Шанън Стейси
Специално интервю (15)

Петнадесета глава

Заминаването на Майк не само че развали планове на групата да се върнат към волейболната игра, но и накара Кери да осъзнае факта, че не принадлежи към семейството и да се оттегли тихо в бунгалото с книга в ръка.

Сгушена между възглавниците и одеялата в леглото на Джо, прелистваше насила плътните, шумолящи страници с надеждата да се потопи в историята. Не се получи. Едва успя да прочете няколко глави и то без да запомни нищо от тях. Стана, подреди стаята и се опита да почете още. Книгата все още не я грабваше и извади тефтера и молива. Щеше да е по-добре да свърши малко работа, докато Ковалски бяха заети със семейните си кризи. Преработването на отговорите, които й бе дал и превръщането им в абзац от материала, който трябваше да усмири Тина без да нарушава никое от правилата на Джо, бе досаден процес. Все още се колебаеше дали да включи периода от живота му, обхващащ пиянското му писателстване и Кери Даниелс. Формулирането на всеки следващ въпрос ставаше все по-трудно, тъй като въпросите, които искаше да зададе на Джо, се различаваха от онези, които читателите на Спотлайт биха се надявали да прочетат. С дълбока въздишка отвори на нова страница и задраска един, който бе за изхвърляне. Отвратена от себе си се облегна на възглавниците и затвори очи. Когато ги отвори залязващото слънце едва огряваше бунгалото. Джо седеше на ръба на леглото с тефтера й в ръка. Кери се изправи и разтърка очи. Това бе първата й дрямка от години насам и сега си припомни, защо не обичаше да спи следобед. Събуждаше се уморена, объркана и без никакво чувство за време.

— Това следващият ти въпрос ли е? — попита той, докато размахваше страницата пред нея.

Защо не ме помоли да не тръгвам?

— Не, играех си на бесилка.

— Къде е бесилото?

— Тази част я правя в главата си. По-лесно ми е да мамя така.

— Добре измислено. Трябва да опитам и аз. — Взе молива й и написа нещо на страницата. — Аз печеля.

Хвърли тефтера до нея на леглото и отиде да запали камината.

Защото исках да съм щастлива зебра. Защо не ме помоли да тръгна с теб?

— Щастлива зебра?

— За да включа буквата З, хрумна ми ей така. Опитах се да си отправя предизвикателство.

Кери грабна молива. Не можех да искам от теб да напУснеш семеЙството си дЖо.

— У, Й и Ж. Аз печеля.

Той взе тефтера обратно, въздъхна преди да напише нещо и да й го върне.

— Аз загубих преди много години.

Обичам те

Тя написа „и аз те обичам“ под неговото, затвори тефтера и остави молива настрана.

— Как е Лиса?

— Убедена, че съпругът й я е напуснал.

— А момчетата?

— Правят се на разсеяни, само за да накарат възрастните да се почувстват по-добре.

— Смяташ ли, че ще се върне?

— Взе ключовете ми и отпраши с моя пикап. Би трябвало да се върне.

— Ще помогне ли ако заведем децата на пица, или нещо подобно?

— Ще го направиш ли?

Кери се разсмя.

— Знам, че не са лесни, но някъде четох, че децата надушват напрежението, особено когато се случва в семейството им и това ги изважда от релсите. Племенниците ти и така са диви, представям си какви ли ще са извън релсите.

Джо се усмихна, но очите му останаха безизразни, трапчинките му също не се показаха.

— Ти искаш ли деца?

Въпросът я връхлетя челно без изобщо да бе подготвена за него.

— Не знам. Явно съм спряла да мисля по този въпрос в даден момент. Докато постигна всички професионални цели, които си поставих и докато се озъртам за подходящия баща, ще се наложи да родя в отделението за възрастни. А ти?

— Предполагам не.

— Защо? Семейството винаги е било всичко за теб. Ще бъдеш чудесен баща.

Той сви рамене.

