Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хатауей (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love in the Afternoon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 112 гласа)

Информация

Сканиране
viki_kati (2014)
Разпознаване и начална корекция
MiroD54 (2014)
Допълнителна корекция
asayva (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Любовни писма

ИК „Ергон“, София, 2013

Американска Първо издание

Редактор: Сергей Райков

Оформление: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-619-165-008-8

История

  1. — Добавяне

Осемнадесета глава

Насочиха се с конете към къщата Рамзи, докато Албърт щастливо подтичваше край тях. Беше почти време за вечеря, което означаваше, че Лео и Кам трябваше да са привършили работата за деня. На Биатрикс й се искаше да бе имала време да подготви семейството си за ситуацията. Искрено се радваше, че Мерипен е още в Ирландия, защото той имаше склонност да гледа на всеки външен човек с подозрение, което нямаше да направи нещата по-лесни за Кристофър. И Лео можеше да има възражения. Най-добрата опция бе да се обърне към Кам, който бе най-разумният мъж в семейството.

Само че когато тя се опита да направи предложение на Кристофър към кого да се обърне и какво да каже, той я прекъсна с целувка и й каза, че ще успее да се справи и сам.

— Много добре — изсумтя недоволно тя. — Но ви предупреждавам, че могат да възразят на женитбата.

Аз възразявам на женитбата — информира я Кристофър. — Поне едно нещо, за което да мислим еднакво.

Те влязоха в къщата и отидоха в семейния салон, където Кам и Лео водеха оживен разговор, а Катрин седеше пред едно малко писалище.

— Фелън — вдигна очи Кам с дружелюбна усмивка, — да не би да сте дошли да видите дъскорезницата ни?

— Благодаря, но съм тук по друга причина.

Лео, който седеше близо до прозореца, премести поглед от омачканите дрехи на Кристофър към разрошената Биатрикс.

— Биатрикс, скъпа, да не си започнала да излизаш от имението, облечена по този начин?

— Само този път — с извинителен тон отвърна тя. — Бързах.

— И бързането е било свързано с капитан Фелън? — Острият поглед на Лео се премести върху Кристофър. — По какъв въпрос искате да разговаряме?

— По личен — тихо каза Кристофър. — Отнася се до сестра ви. — Той премести очи от Кам към Лео. Принципно не би имало значение към кого от тях ще се обърне. Като господар на имението Лео би бил първият избор. Обаче Хатауей явно бяха установили необичайно разпределение на ролите.

— С кого от вас трябва да разговарям? — попита Кристофър.

Те се посочиха един друг и отвърнаха едновременно:

— С него.

— Ти си виконтът — каза Кам на Лео.

— А ти си този, който обикновено се занимава с такива неща — възрази Лео.

— Да. Но няма да ти хареса мнението ми по въпроса.

— Не се каниш да им дадеш одобрението си, нали?

— От всички сестри Хатауей — произнесе спокойно Кам, — Биатрикс е най-способна да избере сама съпруга си. Вярвам на преценката й.

Биатрикс го награди с лъчезарна усмивка.

— Благодаря, Кам.

— Какво си мислиш? — попита Лео зет си. — Не може да се вярва на преценката на Биатрикс.

— И защо не?

— Прекалено е млада — каза Лео.

— На двайсет и три съм — възрази Биатрикс. — Ако бях куче, на тази възраст вече да съм умряла.

— Но си жена — настоя Лео.

— Много се извинявам — намеси се Катрин. — Да не намекваш, че жените нямат вярна преценка?

— По тези въпроси, да. — Лео посочи Кристофър. — Само погледни този мъж тук, застанал е като истински гръцки бог. Мислиш ли, че го е избрала заради интелекта му?

— Завършил съм Кеймбридж — каза остро Кристофър. — Трябва ли да донеса дипломата си?

— В това семейство — прекъсна го Кам, — не се изисква университетска диплома, за да докаже човек интелигентността си. Лорд Рамзи е идеален пример, че едното няма нищо общо с другото.

— Фелън — натърти Лео, — не искам да ви обиждам, обаче…

— То е нещо, което си му идва отвътре — прекъсна го нежно Катрин.

