Кандис Бушнел
Сексът и градът (6)

5.
Мъжете, които спят с манекенки

Влизането на Грегъри Роук, конспиративния филмов продуцент, в бар „Бауъри“ една петъчна вечер неотдавна предизвика съвсем леко раздвижване. Авторът на такива спорни филми, като „ДРФ“ (Джералд-Рудолф Форд) и „Маймуните“, беше облечен във влажно яке от туид и вървеше с наведена глава. Около него пърхаше рояк от шест момичета — нови манекенки от известна агенция. Те нямаха 21 години (две бяха дори на по 16), повечето не бяха гледали филмите на г-н Роук, а и, честно казано, не им пукаше.

За влекачи, които движеха и пазеха рояка цял, служеха моделоманите Джак и Бен — двама инвеститори на свободна практика, току-що прехвърлили 30-те, мъже с безлични черти, ако изключим стърчащите зъби на единия и модната шиповидна прическа на другия.

На пръв поглед това беше весела група. Момичетата се усмихваха. Г-н Роук се разположи в едно сепаре, красавиците го наобиколиха, а младите мъже седнаха на столове до пътеката, сякаш за да отпъждат натрапниците, които можеше да се опитат да заговорят г-н Роук или, още по-лошо, да откраднат някое момиче.

Г-н Роук се накланяше към една или друга манекенка и разменяше по няколко реплики с нея. Младите мъже бяха весели. Но в действителност картинката не беше чак толкова идилична. Първо, при по-внимателен поглед към момичетата се забелязваше, че ги мъчи скука, която сякаш състаряваше лицата им. Те нямаше какво да кажат на г-н Роук, а една на друга — още по-малко. Но всички около масата имаха работа и си я вършеха. Поседяха така в сепарето, а после се качиха на лимузината на г-н Роук и отпрашиха към „Тънъл“, където той танцувал унило с едно от момичетата, а после осъзнал, че му е адски тъпо, и се прибрал сам. Манекенките останали още малко и се надрусали, а Джак — с шиповидната прическа — грабнал едната и рекъл:

— Ти, тъпа курво!

Тя тръгнала с него. Джак й дал още дрога, а момичето му направило „свирка“.

Този сценарий се разиграва почти всяка вечер в нюйоркските ресторанти и клубове. Те постоянно са пълни с красиви млади манекенки, които налитат на Ню Йорк като мухи на мед, и с придружителите им — мъже като Джак и Бен, за които практически е станало професия да ги хранят и поят, и — с различен успех — да ги свалят. Запознайте се с моделоманите.

Моделоманите са особена порода. Те са с една стъпка по-напред от женкарите, които спят с почти всичко живо в пола. Моделоманите си падат не по жените въобще, а по манекенките. Обичат ги заради красотата им и ги мразят заради всичко останало.

— Глупостта, ексцентричността, липсата на ценности, аферите им — пояснява Джак.

Моделоманите населяват нещо като успоредна вселена със свои планети („Нобу“, „Бауъри“, „Табак“, „Флауърс“, „Тънъл“, „Експо“, „Метрополис“), спътници (различните апартаменти, особено край площад „Юниън“, наети от големите модни агенции за манекените им) и богини (Линда, Наоми, Кристи, Ел, Бриджет).

Добре дошли в техния свят! Той не е красив.

Моделоманите

Не всеки мъж може да стане моделоман.

— За да спечелиш манекенка, трябва да си богат, да изглеждаш повече от добре и/или да се занимаваш с изкуство — казва Баркли.

Той е обещаващ художник с лице като ангел на Ботичели и с руси коси с прическа на паж. Седи в мансардата си в Сохо, за която плащат родителите му, поели и всичките му разходи — баща му е магнат, производител на закачалки в Минеаполис. Това е добре за Баркли, тъй като да си моделоман, не е евтино. Трябва да се плащат питиетата в клубовете, вечери, таксита от един клуб до друг и дрога — предимно марихуана, а понякога хероин и кокаин. Това отнема и време, много време. Родителите му мислят, че рисува, но денем той е твърде зает да организира вечерите си с манекенките.

