Шанън Стейси
Специално интервю (11)

Единадесета глава

— Колко ли ме мрази в момента? — прошепна Кери на Джо, който й помагаше да увият картофите във фолио, за да ги изпекат в жарта.

— Не бих отбил зад нея в кална локва тези дни.

— Откъде да знам, че той ще довтаса веднага? Планът беше да го накараме да я чака да се прибере, точещ лиги в нетърпения да я види. Вместо това, тя се оказа с пяна около устата.

— Ще го преживее. — Когато тя се засмя, Джо завъртя очи. — Дори и да й държи влага. Добре, сърди се дълго време, но това е най-хубавото нещо, което й се е случвало от три месеца насам, повярвай ми. Просто не го е осъзнала още.

— Още не си приключил с картофите? — Мери грабна алуминиевото фолио от ръцете на Джо. — Отиди да помагаш на баща си. И двамата само говорите, вместо да действате. С това темпо ще ядем картофите в полунощ.

Нито един от двамата нямаше желание да спори с жена, която размахва руло алуминиево фолио. Джо сви рамене и тръгна да търси Лео, а Кери започна да дупчи картофите с вилица по-чевръсто.

— Чувам, че пристигането на Евън било заради теб. — Мери скъса парче от фолиото, за да увие картофа, който Кери й подаде.

От къде на къде бе нейна вина?

— Явно слухът е такъв.

— Браво. Не знам как си го постигнала, но е хубаво, че той е тук. Може би това ще докаже на Тереза, че могат да си поговорят и всичко да остане зад гърба им.

— Само я посъветвах да му се обади и да му каже, че й липсва. Шофирането до тук, за да я изненада, бе негова инициатива.

Тери не бе доволна. Седеше на сянка и белеше царевица. Навсякъде хвърчаха обвивки и всички се отдръпваха да й направят място. Много място.

— Да си поговорят означава, че тя трябва да говори с него — подчерта Кери.

Мери сви рамене.

— Ще го направи. По-късно, когато наоколо е тихо, без цялото семейство да й виси на главата.

Ако Кери се мръднеше малко в ляво, можеше да види отсрещната лагерна площадка, където Евън и Стефани бяха заети с приготвянето на вечерята. Менюто на Ковалски бе класическо барбекю, докато Портър печаха хотдог на пръчки над огъня.

Тя ревнуваше. Да робуваш на приготвянето на вечерята не беше представата й за почивка, а и фактът, че всичко това се случваше на открито, не правеше приключението по-забавно, напротив, беше трудно дори да си измиеш ръцете както трябва.

— Искам да видя как всички са се установили — продължи Мери. — Тереза и Евън. Ти и Джо.

— Ъммм… — леко разтревожена Кери изпусна картофа, който се отърколи и й даде възможност да се наведе под масата за пикник и докато го вземе да използва няколкото допълнителни секунди за размисъл. Какво точно си мислеше майката на Джо, че се случва? Кери знаеше, че той бе казал на семейството си, че тя е тук за да напише материала за него и предполагаше, че им бе спестил подробностите около чаровната история с изнудването и условията между тях.

Но по отношение намеренията на Мери нямаше две мнения, тя бе решила да ги чифтоса отново. Тери и Евън. Кери и Джо.

Кери изми картофа и го надупчи го с вилицата преди да го подаде на Мери.

— Отношенията между мен и Джо са ясни. Когато си тръгнете, аз се връщам в Лос Анджелис, ще напиша материала и ще си получа повишението.

— Ще видим — отвърна Мери със загадъчна усмивка, която Кери се страхуваше да анализира дълбоко. Уви последния картоф и остави алуминиевото фолио. — Отиди да помогнеш на Тереза с царевицата, скъпа.

Чудесно, белене на царевица и пози, точно от това се нуждаеше денят й. Но въпреки това го стори. Замъкна един стол до купчината обелки от царевица.

