Шанън Стейси
Специално интервю (5)

Пета глава

Кери още не си бе поела въздух от карането на АТВ и се озова впримчена в задълженията на спасител край басейна. Получи се така заради Джо, който беше обещал на Лиса, в замяна на това Майк да изведе братята си навън.

От всички занимания на семейство Ковалски, в които Джо без съмнение щеше да я принуди да участва, тя очакваше да се наслади най-много на това. У дома пейзажът бе осеян с плувни басейни, но Тина не й плащаше, за да се излежава край тях.

Увери се, че е взела всичко необходимо. Сгъваем стол, който си набави от Лиса. Тънка копринена препаска във весели тонове, която да подчертае черният й бански костюм. Кърпа, бутилка вода, съдебният трилър с мека корица, който си купи от летището. Върза косата си, сложи си слънцезащитен крем и бе готова да тръгва.

Джо се спря и подсвирна леко, когато тя се появи на верандата.

— Уау, бейби.

— Спести ми го, Ковалски. — Но въпреки това се изчерви. Възстановяването след деня, в който имаха близък контакт, й отнемаше повече време, отколкото бе очаквала. — И престани да ме наричаш бейби. Вече не сме тийнейджъри.

— Не мога да се контролирам. Щом те видя и думата ми изниква в съзнанието. Винаги е било така.

Наистина винаги я бе наричал така, но това беше някога, преди да се опита, с не особен успех, да спазва професионална дистанция между тях.

— Може ли поне да не го използваш пред семейството ти?

— Може ли да ти викам бейби, когато сме насаме?

— Нима мога да те спра?

Той сви рамене.

— Вероятно не.

Това беше най-доброто на което можеше да се надява и ако трябваше да бъде откровена, предложението не бе чак толкова лошо.

— Става.

— Ако искаш може да отидеш на басейна. Децата ще чакат пред вратата, тъй като не им е позволено да влизат, ако няма възрастен наоколо. Аз отивам да се преоблека и ще дойда. Обаче май ще е по-добре да оставиш книгата.

— Ще седя край басейна, ще отмарям, ще си чета и ще наблюдавам децата как плуват.

— Да не кажеш, че не съм те предупредил.

Петнадесет минути по-късно, книгата с меки корици беше мокра и издута до размерите на „Война и мир“, столът й бе катурнат, тя бе вкарана насила в басейна, а Стеф пляскаше Дани по задната част на бедрата с мократа препаска на Кери.

Беше се отказала да следи на кой не му бе позволено да тича, кой не трябваше да скача във водата и кои не трябваше да се давят взаимно. Всички викаха, блъскаха се, крещяха и бе невъзможно да обхване с поглед и петимата наведнъж.

Кери тъкмо се довлече в страни от басейна и чу „Напред!“. Викът бе последван от плясък и малка вълна.

— Никакво скачане! — извика тя. — Никакво тичане, крещене и за Бога, Брайън, остави брат си да изплува и да си поеме въздух!

Чу смеха на Джо преди да види лицето му, обърна се и видя, че се приближава към басейна заедно с братята си. По принцип би се насладила на гледката — трима високи и здрави Ковалски по плувки, но либидото й бе капнало от умора, както и цялото й тяло.

— Мислех, че не влизаш във водата — извика Джо.

— Нямаше, но чух как Джоуи се опита да въвлече Брайън в някаква игра на име „Гибелен скок за двама“, което не ми прозвуча много добре. Отидох да го предотвратя и едното от двете демонични изчадия, не се засягай, Майк, изтича и се блъсна в мен. Спънах се и се озовах в нещо като „Гибелен скок за трима“, който не е толкова забавен, колкото звучи. — Тя спря за малко. — Това се случи, след като ми намокриха книгата.

Джо се превиваше от смях и Кери се учуди, че успява да диша, а Майк пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително. След секунда всичките пет деца седяха в края на басейна, а дяволитите им личица излъчваха невинност.

— От две до шест — извика той към децата. — Започвайте.

На Кери й отне малко време, за да осъзнае, че те си повтаряха таблицата за умножение.

— Това помага ли?

— И още как. От две до шест е предупреждение, от седем до десет вече е сериозна работа. Рядко ни се налага да ползваме единадесет и дванадесет.

— Ако това е обичайното им наказание, сигурно са най-добрите по математика.

