Дейвид Балдачи
Забравените (9)

9

Пулър спря корвета до тротоара и насочи поглед към къщата на леля си. След кратко колебание реши, че „Залез край морето“ е подходящо име за този квартал.

Къщата беше хубава и солидна, на два етажа, с гараж. Старата дама бе напуснала живота му далеч преди той да постъпи в армията. Отначало живееше в Пенсилвания заедно със съпруга си Лойд. Пулър помнеше, че се бяха преместили във Флорида преди двайсетина години, след като Лойд се пенсионира.

Почти не поддържаха кореспонденция помежду си. Брат му обаче й пишеше най-редовно. Но после Боби попадна в затвора, баща им превъртя и Пулър загуби всякаква връзка с Бетси Саймън — жената, която беше най-важният човек през детството му.

Той остана в колата още няколко минути, за да огледа обстановката. Спретнат квартал с хубави къщи и палми в дворовете. Но без луксозните имения, край които беше минал, преди да стигне тук. Те бяха досами океана, с огромни басейни, високи огради и автомобили от класата на „Бугати“ и „Макларън“.

Пулър никога нямаше да спечели много пари. Но не спираше да рискува живота и здравето си за сигурността на Америка. Това определено не се ценеше колкото способността да трупаш милиарди на Уолстрийт за сметка на обикновените граждани.

Но при леля му всичко изглеждаше наред. Къщата й беше голяма и добре поддържана, със спретнат и редовно поливан двор. По всяка вероятност тя разполагаше с пари да изживее спокойно старините си.

Уличката беше пуста. Не се виждаха нито минувачи, нито коли. Явно по това време хората предпочитаха сиестата пред жегата навън. Пулър погледна часовника си. Наближаваше един по обед. Слезе от колата, прекоси уличното платно и почука на входната врата.

Нищо.

Той почука още веднъж и огледа близките къщи. Искаше да провери дали някой не е разпънал антените на обичайното съседско любопитство. Не забеляза никого и отново почука.

Пак нищо. Не се чуваха никакви стъпки.

Той пристъпи към гаражната врата и надникна през стъклото. Вътре беше паркирана една сравнително нова тойота камри. Запита се дали леля му все още шофира, после направи опит да вдигне вратата, която обаче се оказа заключена. Вероятно е автоматична, помисли си той. Едва ли възрастен човек като нея ще вдига и сваля тежката гаражна врата всеки път когато пожелае да шофира.

Приближи се към оградата. Високият ръст му позволи да надникне над нея. В средата на задния двор се виждаше малък фонтан.

Опита портата, ала тя също беше заключена. Но бравата беше елементарна и бързо отстъпи пред сръчните му манипулации. Бутна я и се насочи към фонтана. Първото нещо, което забеляза, беше дълбоката вдлъбнатина в почвата край каменната облицовка на пълното с вода корито. Наведе се да я разгледа и почти веднага откри още една, на около метър от първата и успоредна с нея. Очите му се извъртяха по посока на фонтана. Някой беше изключил помпата на водата, която би трябвало да блика от горната му част и да пада в басейнчето под нея.

Пулър се наведе да огледа дъното. Нещо беше разместило декоративните камъни. Част от тях бяха струпани така, че разкриваха бетонната настилка. После той забеляза отчупената каменна плоча, паднала в основата на овалната стена. Повърхността й беше зацапана с нещо тъмно.

Кръв ли е това?

Той се отпусна на колене и огледа релефа около къщата. Отново обърна внимание на успоредните вдлъбнатини в пръстта. Дали не бяха оставени от проходилка? Около тях не се виждаха следи от стъпки. Но тревата беше жилава и сравнително суха и трудно би задържала такива. Отново насочи вниманието си към басейна. Беше съвсем малък — шейсет сантиметра дълбок, с радиус под два метра. Ниска каменна стена задържаше водата.

Пулър огледа плочите, търсейки още следи. Нямаше кръв. Косми и късчета плът също липсваха. Приближи се още малко и се наведе над прозрачната вода. Отново обърна внимание на разместените камъни, после се изправи и имитира как би паднало изгубило равновесие тяло. Едната ръка опира тук, другата малко по-нататък. Коленете също допринасят за разместването на камъните. Мислено коригира нещата, допускайки наличието на проходилка. После сравни пантомимата си с това, което виждаше. Нещата не съвпадаха напълно, но камъните със сигурност бяха разместени.

Леля му лесно би могла да се обърне по гръб и да вдигне главата си над водата — разбира се, ако е била в съзнание. Но ако по някакви причини бе изгубила съзнание и бе останала с лицето надолу, шейсетте сантиметра бяха напълно достатъчни, за да се удави. Смъртта би настъпила бързо.

Пулър въздъхна и поклати глава.

Навсякъде ми се привиждат престъпления, рече си той. Вземи се в ръце, Пулър.