— Нямам нужда от помощ — сопна се Тери.

— Майка ти ми каза да ти помогна. Разправяй се с нея.

Тя не го направи. Кери грабна един кочан, като гледаше Тери и се опитваше да прави като нея. Не беше толкова лесно, колкото изглеждаше. Стърчащите неща, които приличаха на коса се лепяха по царевицата и по нея.

— Можеш да си купиш белена царевица, нали знаеш — каза тя, без дори да се опита да прикрие раздразнението си.

— Няма да е толкова вкусна — отвърна Тери.

Кери за малко да й каже, че е на път да се присъедини към Евън и Стеф в печенето на хотдог на пръчка, но си премълча. Едва ли беше подходящ момент да подмята, че Евън правеше нещо по-добре от разярената си съпруга.

— Не мога да повярвам, че дойде чак до тук — измърмори Тери към кочана царевица, който белеше.

Кери не бе сигурна дали говореше на царевицата или коментарът бе насочен към нея, но все пак бе повод за разговор.

— Не смяташ ли, че това е хубаво? Обади се и той дойде на момента. Буквално.

— Не — тя издърпа обелката на царевицата с учудваща лекота. — Не смятам, че е добре. Това че е тук и готви като пещерняк с какво би помогнало на ситуацията?

— Той щеше да е край нас, ако ти не беше такава кучка.

За секунда тя реши, че Тери ще я замери с кочана, но маската й падна за миг и Кери не видя гняв, нито раздразнение, а само пълно опустошение.

— Казахме си неща, които никога не могат да се заличат — прошепна Тери и се зае отново с яростното белене. — Но ти няма как да разбереш, така или иначе.

— Да, не съм наясно и с кочаните царевица — отговори тя, като знаеше, че лази успешно по нервите на Тери в този момент.

Почти бяха приключили, когато Джо се приближи зад Кери и постави ръце на раменете й.

— Мама каза да побързате, или…

— Ще ядем царевицата в полунощ — и двете довършиха репликата в един глас.

Кери се изсмя, усещаше ръцете на Джо върху раменете си и беше наясно, че Мери подхранваше майчиното си задоволство, като си мислеше, че Джо бе на една крачка от установяването на отношенията си със старата любов.

Кери опита да се отърси от ръцете му, но той не разгада намека. Ако не се протегнеше и ги махнеше сама, нямаше да се получи. Като изключим Мери, заради която би го сторила, всъщност не искаше да го прави.

Бегло слушаше как Джо докладва за пържолите и пилешките гърди, но бе силно съсредоточена в палците му, които правеха леки кръгове в основата на тила й.

Онова, което не й даваше мира, бе фактът колко естествени бяха жестовете му, като на отколешна двойка. Тя не се съмняваше, че Джо го правеше неволно, без дори да осъзнава, и я обземаше страх при мисълта, че и той мисли като майка си.

Изведнъж десният му палец напипа онова местенце над гръбнака й и вече не я интересуваше нищо. Можеше да се каже блага дума за мъжа, който помнеше къде и как й харесва да бъде докосвана. Отпусна леко глава, като го окуражаваше да придвижва вълшебните си пръсти към косата й и не спираше да се чуди дали си спомня и други подробности за това по какъв начин обича да я докосват.

 

 

Джо не смяташе, че съществува нещо по-тъжно от самотен мъж, който съзерцава лагерния огън и не след дълго Кевин го заряза и се присъедини към Евън.

Майк и Джо, които се отнасяха по-съчувствено към неодобрението на Тери и Лиса, не посмяха да сторят същото, въпреки че и двамата поглеждаха натам всеки път щом смехът на Кевин достигнеше до ушите им.

— Отивай — каза Тери.

— Да — отвърна Майк — отивай, но знай, че ще страдаш после, нали?

Тя въздъхна.

— Няма, отиди край огъня на Евън. Джо ми напомни по-рано, че сте приятели от години. Обещавам, че няма да ви излезе през носа.