— Дълго време бях вглъбен в себе си. Пиенето и писането бяха моя свят. След Лорън имах Стеф и момчетата. Да съм чичо Джо ми е предостатъчно.

В очите му се четеше тъга, която не бе виждала никога преди и беше много по-дълбока от притеснението за проблемите на брат му.

— Те порастват — каза той изведнъж, докато крачеше пред камината. — Джоуи ме направи толкова горд тази вечер. Но ме заболя, че не е мой и не мога да се гордея с него като родител. Едва не намразих Майк в този момент, за това че му е баща.

Кери не знаеше какво да му отговори. Тишината се настани между тях и прогони момента.

— Уговорката за пицата остава ли? — попита тя, след като стана ясно, че онзи разговор няма да продължи.

— Оценявам предложението ти, но всъщност бях изпратен тук да те заведа при семейството на вечеря. Разсеях се с бесилото. Освен това ти споменах, че Майк ми взе пикапа, в твоята кола под наем няма да се съберем всички, а пицарията е далече.

Кери прибра тефтера, наметна пуловер и последва Джо. Допълнителната дреха я предпазваше от комари, освен това след залез-слънце навън захладняваше.

Цялото семейство, без Майк, седеше край огъня и натъкмяваше съставките за с’морс. Явно Ковалски вече бяха вечеряли, докато тя и Джо бяха заети да се депресират до безобразие.

— Направих ви по една порция. Хапнете преди шоколадът да е изчезнал.

Кери тъкмо облизваше барбекю соса от пръстите си, когато един автомобил спря пред лагерния огън. Останалите сигурно бяха разпознали звука от мотора на пикапа на Джо, тъй като главите на всички се извърнаха и напрежението отново достигна стратосферата за секунди.

Майк паркира напряко пред тях и метна ключовете на Джо. Измъкна огромна опакована кутия и я понесе към Лиса. След като стана ясно, че от кутията не може да види накъде върви, Кевин се спусна да му помогне.

— Скрил я бях при мама — поясни Майк. Звучеше леко задъхан и изнервен до крайност. — Подаръкът за рождения ти ден.

— Но той е след два месеца.

— Знам, но ти го подарявам по-рано.

Боби хвърли мекото маршмелоу в огъня и едва не полетя след него от бързане да стигне до баща си.

— Може ли да получа и моят подарък по-рано? Електронна игра ли си ми купил? Може ли да я получа сега?

— Не, няма да ти кажа. Отвори го, Лиса.

Кери не се стърпя и се заприближава все по-близо, докато Лиса нервно развързваше розовата панделка. Кери обичаше да разкъсва хартията и едва се въздържаше да не се пресегне към опаковката. Не си позволи да се приближи много, защото това бе семеен момент, все пак. Най-накрая, малко преди Кери да изгуби търпение, Лиса разкъса последното парче тиксо, прегъна хартията внимателно и вдигна капака на кутията. Кери бе стъпила на пръсти и изпънала шия. Успя да види още една опакована кутия, но по-малка от първата. След три кутии, Боби бе надвесил едно маршмелоу на около метър над огъня, Кевин кимаше с глава, а усмивката на Лиса бе леко посърнала.

— Това бе много по-забавно в представите ми — измърмори Майк.

След още две кутии Лиса вече разкъсваше хартията и раздърпваше панделките, за удоволствие на Кери. Докато стигна до кутия с размер да побере една тениска, тя спря за да отпие от чашата си.

Вътре имаше тъмносиня папка със златен надпис. Кери се наведе напред и опита да разчете надписа на мъждивата светлина.

— Агенция за пътувания? — Лиса отвори папката и притисна устата си с ръка.

— Двуседмична почивка на карибите — каза Майк на всички наоколо, докато Лиса разопаковаше кутиите. Тя все още бе безмълвна. — Меденият ни месец. Най-сетне.

Докато разлистваше брошурите, Лиса издърпа бежов лист хартия.

— Какво е това?

