ако не си преразказваха спомените от детството. И двете разполагаха с доста забавни случки за него.

Вместо да рискува и да нахълта в матинето, за да чуе за някои конфузни ситуации, той се отдалечи от тях и се оглеждаше за компания. АТВ-то на Кевин го нямаше на паркинга до кемпера му. Явно бе поел по пътеките с някой, който е бил на разположение. По тишината предположи, че бандата младежи е на басейна и се запъти натам. Странеше от лагерната площадка, за да не го забележат двете жени, за които наистина се надяваше, че кърпят стари отношения.

— Чичо Джо! — извика Боби. Джо махна и всички останали се обърнаха към него. — Гледай ме!

Той се облегна на оградата наблюдавайки, как племенникът му се гмурна към дъното на басейна и извади една неонова пръчка, от тези, които Майк хвърляше във водата.

— Жестоко! — извика Джо, когато Боби изплува.

Момчето се засмя преди да се гмурне отново.

— Мислех си, че работиш — Майк се приближи и се облегна от другата страна на оградата.

— Мисълта ми бяга.

— Чувам как Кери и Тери се смеят оттатък. Искам ли да знам какво става?

Джо поклати глава.

— Не знам. Гледам да стоя настрани.

— По-добре така, отколкото да са се хванали за гушите. Ще се гмурнеш ли?

— Мързи ме да се преобличам. Ще карате ли после?

Майк въздъхна.

— Вероятно не. Лиса мисли, че е твърде горещо за момчетата да обличат екипировката. Аз трябва да се навъртам наоколо иначе ще прекарам остатъка от почивката изхвърлен от кемпера.

Джо се засмя и привлече вниманието на Лиса. Тя помаха от отсрещния край на басейна, откъдето наблюдаваше гмурканията в по-дълбокото на по-големите момчета. Той също й махна и тя се усмихна.

— Отново си се забъркал в проблеми май?

Майк се наведе за да събере неоновите пръчки, които момчетата хвърляха в краката му и ги метна обратно във водата.

— Не отново. По-скоро обичайното. Ти си си най-добре, човече. Можеш да правиш каквото си поискаш.

Точно така, можеше да прави каквото си поиска. Тъй като нямаше никой наоколо, на когото да му пука. Може би Майк не разполагаше със свободата да покара за няколко часа, но пък имаше някой с когото да си поговори след тежък ден, а не да се обръща към огледалото, ако е разтревожен, или тъжен или ако просто има добри новини за споделяне.

Можеше да спи напреки на леглото си ако поискаше, защото нямаше до кого да се свие. Можеше да яде каквото си поиска, защото никой не беше наоколо, за да сподели храната си. Можеше да си остави седалката на тоалетната вдигната, чорапите на пода и да слуша музика колкото силно си поиска.

— Да — каза той и се протегна през оградата да потупа брат си по рамото. — Добре съм си. Отивам да грабна нещо за ядене и се връщам да поработя.

В магазина намери два хотдога, малък пакет чипс и сестра си, която сигурно се бе приближила от другата страна, докато той си говореше с Майк. Беше напълнила шепа с лакомства и гледаше в хладилника с бира.

— Хей, сестричке.

Тя се завъртя така, сякаш я хващаха как краде.

— Джо! Какво правиш тук?

Той повдигна ръка, като реши, че хотдог — а ще е достатъчно красноречив.

— Какво има?

Страните й се обагриха в розово.

— Нищо. Защо?

— Шоколад и вино? С кой си мислиш, че разговаряш?

— Горещо е. Прииска ми се нещо сладко и студена напитка. Остави ме на мира.

Лъжеше, разбира се. Шоколад и напитка бяха любимите й лекове срещу стрес и обикновено не прибягваше до тях, освен ако не беше наистина разстроена за нещо.

— Чух ви как се смеете с Кери преди няколко минути. Какво беше толкова смешно?

Тя сви рамене, и грабна четири бири от хладилника.

— Помниш ли лешникотрошачките?

— Леле. — Какъв празничен сезон беше само. — Да вземем нещо и за нея?

— Ще взема още едно-две неща и после ще отида при Стеф. Ще гледаме някой женски филм или нещо подобно.

Джо повдигна вежда, но не каза нищо. Тери беше пословична със строгите правила за гледане на телевизия по време на годишното лагеруване на семейство Ковалски. Само заради майката природа правилото можеше да се наруши и най-вече заради това, че четирите момчета бяха като в затвор, когато времето бе лошо.

— В такъв случай, ще отида да потърся Кери — каза той докато показваше на касиера какво си е избрал, за да го включи в сметката. — Ще се видим после.

Не му се наложи да се озърта много за нея. Тя вървеше срещу него, облечена в черния си бански костюм с красивата наметка отгоре. Възелът, който държеше парчето плат подчертаваше полюшването на бедрата й като джобен часовник, който го всмукваше и изпиваше волята му.

— Хей бейби — успя да изрече, когато тя го приближи. — Искаш ли хотдог?

— Не. Отивам да се разхладя и да поседя при децата за малко.

— Доброволно?

Господи, усмивката й причиняваше болка в топките му.

— Да, доброволно. Ти ще се връщаш да поработиш ли?