Майк се усмихна.

— Пълни отличници, до един. Е, без Боби, но той пък е сред първите в предучилищната.

— Шегуваш се — каза Кери и избърса водата от лицето си с ръка, тъй като кърпата беше мокра. — Зли и умни, най-опасната комбинация.

Тя се възползва от затишието, обърна стола и преметна препаската и кърпата на оградата. Остави книгата на слънце, за да изсъхне. Тъкмо беше стигнала до най-интересното, по дяволите.

— Шест по дванадесет е седемдесет и две! — викаха децата в един глас.

— Полека с Кери — предупреди ги Джо. — Тя е чувствителна.

Без да се замисли, Кери изпъна крак и го блъсна във водата. Крещенето, блъскането и плясъците се разнесоха отново. Не беше чак толкова зле, докато Кевин не се опита да я завлече в „Гибелен скок за двама“. Последвалата подводна борба между Джо и брат му превъзбуди децата и Майк трябваше отново да прибегне до свирене с пръсти.

Накрая, мокра, изтощена и леко изгоряла, Кери реши, че е време да повлече още по-окаяните си плажни принадлежности по пътеката към колибата. Стигна до площадката на Лиса, разтвори стола и се сгромоляса на него.

— Имаш вечното ми уважение и възхищение — каза тя на майката на момчетата, която само завъртя очи и отвори скарата. — Наистина, нямам идея как се справяш.

— Бяха обичливи и прекрасни бебета. Спечелиха ме докато бяха малки.

Кери се усмихна и затвори очи. Трябваше да стане и да се замъкне до колибата. Да си вземе душ и да се преоблече. Да намери бутилирана вода. Но под сянката бе толкова хладно и приятно, Лиса си тананикаше, и тя не можа да помръдне. Само още няколко минути.

 

 

Последното нещо, което Тери искаше да види, когато се приближи към кемпера на Лиса, бе Кери Даниелс по бански, затворила очи и изпъната грациозно в сгъваемия стол.

От безбройните гостувания с преспиване като малки, тя знаеше, че Кери хърка ужасно силно и бе сигурна, че не спи. Но пък може би поправяха и този вид дефекти в Калифония. Премахване на трета сливица или нещо подобно. Едва се сдържа да не ритне стола й, когато мина покрай нея. Може и да звучеше неразумно, но Кери се бе превърнала в олицетворение на цялата лайнарщина прецакала живота на Тери. Не можеше да излее яда върху семейството си, нито върху Евън, който беше далеч, но можеше да насочи това недоволство в чувствата си към жената, която отново правеше брат й на глупак.

Но Тери остави принцесата да си почива и се втурна да помага на Лиса, която приготвяше вечеря за групата. Членовете на семейството започнаха да прииждат един по един. По едно време Тери вдигна поглед и видя Кери, която се бе потопила в сериозен разговор с Дани. Дванадесетгодишният син на Майк кимаше сериозно на всяка нейна дума, сякаш тя беше някакъв проклет оракул.

— Кери, мислиш ли, че би могла да помогнеш със салатите или те е страх да не си счупиш някой нокът? — Всички се обърнаха към нея, което не я изненада. Това се получи малко по-гадничко, отколкото бе предвидила. — В хладилника на мама са.

— Можеше просто да ми кажеш, че имаш нужда от помощ — отвърна Кери спокойно, което, разбира се, накара Тери да изглежда още по-неразумна. — И без друго щях да предложа, просто исках да довърша разговора си с Дани.

— Значи няма да ти отнеме много време, след като захвърляш приятелства като мръсно бельо.

Кери се скова за секунда, после присви очи.

— О, край! Това са пълни лай… глупости, Тереза Ковалски.

— Портър — изчурулика Стеф.

— Не си и помисляй да го отричаш, Кери Даниелс. Веднага щом онази русата, как — й — беше — името с големите цици ти позволи да сядаш на тяхната маса за обяд, приятелството ни приключи.

— Това беше Кери — намеси се Кевин.

— Какво? — попитаха и двете.

— Кери имаше руса коса и големи цици. Как — й — беше — името беше брюнетка.

— Както и да е — сопна се Тери, преди да се обърне към Кери. — Мисълта ми беше, че ме захвърли като торба пълна с пресни кучешки лайна, заради момиче, на което дори не си спомняме името.