Лео изгледа навъсено съпругата си и върна вниманието си върху Кристофър.

— Вие и Биатрикс не се познавате достатъчно дълго, за да мислите за женитба. Няколко седмици, доколкото знам. Ами Прудънс Мърсър? Вие практически сте почти сгодени, нали?

— Въпросите ви са логични. И ще им отговоря — каза Кристофър. — Но първо искам да сте наясно, че аз съм против брака.

Лео примигна изненадано.

— Имате предвид, че сте против брак с госпожица Мърсър?

— Ами… да. Но съм и против брак с Биатрикс.

Над стаята се възцари мълчание.

— Това е някакъв номер — промърмори Лео.

— За съжаление, не — отвърна Кристофър.

Поредно мълчание.

— Капитан Фелън — започна Кам, подбирайки внимателно думите си, — не дойдохте ли да искате нашето съгласие да се ожените за Биатрикс?

Кристофър поклати глава.

— Ако реша да се оженя за Биатрикс, ще го направя с или без вашето съгласие.

Лео погледна Кам.

— Мили Боже — каза той невярващо. — Този е по-лош и от Хари.

Кам произнесе с насилено търпение.

— Може би трябва да поговорим с капитан Фелън в библиотеката. С бренди.

— Искам една бутилка само за мен — каза Лео разгорещено, тръгвайки нататък.

* * *

Пропускайки някои интимни подробности, Кристофър им разказа всичко. Беше безмилостен, когато се стигна до неговите недостатъци, но бе решен да защити Биатрикс от всякаква критика, дори от нейното собствено семейство.

— Тя не е човек, който играе игрички — каза Лео, като поклати глава, след като Кристофър им каза за писмата. — Един Господ знае какво я е накарало да направи такова нещо.

— Това не беше игра — каза тихо Кристофър. — Превърна се в нещо повече от това, което и двамата очаквахме.

Кам го изгледа с несигурен поглед.

— При цялото вълнение от всички тези разкрития, Фелън, човек лесно може да се заблуди. Напълно ли сте сигурен в чувствата си към Биатрикс? Защо тя е…

— Уникална — обади се Лео.

— Знам го. — Кристофър усети как устните му се извиват в усмивка. — Знам, че понякога неволно задига неща. Носи бричове и цитира гръцки философи, прочела е толкова много ветеринарни наръчници. Знам, че държи като домашни любимци животни, за които други хора плащат, за да бъдат убити. — При мисълта за Биатрикс той усети болезнен копнеж. — Знам също така, че тя никога няма да се премести в Лондон, че може да вирее само ако живее близо до природата. Знам, че е състрадателна, интелигентна и смела, и единственото нещо, от което наистина се страхува, е да не бъде изоставена. А аз никога няма да го направя, защото се влюбих в нея безпаметно. Но има един проблем.

— Какъв? — попита Лео.

Кристофър отговори едносрично:

— Аз.

Мина доста време, докато Кристофър обясни непонятното си поведение след войната, симптомите на състояние, прилично на лудост. Може би не трябваше да се изненадва, че те приеха информацията без явна тревога. Но това го накара да се чуди: що за семейство бяха?

Когато Кристофър свърши, настъпи кратка тишина.

Лео погледна очаквателно към Кам.

— Е?

— Какво „е“?

— Сега е моментът, когато започваш да ръсиш някоя от твоите проклети цигански поговорки. Нещо за петли, които мътят, или за прасета, които танцуват в овощната градина. Нали това правиш винаги. Хайде, давай.

Кам го изгледа сардонично.

— Не се сещам за никоя в момента.

— За Бога, аз трябваше да изслушам стотици от тях. А на Фелън не му се налага да чуе дори една?

Без да му обръща внимание, Кам насочи вниманието си към Кристофър.

— Сигурен съм, че проблемите, които описахте, ще отшумят с времето. — Той направи пауза. — Нашият брат Мерипен щеше да го потвърди, ако беше тук.

Кристофър го погледна разтревожено.

— Той никога не е воювал — продължи тихо Кам, — но насилието и вредите едва ли се ограничават само до бойното поле. Той трябваше да се бори със своите собствени демони и ги победи. Не виждам причина вие да не можете да направите същото.