— Честно казано, те донякъде ме объркват — твърди Баркли. Крачи из мансардата си по кожени дънки, без риза. Косата му е току-що измита, а по гърдите си има към три косъма. Манекенките го обожават. Смятат го за страстен и готин.

— Трябва да се отнасяш с тях като с нормални момичета — казва още той.

После пали цигара и продължава:

— Трябва също да имаш достъп навсякъде и да се насочиш към най-готината манекенка, иначе с теб е свършено. Като с кучетата — не бива да показваш страх.

Телефонът звъни. Хана. Тя снима в Амстердам. Баркли включва високоговорителя. Хана е самотна и надрусана.

— Липсваш ми, скъпи — стене. Гласът й е като змия, опитваща се да изпълзи от кожата си. — Ако беше тук, такава „свирка“ щях да ти извъртя! Ааааааа! Обожавам го, скъпи!

— Чу ли? — казва Баркли. Като говори с нея, той прокарва пръсти през косата си. Пали джойнт. — Пуша с теб, скъпа!

— Има два вида моделомани — които приключват и които не приключват сделката — казва Коерти Фелски, авторът на „Повърхностен мъж“, роман за мъж, преследващ манекенки.

Начело на глутницата са супермоделоманите — мъже, излизащи с манекенки като Ел Макферсън, Бриджет Хол, Наоми Кембъл.

— Такива типове се срещат навсякъде, където гъмжи от модели — Париж, Милано, Рим — казва г-н Фелски. — Те имат свой статут в света на моделите. Могат да отстрелват манекенки като глинени чинийки. Да правят с тях каквото си искат.

Но не всички моделомани са от висша класа. В Манхатън, необходима спирка за новите млади манекенки, е достатъчно да си богат. Вземете например Джордж и партньора му Чарли. Коя да е вечер през седмицата те водят по няколко манекенки — понякога до 12 — на вечеря.

Двамата може да са от Средна Европа или дори от Близкия изток, но в действителност са от Ню Джърси. Занимават се с внос-износ и макар още да нямат 30 години, всеки притежава по няколко милиона.

— Чарли все остава на сухо — казва през смях Джордж и се завърта на кожения си стол зад огромното махагоново бюро в кабинета си. Подът е застлан с ориенталски килими, по стените висят истински картини. Джордж твърди, че не се интересува от секс.

— Това е спорт — казва той.

— За моделоманите момичетата са колекция от трофеи — потвърждава г-н Фелски. — Може би самите те се смятат за непривлекателни или са извънредно амбициозни.

Миналата година една 19-годишна манекенка забременяла от Джордж. Познавали се от пет седмици. Сега имат деветмесечен син. Вече не ходят. Ето какво иска тя от него: детски — по 4500 долара на месец, застраховка „Живот“ за 500 хил. долара, 50 хил. във фонд за колеж.

— Струва ми се множко, а на теб? — пита Джордж. Усмивката му разкрива пожълтели зъби.

Момичетата на „Уилълмина“^[1]

Как човек може да се озове в положението на Джордж?

— Момичетата пътуват заедно — обясни Баркли. — Те са затворена група. Движат се на тумби и живеят по няколко в служебни апартаменти. Само когато са много, се чувстват в безопасност. Това пък плаши мъжете.

— От друга страна, е предимство, защото, ако някъде има двайсет манекенки, тази, която искаш, няма да е най-красивата. И шансовете ти се увеличават. Ако е само една, ще е най-хубава и ще загрее. А ако се спреш на една от четири или пет, тя ще реши, че е по-готина от останалите.

Номерът е да се запознаеш с едно момиче. Най-добре е чрез общ приятел.

— Щом бъде допуснат, щом бъде одобрен от едно момиче — казва г-н Фелски, — мъжът се извисява над тълпата.

Преди три години Джордж се срещнал в един клуб със своя позната от гимназията. Тя била със служителка от модна агенция. Запознал се с няколко манекенки. Имал дрога. Накрая отишли в апартамента на момичетата. Наркотиците на Джордж им стигнали до 7 ч. сутринта. Той свалил една манекенка, която се съгласила да излезе на другия ден с него само ако дойдат и колежките й. Джордж ги завел на вечеря. И не спрял.

