Дейвид Балдачи
Забравените (52)

52

Първото, което му направи впечатление, беше, че Лампърт е напълно облечен.

Бял панталон, тъмна риза, сандали. Влажната му коса издаваше скорошен душ.

Къпал се е в този час на нощта?

Може би след като е правил секс?

Интересно беше кой още си е взел душ.

Лампърт отпиваше от чашата си пред бара, който заемаше цялата вътрешна стена на помещение с размерите на самолетен хангар, но обзаведено така, че да прилича на Бъкингамския дворец.

Зърнал новодошлите, той тръгна към тях с протегната ръка.

— Радвам се, че се появихте лично, господин началник — любезно обяви той.

Бълок кимна и стисна ръката му.

— Това е мой дълг, мистър Лампърт.

Лампърт огледа Ландри, а после и Пулър, докато леко поклащаше кристалната чаша, в която звънтяха кубчета лед.

— А кой ви прави компания? — подхвърли той.

— Джон Пулър — представи се с равен глас Пулър. — Военен следовател.

— Той е само наблюдател, мистър Лампърт — побърза да добави Бълок.

Лампърт задържа очи върху лицето на Пулър още секунда-две, после се усмихна и изпразни чашата си.

— Изглеждате доста спокоен за човек, на когото току-що са взривили автомобила — подхвърли Пулър, внезапно решил да изостави ролята на пасивен слушател.

— Заслугата е на трийсетгодишния „Макалън“ — вдигна празната си чаша Лампърт. — За нула време ти отпуска нервите.

Скоч, помисли си Пулър. Също като в онази спалня. Следователно оставаше само един въпрос: на кого принадлежи забравеното под завивките бельо?

В просторния хол се появиха още двама души. Мъж и жена, които приличаха на манекени на „Ралф Лорън“ в американски вариант. Мъжът беше с къси панталони и тениска, а жената носеше светлосин копринен халат, който едва покриваше бедрата й. Личеше, че по време на инцидента са били в леглото. Мъжът бе облякъл първите попаднали пред очите му дрехи, а дамата просто се бе увила в халата.

Нейната коса не беше влажна.

— Джеймс Уинтроп и Кристин Мърдок — небрежно ги представи Лампърт. — Джеймс работи с мен, а Криси е… хм… красивата му половинка… — Дари младата жена с бегла усмивка, след което отново насочи вниманието си към Пулър.

Пулър огледа внимателно новодошлите. Уинтроп изглеждаше уплашен, а Мърдок просто любопитна. Доста голяма разлика според скалата на емоционалния барометър, помисли си той, а след това се запита защо реакциите на този мъж и „красивата му половинка“ са толкова противоположни. В крайна сметка бомбата си е бомба, нали?

— Чухме експлозията, разбира се — обади се Мърдок.

— Колко беше часът? — попита Бълок.

— Погледнах часовника си в момента, в който скочих от леглото — отвърна тя. — Беше някъде около един и петнайсет.

Ландри направи отметка в бележника си.

— Нещо да ви е направило впечатление? — попита Бълок.

И двамата поклатиха глави.

Бълок погледна Лампърт.

— Къде бяхте вие по това време?

— В спалнята си. Съпругата ми е извън града. В момента на експлозията четях книга. Не забелязах нищо необичайно преди нея.

Пулър се запита дали Ландри и Бълок са обърнали внимание на влажната му коса. А също така и на факта, че за разлика от гостите си е напълно облечен.

— Охраната ви?

— Нищо не са видели — въздъхна Лампърт. — Мислех, че са най-добрите в бизнеса, но май ще ги уволня всичките и ще потърся друга фирма. — замълча за момент, после се обърна към Пулър и подхвърли: — Военен следовател, така ли?

Пулър кимна.

— А преди това?

— Рейнджър.

— Значи сте наясно с проблемите на сигурността. Готов съм да ви предложа двойно по-голямо възнаграждение от това, което ви дава Чичо Сам.

Пулър нямаше представа дали този човек говори сериозно, но побърза да отвърне:

— Съжалявам, но няма как да стане.

— Има как, особено ако човек го иска.

— Може би — рече Пулър. — Имате ли представа кой може да е извършителят?

— Кариерата ми винаги е била на приливи и отливи. Със сигурност съм си създал врагове.

— Когато прецакаш нечий бизнес, обикновено се стига до съдебни дела, а не до взривяване — отбеляза Пулър.

— Кой казва, че съм прецакал някого? — хладно реагира Лампърт, зарязал дружелюбното си поведение.

— Според мен той говори как е по принцип, Питър — обади се Мърдок.

— Така ли? — отвърна Лампърт, без да отделя очи от Пулър.

— Да приемем, че говоря как е по принцип. Имате ли представа кой може да е взривил колата ви?

— Може би.

— Трябват ни имена — каза Бълок.

— Добре.

Пулър остана с впечатлението, че този човек се забавлява. Друг на негово място със сигурност би се стресирал, ако в двора му избухне бомба. Или Лампърт беше глупак, или зад поведението му се криеше нещо друго. Но той съвсем не изглеждаше глупав.

— Нещо друго? — подхвърли домакинът. — Ако няма, бих искал да поспя.

— Ние ще довършим огледа на имението ви — обади се Бълок. — А утре ще продължим.

— Това ми звучи добре — кимна Лампърт.

Бълок и Ландри се обърнаха към вратата.

Мърдок и Уинтроп също се приготвиха да се оттеглят. Единствено Пулър не мръдна от мястото си.

Синият копринен халат беше пристегнат с колан и очертаваше ясно бельото на Мърдок. Освен това бикините в онази спалня изглеждаха твърде малки, за да й станат. Пулър не беше сигурен, че е точно така, но мисълта му се стори интересна.

После извърна глава и срещна погледа на Лампърт, който сякаш беше прочел мислите му.

— Имате ли и други гости в имението, господин Лампърт? — попита той.

— Не — поклати глава Лампърт и по лицето му пробяга едва забележима усмивка. — Само прислугата.

При тези реплики Бълок и Ландри се обърнаха. В очите им се четеше недоумение.

— Значи само прислугата — промърмори Пулър. — Благодаря, господин Лампърт. Това е всичко, което исках да знам.

— Сигурен съм, че е така, мистър ОКР — усмихна се Лампърт и вдигна чашата си. — Сигурен съм, че е така.

Пулър се обърна и излезе.