Нямаше никакви доказателства, че леля му е мъртва или ранена. Май щеше да се окаже, че пълзи насам-натам из напечения от слънцето заден двор, търсейки доказателства за въображаемо престъпление. Така става, когато човек си вади хляба с криминални разследвания. Можеше да си представи всяко престъпление, ако се налагаше.

А също и когато не се налагаше.

Една крачка назад беше достатъчна, за да получи потвърждение на подозренията си. Тук наистина се беше случило нещо необичайно.

В тревата се виждаха две успоредни черти, наподобяващи миниатюрни железопътни релси. След внимателен оглед на останалата част от ливадата установи и други такива. Пулър отлично знаеше какво означава това. Беше се натъквал на него и друг път.

Насочи се с бързи крачки към задната врата и натисна бравата, но вратата се оказа заключена. Очевидно леля му държеше на мерките за сигурност. Но ключалката се оказа най-обикновена и Пулър се справи с нея за по-малко от петнайсет секунди. После влезе и затвори след себе си.

Вътрешното разположение на къщата беше елементарно. Дълъг прав коридор, от двете страни на който бяха наредени стаите. Вътрешна стълба към спалните, които очевидно бяха разположени на горния етаж. Но предвид напредналата си възраст леля му вероятно обитаваше предимно приземния етаж.

Оказа се, че спалнята й се намира след пералното помещение и стаята за телевизия. Най-после се озова в просторната дневна, която беше свързана с кухнята. Помежду им имаше тухлен плот.

В обзавеждането преобладаваха тропическите мотиви. До една от стените имаше газова камина, въпреки че дори през зимата температурата в района рядко падаше под десет градуса. Но той добре разбираше желанието на леля си да топли старите си кокали, без да се налага да цепи дърва, след дългите снежни зими на Пенсилвания.

Забеляза клавиатурата на алармата до входната врата. Зелената лампичка показваше, че не е включена — факт, който вече му беше известен след отварянето на задната врата. Дневната беше отрупана със снимки, повечето стари. Купчини от тях бяха по рафтовете, шкафовете и малките масички. Пулър се зае да ги разглежда една по една и скоро откри няколко, на които бяха с баща му и брат му, облечени в парадни униформи. Разбира се, в компанията на леля Бетси. Последната от тях беше направена непосредствено след като Пулър постъпи в армията. Запита се кога бе започнало разпадането на семейството, но не успя да открие отговора. Имаше доста снимки и на Лойд, покойния съпруг на Бетси. Беше малко по-нисък от нея, с жизнерадостно лице. На една снимка бяха само двамата. Лойд беше с униформата, която беше носил по време на Втората световна война, а Бетси се кипреше в мундир на Женския армейски корпус. Начинът, по който се гледаха в очите, беше доказателство за тяхната любов от пръв поглед — ако такова нещо изобщо съществуваше.

Отвън долетя някакъв шум.

Пулър се приближи до прозореца и отмести завесата. Един пръст, както винаги. След завръщането си от Близкия изток избягваше да се разкрива повече — както във физическо, така и в емоционално отношение. Правеше го само когато беше абсолютно наложително.

Патрулката спря до тротоара и шофьорът изключи двигателя.

Без сирена, без сигнални светлини. Явно двойката ченгета вътре бяха предпочели тихото промъкване. В следващия миг слязоха от колата, огледаха пустата улица и се насочиха към входната врата с пистолети в ръце.

Някой от съседите ги беше алармирал за появата на Пулър.

Мъжът беше същият плешив дебелак, който беше спрял до него в центъра на градчето. Партньорката му беше с пет сантиметра по-висока от него и изглеждаше в по-добра форма. Той беше як и широкоплещест от кръста нагоре, но с тънки крака. Прекалено много коремни преси и недостатъчно клякания. Приличаше на ветеран от армията, но Пулър си даваше сметка, че може и да греши. Може би го подведе снизходителното кимване, с което го беше удостоил при първата им среща.

Дебелият държеше 9-милиметровия си пистолет странно и дори непрофесионално, сякаш се беше учил от екшън героите по телевизията или на театрална сцена. За разлика от него жената се справяше много по-добре — държеше оръжието спокойно и с тренирана лекота, правилно разпределила тежестта на тялото си върху двата крака, с леко подгънати колене и извит торс, за да стесни максимално фигурата си като мишена. Приличат на професионалист и аматьор, появили са на участие в някакъв турнир, помисли си Пулър.

Силно се надяваше, че ако леля му е мъртва, разследването не е поверено на плешивия дебелак, който излъчваше некомпетентност.

След кратък размисъл Пулър реши, че е най-добре да съкрати неизвестността, главно поради опасението, че дебелакът ще вземе неволно да се простреля. Извади една снимка от рамката й и я пъхна в джобчето на ризата си. После отвори входната врата и излезе навън под яркото слънце на Парадайз.