Кандис Бушнел
Сексът и градът (28)

27.
Молбата на Тузаря: Ти ме обичаш, за Бога!

Един септемврийски следобед Кари пътуваше нанякъде, но движението беше толкова натоварено, че тя слезе от таксито и тръгна пеш насред Мадисън авеню, облечена в скъп костюм с панталон. „Какво пък — рече си. — Ти притежаваш този град.“

— Виж, скъпа — беше й казал Тузаря преди няколко седмици, — хората не те харесват чак толкова, колкото си мислиш.

— Така ли? И какво от това? — Извади си бира от хладилника.

— Смятат, че си устремена към нещо, но не знаят към какво.

— Мен какво ме засяга?

— Ето за какво говоря!

— А и кои са тези хора?

— Просто се опитвам да ти дам един съвет — рече той. — И да ти помогна. Много си враждебна.

Кари усети как лошата й страна взема връх.

За кой ли път от няколко месеца насам.

— Ако искаш да ми помогнеш, не ми поднасяй заблудените, невежи мнения на разглезените си, привилегировани приятелчета, които дори нямат смелостта да живеят сами! — изкрещя тя. — На които не им се е налагало цял месец да ядат хотдогове, защото не са имали пари за свястна храна, ясно! Не ми казвай, че съм враждебна.

— Не викай — каза Тузаря.

Кари го посочи с цигарата си.

— Ти не викай. Не се перчи. Не се прави на целеустремен. Да не мислиш, че ми пука? Приятелите ти не ми плащат наема.

Точно така. Ти притежаваш този град!

Не очакваше да скъсат точно този уикенд, а по-скоро да запазят статуквото. Да го ненавижда, да мрази себе си. Да продължат по обичайния начин.

Цяла седмица беше останала сама в голямата къща в Ийст Хамптън. Тузаря й се обаждаше всяка вечер в 11 часа. Веднъж й звънна и каза, че на някакъв прием флиртувал с 30-годишна актриса — звезда на сапунени сериали.

— Трябва ли да се впечатля от това? — попита Кари.

— Просто споделям — отвърна той.

— Ставаш ужасно нахален — каза тя. — Кое те кара да смяташ, че може да си толкова самоуверен?

— Не ми се говори за това.

— На теб не ти се говори за нищо — заяви Кари.

Тузаря й затвори.

Когато пристигна рано вечерта в петък, тя лежеше на леглото и гледаше репортажите за напредъка на урагана по метеорологичния канал. Показваха едни и същи сателитни снимки.

— Ще пропусне — рече. — Винаги пропуска.

— Помниш ли миналата година? — попита Тузаря.

Друг ураган. И той ги подмина.

Беше един от най-хубавите им уикенди, макар че тя едва не се удави. В неделя, след т.нар. ураган, отидоха на плажа, който беше издълбан от вълните. Всички плуваха в обратното течение, беше топло и измамно примамливо. Кари беше подхваната от една вълна и се паникьоса, но сякаш се гледаше отстрани, както често става в моменти на опасност, и осъзна, че е отворила уста и крещи.

Не й беше минавало през ума, че когато се давиш, устата ти е отворена и се нагълтваш с вода.

Вълната я изхвърли на брега и когато се изправи, Кари видя, че Тузаря се смее.

Тя се давеше, а на него му беше забавно.

Не беше схванал разликата.

Не можеше да чете между редовете, да схваща нюансите. Не за това му плащаха акционерите. За него всичко беше черно или бяло. Вътре или вън.

„Ти не си с всичкия си“

Когато се прибраха от вечеря след уикенда с урагана, Тузаря каза, че не знаел какво да прави. Не можел да продължи напред. А трябвало. Разплака се не за себе си, а заради нея. Спасил я бил от противния й живот, а сега пак я връщал към него. Кофти му било, че постъпвал така, че така са се подредили нещата, че не успявал да удовлетвори желанията й. В никакъв случай не искал да я нарани.

Кари реагира не по учебник. Разсмя се.

