Дейвид Балдачи
Забравените (46)

46

Дългата нощ не започна добре.

Патрулката закова до тротоара с пронизително скърцане на гуми. Включените сигнални светлини и сирената нарушиха обичайното спокойствие в квартала.

Полицай Хупър изскочи навън, зърна Пулър пред къщата на стареца и светкавично измъкна пистолета си. Колегата му в патрулката беше същият като него, човек спокойно би ги взел за братя. Той също беше извадил оръжието си.

— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна Хупър.

— Ландри отдавна си е у дома — подхвърли Пулър. — Ти още ли си на работа?

— Това не те засяга! — отсече Хупър, обърна се към партньора си и подхвърли: — Бойд, това е нещастникът, за когото ти споменах.

— Трупът е в банята на горния етаж — рече Пулър.

— Ще имаш огромни неприятности, ако си пипал нещо! — заплашително изръмжа Хупър, продължавайки да го държи на мушка.

— Това не е ли нашият човек, Хуп? — проточи Бойд.

— Аз ви повиках, аз ви чакам да се появите — поклати глава Пулър. — Защо да го правя, ако съм „вашият човек“?

— За да не те заподозрем, разбира се — снизходително отвърна Хупър. — Господи, нима всички военни са толкова тъпи?

— А мотивът? — не се отказа Пулър.

— Мотивът е твой проблем, а не наш.

— Но правораздавателната ни система все пак почива върху презумпцията „невинен до доказване на противното по неподлежащ на съмнение начин“ — отбеляза Пулър. — А това вече е ваш проблем.

Появи се още една патрулка, следвана от линейка. От първата кола слезе полицейският началник Бълок. Очевидно го бяха измъкнали от дома му, тъй като беше с цивилни дрехи.

Той подмина като пътни знаци Хупър и Бойд и се закова пред Пулър.

— Какво имаме тук?

— Труп във ваната. Без следи от борба. Възможно е да е изгубил съзнание по медицински причини, но това ще стане ясно след аутопсията. Видях една кола да потегля минути преди да го открия. Син форд фиеста със смачкана дясна врата.

— Знаеш ли чия е?

— На Джейн Райън. Била е домашна помощница на леля ми и добра позната на покойния. Не мога да кажа дали е излязла точно от тази къща. Със сигурност й предстоят дълги обяснения, ако наистина се окаже така.

Замръзнали по местата си, Хупър и Бойд следяха диалога с отворени усти.

Бълок най-сетне ги забеляза и небрежно подхвърли през рамо:

— Какво чакаш още, Хуп? Защо не изолираш зоната, мамка му? По всичко личи, че става въпрос за местопрестъпление. — замълча за момент, после добави: — Това важи и за теб, Бойд!

Двете ченгета прибраха пищовите и се задействаха.

— Понякога направо ми идва до гуша! — оплака се Бълок. — Не мога да разбера защо все на мен се падат такива смотаняци!

— Все пак имаш Ландри — напомни му Пулър.

— Ако всички бяха като нея, нямаше да чуеш дори една лоша дума за тях! — Шефът на полицията замълча и се обърна да огледа къщата. — Ако и това се окаже убийство, то ще е четвъртото само за няколко дни… Лоша работа. Далеч над рекорда за тежки престъпления на глава от населението. Туристите ще започнат да бягат, а това със сигурност няма да се хареса на градската управа.

— Нещо ново за убийството на семейство Стороу?

— Не. Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул. Но те несъмнено са убити.

— Познавали са се със Сладкиша — промърмори Пулър и побърза да уточни: — Човекът във ваната…

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Той ми каза.

— Това е сериозна улика.

— Така е.

— Криминалистите ще пристигнат всеки момент — рече Бълок. — Най-добре да ида да надзърна…

— Прав си.

Бълок понечи да тръгне към къщата, после спря и се обърна.

— Няма ли да дойдеш?

— След минутка. Искам да проверя нещо.

Бълок влезе в къщата, а Пулър забърза към автомобила си, подминавайки Хупър и Бойд, които опъваха жълтата полицейска лента. И двамата го изгледаха кръвнишки, но той не им обърна внимание.

Вдигна капака на багажника и дръпна ципа на служебния си сак. Измъкна от него снимките, които беше направил в дома на леля си, и бързо ги прегледа.

Две минути по-късно откри тази, която му трябваше, и я поднесе към лампичката в багажника.

На нея беше леля му, изправена между мистър и мисис Стороу. Разпозна ги благодарение на снимките им, публикувани в сутрешния вестник.

Явно бяха приятели с Бетси, също както със Сладкиша.

А сега всички бяха мъртви.

Погледна къщата на стареца, а след това и къщата на леля си.

Ако нещата продължават със същото темпо, скоро на Орион Стрийт няма да останат живи хора, мрачно си помисли той.