— Това беше началото на манията — пояснява той.

Вече познава всички жилища на модели, където срещу петстотин долара на месец нова манекенка получава правото да спи на койка в претъпкан дву или тристаен апартамент с още пет момичета. Но Джордж не бива да се отпуска, защото моделите непрекъснато идват и си отиват и човек трябва да е гъст поне с едно момиче в апартамента.

Все пак потокът никога не секва.

— Лесно е — казва Джордж. Вдига телефона и набира.

— Ало? Сюзън там ли е? — пита.

— В Париж е.

— Ооооо — прави се на разочарован той. — Аз съм стар неин приятел (всъщност я познава от два месеца) и току-що се върнах в Ню Йорк. Проклятие! С кого говоря?

— Със Сабрина.

— Здравей, Сабрина, аз съм Джордж. — Следва десетминутен разговор. — Довечера ще ходим в „Бауъри“. Ще бъдем цяла тайфа. Хайде с нас.

— Хммммм. Добре, защо не! — отвръща Сабрина. Едва ли не чуваш как вади палеца от устата си.

— Има ли и други с теб? — пита Джордж. — Дали няма да искат да дойдат?

Затваря.

— В заведение е по-добре мъжете да превишават жените — пояснява. — Ако има повече момичета, те започват да си съперничат. И се умълчават. Ако някоя манекенка ходи с мъж и каже на колежките си, ще сбърка. Тя смята, че съквартирантките й са й приятелки, но не е така. Току-що се е запознала с тях и просто са в едно и също положение. Манекенките непрекъснато си крадат гаджетата.

— Има твърде много наивнички — твърди г-н Фелски.

Джордж си е разработил система.

— Апартаментите на моделите се подреждат по степен на достъпност — обяснява. — Най-лесни са манекенките на „Уилълмина“. „Уили“ приема момичета, израсли в къщи на колела или в лондонския Ийст Енд^[2]. „Елит“ има два апартамента — един в предградията, на 86-а улица, и един в центъра, на 16-а. Елитните им модели са в предградията. Тези в центъра са по-достъпни. Момичетата, които живеят с Айлийн Форд, са недосегаеми. Една от причините е, че прислужницата на Айлийн ти затваря телефона, ако позвъниш.

Много манекенки живеят между 28-а улица и пл. „Юниън“. На 15-а е „Зекендорф тауър“^[3]. Друг апартамент се намира на 22-а и „Парк авеню — юг“. По-възрастните модели, които работят много, са в Ийст Сайд.

Речник на моделомана

Нещо = манекенка.

Цивилни = жени, които не са манекенки.

— Непрекъснато си говорим за това колко трудно е да се върнеш към цивилните — казва Джордж. — Няма къде да ги срещнеш, нито пък правиш опит.

— По-лесно е да вкараш манекенка в леглото си, отколкото да убедиш цивилна с кариера да ти пусне — твърди Санди. Той е актьор с невероятни зелени очи. — Цивилните искат разни работи.

Дисекция

Четвъртък вечер в „Бароло“. Ресторантьорът и организатор на промоции Марк Бейкър дава един от специалните си приеми. Ето какъв е механизмът. Организаторите на промоции имат връзка с агенциите. Агенциите ги смятат за „безопасни“, т.е. те ще се погрижат за момичетата им, ще ги забавляват. От своя страна организаторите се нуждаят от моделоманите, за да излизат с манекенките. Организаторите на промоции невинаги имат пари да водят момичетата на вечеря. Моделоманите винаги разполагат със средства. Някой трябва да храни манекенките. Моделоманът среща човек като г-н Роук. Г-н Роук иска момичета. И моделоманите искат момичета, както и да движат с г-н Роук. Всички са доволни.

Пред ресторанта цари хаос. Хора се блъскат в опит да привлекат вниманието на висок мъж със зъл вид, който може да е отчасти ориенталец, отчасти италианец. Вътре е претъпкано. Всички танцуват, всички са високи и красиви.