— Къртни Карлсън — каза Кевин.

— Точно така — Кери се намръщи. — Как помниш? Ти си по-малък от нас.

— Снимките й от албума на випуска, особено онези импровизираните, на които бяха заснети клакьорките. Понякога… — той млъкна, явно си спомни за присъствието на Стеф — … ги вземах с мен, когато се проверявах за кърлежи.

Тери едва укроти смъртоносния си поглед, който му отправи преди отново да се върне на темата за въпросната блондинка.

— Опитах — каза Кери. — Обаждах ти се, за да те поканя някъде, но ти винаги ставаше зла. Казваше, че си заета и че трябва да се забавлявам с новите си приятели. В един момент спрях да ти се обаждам.

Вратът на Тери пламна. Знаеше, че останалите също го виждат и това я вбеси още повече.

— Предпочете тях пред мен.

— Те бяха забавни, докато ти имаше бастун в задника си, и да, беше неизбежно да остана с тях, вместо с теб, не мислиш ли?

— Момичета! Престанете.

Щом Мери Ковалски кажеше, че нещо трябва да се прекрати, то се прекратяваше. Всички се захванаха с онова, което правеха, освен Кери, която успя скришом да покаже среден пръст на Тери, преди да се запъти към кемпера на майка й.

Смехът, който се надигна в нея, я изненада. Тери направи всичко възможно да го потисне. Спомни си, когато бяха млади, че именно тя бе тази, която първа се осмеляваше на този жест. Насаме разбира се, само се упражняваше. На Тери й отне време да добие смелост, а и за нещастие се намираше близо до огледало. Джо мярна пръста й и извика мама, която директно ги уведоми, че това трябва наистина да прекрати.

Заедно си прекарваха толкова хубаво. Повечето от детските й спомени включваха Кери. Двете се смееха, играеха с кукли Барби и тормозеха Джо. Но също така си спомняше колко я болеше, когато виждаше Кери с новите й приятели. Може би наистина я бе отблъснала, преди тя да я превари и да я изостави, като си мислеше, че няма да я боли толкова. А може би приятелството им просто се бе изчерпало.

Тери беше срамежлива и това, че изгуби най-добрата си приятелка беше болезнено, без значение чия бе вината. Кери, която сядаше да обядва с отворените, с хубавата си коса, с дрехите, които не бяха от евтин магазин. Всичко това й бе изглеждало като непростим грях.

Преди почти двадесет години. Дори тя трябваше да признае, че откакто Кери бе пристигнала, не бе сторила нищо, с което заслужаваше да бъде третирана по този начин. Джо бе казал на Тери, че тя е тук само заради работата си и че се бе съгласила на всичките му условия. Колкото до целувката, Джо бе този, който я натисна. Брат й беше привлекателен мъж и тя не би трябвало да обвинява Кери, за това, че не се дърпаше много, без значение дали имаха минало или не.

Което означаваше… по дяволите, дължеше извинение на Кери.

Може би по-късно, когато нямаше да има публика. Ако беше Стефани, щеше да я накара да се извини пред всички. Извършиш ли престъплението на публично място, трябваше да изтърпиш и присъдата си пред публиката.

Но ползата от това да си възрастен, бе тази, че можеше да престъпиш собствените правила.

Тери успя да си държи устата затворена по време на вечеря, дори когато Стефани се усети и се залепи за Кери с един брой на Спотлайт. Срещала ли си се с еди-кой-си, беше въпросът на вечерта и броят на положителните отговори превърнаха дъщеря й във фен на Кери, толкова заклет, колкото бе и Джо.

— О боже мой, мамо, чу ли това? — възкликна Стефани, когато Кери й разказа, как един от секссимволите на Холивуд бе разлял виното си върху нея.

— Много забавно. Той поне може да си позволи да плати сметката за химическо чистене — отвърна тя небрежно и усети как напрежението се спука като балон. Одобрителният поглед на майка й премахна всякакво съмнение, че всички очакваха да каже нещо неприятно.

Никак не беше лесно, обаче. Стефани беше сноп от предпубертетски тревоги и поведение и да я наблюдава как попива компанията на Кери я караше да се чувства сякаш отново е седнала сама на грешната маса в столовата на училището.

