Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хатауей (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love in the Afternoon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 112 гласа)

Информация

Сканиране
viki_kati (2014)
Разпознаване и начална корекция
MiroD54 (2014)
Допълнителна корекция
asayva (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Любовни писма

ИК „Ергон“, София, 2013

Американска Първо издание

Редактор: Сергей Райков

Оформление: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-619-165-008-8

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Късно следобед Биатрикс отиде в дома на Фелън. Тя занесе една голяма кошница с бренди и желиран крем, пита меко бяло сирене и малък „домашен сладкиш“, сух и без глазура, само леко подсладен. Всъщност, нямаше значение дали семейство Фелън се нуждаеха от такива неща, по-важен бе самият жест.

Амелия я убеждаваше да отиде с файтон или с каруца, тъй като кошницата беше голяма и тежка. Но Биатрикс се нуждаеше от разходката, надяваше се, че тя ще й помогне да успокои разтревожения си ум. Тя вървеше с равномерна крачка и вдъхваше въздуха на ранното лято. Това е ароматът на юни, искаше й се да напише на Кристофър… орлови нокти, зелена трева, мокри чаршафи, прострени да съхнат

Когато стигна, ръцете вече я боляха от дългото носене на кошницата.

Къщата, обвита в гъст бръшлян, напомняше мъж, навлечен с палто. Биатрикс усети, че настръхва от мрачно предчувствие, когато застана пред входната врата и почука. Беше поканена вътре от иконом със сериозно лице, който я освободи от кошницата и я придружи до салона.

Къщата изглеждаше прекалено топла, особено след ходенето пеша. Биатрикс усети, че се изпотява под роклята си и в затворените до глезените обувки.

След миг в стаята се появи Одри, слаба и размъкната, част от косата й бе вдигната, другата висеше надолу небрежно. Тя носеше престилка с тъмночервени петна по нея.

Кървави петна.

Когато Одри срещна разтревожения поглед на Биатрикс, се усмихна слабо:

— Както виждаш, не съм за гости. Но ти си една от малкото, за които не е нужно да поддържам външния си вид. — Осъзнавайки, че е още с престилка, тя я развърза и я сви. — Благодаря за кошницата. Поръчах на иконома да налее чаша сливово бренди и да я занесе на госпожа Фелън. Тя си легна.

— Болна ли е? — попита Биатрикс, когато Одри седна до нея.

Одри поклати глава.

— Само объркана.

— А… съпругът ти?

— Умира — произнесе равно Одри. — Не му остава много. Въпрос на дни, каза докторът.

Биатрикс понечи да я погали, да я успокои, както правеше с нейните ранени създания.

Одри се дръпна и вдигна ръка отбранително.

— Не, недей. Не бива да ме докосваш. Ще се разпадна на парчета. Трябва да бъда силна заради Джон. Да говорим бързо. Имам само няколко минути.

Биатрикс дръпна ръце в скута си.

— Позволи ми да направя нещо — каза тя с тих глас. — Нека поседя с него, докато си починеш. Поне за час.

Одри се усмихна слабо.

— Благодаря ти, скъпа. Но не мога да позволя на никого да стои при него. Трябва да съм аз.

— Тогава да отида ли при майка му?

Одри разтърка очи.

— Много мило, че го предлагаш. Макар да не мисля, че иска компания. — Тя въздъхна: — Ако остане на нея, би предпочела да умре с Джон, отколкото да продължи да живее без него.

— Но тя все пак има и друг син.

— Не е привързана към Кристофър. В сърцето й има място само за Джон.

Докато се опитваше да смели казаното, Биатрикс имаше чувството, че високият часовник в стъкления шкаф тиктака неодобрително, а махалото му се полюляваше сякаш някой клати глава в несъгласие.

— Не може да е вярно — каза тя накрая.

— Но е така — въздъхна Одри с унила усмивка. — Някои хора имат безкрайно много обич, която са готови да раздават. Като вашето семейство. Но при други възможностите са ограничени. Цялата обич на госпожа Фелън се е изляла — стигнала е само за съпруга й и за Джон. — Одри вдигна рамене изтощено. — Не е важно дали обича Кристофър или не. В този момент нищо не изглежда важно.

Биатрикс бръкна в джоба си и извади писмото.

— Това е за него — каза тя. — За капитан Фелън. От Пру.

Одри го взе с неразгадаемо изражение.

— Благодаря ти. Ще го изпратя заедно с едно писмо за състоянието на Джон. Той ще иска да знае. Бедният Кристофър… толкова е далече.