— Резервация за брачна церемония на залез-слънце. Мислех си, да се оженим пак, само ние двамата. Без деца, нито в утробата ти, нито край нас. Три години спестявах за това и чаках Боби да започне първи клас, за да не са в тежест, когато ги оставим на Тери и мама. За това се побърквах при мисълта, че искаш още едно бебе.

— Да се оженим пак? Но защо?

— Защото искам. Не защото трябва, или защото се очаква от мен, а защото искам.

Останали без почти никакъв надзор, децата правеха чудовищни с’морс и навсякъде имаше размекнато маршмелоу, но Кери не я бе грижа, бе твърде заета в търсенето на носни кърпички. Изглежда Тери и Мери ги бяха скрили някъде.

— Исках да го направя на по-усамотено място — продължи Майк — в случай че ми откажеш, но изглежда, че моментът настъпи.

Лиса спря усиленото бърсане на сълзите си, които застрашаваха да напоят хартиите в скута й.

— Да ти откажа? Ти чуваш ли се какво говориш?

— Някога замисляла ли си се за това, дали съм се питал, че си се омъжила за мен, само защото е трябвало? Или че единствената причина да останеш с мен е била, защото е по-лесно отколкото да си самотна майка на четири деца?

— Аз… не. Винаги съм те обичала и съм мислела, че го знаеш.

— А аз си мислех, че и ти винаги си знаела, че и аз те обичам.

— О! — Лиса притисна папката към гърдите си и се усмихна през сълзи. — Ще ми трябва нова рокля.

Майк завъртя очи, а мъжете в групата се засмяха.

— Едва ли мога да си позволя да ти я купя точно сега.

Лиса се спусна в обятията на съпруга си, едно от момчетата се престори, че му се гади, а всички останали продължиха от там, където Майк ги прекъсна. С изключение на Кери. Всички се смееха на разтопеното маршмелоу върху задника на Кевин и размазания шоколад по косата на Боби и не забелязаха, че тя се отдръпна встрани и се измъкна към бунгалото. Ако Джо решеше, че е изгубила правото си на въпрос, след като бе напуснала лагерния огън, негова воля. Качи се на горното легло без дори да включи лампите и се зави през глава.

Завистта щеше да я изяде жива. Колко лудо бе това? Никога, дори за секунда, не си бе помисляла да завижда на жена, която бе изтъкана от несигурност, чиято кариера се състоеше в пране на дрехи и разкарване на децата с колата и която бе родила четири ходещи и говорещи оръжия за масово унищожение.

По дяволите, в този момент дори завиждаше на Тери. Вярно че съпругът й я бе напуснал за кратко, но тринадесет години не си бе лягала сама вечер. Не бе стояла сама до плота в кухнята, поглъщаща замразени ястия, претоплени в микровълновата печка. Кери би могла да има всичко това с Джо, но се бе отказала, за да постигне нещо, да гради кариера. Бе успяла, уважавана, финансово независима и на стъпка от целта си. Джо бе виновен. Разговорите му за любов и деца бяха пропукали дебелата стена около биологичния й часовник, а сега и случката с Майк и Лиса.

Затвори очи в безуспешен опит да задържи сълзите си. Мразеше да поставя под въпрос избора си, но не можеше да се овладее. Може би докато седеше така, объркана, правеше погрешния избор.

Джо намали плъзгача на осветлението в бунгалото преди да го включи. Отвън бе тъмно, очите му бяха свикнали и без проблем напипа завивките на долното легло.

Когато Кери напусна лагерния огън, той си помисли да я последва. Можеше да я подразни, че е напуснала семейната сбирка, или да я придума да покарат малко, но начинът по който бе свила рамене и навела глава му подсказаха, че тя имаше нужда да се усамоти.

Не че я обвиняваше, той най-добре знаеше колко изтощително можеше да бъде семейството му. Дори бе прибягвал до неща като измислен краен срок, или среща с представител, само за да осигури два дни за себе си.

— Будна ли си? — прошепна той. Не получи отговор, преструваше се на заспала. Никакви мъчения нямаха да я накарат да си признае, но хъркаше като резачка, на която й свършва бензина. Не, не хъркаше, а подсмърчаше.