Кери се впусна в поредната история за изцепка на знаменитост, а Тери престана да я слуша и спря да обръща внимание на възторжените реакции на Стефани.

Вместо това насочи вниманието си към Майк и Лиса, които едва успяваха да замажат факта, че почти не си говореха. Изглежда между тях имаше много по-голямо напрежение от това между Кери и Тери, ако изобщо можеше да съществува такова нещо.

Семейната клюка гласеше, че когато Майк споменал за готовността си да се подложи на вазектомия, Лиса му отговорила с предложение първо да си направят още едно бебе. Очаквано, Майк не реагирал особено добре.

Унинието обгърна Тери като мъгла. Сякаш семействата на всички се разпадаха. Дори и Кевин лекуваше болката си от развода, въпреки, че отказваше да говори за това. А сега Майк и Лиса, които изглеждаха като безупречната двойка, преминаваха през труден период и Тери не можеше да им помогне с нищо. По дяволите, тя дори не можеше да спаси собствения си брак. Кое я караше да си мисли, че има някакъв шанс да помогне на който и да било друг?

 

 

Кери се тръшна по диагонал върху леглото с въздишка на задоволство. Тази вечер нямаше да лежи върху дунапрененото парче, нямаше да чува скърцането на шперплата и нямаше да се притеснява дали ще удари главата си в горното легло, ако подскочи в съня си, в случай че енотът успееше да разгадае как да отключи вратата.

Облечена с пижамата си и освежена след посещението на банята, бе готова за сън. Грабна тениската и гребена, които Джо беше оставил върху леглото и ги захвърли отсреща на долната част от двуетажното. Опъна се по гръб като зае цялото легло.

— Удобно ли е? — Джо не звучеше толкова развълнуван относно новото разпределение за спане, колкото беше отначало.

— Много, благодаря.

— Няма ли да си свалиш обувките?

— Може би.

По-късно, обаче. Тя беше изтощена и за момента не се помръдваше.

Шперплатът изстена, когато Джо изпробва тежестта си върху него.

— Трябваше да те оставя в подножието на хълма и да те накарам да го изкачиш.

— Тихо, опитвам се да заспя, преди да ми се допикае отново.

— Още не си ми задала въпрос.

— Какво искаш да… О! — По дяволите! Как можа да забрави за интервюто? Обвини инструкциите за мариноване на бифтек, картофената салата на Мери и най-добре опечената царевица на света. Беше в хранителен ступор, през който дори убийствената й амбиция не можеше да проникне. Добре че Тина не можеше да я види.

Докато проклинаше шефката си и допълнителната порция от картофената салата, Кери се обърна и седна на ръба на леглото. Джо се беше разположил на двуетажното, ръцете му бяха зад тила, а ходилата му опираха в таблата. Едва се побираше и тя се зачуди дали не трябва да изпитва вина, но отплатата важеше и за двете страни.

Кери бързо грабна бутилка вода и тефтера си, само и само да приключи всичко по-бързо, за да може да заспи. Не смяташе да пие много от водата, тъй като това щеше да доведе до среднощни спринтове в тъмното, но въздухът в колибата бе сух.

Седнала в края на голямото и удобно легло, тя отвори тефтера на първия въпрос.

— Как така приятен човек като теб се захвана да пише толкова болни и извратени трилъри?

Той извърна глава и се намръщи насреща й.

— Що за въпрос е това?

— Отговарящ на правилата.

— Нарече ме болен и извратен.

— Не, нарекох книгите ти болни и извратени.

— Но аз ги пиша.

— От там идва и въпроса. Що за ненормална муза измисля такива истории?

Той погледна към горното легло.

— Всъщност, едно момиче, което познавах преди години, е музата ми. Бяхме влюбени, а аз имах мечтата да пиша смислени произведения, които да печелят приветствия от критиците и престижни награди. После момичето изтръгна сърцето от гърдите ми и заби в него знак на който пишеше Калифорния или Разбито.

Кери извъртя очи и започна да потропва с гумичката на молива си по тефтера.

— О, моля те.

— Аз се напих и написах книга за една мадама на име Кери Даниелсън, която е измъчвана от демона на отмъщението, призован от опустошеното й бивше гадже.

— Да, четох я и изобщо не бях впечатлена.