— Я стига! — рече.

— Знам, че всъщност ме обичаш — каза той.

— Смяташ, че те обичам?

— Сигурен съм.

— Така ли?

— Да.

— Е — заяви тя, — не е вярно.

— Сами сме — каза Тузаря. — Не е нужно да лъжеш.

— Не лъжа. Как мога да те обичам, като не си влюбен в мен! Такива са правилата. Не ги нарушавай.

Кари влезе в банята и свали контактните си лещи. За последен път преспивам в тази къща, рече си. Когато излезе, Тузаря каза:

— Не исках да става така.

— Напротив, искал си — възрази тя. — Щом сме в това положение.

— Просто искам да съм с нормална жена — заяви той. — Да водя нормален живот.

— Извинявай — рече Кари.

— Ти не си с всичкия си — каза Тузаря. — Вече си голяма, за да се държиш така. Трябва да пораснеш. Да се погрижиш за себе си. Страх ме е за теб. Не може вечно да разчиташ на другите.

— Е, и? — попита тя.

— Не може да се държиш като 12-годишна. Да се прибираш в четири часа сутринта.

— 12-годишните не се прибират в четири часа сутринта.

— Знаеш за какво говоря. Не издържам повече. Никой нормален мъж не би издържал. Какво толкова правиш до четири часа сутринта!

— Говоря — изкрещя Кари. — Говоря с приятелите си. С хора, които има какво да кажат.

Тишина.

— Не се притеснявай — продължи тя. — Не си хаби нервите. И двамата изпълнихме предназначението си. Затова са връзките. Приеми го като натрупан опит.

— Не вярвам в това — заяви Тузаря. — Аз вярвам в истинската любов.

Тогава Кари си помисли: може пък да не знае всичко.

„Къде беше?“

Нико Бароун ненапразно се беше появила точно сега. Току-що се беше развела.

— Бракът ме отегчава и ме омаломощава интелектуално — обясни тя в кабинета си.

Сънувала кошмари. Боб Удуард^[1] я преследвал в подземен гараж.

— Не ми се започва отначало — заяви.

Това се случи няколко дена след раздялата. По средата на седмицата Тузаря се беше обадил и попитал Кари дали не иска да отидат в къщата в Ийст Хамптън. Все още не бяха скъсали окончателно.

— Ще си помисля — отвърна тя.

Вместо това с Нико отидоха в „Мартас винярд“, където Кари прекара почивните дни в алкохолно опиянение. На купон в събота вечерта се запознаха с някакъв тип, когото нарекоха „Тузаря от «Мартас винярд»“.

— С какво се занимаваш? — попита го Нико.

— С изследване и разработване на природните ресурси в бившия Съветски съюз — отвърна той.

— О, със златото и нефта на Русия! — възкликна Нико. Плати за напитките им с новичка стодоларова банкнота. Беше пълна с такива.

— Трябва да забогатеем — каза Кари. — Няма друг начин.

— Не се бой, скъпа — отвърна Нико. — Ще успеем.

В понеделник сутринта Кари намери на секретаря си съобщение от Тузаря.

— Къде беше? Два дена не се обади!

Да, бе!

Позвъни й късно следобед. Гласът му звучеше странно — дори при тези обстоятелства.

— Не се получава. Не мога така. За да запазя разсъдъка си… не бива да продължавам. Противопоказно ми е…

— Благодаря ти, че се обади — рече Кари. — Доста мъка те чака.

Затвори и набра Нико Бароун.

— Свободна съм — каза.

— Така ли? — попита тя.

Начинът, по който го изрече, накара Кари да се усъмни, че може да има друга. Защото това беше част от шаблона.

Да ядеш стриди

Нико доскоро беше омъжена за Дърк Уинстън, набит блед писател, смятан за потенциален талант десетина минути след издаването на първата му книга преди шест години. Когато се премести в Ню Йорк от Бостън, той попадна под опеката на сем. Дийк — младо семейство от амбициозни журналисти. С Уини Дийк бяха приятели от Харвард.