И двамата тръгнаха веднага, преди да е променила решението си, но Джо се сети за Кери.

— Нямаш нищо против, нали бейби?

Той вече бе прекосил половината разстояние и влачеше стола след себе си, когато я попита и едва ли щеше да има значение, ако тя кажеше не. Нито можеше да възнегодува, че я е нарекъл бейби пред цялото семейство. Но му олекна, когато Кери се засмя и му махна с ръка.

Съскането от отварянето на три кутии бира и една кола за Джо сигнализираха началото на една вечер по мъжки, въпреки че се намираха само на петнадесет метра от жените и децата.

След като преминаха през обсъждането на спорта, политиката и един напрегнат спор на тема моделите от каталога за бански на Викториас Сикрет и тези на Спортс Илюстрейтед съпроводени с половин кашонче бира, разговорът неминуемо се измести към жените.

— Ние четиримата сме изправени пред толкова проблеми с жените си, колкото и дванадесет мъже не биха понесли — оплака се Евън, който имаше две бири преднина пред останалите.

— Аз нямам проблеми — отвърна Джо.

Майк се засмя и си отвори още една.

— Човече, ти си с по-големи проблеми и от нашите, тъй като си толкова глупав, че си въобразяваш, че още има надежда.

— Глупости. Ти си женен за страхотна жена. Кевин си има цяла гвардия от мадами, които му се мятат на врата, когато е на бар, а Тери си призна, че Евън й липсва. Надеждата е в изобилие, приятел.

— Ти закачи ли нещо вече? — попита го Кевин.

— Абсолютно нищо — Джо вдигна бирата си с насмешка и имитира тост. — Но както вече казах, надежда в изобилие.

— Остаряваш май — подкачи го Кевин. — Сами сте в бунгалото и още не ти е излязъл късмета?

Майк се изсмя.

— Сигурно и в началото е бил толкова зле.

— Е, от тогава насетне е била и с истински мъже — добави Евън, — уморена е от яздене, и няма да може да симулира свестен оргазъм.

Това вече не беше забавно.

— Не знам къде бъркате, но на жените с които съм бил, не им се налага да симулират нищо.

— По дяволите и Тери не го прави, всъщност тя…

— Хееей! — и тримата Ковалски извикаха в един глас.

Евън въздъхна и отпи от бирата.

— Един от минусите да съм женен за сестра ви. Вие всички можете да си споделяте пикантни случки, но не и аз.

— Да му се не знае — отвърна Джо. — Все още се опитвам да изстържа от мозъка си картината, в която ти и сестра ми го правите върху масата в кухнята.

Кевин изръмжа и закри ушите си, но Майк се наведе напред.

— Онази стъклената? Няма начин да е успяла да издържи и двама ви.

— Тя нямаше да се съгласи тъй или иначе.

— Заради което си си тръгнал, според нея.

— Нима? Аз изпадам в откровения, а единственото нещо, което е чула е как съм искал да я оправя на масата?

Джо сви рамене.

— Жени.

— Именно — потвърди Майк преди да допие остатъка от бирата си.

Когато брат му погледна към хладилната чанта, Джо се запита дали да не се намеси. Каквото и да се случваше между Майк и жена му, нямаше да бъде поправено посредством развилняването на синдрома на пияния задник.

— Хей, Майк, искаш ли едно от моите безалкохолни?

— Не, ще изпия още една бира.

Е, поне се опита.

— Добре ще е, ако хапнем. Донесъл ли си нещо, Евън?

— Три опаковки хотдог и буркан с нес кафе.

— Не ставаш за лагеруване, пич — намеси се Кевин. — Трябва да се прибереш у дома при Тери. Тя знае как да опакова подходящата храна.

— Запознат съм много добре с превъзходството на Тереза във всички области.

Опа.

— Какво ще кажете за Ред Сокс?

