Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Пулър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Forgotten, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2013 г.)

Издание:

Дейвид Балдачи. Забравените

Американска Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2013

Худ. оформление: Николай Пекарев

Редактор: Здравка Славянова

Техн. Редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-331-9

История

  1. — Добавяне

45

Паркира на две пресечки от дома на леля си и продължи пеша.

По доста заобиколен маршрут.

След като в тази работа бяха въвлечени хора, които можеха да се разпореждат в Пентагона, значи беше длъжен да повиши нивото на собствената си игра.

Спря до някаква телена ограда и огледа терена пред себе си. В десет вечерта беше тъмно дори и на Емералд Коуст, който се славеше като мястото, което винаги е огряно от слънце. На Орион Стрийт беше тихо. Откъм морето подухваше лек ветрец. Някъде изръмжа автомобилен стартер, който прогони тишината.

Пулър приклекна зад близките храсти, за да не бъде осветен от фаровете. Автомобилът мина покрай него. Не беше седанът с двамата мъже, но въпреки това колата му беше позната.

Синият форд фиеста на Джейн Райън с огъната страничната врата — нещо, което се видя много добре на светлината на уличната лампа.

Какво търси тук, по дяволите? Нали вече беше изнесла нещата си от къщата на леля му?

Нямаше как да я проследи. Колата зави в пряката и изчезна. Докато се върнеше при своето тахо и тръгнеше подире й, от нея отдавна нямаше да има следа.

Той се измъкна от храстите и продължи по тротоара. Очите му се стрелкаха във всички посоки. Не след дълго стигна до къщата на леля си и проникна в нея през задната врата. В съседната къща светеше. Очевидно пенсионираният сладкар беше решил тази вечер да си остане у дома. А може би още не беше излязъл.

Докато прекосяваше задния двор, до слуха му достигна тихо джавкане. Пристъпи към оградата и надникна.

Сейди го поздрави с ново джавкане.

Пулър погледна кученцето, после измести очи към къщата на Сладкиша. И отново насочи вниманието си към животинката.

Какво беше казал Сладкиша? Че познава семейство Стороу — двойката, която бяха открили мъртва на брега. Били приятели. Той бил зашеметен от смъртта им. По същия начин, по който бил зашеметен от смъртта на Бетси. В това няма нищо чудно, помисли си той. С изключение на един въпрос, който внезапно изплува в съзнанието му.

Дали Бетси Саймън се е познавала със семейство Стороу?

Пулър сведе очи към лаещото кученце. Сейди изглеждаше тъжна. И самотна. Дори изражението на муцунката й беше объркано — ако подобно нещо изобщо бе възможно.

Сладкиша беше казал, че сутрин я пуска на двора, за да си свърши работата. А при първото си посещение самият той беше забелязал различните каишки, окачени на куката до вратата. Освен това го беше виждал да разхожда Сейди.

Но във Флорида гъмжеше от змии, алигатори и други видове нощни хищници. Кой ще остави малкото си кученце навън след залез-слънце, пък дори и в заграден двор?

Прескочи оградата и се приземи до Сейди, която изненадано отскочи назад и отново се разджавка. Той я взе под мишница, а с другата си ръка измъкна пистолета. Усетила, че нещо не е наред, Сейди млъкна и лекичко близна ръката му.

Пулър не отделяше поглед от къщата. Промъкна се до стъпалата и безшумно пое нагоре. Вратата не беше заключена. Той влезе, оглеждайки се във всички посоки.

Започна да проверява стаите една по една, придържайки се в близост до стените.

Претърсването приключи в банята на горния етаж. Пусна Сейди и тя взе да лочи от локвичката вода на пода.

После погледна ваната и прибра пистолета.

Старецът лежеше гол във водата.

По-точно, под водата.

Не предприе опити за съживяване, тъй като беше късно за тях.

Очите му гледаха втренчено.

Очи на мъртвец.

Пулър знаеше какво ще бъде записано в смъртния акт като причина за смъртта. Удавяне.

Също като в този на леля му, неговата съседка.

Потъналите хора обикновено умират от водата, проникнала в белите им дробове.

Оттук възникваше и следващият въпрос: как е попаднала в тях?

Възможните отговори бяха три.

Сладкиша беше получил криза от медицински характер — инфаркт, мозъчен удар или алергична реакция към някакви лекарства. Нещо, вследствие на което бе изгубил съзнание, потънал бе и се бе удавил.

Или си беше ударил главата, при което бе изгубил съзнание и бе потънал.

Или някой го беше натискал силно и достатъчно дълго, за да стигне водата до дробовете му.

Самоубийството беше четвърти възможен отговор, но Пулър го изключи като малко вероятен. Организмът притежава много силни реакции срещу удавянето. Той се бори за кислород. В океана човек може да се самоубие чрез удавяне по единствената причина, че е изгубил надежда да се добере до брега.

Но не и във ваната.

Мивката в съседство беше отрупана с шишенца и флакони. Той се наведе да ги разгледа, но без да ги докосва.

Хапчета за кръвно. Други против задържане на течности. За лечение на артрит, за кръвообращението. Бета-блокери, хапчета срещу комбинираното въздействие на други хапчета. И още бог знае за какво.

Добре дошли в Америка — рай за възрастните хора със здравословни проблеми.

Пулър се огледа за пореден път, търсейки важни детайли, които би могъл да пропусне. Не откри такива и реши, че е престоял достатъчно дълго в един до вчера спокоен дом, който вече се е превърнал в местопрестъпление.

Извади телефона си и набра 911.

Очертаваше се дълга нощ.