— Аз мисля, че Фелън и Биатрикс трябва да почакат — каза Лео. — Нищо няма да изгубят.

— Не знам — изсумтя Кам. — Както казват циганите: „Ако ти отнема много време, времето ще те отнеме“.

Лео изглеждаше доволен.

— Знаех си, че няма да се мине без поговорка.

— При цялото ми уважение — промърмори Кристофър, — този разговор не води на никъде. Поне един от вас трябваше да изтъкне, че Биатрикс заслужава по-добър мъж.

— Същото казах и аз на съпругата ми — отбеляза Лео. — Ето защо се ожених, преди да е успяла да си намери такъв. — Той се усмихна, докато съзерцаваше грейналото лице на Кристофър. — Дотук мога да кажа, че изобщо не съм впечатлен от недостатъците ви. Пиете повече, отколкото трябва, имате проблем с това да контролирате импулсите си и сте невъздържан. Всички те са практически необходими условия за семейство Хатауей. Предполагам си мислите, че Биатрикс трябва да се омъжи за тих, млад джентълмен, чиято представа за вълнение е колекционирането на табакери или писането на сонети. Е, опитахме и това, но не проработи. Тя не иска такъв съпруг. Очевидно е, че иска вас.

— Тя е прекалено млада и идеалистка, за да е наясно — каза Кристофър. — Намирам преценката й за невярна.

— Както и аз — озъби му се в отговор Лео. — Но за съжаление никоя от сестрите ми не ме остави аз да й избера съпруг.

— Хей, вие двамата, я по-спокойно — намеси се Кам.

— Имам един въпрос към вас, Фелън… ако решите да чакате безкрайно дълго, преди да предложите брак на Биатрикс… възнамерявате ли да продължите да се виждате с нея междувременно?

— Да — призна чистосърдечно Кристофър. — Не мисля, че нещо може да ми попречи да съм далеч от нея. Но ще бъда благоразумен.

— Съмнявам се — рече Лео. — Единственото нещо, което Биатрикс знае за благоразумието, е как се пише думата.

— Преди това ще тръгнат слухове — каза Кам, — и критики, които ще опетнят репутацията й. В края на краищата вие ще се ожените за нея. Няма никакъв смисъл да отлагате неизбежното.

— Да не би да казвате, че искате да се оженя за нея? — попита Кристофър невярващо.

— Не — отвърна Кам с мрачно изражение. — Но не мога да кажа, че съм щастлив от алтернативата. Биатрикс ще бъде отчаяна. Освен това кой от нас ще посмее да й каже, че се налага да чака?

Тримата замълчаха.

* * *

Биатрикс знаеше, че няма да може да си почине през нощта, съзнанието й бе прекалено заето с притеснения и въпроси, за да й позволи да заспи. Кристофър не беше останал за вечеря, беше си тръгнал скоро след разговора с Кам и Лео.

Амелия, която бе слязла на първия етаж, след като бе сложила Алекс да спи, не направи опит да скрие удоволствието си от новината.

— Харесвам го — каза тя, прегърна Биатрикс и се дръпна назад, за да я погледне. — Изглежда добър и почтен мъж.

— И смел — добави Кам.

— Да — отвърна Амелия, — човек не може да забрави какво е направил по време на войната.

— О, нямах предвид това — каза й Кам. — Говорех за това, че иска да се ожени за момиче от семейство Хатауей.

Амелия му се изплези и той се засмя.

Отношенията между тях двамата бяха толкова непретенциозни и все пак изпълнени с игривост и флирт. Биатрикс се запита дали тя и Кристофър някога ще могат да постигнат нещо подобно, дали той ще й позволи да стане достатъчно близка с него.

Като се намръщи, тя седна до Амелия.

— Продължавам да се питам за разговора, който Кам и Лео проведоха с Кристофър… изглежда, че нищо не е било решено. Единственото, което са правили, е било да пият бренди.

— Уверихме Фелън, че сме повече от щастливи да има теб и менажерията ти — обади се Лео. — След което той каза, че му е необходимо да помисли.