Говориш с момиче с фалшив европейски акцент. После — с друго от Тенеси, което току-що си е било у дома.

— Бях с панталон с ниско дъно и със сабо, а старото ми гадже вика: „Каръл-Ан, с какво си облечена, за Бога!“ Аз му казвам: „Свиквай, скъпи. Това е Ню Йорк.“

Появява се Джак и повежда разговор.

— Макар и тъпи, манекенките са големи манипулаторки. Може да се разделят на три типа. Първи тип: новите момичета. Те обикновено са доста млади — на по 16–17 години. Често излизат. Нямат много работа и искат да вършат нещо, да се срещат с хора, например с фотографи. Втори тип: момичетата, които работят много. Те са малко по-възрастни — от 21 години нагоре, и са в бизнеса от пет години. Никога не излизат, пътуват често, почти не ги виждаш. Трети тип: супермоделите. Те търсят богат тип, който може да направи нещо за тях. Обсебени се от мисълта за пари, вероятно защото кариерата им е несигурна. Не поглеждат мъже с по-малко от 20–30 милиона. Освен това се смятат за велики. Не общуват с момичета, ако не са топмодели, пренебрегват другите манекенки и злословят по техен адрес.

Отиваш с Джак до тоалетната и чакаш отвън.

— На 21 години моделите вече имат огромен „опит“ — продължава той. — Богата история. Деца. Мъже, с които са преспали. Мъже, които не харесват. Повечето манекенки са от разбити семейства и са имали шибано детство. Красиви са, но накрая не правят нищо за теб. Млади са. Необразовани. Нямат никакви ценности. Предпочитам по-възрастните. Но трябва да намериш някоя без „опит“ и аз още я търся.

Хванеш ли една, всички са на твое разположение

— Номерът е да си хванеш топмодел — някоя Хънтър Рино или Джана Роудс — твърди Джордж. — Те вече са украсявали кориците на европейски списания. Хванеш ли една, всички са на твое разположение. В нощен клуб първо обръщаш внимание на по-възрастните. Те винаги си тръгват рано, защото трябва да стават за работа. Изпращаш ги до таксито, за да се направиш на кавалер, а после се връщаш и се насочваш към младите.

— Тези момичета искат просто да им е добре — казва г-н Фелски. — Те са толкова млади! Тепърва се ориентират в света на възрастните. Още не са се развили напълно, а попадат на мъже, владеещи всякакви номера. За тях е фасулска работа!

В мансардата си Баркли отваря бутилка кола и сяда на табуретка по средата на стаята.

— Мислиш си: има ли по-красиви жени от манекенките? Но те не са особено умни, ексцентрични са и са покварени, доста по-разпуснати са, отколкото смяташ. Много по-лесно е да преспиш с манекенка, отколкото с обикновено момиче. Моделите непрекъснато се чукат. Така правят и обикновените хора, когато са на почивка. Далеч от дома си вършат неща, за които иначе не биха и помислили. А манекенките все са далеч от къщи, защото вечно са на път. Затова непрекъснато са такива.

Баркли отпива от колата и се почесва по корема. Три часът следобед е, а той е станал преди час.

— Моделите са номади — продължава. — Имат си гадже във всеки град. Като пристигнат в Ню Йорк, обаждат ми се, а аз си представям как в Париж, Рим или Милано търсят друг. Когато са тук, преструваме се, че ходим. Държим се за ръце и се срещаме всеки ден. Много манекенки копнеят за това. А после заминават. — Баркли се прозява. — Не знам. Наоколо има толкова красиви момичета, че след време започваш да търсиш някоя, която ще те разсмива.

— Учудващо е докъде си способен да стигнеш понякога, за да си с манекенка — казва Джордж. — С една от тях и с дъщеря й ходих на църква. Започнах да излизам предимно с по-възрастни модели. Скоро трябва да се оттегля. Те пречат на работата ми. Заради тях ще си проваля живота. — Сви рамене и погледна през прозореца на офиса си на 34-ия етаж в Среден Манхатън.

— Погледни ме — казва. — На 29 години вече съм старец.