Обичайната Ню Ингландска рязка смяна на неловката тема проработи и разговорът се пренесе към спортни статистики и нормалното мразене на Янките, докато не се разнесе женски смях идващ откъм игралната площадка и ги накара да извърнат глави към семейния лагерен огън. Дядото, бабата и децата се бяха предали и бяха оставили трите жени — Кери, Лиса и Тери — осветени от огъня и малък фенер на батерии, поставен върху една от хладилните кутии.

Бяха придърпали столовете си един до друг, навели глави, загледани в нещо поставено върху хладилната кутия.

— Обзалагам се, че отново играят на неприличен скрабъл — предположи Кевин. Лиса доказа, че е прав, когато започна да реди плочиците с букви върху дъската. Дочу се още един изблик на смях, въпреки че виждаше как се стараеха да го потушат.

Майк поклати глава.

— Ако Лиса прави половината от нещата, които изписва на дъската, щях да съм най-щастливия мъж на земята.

Джо ги чу как се смеят, но дробовете му явно изпитваха затруднение с изтласкването на въздуха и не се получи нищо. Господи, колко красива бе тя. Нощта бе топла, ризата й бе разкопчана в горния край и отдолу се показваше тениската. Косата й бе леко раздърпана, а не пристегната и загладена, както винаги. Имаше нещо повече от външния й вид в проблясъка на нощта. Искаше му се да спре земята, да замрази времето и да запази този момент завинаги.

Това бе живота, който искаше. Животът, който едно време мислеше, че ще има. В момента сякаш Кейт никога не си бе тръгвала, сякаш винаги е била част от семейството. Принадлежеше тук, до него. Беше убеден в това. Щеше да бъде проблем да убеди и нея в същото.

Продължи да я гледа. Кери го знаеше, защото и тя гледаше към него.

Той бе в своя територия, отпуснат сред братята и зет си. Въпреки че тя не можеше да долови разговора им, смехът, който от време на време се понасяше през игралната площадка я караше да поглежда към тях, макар че се опитваше да не го прави.

— Изобщо не се е променил — Лиса я подкачи, след като Кейт извърна глава за пореден път.

Със сигурност не се бе променил. На фона на проблясъка от силния огън, който бе наклал Евън, тя можеше да огледа добре дългите му обгърнати от дънки крака, изпънати пред него. Беше облегнал леко глава на стола и поклащаше лениво кутийката кока-кола в ръката си.

— Аха! — извика Тери и сложи всички плочки на дъската. — Тъй като знам, че нито една от вас няма да го прочете на глас, точките от думата се утрояват.

Кери върна вниманието си обратно към възмутителната игра на скрабъл, по която се запали, след като децата и възрастните се оттеглиха вътре.

— Ъм… да, не бих го казала на глас.

— Това съществува ли изобщо? — попита Лиса.

Тери изглеждаше доволна, докато Кери не каза:

— Да. Правила съм го.

Двете жени я зяпнаха.

— Как пък не! Но не можеш да го кажеш, нали? — казаха го едновременно и когато Кери сви рамене, отново прихнаха да се смеят. Смехът продължи достатъчно дълго, за да има време да отправи още един поглед към Джо.

Той се бе изправил, всъщност всички бяха на крака, и се бе запътил към нея.

— Охо, изглежда, че партито приключи.

За секунди Лиса наклони дъската и плъзна плочките в единия ъгъл.

— Ако Майк научи, че знам някоя от тези думи, може и да ме накара да я приведа в действие.

Кери се засмя, но видя, че Тери остана сериозна. Тя беше твърде заета да наблюдава съпруга си, който не се приближаваше към тях. Евън се бе запътил към банята и дори не погледна към жените.

Тери може би не го осъзна, но всичко, което изпита, се изписа на лицето й и само се наслагваше към сърцераздирателния копнеж.