Двете семейства често вечеряха в дома на Дърк и Нико в Саг Харбър. Уини седеше на масата и ровеше храната си — кордон блю.

— Изглежда интересно — казваше. После оставяше вилицата и попиваше устните си със салфетката. — Нико, защо искаш да работиш в телевизията? — питаше. — Там не се прави журналистика. Стани майстор-готвачка.

— Обичам телевизията — отвръщаше Нико.

След няколко месеца Нико и Дърк минаваха през „Гранд сентрал“, когато към нея се приближи добре облечен младеж в костюм и я попита:

— Не ви ли дават по Ей Би Си?

Дърк се обърна и излезе бързо от гарата. Нико отиде в „Ойстър бар“ и си поръча „Блъди Мери“ с шест стриди. В 11,30 часа!

Частният детектив

В края на юли снимаха Кари за едно списание във фотографско студио в центъра на Манхатън. Гримьорът нанасяше течния фон дьо тен с четка. Фотографът казваше:

— Искаме да ви снимаме гола. Имате ли нещо против? Правили ли сте го преди? — с неопределен европейски акцент.

— Не може ли само по бельо? — попита тя. „Искам да съм с нормална жена.“

— Пуснете музика — нареди гримьорът.

„Имате ли нещо против да се снимате гола?“

Сутринта беше й се обадила австралийката. Тя беше частен детектив — приятелка на приятелка. С Кари бяха се запознали на вечеря след кинопремиера. Австралийката стоеше в ъгъла и ядеше с пръсти парче говеждо месо на кървава салфетка.

— Мъжете са едни и същи — каза. — Затова гледам да не се обвързвам.

Съобщила й беше интересни неща. Например Тузаря се обаждал десетина пъти на един и същ номер в Палм Спрингс. Особено след 15 юли. Телефонът бил на професионална състезателка по голф. 28-годишна.

— Вероятно иска да усъвършенства удара си. С безплатни уроци — предположи австралийката. Резултатите не бяха окончателни. И все пак…

— Свалете си блузата зад стола — каза фотографът.

Да сбъркаш влак

Фаталният ден, денят, който наклони везните, така да се каже, беше настъпил още през юни, малко след деловата вечеря на Тузаря с представители на компанията за голф, на която, както се разбра, беше присъствала и професионална състезателка по голф.

Той започна с вечеря в един апартамент в Горен Ийст Сайд. У приятели на Нико. Към средата Кари започна да се забавлява. Остави съобщение на Тузаря, че е уморена и ще се прибере у дома.

Беше изтощена, но след вечерята не й се отиваше вкъщи. Не й се вземаха правилни решения. Искаше й се да сбърка влака. Отиде в центъра. Видя някакви познати. Отидоха на друго място. После на друго и т.н.

В осем часа се появи у Тузаря.

— Нищо няма да те питам — каза той.

Кари си легна и пое по дългия прекрасен път към истерията. Струваше й се, че са минали часове, но като вдигна глава, Тузаря още седеше на стола в спалнята по колосана бяла риза и черни чорапи и я гледаше. Нищо не казваше. Но изражението му беше особено.

— Не съм щастлива — рече тя.

След като Тузаря тръгна на работа, Кари се разплака неудържимо. Като влезе, прислужницата се ужаси. В 11 часа Кари му се обади в офиса.

— Искам да отида в лудница.

Искаше друг да поеме грижите за нея. Не желаеше да носи повече отговорността. Искаше да лежи в бяла стая и да гледа телевизия и може би да прави подложки за тенджери.

— Вземи един душ — отвърна Тузаря.

 

 

Към средата на септември Кари беше на ресторант и завари там Тузаря. Той дойде и седна на масата й.

— Не знаех какво мислиш — каза. — Ти не говореше за чувствата си. Опитах ли се да повдигна въпроса, затваряше се в себе си. Като киборг, или нещо такова.

Ръката му беше на масата. Кари докосна пръстите му.

„Признай си, помисли си, контрата остана в теб.“