— За какво? — поиска да знае Биатрикс. — За какво толкова има да мисли? Защо му отнема толкова дълго време да вземе решение?

— Той е мъж, скъпа — обясни спокойно Амелия. — Продължителното мислене е много трудно за тях.

— Тъкмо обратното на жените — отвърна й Лео, — които имат забележителната способност да вземат решения, без изобщо да помислят.

* * *

Кристофър отиде в къщата на Рамзи сутринта с много… военен вид, въпреки факта, че беше облечен в цивилни дрехи. Беше спокоен и безукорно любезен, когато помоли да придружи Биатрикс на разходка. Макар да нямаше търпение да го види, тя се чувстваше неловко. Той изглеждаше предпазлив и сериозен като мъж, на когото предстои да изпълни неприятно задължение.

Това не предвещаваше нищо добро.

Все пак Биатрикс се опита да си придаде весел вид, повеждайки Кристофър по един от любимите си маршрути — пътека, от дясната страна на която се простираха ниви, а от лявата дървета. Пътеката продължи до гората, прекоси няколко стари, тесни пътечки и накрая стигна до река. Албърт тичаше напред-назад, като душеше усърдно всичко, покрай което минаваха.

— … къде другаде ще намерите такова място — каза Биатрикс, повеждайки Кристофър към малко, обляно от слънцето сечище, — прилича на древна ливада от Бронзовата ера. Те не са познавали наторяването, така че когато някакво парче земя станело неплодородно, просто изсичали нов район. А старите обраствали с прещип, орлова папрат и пирен. А тук — тя му посочи кухината в един дъб близо до сечището — гледах как се излюпват малки соколчета в началото на лятото. Соколите не си правят собствени гнезда, използват тези, направени от други птици. Толкова са бързи, когато летят, сякаш сърпове прерязват въздуха.

Кристофър слушаше внимателно. С коса, развята от топлия бриз, и лека усмивка върху устните, той бе толкова красив, че беше трудно човек да не ахне при вида му.

— Знаете всички тайни на тази гора, нали? — попита я тихо той.

— Има толкова много неща за учене, аз съм още на повърхността. Имам пълни скицници с рисунки на животни и растения и продължавам да откривам нови неща за изучаване. — Тъжна въздишка се откъсна от гърдите й. — Говори се, че в Лондон ще се учреди общество по естествена история. Бих искала да мога да съм част от него.

— Защо да не можете?

— Сигурна съм, че не приемат жени — каза Биатрикс. — Никое от тези дружества не го прави. Стая, пълна с мустакати възрастни мъже, които пушат пури и си разменят ентомологически бележки. Което е жалко, защото се осмелявам да твърдя, че аз мога да говоря за насекоми толкова добре, колкото всеки от тях.

Бавна усмивка пропълзя по устните му.

— Много съм доволен, че нямате нито лула, нито мустаци — каза той. — Но изглежда жалко някой, който обича животните и насекомите като вас, да не бъде допускан да ги обсъжда. Може би ще успеем да ги накараме да направят изключение за вас.

Биатрикс го изгледа изненадано.

— Ще опитате ли? Нямате нищо против жена да проявява такива необичайни интереси?

— Разбира се, че нямам. Какъв е смисълът да се жениш за жена с необичайни интереси, а после да се опитваш да ги направиш обичайни?

Тя се ококори.

— Да не би да ми предлагате брак в момента?

Кристофър се обърна към нея, пръстите му погалиха нежната кожа под брадичката й и леко вдигнаха лицето й.

— Има някои неща, които искам първо да обсъдим.

Биатрикс го изгледа очаквателно.

Изражението му стана сериозно. Като взе ръката й в своята, той тръгна с нея по тревясалата пътека.

— Първо… няма да можем да споделяме едно легло.

Тя примига. После попита колебливо.

— Отношенията ни ще бъдат платонични?

Той леко се смути.

Не. О, Боже, не. Искам да кажа, че ще имаме отношения, но няма да спим заедно.

— Но… Аз мисля, че бих искала да спя с вас.

Ръката му се стегна около нейната.

— Ще се будите от кошмарите ми.

— Нямам нищо против.

— Може случайно да ви удуша в съня си.