— Така открих, че болния и извратен похват на писане е забавно занимание, а и с него се печели добре.

— Джо, не мога да го напиша.

— Защо? Това е самата истина.

— Първо, майка ти ще ме пребие с дървената си лъжица и второ, хората ще започнат да се ровят и ще разберат коя е така наречената Кери Даниелсън.

— Някои жени биха били поласкани, да се окажат муза на известен автор.

— Някои жени не са прочели как са им направили маникюр с мачете.

Трапчинката се появи на бузата му.

— Това беше леко прекалено.

— Ами сцената, в която демонът на отмъщението обладава колата на героя и я преследва докато тя не скочи от моста в ледената река, за да се измъкне?

— Всъщност, това е една от любимите ми сцени.

— Щях да изгоря целия проклет ръкопис, ако не бях против оскверняването на книгите по принцип. Обзалагам се, че семейството ти е изпаднало в екстаз.

— Тери със сигурност.

— Добре, но аз все още не смятам да публикувам този отговор. Наистина ли искаш феновете ти да узнаят, че си написал първата си книга пиян?

— Написах първите четири книги пиян. Когато ме напусна, ме нарани силно и последваха няколко години, в които уискито, убийството и осакатяването на тела бяха моя свят.

— Не съм те виждала да пиеш, откакто дойдохме тук.

— Престанах да пия, когато семейството ми започна да ме харесва по-малко отколкото аз самият се харесвах. Беше тежка година. Третата ми книга попадна в класацията на Ню Йорк Таймс, четвъртата беше наред, но петата всъщност бе отхвърлена. Трябваше да се науча да пиша без алкохол.

— За Бога, Джо, та ние бяхме деца тогава. Наистина ли си смятал, че ще заживеем щастливо завинаги?

— Да, бейби, наистина го вярвах.

Както и тя. Или поне така се надяваше. Обаче бъдещето на Джо съдържаше живот край семейството му и тракане по клавиатурата. Докато Кери искаше нейното да включва пътуване, може би известно благосъстояние и определено няколко чифта убийствени обувки.

До зората на деня, в който се дипломира, тя вече знаеше две неща. Джо никога нямаше да напусне Ню Хемпшир, а тя щеше да направи точно това. Прощалната му реч с випуска, в която основната линия бе дома и семейството, бетонира решението й.

— Нямаше да се получи между нас, Джо. Ти вече имаше всичко, което си искал. Аз дори не знаех какво искам.

— Имах всичко, което съм искал, докато не си тръгна. — Палавите му трапчинки, които се появиха бавно върху лицето му, едва не я разтопиха, но само отвътре, където той не можеше да надникне. — Но сега се върна.

О, Боже, когато се изразяваше по този начин, почти звучеше като хубаво нещо. Вместо да рискува и да поеме по пътеката на спомените, тя закачи молива на тефтера и пренебрегна последния му коментар. Трябваше да се съсредоточи върху работата.

— Твой ред е, Ковалски. Един въпрос. — Тя отвори бутилката с вода и отпи.

— Някога преструвала ли си се, че изпитваш оргазъм?

Тя се задави с водата.

— Какво? Не можеш да ме питаш такова нещо!

— Ти беше тази, която се споразумя за правилата. Или по-скоро не го направи. Нима отказваш да ми отговориш?

Тя почти отговори „да“. Не беше свикнала да коментира оргазмите си, били те фалшиви или не. Не си водеше дневник.

— Можеш да не ми отговаряш, разбира се. Но утре губиш правото да ми зададеш нов въпрос — напомни й той, в случай, че беше забравила.

Почти си струваше, но нямаше да има достатъчно полезна информация за Тина, с която да я разкара от главата си.

— Да, преструвала съм се, че изпитвам оргазъм в миналото си.

Очите му се разшириха.

— Колко отдавна? Преструвала ли си се и с мен?

Джо изглеждаше ужасен, което я накара да се засмее. Което пък го втрещи още повече и тя съответно се разсмя по-силно.

— Не е смешно, Даниелс. Отговори ми, симулирала ли си оргазъм, когато си била с мен?

— Въпросът ти за тази вечер бе зададен и му бе отговорено, Ковалски. Запази си този за утре. — Тя постави бутилката с вода върху нощното шкафче и се пъхна под завивките. — Ако си сигурен, че искаш да узнаеш.