— По-късно, когато всичко утихне, трябва да отидеш и да си поговориш с него — Кери го каза бързо, още докато мъжете бяха достатъчно отдалечени, за не чуят.

— А може би той трябва да дойде и да поговори с мен.

Кери искаше да й каже още неща, но нямаше време. Джо беше там и плъзваше ръка по кръста й, сякаш бе нещо съвсем нормално.

— Готова ли си да си лягаме, бейби?

След като го каза по този начин, секси и с дрезгав глас, тя определено бе готова да го направи. А може би бе готова и за онзи глагол, който Тери бе изписала вертикално на една от думите на Лиса.

— Бих искала първо да се изкъпя — каза тя, но не защото възнамеряваше да се съблича пред него — заради репелента, нали се сещаш. Сигурно вече съм покрита със слой дебел поне един сантиметър.

— Разбира се. Отивам да взема нещата си и ще те придружа.

Мокър. Гол. Насапунисан. Гладък. Дайте го насам.

— Добър план — каза Тери. — Няма да й се наложи да се притеснява за същото утре, тъй като не й е останал спрей.

Лиса се изкикоти. Джо поклати глава.

— Спокойно сестричке. Имах предвид да я придружа в помещението, но под отделен душ.

Да му се не види. Не, така е добре. Имаше причина, поради която не спеше с Джо. Каква беше тя? О, да, всичко онова, за което бе работила през последните почти двадесет години.

— Добре.

Наоколо се размениха пожелания за лека нощ и Кери се оказа насаме с Джо. Отново. Той миришеше на пушек от лагерен огън и репелент, както и тя.

— Кой водеше, преди Лиса да блъсне дъската, за да не можем да видим? — попита той, докато се приближаваха към бунгалото.

— Аз.

Джо се наклони и я побутна с рамо.

— Сигурно знаеш доста добри мръсни думи.

— О, да — отвърна тя с тих глас. — Някои бяха толкова мръсни, че Лиса дори не ги беше чувала.

Той се препъна леко, но достатъчно, за да намери основание да се задържи за ръката й. Ръката му остана там и сякаш всяко нервно окончание в тялото й се съсредоточи в тази точка. Кери се забъркваше в големи проблеми.

— Тъй ли? А ти от къде знаеш за тези неща?

Тя се усмихна насреща.

— Чета доста.

— Хм, много бих искал да се поровя в библиотеката ти някой ден.

Грабнаха багажа си и отидоха да се изкъпят, където той, естествено, избра банята до нейната, за да може тя да чува всяко негово движение. Почукването на бръснача по мивката между всяко прокарване по челюстта му. Дрънченето на монетите в металната кутия. Течащата вода. Затварянето на вратата на душкабината.

О, Господи, той беше гол.

Да си бръснеш краката в тясната кабина бе достатъчно трудно без да се разсейваш с мисли за голия, насапунисан Джо от другата страна на преградата. Кери се опита да не обръща внимание на звуците от съседното помещение и да се съсредоточи върху това, което правеше. Както и върху неизбежното. Нямаше да може да издържи още една седмица. Щеше да е щастлива, ако изобщо успееше да се прибере в бунгалото. Ако не трябваше да измие репелента от тялото си, до сега да бе притиснала Джо до най-близкото дърво.

Най-важното бе да му поясни, както и на себе си, разбира се, че носталгичните отклонения по миналото, бяха просто леки отбивки. Главният път си оставаше супермагистралата към върха на хранителната верига в списанието и тя щеше да поеме по нея в секундата, в която упражнението по изнудване в стил Ковалски приключи.

Можеше да остави професионализма си да почака за един час… или три. Може би на няколко пъти през нощта, ако й се усмихнеше късмета и Джо остаряваше добре, така да се каже.

Ако наистина й провървеше, щяха да установят, че не бе толкова лесно да повторят любовната магия от първия път, сексът щеше да е провал и тя щеше да може да се съсредоточи върху онова, което наистина бе по-важно.