Биатрикс се запита дали да не си вземе писмото. Щеше да е възможно най-лошият момент да се дистанцира от Кристофър. От друга страна, може би пък беше най-подходящият. Малката рана боли по-малко, когато е едновременно с някоя по-голяма.

Одри гледаше играта на емоции върху лицето й.

— Смяташ ли някога да му кажеш? — попита тя тихо.

Биатрикс примига.

— Да му кажа какво?

Това доведе до раздразнено пухтене.

— Не съм малоумна, Биа. Прудънс е в Лондон в момента, посещава балове и соарета, и всички останали глупави събития на сезона. Тя не би могла да напише писмото.

Биатрикс усети как се зачервява, а след това пребледнява.

— Тя ми го даде преди да замине.

— Поради обичта си към Кристофър? — Одри изви устни. — Последния път, когато я видях, дори не се сети да попита за него. Освен това защо винаги ти вземаш и носиш писмата? — Тя изгледа Биатрикс с нежен, но укорителен поглед. — От онова, което Кристофър пише на мен и Джон в писмата си съдя, че явно е доста увлечен по Пру. Заради онова, което тя му е писала. И ако накрая стана снаха на онази глупачка, ти ще си виновна. — Тя въздъхна. — Трябва да се връщам при Джон.

Докато Биатрикс вървеше с Одри към коридора, внезапно я завладя предчувствието, че приятелката й скоро ще трябва да посрещне смъртта на съпруга си.

— Одри — каза тя несигурно, — бих искала да мога да понеса това вместо теб.

Одри я гледа дълго, лицето й се зачерви от емоции.

— Точно това, Биа, те прави истинска приятелка.

* * *

Два дни по-късно Хатауей получиха вест, че Джон Фелън се е споминал през нощта. Изпълнени със състрадание, Хатауей се питаха как биха могли да помогнат на опечалените жени. Обикновено това би се паднало на Лео, господарят на имението, да отиде при Фелън и да предложи услугите си. Само че Лео беше в Лондон, тъй като Парламентът още беше в сесия. Понастоящем се водеше политически дебат за некомпетентността и незаинтересоваността, довели до толкова лошо обезпечение и снабдяване на военните части в Крим.

Беше решено, че Мерипен, съпругът на Уин, ще отиде в дома на Фелън от името на семейството. Никой не очакваше, че той може да бъде приет, тъй като скърбящите несъмнено щяха да бъдат покосени от мъка, за да говорят с когото и да било. Но Мерипен щеше да занесе писмо, в което Хатауей предлагаха евентуална помощ.

— Мерипен — обърна се към него Биатрикс, преди той да тръгне, — би ли поднесъл съболезнованията ми на Одри, като я попиташ дали мога да помогна с нещо при подготвянето на погребението? Попитай я освен това дали иска някоя от нас да отиде и просто да поседи при нея.

— Разбира се. — Тъмните очи на Мерипен бяха изпълнени с топлина. Отрасъл в семейството от момче, той беше като брат за всички тях. — Защо не й напишеш бележка? Ще я предам на слугите.

— Само след минутка. — Биатрикс хукна към стълбището, повдигайки полите си, за да не се препъне, докато бързаше към стаята си.

Тя отиде до бюрото си, извади хартията за писане и писалките, и се пресегна към мастилницата. Ръката й замръзна във въздуха, когато видя смачкания лист в чекмеджето.

Беше любезното, дистанцирано писмо, което беше написала на Кристофър Фелън.

Не го беше изпратила.

Тя изстина, коленете й заплашваха да се огънат под нея.

— О, Боже — прошепна тя, сядайки на близкия стол с такава сила, че той се разклати.

Явно беше дала на Одри погрешното писмо. Неподписаното, което започваше с „Не мога да ви пиша повече. Аз не съм тази, за която ме мислите…“.

Сърцето й задумка в гърдите, обзето от паника. Тя се опита да се успокои, за да мисли трезво. Дали писмото беше изпратено? Може би все още имаше време да го вземе обратно? Щеше да помоли Одри… но не, би било проява на пълен егоизъм и непоследователност. Съпругът на Одри току-що бе починал. Тя не заслужаваше да я безпокоят с такива незначителни неща в това време.

Беше прекалено късно. Биатрикс трябваше да се примири с положението и да остави Фелън да реагира на странната бележка както намери за добре.

„Върнете се, моля ви, върнете се у дома и ме намерете…“

Като простена, тя се наведе напред и облегна глава на масата. Изпотеното й чело залепна за лакираното дърво. Усети, че Лъки скача на масата, завира муцунка в косата й и мърка.

Моля те, Боже, помисли си тя отчаяно, не позволявай на Кристофър да отговори. Нека всичко да приключи. Не му позволявай да разбере, че съм била аз.