— Ъм… да — смотолеви той. Какво друго му оставаше да каже, че ще си потопи посинелите топки в ледена вода и ще се опита да държи ръцете си настрана от нея поне пред децата?

— Приятно прекарване — пожела му тя, мина покрай него и отиде към басейна.

О, да. Препълнен със забава следобед зяпнал в курсора, който прилича на бикини и ще се опитва да не мисли за това как банският костюм подчертаваше линията на краката й. Или как би се чувствал, ако тези крака се омотаеха около кръста му.

Пътеката до бунгалото беше нажежена и безкрайна.

 

 

— Пикапът на тате!

Тери дори не вдигна очи от книгата, която четеше.

— Сигурна съм, че прилича на него, но не е.

— Е, тате е зад волана.

Това определено привлече вниманието й. Обърна глава точно навреме, когато Евън изключи мотора и излезе от колата. АТВ-то беше закачено за пикапа, както и цялата екипировка за лагеруване.

Та тя му се бе обадила само преди четири часа, за Бога.

— Здравейте дами — поздрави ги почти бившият й съпруг.

Еван не беше висок колкото братята й и нямаше съмнение, че щеше да се позакръгли в средната възраст, но тя не го намираше за по-непривлекателен от деня в който се срещнаха за първи път. Тъмнорусата му коса беше започнала леко да обраства и тя се зачуди дали знае името на бръснарницата, в която тя винаги му записваше час за подстрижка.

— Какво правиш тук? — попита Тери, като се опитваше да изглежда безразлична, което изобщо не й се удаде.

— И ти ми липсваш. — Той й намигна и се обърна към дъщеря си. — А и не можех да пропусна уикенда си със Стефи.

Странно как досега не беше кой знае какво ако пропуснеше уикенд преди да му остави онова съобщение по телефона. Тери не знаеш какво да каже. Как можеше да се покае ей така, без предупреждение, след онова, което бе сторил?

— Аз съм на площадка четири — продължи той. — Братята ти ще се посмеят добре, докато ме гледат как се опитвам да разпъна палатката. Освен ако не ми помогнеш.

— Сигурна съм, че има упътване — сопна се тя. Как смееше да я поставя в такава ситуация, само защото бе достатъчно глупава да признае чувствата си на телефонния му секретар, подстрекавана от Кери?

— Ще ми помогнеш ли? — той попита дъщеря си, която сияеше. Странно как една тийнейджърка, която не можеше да включи кабела в контакта изведнъж се превърна в шампион по сглобяване на палатки.

Двадесет минути по-късно дланите на Тери бяха насечени с червени отпечатъци с формата на полумесеци благодарение на ноктите й. Не го правеха правилно. Не бяха разпънали достатъчно от палатката, за да забиват колчетата в ъглите, а и Стеф не ги беше поставила на необходимото разстояние. Как по дяволите очакваха да се справят, след като оставиха упътването да изхвърчи и да остане закачено в близкия къпинов храст?

Не беше неин проблема. Мъжът предпочиташе да е сам, вместо да е женен за нея. Щяха да видят дали му допада чак толкова, когато палатката му падне на главата посред нощ и няма да може да намери ципа.

Когато две ръце я обгърнаха изотзад, знаеше, че това е Джо и се облегна на гърдите му.

— Какво става тук? — попита той.

— Кери Даниелс става тук.

— Евън дойде да види Кери?

— Не. Гаджето ти ме придума да се обадя на телефонния му секретар, докато той е на работа и да му кажа, че ми липсва. Най-глупавата идея на света.

— Но това е добро нещо. Ти се обади, той дойде.

Тери изсумтя.

— Каза, че не искал да пропусне уикенда си със Стеф.

— Искаш ли да отида и да му сритам задника?

Джо винаги знаеше как да я разсмее.

— Палатката се справя чудесно засега.

Ръцете му се затегнаха около нея и той сложи брадичката си на рамото й.

— Не го смразявай, Тери. Знам, че те нарани, но от мъжка гледна точка, това че дойде тук е от огромно значение.

Видяха как Кевин и Майк приближиха площадка номер четири и двамата се смееха и клатеха глави, докато Тери изпускаше пара. Сега щяха да се заемат с мисията и да спестят унижението на Евън, без да му се наложи да вика за помощ в два през нощта.

— Пусни му малко аванта — каза Джо, който вероятно усещаше напрежението в раменете й. — Бил е част от семейството цели тринадесет години. Ти си ни сестра, но той ни е приятел. Не е честно да очакваш от нас да охладнеем към него, особено сега, когато е тук въпреки всичко.

— И как очакваш да се справя с това?

— Говори с него. Сериозно, това че е тук означава, че имате шанс да изгладите отношенията.

— За Бога, мама ли ти написа сценария?

— Колкото и да ти се струва странно, хората, които те обичат имат едно и също отношение по въпроса. Запитвала ли си се защо е така?

— Защото всички сте досадници.

Джо стисна раменете й отново и я пусна.

— Позволи да усети чувствата ти. Нека види, че си наранена.

Тя не възнамеряваше да плаче пред Евън. Той бе този, който си тръгна. Тери нямаше намерение да му показва, че това я съсипва отвътре.