— О! Да, това вече не бих искала. — Биатрикс се намръщи. — А може ли и аз да помоля за нещо в замяна?

— Да, какво?

— Може ли отсега нататък да престанете да пиете силен алкохол? Знам, че използвате спирта като лекарство, за да лекувате други ваши проблеми, но е възможно тъкмо той да влошава нещата и…

— Не е необходимо да ми го казвате, любов моя. Вече съм решил да го направя.

— О… — Тя му се усмихна доволна.

— Има само още едно нещо, за което бих искал да ви помоля — каза Кристофър. — Повече никакви опасни дейности като катерене по дървета, трениране на полудиви коне или вадене на диви животни от капани и т.н.

Биатрикс го погледна с мълчаливо възмущение, съпротивлявайки се на ограничаването на нейната свобода.

Кристофър я разбра.

— Няма да прекалявам — каза той тихо. — Но не искам да се тревожа непрекъснато да не се нараните.

— Хората се нараняват непрекъснато. Полите на жените се подпалват, когато се носят по улицата, екипажите блъскат хора, или човек просто се препъва и пада, както си върви…

— Точно това имам предвид. Животът е достатъчно опасен и без да го предизвиквате.

Биатрикс си помисли, че семейството й е поставяло далеч по-малко ограничения, отколкото един бъдещ съпруг щеше да го прави. Трябваше да си напомни, че бракът си има все пак и своите компенсации.

* * *

— … скоро трябва да отида до Ривъртън — казваше в момента Кристофър. — Имам много да уча как се ръководи едно имение, да не споменаваме пазара на дървен материал. Според управителя на имението, производството на Ривъртън на дървен материал е доста колебливо. А и построяването на нова железопътна гара в региона би било в наша полза само ако до там извеждат добри пътища. Трябва да участвам в планирането, иначе няма да имам право после да се оплаквам. — Той спря и обърна Биатрикс към себе си. — Знам колко сте близка със семейството си. Ще понесете ли да живеете далеч от тях? Ние ще задържим къщата Фелън, но постоянната ни резиденция ще е в Ривъртън.

Мисълта я бодна, да живее далеч от семейството си. Те досега бяха целия й живот. Особено Амелия, нейната вечна и неизменна опора. Идеята предизвика нотка на тревога в Биатрикс, но също така и вълнение. Нов дом… нови хора, нови места за изследване… и Кристофър. Най-вече Кристофър.

— Сигурна съм, че ще мога — каза тя. — Ще ми липсват. Но през повечето време и без това съм оставена сама на себе си. Сестрите ми са заети със семействата и живота си, както и трябва да бъде. Ще се радвам да мога да ги виждам, когато пожелая.

Кристофър я помилва по бузата, кокалчетата на пръстите му се спуснаха по шията й. В очите му се четеше разбиране и съчувствие, както и нещо друго, което накара кожата й да се зачерви.

— Каквото се изисква, за да бъдете щастлива — каза той, — ще го имате. — И като я притегли по-близо, я целуна по челото. — Биатрикс. Сега аз искам нещо да ви помоля. — Устните му намериха извивката на нейната усмихваща се уста. — Любов моя… ако трябваше да избирам, бих избрал малкото часове, които съм прекарал с вас, пред цял живот, прекаран с друга жена. Не е било нужно да пишете онази бележка, молейки ме да ви намеря. Искал съм да ви намеря през целия си живот. Не мисля, че има мъж, който да притежава всичките качества, които заслужавате, в един съпруг… но ви умолявам да ми позволите да опитам. Ще се омъжите ли за мен?

Биатрикс притисна главата му към своята и допря устни до ухото му.

— Да, да, да — прошепна тя и леко гризна крайчето на ухото му със зъби.

Изумен от любовната закачка, Кристофър се отдръпна и я погледна. Дишането й се ускори, когато видя обещанието за наказание и удоволствие в очите му. Той я целуна пламенно по устата.

— Каква сватба бихте искали? — попита той и открадна още една целувка.

— Такава, която ще ви направи мой съпруг. — Тя докосна твърдата линия на устата му с пръсти. — А вие каква искате?

Кристофър се усмихна мрачно.

— Най-бързата.