Превърташе вечерта в главата си, но не намираше нищо, което би могло да разплаче Кери. Нещата се нареждаха, макар и с ужасно скъпата почивка, за която Майк не му позволи да плати. Тери бе погълната в собствената си семейна драма и дори не бе разговаряла с Кери, или поне не бе забелязал. Съблече се по боксерки и застана в средата на стаята, чувствайки се глупаво. Не можеше просто ей така да се вмъкне в леглото си и да заспи. Но не можеше и да си легне при нея. Дори и да не плачеше, едва ли би рискувал, не бе сигурен дали горното легло щеше да ги издържи.

— Трябва ли да ходиш до банята? — попита той, като си помисли, че щеше да е по-добре ако се бе сетил да я попита преди да се съблече.

— Не — отвърна тя тихо.

— Добре — озадачен Джо загаси лампата и седна на ръба на леглото. — Хей, нещата бяха толкова щури тази сутрин на закуска, после Браян ожули коляно и тъй нататък, забрави да ми зададеш въпрос.

— Е и?

— Нали не искаме малките зли духчета, които работят за Тина, да й рапортуват, че си се размекнала.

— Не ме е грижа — отвърна тя без да се засмее.

— Лошо ли ти е?

— Не.

Разговорът достигна задънена улица, Джо намести възглавницата и се опъна на леглото. За да спре да мисли за неразговорливата жена над леглото си, той се съсредоточи върху ръкописа. Успя да вмъкне лошият герой и нямаше представа как да се отърве от него. Като се имаше предвид, че крайната дата за книгата бе след по-малко от два месеца, се налагаше да започне да влага енергията си в този проект.

— Проклет да си!

Завивките от горното легло се вдигнаха и разкриха облечената Кери.

— Не ми се ходеше, докато не ме попита.

Джо едва сдържа смеха си.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Да, налага се. Мисля, че онази вечер видях един енот, който се опитваше да подкара АТВ-то.

— Ако дойда с теб, да те защитавам от бандата еноти, ще легнеш ли в моето легло после, там, където ти е мястото?

Тя дръпна пуловера от облегалката на стола с такава ярост, че го събори.

— Това че се позабавлявахме под завивките ти, не означава, че принадлежа там, Ковалски.

Докато я гледаше как изправя стола с трясък, Джо реши да си мълчи и само да я следва, без да задълбава повече.

Не беше лесно да си самотник почти на четиридесет и да си сред такова голямо семейство, той предположи, че точно това я тормозеше. Чувството му бе познато. Спеше и се хранеше сам. Сам гледаше телевизия, а когато четеше книга и попаднеше на хубав откъс, нямаше с кого да го сподели. През по-голяма част от времето не бе кой знае какво, но да си край Майк, Лиса и децата, самотата бе като все по-дълбоко забиващо се острие, чийто връх бе намазан с отрова.

Джо я изчака отвън и когато Кери излезе, забеляза, че е измила добре лицето си. Бе очевидно, че е плакала, но не спомена и дума.

— Може ли да спя в голямото легло, без да правим секс? — попита тя, когато наближиха бунгалото.

Тя можеше и да успее да заспи, но той едва ли.

— Разбира се. Ще имаш да ми даваш.

Кери отново не се засмя, но пусна лека усмивка и завъртя очи. Той се извърна докато тя обличаше пижамата си, същата като онази, която бе разкъсал, но в различен цвят. Тя легна в леглото и се сви в единия край. Джо отново се съблече по боксерки и след секунда колебание, нахлузи пижама върху тях. Само и само да не я притесни, че се надява на нещо. Не че не беше така, но нямаше да го покаже.

Петнадесет минути по-късно топлото тяло на спящата Кери бе опряно в неговото. Той я целуна по главата и затвори очи. Да не спиш сам, със или без секс, беше приятно. Толкова приятно, че се замисли, когато тя си тръгнеше, как изобщо щеше да успее да спи отново.